Читателят Калоян Георгиев за Фрог: Каква е цената на правителството на всяка цена?
В последните месеци къде с съображение, къде без, стартира да се постанова едно фразеология, което се прокрадва в съвсем всяко изречение на политическитеанализатори – „ държавно управление непременно “. То се хареса и на част от политиците, които с цел да покажат достолепност и неистинска отговорност към гласоподавателите започнаха да го вмъкват сред политическото си говорене.
Какво обаче значи този общ брой от думи и в действителност ли няма цена, която все пак не би трябвало да заплащаме?
Редица политически анализатори, шефове на проучвателен организации, политически водачи и кандидат-депутати схващат под „ държавно управление непременно “ потребността от стабилизиращ детайл, който да преведе страната (защото малко се надяват България да бъде дефинитивно изведена) през рецесията, в която е затънала от години. Почти всички употребяващи това гръмко словесно словоизлияние се надяват президента Румен Радев да спре да ръководи посредством служебния кабинет. Цел, която не е неприятна, само че не е по никакъв начин дълготрайна и не би имала какъвто и да е резултат без да се слагат бъдещи амбициозни цели пред новата власт. Други се пробват да обединят необединяемите под боязън, че негласуващия гласоподавател ще ги накаже. Това е логичен нонсенс. Поредни политически мозъци виждат в съставянето на държавно управление без идеологии опция да се спасим от съветското въздействие, което се шири в страната, даже когато мълчешком утвърждаваме политически водачи, някогашни министър председатели и други знатни фигури да посещават посолството на най-силната западна страна и да разискват бъдещето на страната ни в политически проект.
Сега за цената. Доста болна тематика предвид на ширещата се и безпощадна инфлация. Каква би трябвало да е цената, която българските жители следва да платят в името на държавно управление, което не дава обещание нищо? Реторичният отговор е всякаква. Така ни споделят от тв приемниците. Сложният отговор е ужасяваща.
Нямате ли неприятното възприятие, че ние постоянно плащаме двойно? Че плащаме без насрещно богатство? Плащаме осигуровки, при което влизайки в лечебно заведение постоянно излизаме с няколко банкноти по-леки и незадължително излекувани. Плащахме на бизнеса електричеството с цел да може той да премине по-леко през коронавирус времената и войната. За премия получихме увеличение на цените още преди фиаското на Русия в Украйна. Друг път ни построиха газова тръба с нашите мизерни спестявания, която
обаче е запушена за нашите потребности. Това струваше няколко милиарда на всички нас. Пари, с които можеше да построим моста сред двете ни столетия – автомагистрала „ Хемус “.
През цялото това време обаче, най-неприятната цена, която продължихме да плащаме е за неналичието на правдивост, нормалност, бъдеще и качество на живот. Това го плащаме до ден сегашен посредством корупцията. Дузина години отминаха, в които плащахме с цел да може да обедняваме за сметка на един олигархичен кръг, който трансформира демокрацията у нас в клептокрация. Плащахме и за неприятно правораздаване, което ни направи морално небогати, само че обогати хиляди хора материално. За злощастие единствено с гол морал не се живее. Така могат единствено героите в съветските романи, само че към този момент не знам дали е разрешено четиво. След пропукването на мъглата, пристигна лъч светлина, който обаче се оказа толкоз рядък и недъгав, че попиля личната си сила още в зародиш и единствено поразмъти почернялото небе.
Та каква е цената ще попитате още веднъж? Ужасяваща, дублирам аз. Няма толкоз висока цена, която един народ може да заплати, търпейки унижението да бъде лишен от правото на естествен живот, след което да просъществува. Заплащането на тази цена всякога води до крах. Бавна, мъчителна, разлагаща гибел на цялостен народ, лишен от правила и човещина. Така че каква е цената на държавно управление издигнато на такава цена, която те ни оферират? Убийствена.
Калоян Георгиев
Какво обаче значи този общ брой от думи и в действителност ли няма цена, която все пак не би трябвало да заплащаме?
Редица политически анализатори, шефове на проучвателен организации, политически водачи и кандидат-депутати схващат под „ държавно управление непременно “ потребността от стабилизиращ детайл, който да преведе страната (защото малко се надяват България да бъде дефинитивно изведена) през рецесията, в която е затънала от години. Почти всички употребяващи това гръмко словесно словоизлияние се надяват президента Румен Радев да спре да ръководи посредством служебния кабинет. Цел, която не е неприятна, само че не е по никакъв начин дълготрайна и не би имала какъвто и да е резултат без да се слагат бъдещи амбициозни цели пред новата власт. Други се пробват да обединят необединяемите под боязън, че негласуващия гласоподавател ще ги накаже. Това е логичен нонсенс. Поредни политически мозъци виждат в съставянето на държавно управление без идеологии опция да се спасим от съветското въздействие, което се шири в страната, даже когато мълчешком утвърждаваме политически водачи, някогашни министър председатели и други знатни фигури да посещават посолството на най-силната западна страна и да разискват бъдещето на страната ни в политически проект.
Сега за цената. Доста болна тематика предвид на ширещата се и безпощадна инфлация. Каква би трябвало да е цената, която българските жители следва да платят в името на държавно управление, което не дава обещание нищо? Реторичният отговор е всякаква. Така ни споделят от тв приемниците. Сложният отговор е ужасяваща.
Нямате ли неприятното възприятие, че ние постоянно плащаме двойно? Че плащаме без насрещно богатство? Плащаме осигуровки, при което влизайки в лечебно заведение постоянно излизаме с няколко банкноти по-леки и незадължително излекувани. Плащахме на бизнеса електричеството с цел да може той да премине по-леко през коронавирус времената и войната. За премия получихме увеличение на цените още преди фиаското на Русия в Украйна. Друг път ни построиха газова тръба с нашите мизерни спестявания, която
обаче е запушена за нашите потребности. Това струваше няколко милиарда на всички нас. Пари, с които можеше да построим моста сред двете ни столетия – автомагистрала „ Хемус “.
През цялото това време обаче, най-неприятната цена, която продължихме да плащаме е за неналичието на правдивост, нормалност, бъдеще и качество на живот. Това го плащаме до ден сегашен посредством корупцията. Дузина години отминаха, в които плащахме с цел да може да обедняваме за сметка на един олигархичен кръг, който трансформира демокрацията у нас в клептокрация. Плащахме и за неприятно правораздаване, което ни направи морално небогати, само че обогати хиляди хора материално. За злощастие единствено с гол морал не се живее. Така могат единствено героите в съветските романи, само че към този момент не знам дали е разрешено четиво. След пропукването на мъглата, пристигна лъч светлина, който обаче се оказа толкоз рядък и недъгав, че попиля личната си сила още в зародиш и единствено поразмъти почернялото небе.
Та каква е цената ще попитате още веднъж? Ужасяваща, дублирам аз. Няма толкоз висока цена, която един народ може да заплати, търпейки унижението да бъде лишен от правото на естествен живот, след което да просъществува. Заплащането на тази цена всякога води до крах. Бавна, мъчителна, разлагаща гибел на цялостен народ, лишен от правила и човещина. Така че каква е цената на държавно управление издигнато на такава цена, която те ни оферират? Убийствена.
Калоян Георгиев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ