Брюксел може да преразгледа намерението си за означаването на розовото масло
В последния ден на шведското председателство на Съвета на Европейския съюз страните членки, на равнище Комитет на непрекъснатите представители - КОРЕПЕР 1, утвърдиха законодателно предложение, което резервира досегашния метод за систематизиране на етеричните масла. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните.
Във връзка с оферти от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството по отношение на класификацията, етикетирането и пакетиране на субстанции и смеси, Съветът одобри причините на България и още седем страни членки за компликациите при приемане на оферти метод и включи уговорка за обзор, изискваща нови разбори от Комисията, които да бъдат показани след четири години.
Позицията в отбрана на производителите на етеричномаслени култури на България бе показана от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на съвещанието на Съвета по земеделие и риболовство, което се организира на 26 и 27 юни в Люксембург.
Тогава той съобщи, че България упорства да се резервира актуалният метод към класифицирането на етерични масла, с цел да продължи обичайното развъждане на култури в Европейски Съюз, от които те се добиват, и да се запазят приходите на заетите в бранша аграрни производители и сезонни служащи. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за сложни субстанции, тъй че те да не престават да бъдат класифицирани по актуалните правила като субстанции, а не като смеси.
Решението на Съвета на Европейски Съюз е положителен прогрес за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят договарянията с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.
Министър Вътев разяснява, че постигнатото решение е достижение на цялото държавно управление, както и персонално на премиера акад. Николай Денков.
Министър-председателят изрично отбрани българското розово масло и останалите натурални етерични масла на съвещанието на Европейския съвет. По време на дебата по тематиката „ Икономика “ той уточни значителен пропуск в плана на Регламента за систематизиране, етикетиране и пакетиране на химикали (CLP), който слага етеричните масла в графата на рисковите химични смеси. „ Когато обсъждаме дали нещо е нездравословно, би трябвало да гледаме освен кое е веществото, а и каква е неговата централизация. Именно от нея зависи дали веществото е рисково или не. В текста на регламента, който се показва, думата „ централизация “ липсва “, изясни пред публицисти в Брюксел акад. Николай Денков, който е знаменит академик в региона на химията и физикохимията.
Пред останалите водачи българският министър председател е определил подготвяния европейски правилник като корист с науката. Той категорично е помолил председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, тъй като „ не е теоретичен, какъвто би трябвало да бъде “, и е получил схващане от нейна страна.
В изявление за Българска телеграфна агенция розопроизводителят Марин Тодоров уточни, че ще продължава да се задълбочава казусът с неналичието на работна ръка, който е измежду главните проблеми в розопроизводството. По думите му това е по този начин, тъй като младежите не желаят да се занимават със земеделие, ориентират се към огромните градове, а в селата, където главно се отглеждат розите, се следи обезлюдяване.
Във връзка с оферти от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството по отношение на класификацията, етикетирането и пакетиране на субстанции и смеси, Съветът одобри причините на България и още седем страни членки за компликациите при приемане на оферти метод и включи уговорка за обзор, изискваща нови разбори от Комисията, които да бъдат показани след четири години.
Позицията в отбрана на производителите на етеричномаслени култури на България бе показана от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на съвещанието на Съвета по земеделие и риболовство, което се организира на 26 и 27 юни в Люксембург.
Тогава той съобщи, че България упорства да се резервира актуалният метод към класифицирането на етерични масла, с цел да продължи обичайното развъждане на култури в Европейски Съюз, от които те се добиват, и да се запазят приходите на заетите в бранша аграрни производители и сезонни служащи. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за сложни субстанции, тъй че те да не престават да бъдат класифицирани по актуалните правила като субстанции, а не като смеси.
Решението на Съвета на Европейски Съюз е положителен прогрес за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят договарянията с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.
Министър Вътев разяснява, че постигнатото решение е достижение на цялото държавно управление, както и персонално на премиера акад. Николай Денков.
Министър-председателят изрично отбрани българското розово масло и останалите натурални етерични масла на съвещанието на Европейския съвет. По време на дебата по тематиката „ Икономика “ той уточни значителен пропуск в плана на Регламента за систематизиране, етикетиране и пакетиране на химикали (CLP), който слага етеричните масла в графата на рисковите химични смеси. „ Когато обсъждаме дали нещо е нездравословно, би трябвало да гледаме освен кое е веществото, а и каква е неговата централизация. Именно от нея зависи дали веществото е рисково или не. В текста на регламента, който се показва, думата „ централизация “ липсва “, изясни пред публицисти в Брюксел акад. Николай Денков, който е знаменит академик в региона на химията и физикохимията.
Пред останалите водачи българският министър председател е определил подготвяния европейски правилник като корист с науката. Той категорично е помолил председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, тъй като „ не е теоретичен, какъвто би трябвало да бъде “, и е получил схващане от нейна страна.
В изявление за Българска телеграфна агенция розопроизводителят Марин Тодоров уточни, че ще продължава да се задълбочава казусът с неналичието на работна ръка, който е измежду главните проблеми в розопроизводството. По думите му това е по този начин, тъй като младежите не желаят да се занимават със земеделие, ориентират се към огромните градове, а в селата, където главно се отглеждат розите, се следи обезлюдяване.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ