В поредица интервюта сайтът за култура ArtVarna.net среща читателите със

В поредност изявленията уеб сайтът за просвета ArtVarna.net среща читателите със забележителни персони, които основават креативното лице на морския град. Повечето изявленията са направени от арт журналиста Нина Локмаджиева, в плана вземат участие и нейните сътрудници Искра Сотирова и Зорница Кънчева. Проектът на “Нира Комюникейшънс " “Лицата на артистична Варна " се осъществя с финансовата поддръжка на фонд “Култура " на Община Варна.

Сред интервюираните са знакови имена от креативния свят на морската столица с техните откровения за изкуството и града.

Димитър Трайчев, приетият приморски гуру на графичния дизайн, споделя в кой миг е осъзнал, че е варненец: “Беше 1977. Ходех пешком на работа - от Колхозния до Чайка. Вървях постоянно по осевата линия по “Княз Борис I " (тогава “Ленин " ) сред Севастопол и ВИНС-а. При разминаване икарусите съвсем ме забърсваха и подвигаха адреналина. Казвах си: Мамка му, ще го създадем. Как, с кого? Нямях визия. Роден съм в Шумен. " А по въпроса за изкуството и всекидневието заключава: “Ако нямаш нужда изкуството да е с теб всеки ден, това не е изкуство. Това е дизайн. "

Големият маестро на живописта Милко Божков споделя мисли, които го водят по пътя от селския двор до морето и назад в търсене на Аркадия и безкрайността. Той е сигурен за отпечатъка, който Варна е оставила върху неговото творчество: “Ако не беше Варна и особено " Вулкан “, аз нямаше да бъда този, който съм в този момент - като художник. Но считам, че " Вулкан “ не е единствено постройката, а и хората към нея – другари, актьори, писатели. С артистите най-вече там се събирахме. Появиха се и хора като Борко Стателов, Иван Нейков. Аз нямаше да съм това, което съм, без Варна. Сега във Варна живеят моите другари. "

Любовно обвързван с Варна, уважаваният кинокритик проф. Александър Грозев, основател на Международния кино фестивал “Любовта е полуда ", разкрива кои филми извисяват човешкия дух и признава без какво не може да си показа морския град: “Варна не мога да си я показва без фестивалите. Защото това е белег на този град. Неслучайно честват 95-годишнина на фестивала " Варненско лято “. Нашите прародители са имали нюх за нуждата от другарство с културата, те са основали тези варненски празници. Слава богу, че този фестивал се обогатява освен с музикални празници, освен с балетни, театрални, кино... Има едно благосъстояние на изява на културата и това е нещо хубаво, което би трябвало да продължи във времето. "

Обичаната актриса и режисьор Вера Стойкова, арт управител, шеф на Държавен куклен спектакъл - Варна, споделя: “Варна е град, който е издигнат като сцена - начело е морето, откъм гърба е сцената с кулисите. Градът е отворен към целия свят. " И разкрива къде води гостите си от чужбина, когато дойдат тук: “Първо повеждам госта в дребните улички, няма чужденец, който да не съм водила в дребните улички. Там ги повеждам и те се влюбват. После ги повеждам на Морска гара, повеждам ги на плажа, няма потребност да споделям за централните улици, тъй като те по този начин или другояче си вървят по тях. Но постоянно им върша нощна обиколка на града, вземам една кола и си ги повеждам на нощна обиколка  - и това е единствено " ах! " и " ох! ", и всички се влюбват в този град. А когато доведох една китайска делегация с доста културни хора, когато те отидоха на брега, единствено се наведоха, огледаха се, взеха шепа пясък и погледнаха към мен и споделиха " gold! ".

Людмил Станев, варненският занаятчия на късия роман, игрите на думи и подиуми, и на изненадващия комизъм, е безапелационен: “Всеки текст би трябвало да има обръщение, което да е хуманно. Иначе бързо изветрява във времето и не остава. " А за духа на града споделя: “Духа на Варна го вършат хората, а не общината. Един от тези хора, без който не мога да си показва всички нови неща, е моят другар Димитър Трайчев. Той, без да му е съответна задача, нито пък да има някаква изгода от това, непрекъснато измисля някакви нови неща, които въпреки всичко да съберат хората, които имат интерес към някакви по-духовни действия. Така, старомодно го споделям, само че Митко Трайчев е една фигура, която би трябвало да се почита – но то зависи какъв брой разсъдък имаш, с цел да схванеш каква личност е въобще той. Трябва и да се вслушваш в него, тъй като той знае всичко за минималистичното нареждане на едно пространство, на една страница, на една книга. Аз постоянно се допитвам до него и знам, че ще получа правилен отговор. "

Пълните изявленията четете в рубриката “Лица " на уеб страницата ArtVarna.net:

Подробности търсете на Facebook страницата