Фуланите и джихадизмът в Западна Африка
В предходната част на този разбор, озаглавена " Сахел - спорове, преврати и миграционни бомби ", беше прегледан въпросът за усилването на терористичната активност в Западна Африка и невъзможността да се приключи партизанската война, водена от ислямските радикали против държавните войски в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Нигерия. Разгледан беше и въпросът за непреставащата революция в Централноафриканската република.
Един от значимите заключения е, че интензифицирането на спора е натоварено с огромен риск от " експлоадиране на миграционна бомба ", която да докара до невиждан миграционен напън по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно събитие са и опциите на съветската външна политика да манипулира интензивността на споровете в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. [39] Държейки ръка на " шалтера " на възможен миграционен гърмеж, Москва елементарно може да се изкуши да употребява провокиран миграционен напън против страните от Европейски Съюз, които като цяло към този момент са избрани като противников.
В тази рискова обстановка особена роля играе народът Фулани - етническа група полуномади, миграционни животновъди, които населяват линията от Гвинейския залив до Червено море и наброяват 30 до 35 милиона души по разнообразни данни. Бидейки народ, който е изиграл в исторически проект доста значима роля да проникването на исляма в Африка, изключително н Западна Африка, фуланите са голямо прелъщение за ислямските радикали, без значение, че те изповядват суфитското течение в исляма, което безспорно е най-толерантното, както и най-мистичното.
Сахел – спорове, преврати и миграционни бомби
В духа на тогавашните марксистки обичаи и тук Русия работи с стратегия най-малко и стратегия най-много.
За страдание, както ще се види от разбора по-нататък, въпросът не опира единствено до религиозно опълчване. Конфликтът не е единствено етно-религиозен. Той е социо-етно-религиозен, като през последните години в допълнение мощно въздействие стартират да оказват резултатите от насъбраните по корупционен път благосъстояния, превърнати в благосъстоятелност върху добитък - по този начин нареченото неопастирство. Това събитие е изключително особено за Нигерия и на него ще бъде отдадена третата част от този разбор.
Фуланите и джихадизмът в централната част на Мали: сред смяната, обществените протести и радикализацията
Докато интервенция " Сервал " съумя през 2013 година да отблъсне джихадистите, които завзеха северната част на Мали, и интервенция " Бархан " им попречи да се върнат на предна линия, принуждавайки ги да се крият, офанзивите освен че не стопираха, само че се и разпространиха в централната част на Мали (в региона на завоя на река Нигер, прочут също като Масина). Като цяло терористичните набези се усилват след 2015 година.
Джихадистите сигурно не управляват района, както направляваха северната част на Мали през 2012 година и са принудени да се крият. Те нямат " монопол върху насилието ", защото са основани милиции за битка с тях, от време на време с поддръжката на управляващите. Въпреки това се усилват целенасочените офанзиви и убийствата, а несигурността е достигнала такова равнище, че районът към този момент не е под действителен държавен надзор. Много държавни чиновници са напуснали постовете си, забележителен брой учебни заведения са затворени, а последните президентски избори не можаха ще се проведат в редица общини.
До известна степен тази обстановка е резултат от " болест " от Севера. Изтласкани от северните градове, които държаха под надзор няколко месеца, откакто не съумяха да основат самостоятелна страна, принудени " да се държат по-дискретно ", джихадистките въоръжени групи, търсейки нови тактики и нови способи на деяние, съумяха да се възползват от факторите на неустойчивост в Централния район, с цел да придобият ново въздействие.
Някои от тези фактори са общи както за централните, по този начин и за северните райони. Би било неправилно обаче да се счита, че сериозните произшествия, които години наред след 2015 година постоянно стават в централната част на Мали, са единствено продължение на северния спор.
Всъщност други недостатъци са по-специфични за централните райони. Целите на локалните общности, които се експлоатират от джихадистите, са доста разнообразни. Докато туарегите на север претендираха за независимостта на Азауад (регион, който в действителност е митичен - той в никакъв случай не е съответствал на нито едно политическо образувание от предишното, само че който отделя за туарегите всички райони в северната част на Мали), общностите, показани в централните райони, не издигат сравними политически претенции, доколкото те въобще предявяват искания.
Значението на разликата сред ролята на фулани в северните събития и в централните райони, което се акцентира от всички наблюдаващи, е показателно. Наистина, създателят на Фронта за избавление на Масина - най-важната от участващите въоръжени групировки, Хамадун Куфа, който беше погубен на 28 ноември 2018 година, по етнически генезис беше фулани, по този начин както и голямото болшинство от неговите бойци. [38]
Малцина на север, фуланите са многочислени в централните райони и загрижени както множеството други общности от усилването на конкуренцията сред миграционни животновъди и уседнали фермери, което се следи в района, те страдат повече от това заради исторически и културни условия.
Определящите трендове в района и Сахел като цяло, които затрудняват взаимния живот на номадите и уседналите хора, всъщност са две:
изменението на климата, което към този момент е в ход в региона на Сахел (валежите са намалели с 20% през последните 40 години), принуждава номадите да търсят нови зони за паша; нарастването на популацията, което кара фермерите да търсят нова земя, оказва изключително въздействие в този към този момент гъсто обитаем район. [38]
Ако фуланите, като миграционни животновъди, са изключително обезпокоени от конкуренцията сред общностите, подбудена от тези развития, това е от една страна, тъй като тази конкуренция ги изправя против съвсем всички други общности (регионът е дом на фулани, тамашек, сонгхай, бозо, бамбара и догоните), а въпреки това, тъй като фуланите са изключително наранени от други развития, свързани повече с държавните политики:
дори и малийските управляващи, за разлика от това, което се е случило в други страни, в никакъв случай да не са теоретизирали върху въпроса за интереса или нуждата от уседналост, факт е, че плановете за развиване са по-насочени към уседналите хора. Най-често това се дължи на натиска на донорите, нормално в интерес на изоставянето на номадството, считано за по-малко съвместимо с построяването на съвременна страна и ограничаващо достъпа до образование; въвеждането през 1999 година на децентрализация и на общински избори, които, макар че предоставиха на хората от народа фулани опцията да изнесат настояванията на общността на политическата сцена, способстваха основно за появяването на нови елити и от там за слагане под въпрос на обичайните структури, учредени на традиции, история и вяра. Хората от народа фулани усетиха тези трансформации изключително мощно, доколкото обществените връзки в тяхната общественост са стародавни. Тези промени също по този начин станаха по самодейност на страната, която те постоянно са считали за " импортирана " извън, за артикул на западната просвета, намираща се надалеч от тяхната лична. [38]
Този резултат, несъмнено, е стеснен в границите на превратностите на политиката на децентрализация. Въпреки това той е реалност в редица общини. И безспорно " чувството " от сходни трансформации е по-силно от действителното им влияние, изключително измежду фуланите, които са склонни да се считат за " жертва " на тази политика.
И най-после, историческите реминисценции не трябва да се подценяват, въпреки и да не трябва и да се надценяват. Във въображението на фуланите, империята Масина (на която Мопти е столица) съставлява златният век на централните райони на Мали. Наследството на тази империя включва, в допълнение към обществените структури, характерни за общността и несъмнено отношение към религията: фуланите живеят и се възприемат като поддръжници на чистия ислям, в ефира на суфитското приятелство куаддрия, сензитивно към прецизното използване на предписанията на Корана.
Джихадът, проповядван от водещи фигури в империята Масина, е бил друг от този, провъзгласен от терористите, настоящи сега в Мали (които бяха насочили посланието си към други мюсюлмани, чиито практики не се смятаха за отговарящи на основополагащия текст). Отношението на Куфа към водещите фигури в империята Масина беше двусмислено. Той постоянно се позоваваше на тях, само че отново той оскверни мавзолея на Секу Амаду. Въпреки това наподобява, че ислямът, практикуван от фуланите, е евентуално съчетаем с някои аспекти на салафизма, за които джихадистките групи постоянно претендират, че са техни. [2]
Изглежда, че през 2019 година в централните райони на Мали се появява нова наклонност: последователно първичните претекстове за присъединение към чисто локални джихадистки групи наподобяват да са по-идеологически, наклонност, която се отразява в слагането под въпрос на малийската страна и модерността като цяло. Джихадистката агитация, която прокламира отхвърлянето на държавния надзор (наложен от Запада, който е и съизвършител в него) и еманципацията от обществените йерархии, създадени от колонизацията и от модерната страна, намира по- " естествено " ехтене измежду фуланите, в сравнение с измежду другите етнически групи. [38]
Регионализирането на Фуланския въпрос в района на Сахел
Разширяване на спора в посока към Буркина Фасо
Фуланите са болшинството в сахелската част на Буркина Фасо, която граничи с Мали (по-специално провинциите Соум (Джибо), Сеено (Дори) и Оуадлан (Гором-Гоом), които граничат с районите на Мали - Мопти, Тимбукту и Гао), а също и с Нигер - с районите Тера и Тилабери. Силна общественост на фулани също по този начин живее в Уагадугу, където заема огромна част от кварталите Дапоя и Хамдалайе.
В края на 2016 година в Буркина Фасо се появи нова въоръжена група, която твърди, че принадлежи към Ислямска страна - Ансарул Ал Исламия или Ансарул Ислам, чийто главен водач беше Малам Ибрахим Дико (Malam Ibrahim Dicko), просветител от народа фулани, който, сходно на Хамадун Куфа в Централната част на Мали, даде да се знае за него посредством многочислени офанзиви против силите за защита и сигурност на Буркина Фасо и против учебни заведения в провинциите Сум, Сеено и Удалан. [38] По време на възобновяване на контрола на държавните войски над Северната част на Мали през 2013 година, въоръжените сили на Мали заловиха Ибрахим Малам Дико. Но той е освободен след настояванията на вождовете на народа Фулани в Бамако, включително и на някогашния ръководител на Националното заседание - Али Нухум Диаво (Aly Nouhoum Diallo).
Лидерите на Ансарул Ал Исламия са някогашни бойци на MOJWA (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - Движение за единение и джихад в Западна Африка, като " единение " би трябвало да се схваща и като " еднобожие " - ислямските радикали са крайни монотеисти) от централната част на Мали. Малам Ибрахим Дико в този момент е считан за мъртъв, а неговият брат Джафар Дико (Jafar Dicko) го наследи отпред на Ансарул Ислям. [38]
Въпреки това действието на тази група към този момент остава географски лимитирано.
Но, както в централно Мали, цялата общественост на фуланите се възприема като съизвършител на джихадистите, които се избират за цели уседналите общности. В отговор на терористичните офанзиви, уседналите общности образуваха свои лични милиции, с цел да се пазят.
Така при започване на януари 2019 година, в отговор на въоръжено нахлуване от неидентифицирани лица жителите на Йиргу (Yirgou), нападнаха местата, обитаеми с фулани в продължение на два дни (1 и 2 януари), като убиха 48 души. Бяха изпратени полицейски сили, с цел да възстановят спокойствието. По същото време на няколко благи разстояние, в Банкасс Серкл (Bankass Cercle - административно поделение на района Мопти в Мали), 41 фулани са убити от догони. [14], [42]
Положението в Нигер
За разлика от Буркина Фасо, в Нигер няма терористични групи, настоящи от територията му, макар опитите на Боко Харам да се откри в граничните райони, изключително от страната на Дифа, като завоюва на своя страна млади нигерци, на които им се коства, че икономическата обстановка в страната ги лишава от бъдеще. Досега Нигер съумява да противодейства на тези опити.
Тези относителни триумфи се изясняват по-специално със смисъла, което нигерските управляващи отдават на въпросите на сигурността. Те отделят доста огромна част от националния бюджет за тях. Нигерските управляващи отделиха обилни средства за подсилване на армията и полицията. Тази оценка е направена, като се вземат поради наличните благоприятни условия в Нигер. Нигер е една от най-бедните страни в света (на последно място по показател на човешко развиване в класирането на Програмата за развиване на Организация на обединените нации - UNDP) и доста мъчно съчетава напъните в интерес на сигурността с политиката за иницииране на развой на развиване.
Нигерските управляващи са доста дейни в районното съдействие (по-специално с Нигерия и Камерун против Боко Харам) и одобряват с огромна подготвеност на тяхна територия задгранични сили, предоставени от западни страни (Франция, Съединени американски щати, Германия, Италия).
Нещо повече, управляващите в Нигер, тъкмо както съумяха да подхващат ограничения, които значително тушираха казуса с туарегите, освен това по-успешно от малийските им сътрудници, демонстрираха и по-голямо внимание към фуланския въпрос, в сравнение с това става в Мали.
Нигер обаче не можа изцяло да избегне болестта на терора, приближаващ от прилежащите страни. Страната постоянно е обект на терористични набези, осъществявани както на югоизток, в граничните райони с Нигерия, по този начин и на запад, в районите наоколо до Мали. Това са офанзиви извън - интервенции, ръководени от Боко Харам на югоизток, и интервенции, идващи от района Менака (Ménaka) на запад, който е " привилегирована зона за узряване " на протестите на туарегите в Мали.
Нападателите от Мали постоянно са фулани. Те нямат същата мощ като Боко Харам, само че е още по-трудно да се предотвратят офанзивите им, защото порьозността на границата е огромна. Много от ангажираните в нападенията фулани са нигерци или са от нигерски генезис - доста миграционни животновъди фулани бяха принудени да изоставен Нигер и да се заселят в прилежащо Мали, когато през 90-те години развиването на напояваните площи в района Тилабери понижи техните пасищни площи. [38]
Оттогава те вземат участие в споровете сред малийските фулани и туарегите (имахади и даусаки). След последното въстание на туарегите в Мали салдото на силите сред двете групи се промени. Дотогава туарегите, които към този момент се бунтуваха на няколко пъти от 1963 година насам, към този момент разполагаха с доста оръжия.
Фуланите от Нигер бяха " милитаризирани ", когато през 2009 година беше образувана милицията " Ганда Изо ". (Създаването на тази въоръжена милиция е резултат от продължаващото разединение в по-стара от историческа позиция мелиция - " Ганда Кой ", с която " Ганда Изо " по принцип е в тактически съюз. Тъй като " Ганда Изо " имаше за цел да се бори с туарегите, хората от народа Фулани се причислиха към нея (както малийски фулани, по този начин и фулани от Нигер), след което доста от тях бяха интегрирани в MOJWA (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - Движение за единение (еднобожие) и джихад в Западна Африка), а по-късно и в ISGS (Islamic State in the Great Sahara - Исламска страна във Велика Сахара). [38]
Съотношението на силите сред туареги и даусаки, от една страна, и фуланите, от друга, надлежно се трансформира и към 2019 година към този момент е много по-балансирано. В резултат на това пораждат нови конфликти, постоянно водещи до гибелта на десетки хора от двете страни. В тези битки интернационалните антитерористични сили (по-специално по време на интервенция " Бархан " ) в някои случаи основават ad hoc съюзи с туарегите и даусаките (по-специално с MSA), които след сключването на мирното съглашение с държавното управление на Мали се ангажират в битката против тероризма.
Фуланите от Гвинея
Гвинея със столица Конакри е единствената страна, в която фуланите съставляват най-голямата етническа група, само че не и болшинството - те са към 38% от популацията. Въпреки че произлизат от Средна Гвинея, централната част на страната, която включва градове като Маму, Пита, Лабе и Гауал, те участват във всеки различен район, където са мигрирали в търсене на по-добри условия на живот.
Регионът не е обиден от джихадизма и фуланите не са и не са били изключително забъркани в конфликти с принуждение, като се изключи обичайните спорове сред миграционните скотовъдци и уседнали хора.
В Гвинея фуланите управляват по-голямата част от икономическата мощност на страната и значително интелектуалните и религиозните сили. Те са най-образованите. Те се ограмотяват доста рано, първо на арабски, а по-късно на френски посредством френските учебни заведения. Имамите, учителите по Свещения Коран, висшите чиновници от вътрешността на страната и от диаспората са в болшинството си фулани. [38]
Можем обаче да се чудим за бъдещето, доколкото фуланите постоянно са били жертви на [политическа] дискриминация от оповестяването на независимостта, с цел да бъдат държани надалеч от политическата власт. Другите етнически групи се усещат като обект на похищения от страна на тези обичайни номади, които идват да раздерат най-хубавите им земи, с цел да изградят най-процъфтяващите бизнеси и най-блестящите жилищни квартали. Според останалите етнически групи в Гвинея, в случай че фуланите дойдат на власт, те ще имат цялата власт и поради манталитета, който им се приписва, ще съумеят да я запазят и задържат вечно. Това усещане беше подсилено от гневната враждебна тирада на първия президент на Гвинея - Секу Туре, против общността на фуланите.
От най-ранните дни на битката за самостоятелност през 1958 година, Секу Туре, който е от народа малинке и неговите поддръжници се изправят против фуланите на Бари Диаванду. След като идва на власт, Секу Туре разпорежда всички значими позиции на хора от народа малинке. Разобличаването на хипотетичните заприказва на фуланите през 1960 година и изключително през 1976 година, му дават предлог за елиминирането на значими персони от фуланите (по-специално през 1976 година, Тели Диало, който беше първият общоприет секретар на Организацията за африканско единение, високо уважавана и видна фигура, е затворен и лишен от храна, до момента в който почине в тъмницата си). Този хипотетичен скрит план е бил опция за Секу Туре да произнесе три речи, заклеймяващи фуланите с изключителна завист, наричайки ги " предатели ", които " мислят единствено за пари... ". [38]
На първите демократични избори през 2010 година, претендентът на фуланите - Селу Далейн Диало (Cellou Dalein Diallo) излезе отпред на първия тур, само че всички етнически групи сплотиха напъните си на втория тур, с цел да му попречат да стане президент, давайки властта на Алфа Конде, чийто генезис е от народа малинке.
Тази обстановка е все по-неблагоприятна за хората от народа фулани и генерира фрустрация и отчаяние, което скорошната демократизация (изборите от 2010 година) разреши да бъде обществено изразено.
Следващите президентски избори през 2020 година, на които Алфа Конде (Alpha Condé) няма да може да се кандидатира за преизбиране (конституцията не разрешава президентът да има повече от два мандата), ще бъдат значим краен период за развиването на връзките сред фуланите и другите етнически общности в Гвинея.
Някои междинни заключения :
Би било извънредно преднамереност да се приказва за някаква изявена податливост на фуланите към " джихадизма ", още по-малко за такава податливост, която да е провокирана от историята на някогашните теократични империи на този етнос.
Когато се проучва рискът от заставане на фуланите на страната на радикалните ислямисти, сложността на обществото на фуланите постоянно се подценява. Засега не сме навлизали в дълбочина на обществената конструкция на фуланите, само че примерно в Мали тя е доста комплицирана и йерархизирана. Логично е да се чака, че ползите на съставните елементи на обществото на фуланите, могат да се разграничават и да станат причина за спорно държание или даже за разделяне в границите на общността.
Що се отнася до централната част на Мали, склонността да се оспорва открития ред, за която се твърди, че кара доста фулани да се причислят към редиците на джихадистите, от време на време е резултат от това, че младежите в общността работят срещу волята на по-възрастните. По същия метод младежи от фуланите от време на време са се опитвали да се възползват от общинските избори, които, както беше обяснено, постоянно са били възприемани като опция за извеждане на водачи, които не са от обичайните нотабили) - тези младежи от време на време считат по-възрастните за участници в тези обичайни " нотабилитети ". Това основава благоприятни условия за пораждане на вътрешни спорове - в това число и на въоръжени спорове, сред хора от народа фулани. [38]
Несъмнено е, че фуланите са предразположени да се съюзяват с съперниците на откритите порядки - нещо кардинално присъщо на номадите. Освен това вследствие от географската им разпростряност, те са обречени постоянно да остават в малцинство и след това да не могат да въздействат уверено върху ориста на страните, в които живеят, даже и когато по изключение наподобява, че имат такава опция и имат вяра, че тя е законна, какъвто е казусът в Гвинея.
Субективните усещания, произлизащи от това положение на нещата, подхранват опортюнизма, който фуланите са се научили да култивират, когато са в неволя - когато са изправени пред недоброжелатели, които ги считат за застрашителни непознати тела, до момента в който самите те живеят като жертви, дискриминирани и обречени на маргинализация.
Следва трета част
Използвани източници :
Пълният лист на употребяваната литература в първата и актуалната втора част на разбора е даден в края на първата част на разбора, оповестена под названието " ". Тук са дадени единствено тези източници, които са представени във втората част на разбора - " Фуланите и " джихадизмът " в Западна Африка ".
[2] Дечев, Теодор Данаилов, " Двойно дъно " или " шизофренично раздвояване "? Взаимодействието сред етнонационалистическите и религиозно-екстремистките претекстове в активността на някои терористични групировки, Сп. Политика и сигурност; Год. І; бр. 2; 2017 г.; стр.34 - 51, ISSN 2535-0358
[14] Cline, Lawrence E.,: Rise of the Fulani?, March 2021, Terrorism and Political Violence, 35 (1), pp. 1-17
[38] Sangare, Boukary,, February 8, 2019, Observatoire of Arab-Muslim World and Sahel, The Fondation pour la recherche stratégique (FRS)
[39] The Soufan Center Special Report, Wagner Group:, Jason Blazakis, Colin P. Clarke, Naureen Chowdhury Fink, Sean Steinberg, The Soufan Center, June 2023
[42] Waicanjo, Charles,, May 21, 2020, African Liberty.
Един от значимите заключения е, че интензифицирането на спора е натоварено с огромен риск от " експлоадиране на миграционна бомба ", която да докара до невиждан миграционен напън по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно събитие са и опциите на съветската външна политика да манипулира интензивността на споровете в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. [39] Държейки ръка на " шалтера " на възможен миграционен гърмеж, Москва елементарно може да се изкуши да употребява провокиран миграционен напън против страните от Европейски Съюз, които като цяло към този момент са избрани като противников.
В тази рискова обстановка особена роля играе народът Фулани - етническа група полуномади, миграционни животновъди, които населяват линията от Гвинейския залив до Червено море и наброяват 30 до 35 милиона души по разнообразни данни. Бидейки народ, който е изиграл в исторически проект доста значима роля да проникването на исляма в Африка, изключително н Западна Африка, фуланите са голямо прелъщение за ислямските радикали, без значение, че те изповядват суфитското течение в исляма, което безспорно е най-толерантното, както и най-мистичното.
Сахел – спорове, преврати и миграционни бомби
В духа на тогавашните марксистки обичаи и тук Русия работи с стратегия най-малко и стратегия най-много.
За страдание, както ще се види от разбора по-нататък, въпросът не опира единствено до религиозно опълчване. Конфликтът не е единствено етно-религиозен. Той е социо-етно-религиозен, като през последните години в допълнение мощно въздействие стартират да оказват резултатите от насъбраните по корупционен път благосъстояния, превърнати в благосъстоятелност върху добитък - по този начин нареченото неопастирство. Това събитие е изключително особено за Нигерия и на него ще бъде отдадена третата част от този разбор.
Фуланите и джихадизмът в централната част на Мали: сред смяната, обществените протести и радикализацията
Докато интервенция " Сервал " съумя през 2013 година да отблъсне джихадистите, които завзеха северната част на Мали, и интервенция " Бархан " им попречи да се върнат на предна линия, принуждавайки ги да се крият, офанзивите освен че не стопираха, само че се и разпространиха в централната част на Мали (в региона на завоя на река Нигер, прочут също като Масина). Като цяло терористичните набези се усилват след 2015 година.
Джихадистите сигурно не управляват района, както направляваха северната част на Мали през 2012 година и са принудени да се крият. Те нямат " монопол върху насилието ", защото са основани милиции за битка с тях, от време на време с поддръжката на управляващите. Въпреки това се усилват целенасочените офанзиви и убийствата, а несигурността е достигнала такова равнище, че районът към този момент не е под действителен държавен надзор. Много държавни чиновници са напуснали постовете си, забележителен брой учебни заведения са затворени, а последните президентски избори не можаха ще се проведат в редица общини.
До известна степен тази обстановка е резултат от " болест " от Севера. Изтласкани от северните градове, които държаха под надзор няколко месеца, откакто не съумяха да основат самостоятелна страна, принудени " да се държат по-дискретно ", джихадистките въоръжени групи, търсейки нови тактики и нови способи на деяние, съумяха да се възползват от факторите на неустойчивост в Централния район, с цел да придобият ново въздействие.
Някои от тези фактори са общи както за централните, по този начин и за северните райони. Би било неправилно обаче да се счита, че сериозните произшествия, които години наред след 2015 година постоянно стават в централната част на Мали, са единствено продължение на северния спор.
Всъщност други недостатъци са по-специфични за централните райони. Целите на локалните общности, които се експлоатират от джихадистите, са доста разнообразни. Докато туарегите на север претендираха за независимостта на Азауад (регион, който в действителност е митичен - той в никакъв случай не е съответствал на нито едно политическо образувание от предишното, само че който отделя за туарегите всички райони в северната част на Мали), общностите, показани в централните райони, не издигат сравними политически претенции, доколкото те въобще предявяват искания.
Значението на разликата сред ролята на фулани в северните събития и в централните райони, което се акцентира от всички наблюдаващи, е показателно. Наистина, създателят на Фронта за избавление на Масина - най-важната от участващите въоръжени групировки, Хамадун Куфа, който беше погубен на 28 ноември 2018 година, по етнически генезис беше фулани, по този начин както и голямото болшинство от неговите бойци. [38]
Малцина на север, фуланите са многочислени в централните райони и загрижени както множеството други общности от усилването на конкуренцията сред миграционни животновъди и уседнали фермери, което се следи в района, те страдат повече от това заради исторически и културни условия.
Определящите трендове в района и Сахел като цяло, които затрудняват взаимния живот на номадите и уседналите хора, всъщност са две:
изменението на климата, което към този момент е в ход в региона на Сахел (валежите са намалели с 20% през последните 40 години), принуждава номадите да търсят нови зони за паша; нарастването на популацията, което кара фермерите да търсят нова земя, оказва изключително въздействие в този към този момент гъсто обитаем район. [38]
Ако фуланите, като миграционни животновъди, са изключително обезпокоени от конкуренцията сред общностите, подбудена от тези развития, това е от една страна, тъй като тази конкуренция ги изправя против съвсем всички други общности (регионът е дом на фулани, тамашек, сонгхай, бозо, бамбара и догоните), а въпреки това, тъй като фуланите са изключително наранени от други развития, свързани повече с държавните политики:
дори и малийските управляващи, за разлика от това, което се е случило в други страни, в никакъв случай да не са теоретизирали върху въпроса за интереса или нуждата от уседналост, факт е, че плановете за развиване са по-насочени към уседналите хора. Най-често това се дължи на натиска на донорите, нормално в интерес на изоставянето на номадството, считано за по-малко съвместимо с построяването на съвременна страна и ограничаващо достъпа до образование; въвеждането през 1999 година на децентрализация и на общински избори, които, макар че предоставиха на хората от народа фулани опцията да изнесат настояванията на общността на политическата сцена, способстваха основно за появяването на нови елити и от там за слагане под въпрос на обичайните структури, учредени на традиции, история и вяра. Хората от народа фулани усетиха тези трансформации изключително мощно, доколкото обществените връзки в тяхната общественост са стародавни. Тези промени също по този начин станаха по самодейност на страната, която те постоянно са считали за " импортирана " извън, за артикул на западната просвета, намираща се надалеч от тяхната лична. [38]
Този резултат, несъмнено, е стеснен в границите на превратностите на политиката на децентрализация. Въпреки това той е реалност в редица общини. И безспорно " чувството " от сходни трансформации е по-силно от действителното им влияние, изключително измежду фуланите, които са склонни да се считат за " жертва " на тази политика.
И най-после, историческите реминисценции не трябва да се подценяват, въпреки и да не трябва и да се надценяват. Във въображението на фуланите, империята Масина (на която Мопти е столица) съставлява златният век на централните райони на Мали. Наследството на тази империя включва, в допълнение към обществените структури, характерни за общността и несъмнено отношение към религията: фуланите живеят и се възприемат като поддръжници на чистия ислям, в ефира на суфитското приятелство куаддрия, сензитивно към прецизното използване на предписанията на Корана.
Джихадът, проповядван от водещи фигури в империята Масина, е бил друг от този, провъзгласен от терористите, настоящи сега в Мали (които бяха насочили посланието си към други мюсюлмани, чиито практики не се смятаха за отговарящи на основополагащия текст). Отношението на Куфа към водещите фигури в империята Масина беше двусмислено. Той постоянно се позоваваше на тях, само че отново той оскверни мавзолея на Секу Амаду. Въпреки това наподобява, че ислямът, практикуван от фуланите, е евентуално съчетаем с някои аспекти на салафизма, за които джихадистките групи постоянно претендират, че са техни. [2]
Изглежда, че през 2019 година в централните райони на Мали се появява нова наклонност: последователно първичните претекстове за присъединение към чисто локални джихадистки групи наподобяват да са по-идеологически, наклонност, която се отразява в слагането под въпрос на малийската страна и модерността като цяло. Джихадистката агитация, която прокламира отхвърлянето на държавния надзор (наложен от Запада, който е и съизвършител в него) и еманципацията от обществените йерархии, създадени от колонизацията и от модерната страна, намира по- " естествено " ехтене измежду фуланите, в сравнение с измежду другите етнически групи. [38]
Регионализирането на Фуланския въпрос в района на Сахел
Разширяване на спора в посока към Буркина Фасо
Фуланите са болшинството в сахелската част на Буркина Фасо, която граничи с Мали (по-специално провинциите Соум (Джибо), Сеено (Дори) и Оуадлан (Гором-Гоом), които граничат с районите на Мали - Мопти, Тимбукту и Гао), а също и с Нигер - с районите Тера и Тилабери. Силна общественост на фулани също по този начин живее в Уагадугу, където заема огромна част от кварталите Дапоя и Хамдалайе.
В края на 2016 година в Буркина Фасо се появи нова въоръжена група, която твърди, че принадлежи към Ислямска страна - Ансарул Ал Исламия или Ансарул Ислам, чийто главен водач беше Малам Ибрахим Дико (Malam Ibrahim Dicko), просветител от народа фулани, който, сходно на Хамадун Куфа в Централната част на Мали, даде да се знае за него посредством многочислени офанзиви против силите за защита и сигурност на Буркина Фасо и против учебни заведения в провинциите Сум, Сеено и Удалан. [38] По време на възобновяване на контрола на държавните войски над Северната част на Мали през 2013 година, въоръжените сили на Мали заловиха Ибрахим Малам Дико. Но той е освободен след настояванията на вождовете на народа Фулани в Бамако, включително и на някогашния ръководител на Националното заседание - Али Нухум Диаво (Aly Nouhoum Diallo).
Лидерите на Ансарул Ал Исламия са някогашни бойци на MOJWA (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - Движение за единение и джихад в Западна Африка, като " единение " би трябвало да се схваща и като " еднобожие " - ислямските радикали са крайни монотеисти) от централната част на Мали. Малам Ибрахим Дико в този момент е считан за мъртъв, а неговият брат Джафар Дико (Jafar Dicko) го наследи отпред на Ансарул Ислям. [38]
Въпреки това действието на тази група към този момент остава географски лимитирано.
Но, както в централно Мали, цялата общественост на фуланите се възприема като съизвършител на джихадистите, които се избират за цели уседналите общности. В отговор на терористичните офанзиви, уседналите общности образуваха свои лични милиции, с цел да се пазят.
Така при започване на януари 2019 година, в отговор на въоръжено нахлуване от неидентифицирани лица жителите на Йиргу (Yirgou), нападнаха местата, обитаеми с фулани в продължение на два дни (1 и 2 януари), като убиха 48 души. Бяха изпратени полицейски сили, с цел да възстановят спокойствието. По същото време на няколко благи разстояние, в Банкасс Серкл (Bankass Cercle - административно поделение на района Мопти в Мали), 41 фулани са убити от догони. [14], [42]
Положението в Нигер
За разлика от Буркина Фасо, в Нигер няма терористични групи, настоящи от територията му, макар опитите на Боко Харам да се откри в граничните райони, изключително от страната на Дифа, като завоюва на своя страна млади нигерци, на които им се коства, че икономическата обстановка в страната ги лишава от бъдеще. Досега Нигер съумява да противодейства на тези опити.
Тези относителни триумфи се изясняват по-специално със смисъла, което нигерските управляващи отдават на въпросите на сигурността. Те отделят доста огромна част от националния бюджет за тях. Нигерските управляващи отделиха обилни средства за подсилване на армията и полицията. Тази оценка е направена, като се вземат поради наличните благоприятни условия в Нигер. Нигер е една от най-бедните страни в света (на последно място по показател на човешко развиване в класирането на Програмата за развиване на Организация на обединените нации - UNDP) и доста мъчно съчетава напъните в интерес на сигурността с политиката за иницииране на развой на развиване.
Нигерските управляващи са доста дейни в районното съдействие (по-специално с Нигерия и Камерун против Боко Харам) и одобряват с огромна подготвеност на тяхна територия задгранични сили, предоставени от западни страни (Франция, Съединени американски щати, Германия, Италия).
Нещо повече, управляващите в Нигер, тъкмо както съумяха да подхващат ограничения, които значително тушираха казуса с туарегите, освен това по-успешно от малийските им сътрудници, демонстрираха и по-голямо внимание към фуланския въпрос, в сравнение с това става в Мали.
Нигер обаче не можа изцяло да избегне болестта на терора, приближаващ от прилежащите страни. Страната постоянно е обект на терористични набези, осъществявани както на югоизток, в граничните райони с Нигерия, по този начин и на запад, в районите наоколо до Мали. Това са офанзиви извън - интервенции, ръководени от Боко Харам на югоизток, и интервенции, идващи от района Менака (Ménaka) на запад, който е " привилегирована зона за узряване " на протестите на туарегите в Мали.
Нападателите от Мали постоянно са фулани. Те нямат същата мощ като Боко Харам, само че е още по-трудно да се предотвратят офанзивите им, защото порьозността на границата е огромна. Много от ангажираните в нападенията фулани са нигерци или са от нигерски генезис - доста миграционни животновъди фулани бяха принудени да изоставен Нигер и да се заселят в прилежащо Мали, когато през 90-те години развиването на напояваните площи в района Тилабери понижи техните пасищни площи. [38]
Оттогава те вземат участие в споровете сред малийските фулани и туарегите (имахади и даусаки). След последното въстание на туарегите в Мали салдото на силите сред двете групи се промени. Дотогава туарегите, които към този момент се бунтуваха на няколко пъти от 1963 година насам, към този момент разполагаха с доста оръжия.
Фуланите от Нигер бяха " милитаризирани ", когато през 2009 година беше образувана милицията " Ганда Изо ". (Създаването на тази въоръжена милиция е резултат от продължаващото разединение в по-стара от историческа позиция мелиция - " Ганда Кой ", с която " Ганда Изо " по принцип е в тактически съюз. Тъй като " Ганда Изо " имаше за цел да се бори с туарегите, хората от народа Фулани се причислиха към нея (както малийски фулани, по този начин и фулани от Нигер), след което доста от тях бяха интегрирани в MOJWA (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - Движение за единение (еднобожие) и джихад в Западна Африка), а по-късно и в ISGS (Islamic State in the Great Sahara - Исламска страна във Велика Сахара). [38]
Съотношението на силите сред туареги и даусаки, от една страна, и фуланите, от друга, надлежно се трансформира и към 2019 година към този момент е много по-балансирано. В резултат на това пораждат нови конфликти, постоянно водещи до гибелта на десетки хора от двете страни. В тези битки интернационалните антитерористични сили (по-специално по време на интервенция " Бархан " ) в някои случаи основават ad hoc съюзи с туарегите и даусаките (по-специално с MSA), които след сключването на мирното съглашение с държавното управление на Мали се ангажират в битката против тероризма.
Фуланите от Гвинея
Гвинея със столица Конакри е единствената страна, в която фуланите съставляват най-голямата етническа група, само че не и болшинството - те са към 38% от популацията. Въпреки че произлизат от Средна Гвинея, централната част на страната, която включва градове като Маму, Пита, Лабе и Гауал, те участват във всеки различен район, където са мигрирали в търсене на по-добри условия на живот.
Регионът не е обиден от джихадизма и фуланите не са и не са били изключително забъркани в конфликти с принуждение, като се изключи обичайните спорове сред миграционните скотовъдци и уседнали хора.
В Гвинея фуланите управляват по-голямата част от икономическата мощност на страната и значително интелектуалните и религиозните сили. Те са най-образованите. Те се ограмотяват доста рано, първо на арабски, а по-късно на френски посредством френските учебни заведения. Имамите, учителите по Свещения Коран, висшите чиновници от вътрешността на страната и от диаспората са в болшинството си фулани. [38]
Можем обаче да се чудим за бъдещето, доколкото фуланите постоянно са били жертви на [политическа] дискриминация от оповестяването на независимостта, с цел да бъдат държани надалеч от политическата власт. Другите етнически групи се усещат като обект на похищения от страна на тези обичайни номади, които идват да раздерат най-хубавите им земи, с цел да изградят най-процъфтяващите бизнеси и най-блестящите жилищни квартали. Според останалите етнически групи в Гвинея, в случай че фуланите дойдат на власт, те ще имат цялата власт и поради манталитета, който им се приписва, ще съумеят да я запазят и задържат вечно. Това усещане беше подсилено от гневната враждебна тирада на първия президент на Гвинея - Секу Туре, против общността на фуланите.
От най-ранните дни на битката за самостоятелност през 1958 година, Секу Туре, който е от народа малинке и неговите поддръжници се изправят против фуланите на Бари Диаванду. След като идва на власт, Секу Туре разпорежда всички значими позиции на хора от народа малинке. Разобличаването на хипотетичните заприказва на фуланите през 1960 година и изключително през 1976 година, му дават предлог за елиминирането на значими персони от фуланите (по-специално през 1976 година, Тели Диало, който беше първият общоприет секретар на Организацията за африканско единение, високо уважавана и видна фигура, е затворен и лишен от храна, до момента в който почине в тъмницата си). Този хипотетичен скрит план е бил опция за Секу Туре да произнесе три речи, заклеймяващи фуланите с изключителна завист, наричайки ги " предатели ", които " мислят единствено за пари... ". [38]
На първите демократични избори през 2010 година, претендентът на фуланите - Селу Далейн Диало (Cellou Dalein Diallo) излезе отпред на първия тур, само че всички етнически групи сплотиха напъните си на втория тур, с цел да му попречат да стане президент, давайки властта на Алфа Конде, чийто генезис е от народа малинке.
Тази обстановка е все по-неблагоприятна за хората от народа фулани и генерира фрустрация и отчаяние, което скорошната демократизация (изборите от 2010 година) разреши да бъде обществено изразено.
Следващите президентски избори през 2020 година, на които Алфа Конде (Alpha Condé) няма да може да се кандидатира за преизбиране (конституцията не разрешава президентът да има повече от два мандата), ще бъдат значим краен период за развиването на връзките сред фуланите и другите етнически общности в Гвинея.
Някои междинни заключения :
Би било извънредно преднамереност да се приказва за някаква изявена податливост на фуланите към " джихадизма ", още по-малко за такава податливост, която да е провокирана от историята на някогашните теократични империи на този етнос.
Когато се проучва рискът от заставане на фуланите на страната на радикалните ислямисти, сложността на обществото на фуланите постоянно се подценява. Засега не сме навлизали в дълбочина на обществената конструкция на фуланите, само че примерно в Мали тя е доста комплицирана и йерархизирана. Логично е да се чака, че ползите на съставните елементи на обществото на фуланите, могат да се разграничават и да станат причина за спорно държание или даже за разделяне в границите на общността.
Що се отнася до централната част на Мали, склонността да се оспорва открития ред, за която се твърди, че кара доста фулани да се причислят към редиците на джихадистите, от време на време е резултат от това, че младежите в общността работят срещу волята на по-възрастните. По същия метод младежи от фуланите от време на време са се опитвали да се възползват от общинските избори, които, както беше обяснено, постоянно са били възприемани като опция за извеждане на водачи, които не са от обичайните нотабили) - тези младежи от време на време считат по-възрастните за участници в тези обичайни " нотабилитети ". Това основава благоприятни условия за пораждане на вътрешни спорове - в това число и на въоръжени спорове, сред хора от народа фулани. [38]
Несъмнено е, че фуланите са предразположени да се съюзяват с съперниците на откритите порядки - нещо кардинално присъщо на номадите. Освен това вследствие от географската им разпростряност, те са обречени постоянно да остават в малцинство и след това да не могат да въздействат уверено върху ориста на страните, в които живеят, даже и когато по изключение наподобява, че имат такава опция и имат вяра, че тя е законна, какъвто е казусът в Гвинея.
Субективните усещания, произлизащи от това положение на нещата, подхранват опортюнизма, който фуланите са се научили да култивират, когато са в неволя - когато са изправени пред недоброжелатели, които ги считат за застрашителни непознати тела, до момента в който самите те живеят като жертви, дискриминирани и обречени на маргинализация.
Следва трета част
Използвани източници :
Пълният лист на употребяваната литература в първата и актуалната втора част на разбора е даден в края на първата част на разбора, оповестена под названието " ". Тук са дадени единствено тези източници, които са представени във втората част на разбора - " Фуланите и " джихадизмът " в Западна Африка ".
[2] Дечев, Теодор Данаилов, " Двойно дъно " или " шизофренично раздвояване "? Взаимодействието сред етнонационалистическите и религиозно-екстремистките претекстове в активността на някои терористични групировки, Сп. Политика и сигурност; Год. І; бр. 2; 2017 г.; стр.34 - 51, ISSN 2535-0358
[14] Cline, Lawrence E.,: Rise of the Fulani?, March 2021, Terrorism and Political Violence, 35 (1), pp. 1-17
[38] Sangare, Boukary,, February 8, 2019, Observatoire of Arab-Muslim World and Sahel, The Fondation pour la recherche stratégique (FRS)
[39] The Soufan Center Special Report, Wagner Group:, Jason Blazakis, Colin P. Clarke, Naureen Chowdhury Fink, Sean Steinberg, The Soufan Center, June 2023
[42] Waicanjo, Charles,, May 21, 2020, African Liberty.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ