Бизнесът с данни трупа огромни печалби за наша сметка
В последните седмици нараства натискът върху политиците и регулаторите да озаптят монопола на огромните техфирми.
В тирада във Вашингтон на 12 септември Маурийн Охлхаузен, изпълняваща длъжността ръководител на Федералната комисия по търговия в Съединени американски щати, обаче се опита да убие концепцията. " Предвид ясните изгоди за потребителите от технологично-движените нововъведения, аз съм обезпокоена за натиска да се одобри метод, който не регистрира изгодите за потребителите в гонене на други, може би даже противоположни, цели “, съобщи тя.
Нейните думи са отражение на антитръстовата политика на Съединени американски щати през последните 40 години: в случай че фирмите смъкват цените за потребителите, те могат да са толкоз огромни и мощни (икономически и политически), колкото желаят да бъдат.
Подобен метод е напълно от изгода на компании като Google, Facebook и Амазон, които оферират услуги и артикули от търсене в интернет до платформи за издание, които са не просто евтини, а напряко безвъзмездни.
Въпреки това госпожа Охлхаузен подценява доста значим миг: безплатното не е гратис, когато човек прозре, че ние плащаме за тези услуги не в долари, а в данни, включващи всичко – от номерата на кредитните ни карти и покупките ни в интернет до политическите ни избори и здравните ни досиета.
Колко скъпи са тези персонални данни? Това е въпрос от възходящ интерес за всеки – от икономистите до артистите. Например в Datenmarkt буркан с плодове се продава за 5 фейсбук фотоси, пакет наздравици – за 8 лайка и т. н.
Почти е невероятно да се сложи точна цена на персоналните данни, частично тъй като другите хора имат доста друго държание и друга подготвеност да ги споделят, зависеща от това по какъв начин са показани самите предложения. Според едно ново проучване, когато потребителите непосредствено бъдат запитани дали са съгласни да бъдат следени от компания за цифрови медии против обещанието да получават по-полезни реклами, 4/5 споделят " не “. Въпреки това друго изследване, оповестено тази година от откриватели от Масачузетския софтуерен институт и Станфордския университет, демонстрира какъв брой малко тласък е необходим, с цел да бъдат уверени хората да дават целия си лист с имейл контакти.
Студентите в проучването да вземем за пример са били доста по-предразположени да го създадат против безвъзмездна пица. Проучването демонстрира още, че фирмите могат да накарат потребителите да дават данните си по-свободно, като им кажат, че те ще бъдат предпазени посредством технология, която не дава опция на никой – от държавните управления до интернет провайдърите, да вижда наличието на връзката им. В реалност, технологиите за криптиране не могат да подсигуряват това.
В последна сметка бизнесът с данни накланя играта решаващо в интерес на най-големите цифрови играчи. Те могат да извличат информация и да ни вършат оферти, които ни водят до напълно разнообразни решения и до повече облага за тях.
Това освен е прекомерно доста власт за дадена компания, това работи против конкуренцията и изопачава пазара по метод, по който базовите правила на капитализма, какъвто го познаваме, се прекатурват. При този сюжет няма идентичен достъп до пазарна информация, нито пък ценова бистрота.
Личните данни, които предоставяме толкоз свободно, разточително се осребряват от най-богатите компании на планетата. Те получават суровата информация от нас (нашите данни) малко или доста гратис, а след това натоварват с заплащането търговците на дребно и рекламодателите, които след това трансферират тази цена още веднъж върху нас под една или друга форма – да вземем за пример един $ повече за чашата вино в заведение, открито в интернет посредством търсачка.
Те имат позволение да вършат пари без големите ограничавания под формата на всички типове корпоративна отговорност, с която другите промишлености би трябвало да се борят.
Тези компании не са толкоз иноватори, колкото " търговци на внимание “. Икономистите би трябвало да разгласят положителни цифри за техния чист резултат върху продуктивността и растежа на Брутният вътрешен продукт. Със сигурност той е висок.
Но всяка сметка би трябвало също по този начин да включва и цената от стесняване на конкуренцията, тъй като тези компании лакомо гълтам съперниците си и преоформят стопанската система на ХХІ век в свое улеснение.
Каквото и да каже Федералната комисия по търговията в този момент, има възходящ брой на правосъдните каузи, които могат да трансформират разпоредбите на играта за огромните техкомпании.
Започвам да се чудя дали ние не би трябвало да имаме по-ясно право освен за това по какъв начин нашите данни се употребяват, само че и за икономическата стойност, която основават. Когато благосъстоянието към този момент се насочва най-вече към интелектуалната благосъстоятелност, е мъчно да си представим по какъв различен метод математиката би могла да работи.
Живеем в чисто нов свят, със напълно нова валута. Той ще изисква креативно мислене – стопански, правно и политически, с цел да имаме гаранция, че няма да се превърнем в общество, в което спечелилият печели всичко.
* С дребни съкращения.
В тирада във Вашингтон на 12 септември Маурийн Охлхаузен, изпълняваща длъжността ръководител на Федералната комисия по търговия в Съединени американски щати, обаче се опита да убие концепцията. " Предвид ясните изгоди за потребителите от технологично-движените нововъведения, аз съм обезпокоена за натиска да се одобри метод, който не регистрира изгодите за потребителите в гонене на други, може би даже противоположни, цели “, съобщи тя.
Нейните думи са отражение на антитръстовата политика на Съединени американски щати през последните 40 години: в случай че фирмите смъкват цените за потребителите, те могат да са толкоз огромни и мощни (икономически и политически), колкото желаят да бъдат.
Подобен метод е напълно от изгода на компании като Google, Facebook и Амазон, които оферират услуги и артикули от търсене в интернет до платформи за издание, които са не просто евтини, а напряко безвъзмездни.
Въпреки това госпожа Охлхаузен подценява доста значим миг: безплатното не е гратис, когато човек прозре, че ние плащаме за тези услуги не в долари, а в данни, включващи всичко – от номерата на кредитните ни карти и покупките ни в интернет до политическите ни избори и здравните ни досиета.
Колко скъпи са тези персонални данни? Това е въпрос от възходящ интерес за всеки – от икономистите до артистите. Например в Datenmarkt буркан с плодове се продава за 5 фейсбук фотоси, пакет наздравици – за 8 лайка и т. н.
Почти е невероятно да се сложи точна цена на персоналните данни, частично тъй като другите хора имат доста друго държание и друга подготвеност да ги споделят, зависеща от това по какъв начин са показани самите предложения. Според едно ново проучване, когато потребителите непосредствено бъдат запитани дали са съгласни да бъдат следени от компания за цифрови медии против обещанието да получават по-полезни реклами, 4/5 споделят " не “. Въпреки това друго изследване, оповестено тази година от откриватели от Масачузетския софтуерен институт и Станфордския университет, демонстрира какъв брой малко тласък е необходим, с цел да бъдат уверени хората да дават целия си лист с имейл контакти.
Студентите в проучването да вземем за пример са били доста по-предразположени да го създадат против безвъзмездна пица. Проучването демонстрира още, че фирмите могат да накарат потребителите да дават данните си по-свободно, като им кажат, че те ще бъдат предпазени посредством технология, която не дава опция на никой – от държавните управления до интернет провайдърите, да вижда наличието на връзката им. В реалност, технологиите за криптиране не могат да подсигуряват това.
В последна сметка бизнесът с данни накланя играта решаващо в интерес на най-големите цифрови играчи. Те могат да извличат информация и да ни вършат оферти, които ни водят до напълно разнообразни решения и до повече облага за тях.
Това освен е прекомерно доста власт за дадена компания, това работи против конкуренцията и изопачава пазара по метод, по който базовите правила на капитализма, какъвто го познаваме, се прекатурват. При този сюжет няма идентичен достъп до пазарна информация, нито пък ценова бистрота.
Личните данни, които предоставяме толкоз свободно, разточително се осребряват от най-богатите компании на планетата. Те получават суровата информация от нас (нашите данни) малко или доста гратис, а след това натоварват с заплащането търговците на дребно и рекламодателите, които след това трансферират тази цена още веднъж върху нас под една или друга форма – да вземем за пример един $ повече за чашата вино в заведение, открито в интернет посредством търсачка.
Те имат позволение да вършат пари без големите ограничавания под формата на всички типове корпоративна отговорност, с която другите промишлености би трябвало да се борят.
Тези компании не са толкоз иноватори, колкото " търговци на внимание “. Икономистите би трябвало да разгласят положителни цифри за техния чист резултат върху продуктивността и растежа на Брутният вътрешен продукт. Със сигурност той е висок.
Но всяка сметка би трябвало също по този начин да включва и цената от стесняване на конкуренцията, тъй като тези компании лакомо гълтам съперниците си и преоформят стопанската система на ХХІ век в свое улеснение.
Каквото и да каже Федералната комисия по търговията в този момент, има възходящ брой на правосъдните каузи, които могат да трансформират разпоредбите на играта за огромните техкомпании.
Започвам да се чудя дали ние не би трябвало да имаме по-ясно право освен за това по какъв начин нашите данни се употребяват, само че и за икономическата стойност, която основават. Когато благосъстоянието към този момент се насочва най-вече към интелектуалната благосъстоятелност, е мъчно да си представим по какъв различен метод математиката би могла да работи.
Живеем в чисто нов свят, със напълно нова валута. Той ще изисква креативно мислене – стопански, правно и политически, с цел да имаме гаранция, че няма да се превърнем в общество, в което спечелилият печели всичко.
* С дребни съкращения.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ