Проф. Асена Сербезова: Недостиг на лекарства има в три четвърти от държавите в ЕС
В предаването „ Лице в лице “ по бТВ проф. Асена Сербезова сподели, че само в България се счита, че единствено министърът на опазването на здравето е отговорен за дефицита на медикаменти. „ 3/4 от страните в Европейска комисия изпитват подобен дефицит на медикаменти, измежду тях са Италия и Германия. Никой обаче не се сеща да хвърли виновността върху здравния министър, защото схваща, че коренът на казуса е доста по-дълбок “.
„ Промяната на формулата не е засегнала следените 400 медикаменти от позитивния лекарствен лист. Служебният министър на опазването на здравето бърка изразите „ следени “ и „ неразрешени за експорт “ медикаменти “, уточни тя в отговор на рецензиите, че от 400 следени медикамента у нас, те са понижени на 60.
Проф. Сербезова изясни, че медикаментите попадат от този лист в една електронна база данни. „ На базата на тази информация Изпълнителната организация по медикаментите всяка седмица генерира лист. Когато формулата се приложи вярно, фактически листата понижава. Имахме информация, че формулата не се ползва погрешно, което значи, че листата е бил по-голям, в сравнение с е належащо. Като фармацевт и министър на опазването на здравето имах опция да погледна системата от различен ъгъл. Затова подредих да се направи одит. За 4 месеца, обаче одитът не завърши. Ние установихме, че когато е била заложена формулата е била неправилна. Изключително популистко е изявлението, че съм върнала формулата в нарушаване на закона. Това, че е сгънат описът не значи, че е довел до по-голям дефицит на медикаменти. Тези медикаменти, които не доближават не са от позитивния лист. Около 30 до 40 лекарствени продукта фактически липсват у нас, само че това се случва и в други страни в Европейски Съюз. Там лекарите знаят за това и предписват генерици, фармацевтите също заместват генерично. Ако не беше се провалило внедряването на електронната рецепта нещата биха се подобрили “, изясни някогашният здравен министър.
„ Генеричният артикул, с цел да бъде позволен, това значи, че този, който ги създава е съумял да потвърди, че е биоеквивалентен. Възможно е да има разлика, само че за доста дребен % на популацията “, посочи проф. Сербезова.
„ Идеята ни беше да се надгради системата за електронната рецепта с изкуствен интелект. Тя даваше опция да се направи промяна в дадена рецепта, а лекарите да знаят какво е налично в аптеките “, акцентира тя.
„ Правено е изследване на сигналите от пациенти. Оказва се, че 21% са за медикаменти, които нямат регистрация у нас заради спряло произвеждане, само че лекарите не престават да ги предписват “, посочи Асена Сербезова.
Тя добави, че минаваме през сложни времена и се качиха цените на редица запаси и заводите работят на загуба.
„ 60 броя медикаменти попаднаха в седмичния лист на Министерство на здравеопазването и имат възбрана за експорт. Всичко би трябвало да е основано на обстоятелства, а не на злост към предшественика. Трябва да се види дали тази система е съответна за България и да се внедри “, сподели още някогашният здравен министър.
„ Промяната на формулата не е засегнала следените 400 медикаменти от позитивния лекарствен лист. Служебният министър на опазването на здравето бърка изразите „ следени “ и „ неразрешени за експорт “ медикаменти “, уточни тя в отговор на рецензиите, че от 400 следени медикамента у нас, те са понижени на 60.
Проф. Сербезова изясни, че медикаментите попадат от този лист в една електронна база данни. „ На базата на тази информация Изпълнителната организация по медикаментите всяка седмица генерира лист. Когато формулата се приложи вярно, фактически листата понижава. Имахме информация, че формулата не се ползва погрешно, което значи, че листата е бил по-голям, в сравнение с е належащо. Като фармацевт и министър на опазването на здравето имах опция да погледна системата от различен ъгъл. Затова подредих да се направи одит. За 4 месеца, обаче одитът не завърши. Ние установихме, че когато е била заложена формулата е била неправилна. Изключително популистко е изявлението, че съм върнала формулата в нарушаване на закона. Това, че е сгънат описът не значи, че е довел до по-голям дефицит на медикаменти. Тези медикаменти, които не доближават не са от позитивния лист. Около 30 до 40 лекарствени продукта фактически липсват у нас, само че това се случва и в други страни в Европейски Съюз. Там лекарите знаят за това и предписват генерици, фармацевтите също заместват генерично. Ако не беше се провалило внедряването на електронната рецепта нещата биха се подобрили “, изясни някогашният здравен министър.
„ Генеричният артикул, с цел да бъде позволен, това значи, че този, който ги създава е съумял да потвърди, че е биоеквивалентен. Възможно е да има разлика, само че за доста дребен % на популацията “, посочи проф. Сербезова.
„ Идеята ни беше да се надгради системата за електронната рецепта с изкуствен интелект. Тя даваше опция да се направи промяна в дадена рецепта, а лекарите да знаят какво е налично в аптеките “, акцентира тя.
„ Правено е изследване на сигналите от пациенти. Оказва се, че 21% са за медикаменти, които нямат регистрация у нас заради спряло произвеждане, само че лекарите не престават да ги предписват “, посочи Асена Сербезова.
Тя добави, че минаваме през сложни времена и се качиха цените на редица запаси и заводите работят на загуба.
„ 60 броя медикаменти попаднаха в седмичния лист на Министерство на здравеопазването и имат възбрана за експорт. Всичко би трябвало да е основано на обстоятелства, а не на злост към предшественика. Трябва да се види дали тази система е съответна за България и да се внедри “, сподели още някогашният здравен министър.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ