Трети март 1878 година Освобождението на България от турско робство
В православните храмове из цялата ни страна всякога, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, съветски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.
Днес към нашите молебствия се причисляват и всички родолюбиви българи, които с признателност и благодарност отдават респект пред паметта на починалите за свободата на Отечеството ни.
Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна независимост, народ, чиято висока самобитна духовна и материална просвета бе подложена на заличаване.
Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската религия, поддържаха националното му схващане.
Мъченици за вярата и усърдни книжовници клирици и миряни, съхраняваха духовното завещание, до момента в който пристигна времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий възпламени огъня на националното събуждане посредством искрящата родолюбива " История славянобългарска ".
От излизането на дивната история на предивния български духовник до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, въпреки доста стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима битка за роден език, за свещенодействие на църковнославянски, за църковна самостоятелност, за родно учебно заведение. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и жители, устремени към изгрева на свободата.
Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са натурален свършек на националната българска гражданска война, която през десетилетията на нейния живот и изключително през 1876 година годината на Априлското въстание струваше доста човешки жертви.
В последните години се чуха разнообразни гласове в общественото пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за оповестяване на Руско-турската война, се ръководел не от обич към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не би трябвало да честваме Трети март като народен празник, тъй като свободата ни не е извоювана с напъните на българския народ, а ни е донесена безплатно на върха на съветските щикове и други
Такива изказвания са израз на непризнателност и неблагодарност освен към нашите освободители, само че и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята всеотдайност приготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.
Нека не забравяме, че Бог е Този, посредством Когото ние " живеем и се движим, и съществуваме " (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е подарък от Бога, подарък изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи подарък и ние би трябвало да сме признателни за нея освен на Бога, само че и на тези, посредством които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.
Днес към нашите молебствия се причисляват и всички родолюбиви българи, които с признателност и благодарност отдават респект пред паметта на починалите за свободата на Отечеството ни.
Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна независимост, народ, чиято висока самобитна духовна и материална просвета бе подложена на заличаване.
Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската религия, поддържаха националното му схващане.
Мъченици за вярата и усърдни книжовници клирици и миряни, съхраняваха духовното завещание, до момента в който пристигна времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий възпламени огъня на националното събуждане посредством искрящата родолюбива " История славянобългарска ".
От излизането на дивната история на предивния български духовник до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, въпреки доста стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима битка за роден език, за свещенодействие на църковнославянски, за църковна самостоятелност, за родно учебно заведение. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и жители, устремени към изгрева на свободата.
Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са натурален свършек на националната българска гражданска война, която през десетилетията на нейния живот и изключително през 1876 година годината на Априлското въстание струваше доста човешки жертви.
В последните години се чуха разнообразни гласове в общественото пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за оповестяване на Руско-турската война, се ръководел не от обич към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не би трябвало да честваме Трети март като народен празник, тъй като свободата ни не е извоювана с напъните на българския народ, а ни е донесена безплатно на върха на съветските щикове и други
Такива изказвания са израз на непризнателност и неблагодарност освен към нашите освободители, само че и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята всеотдайност приготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.
Нека не забравяме, че Бог е Този, посредством Когото ние " живеем и се движим, и съществуваме " (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е подарък от Бога, подарък изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи подарък и ние би трябвало да сме признателни за нея освен на Бога, само че и на тези, посредством които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ