Проф. Момеков: Намираме се в подножието на поредна вълна и отлагането на ваксинацията няма да доведе до нищо добро -
В подножието на новата Коронавирус вълна сме. Хората от рисковите групи да не отсрочват слагането на бустерна доза ваксина за есента, в случай че последната им имунизация е преди повече от четири месеца, тъй като няма да докара до нищо положително. Това поучава фармакологът проф. доктор Георги Момеков в изявление за. Проф. Момеков е ръководител на Българското научно сдружение по фармация и началник на катедра „ Фармакология, фармакотерапия и токсикология “ при Фармацевтичен факултет на МУ – София.
Преди повече от седмица Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по контрол на имунопрофилактиката позволиха използването на втори бустер иРНК ваксина против COVID-19 при лица над 18 година Предпазва ли ни тя от новите разновидности на ковид?
Протективният резултат от една ваксина може да бъде измерван по друг метод. Ако се фокусираме върху предварителна защита на леко протичаща симптоматична болест, ще установим, че при новите подварианти на Омикрон успеваемостта на сегашните ваксини понижа.
Но във връзка с резултатите, които са доста по-важни за публичното здраве, за здравната система и за обществото като цяло, а точно рискът от хоспитализация или гибел, имунизациите против COVID-19 остават високопротективни.
Ключов параметър обаче е какъв брой време е минало от слагането на последната доза. Хората, които са си сложили от дълго време бустерна доза, не следва да чакат, а би трябвало да приложат и втория бустер, тъй като броят на новодиагностицираните стартира да пораства. Съдейки по данните за повишаващото се разпространяване на SARS-CoV-2 в другите европейски страни, не можем да чакаме, че тази поредна вълна ще подмине България.
Натрупаната научна информация недвусмислено сочи, че имунитетът, бил той добит след имунизация или след преболедуване, не е задоволително дългогодишен, само че когато имаме подложен бустер, високият титър на обезвреждащите антитела дава по-висока степен на защита. Т.е., когато приказваме за най-важните изгоди от имунизацията – попречване на тежка болест, хоспитализация или гибел, имунизациите против COVID-19 остават задоволително ефикасни.
Има ли групи лица, които би трябвало да си слагат предпочитано втори бустер?
Ако приказваме за хора, които към този момент са си сложили първия бустер, приоритет да си слагат втори подобен измежду тях имат тези, при които е минало доста време от първата бустерна доза, като интервалът сред двете би трябвало да бъде минимум четири месеца. Аз да вземем за пример съм с сложена бустерна доза от януари месец, тъй че в този момент ще се възползвам от това, което страната обезпечава.
Вторият бустер е целесъобразен и за хората, при които чакаме по-голям риск от заразяване, обвързван с специалностите им, да вземем за пример работещите в системата на опазването на здравето и на образованието.
Хората, които по медицински аргументи би трябвало да си слагат предпочитано втория бустер, са тези със съпътстващи болести, тези, при които не се чака съответен имунен отговор или организират имуномодулираща терапия.
Не е ли по-добре да се изчака утвърждението на така наречен приспособена ваксина, която е с висока успеваемост и при заразяване с подвариантите на Омикрон?
Добрата вест е, че към този момент започва така наречен поетапно разглеждане – rolling review на модифицираните ваксини на Moderna и Pfizer, които ще покриват и Омикрон. Адаптираните разновидности против ВА.1 са в развой на разглеждане от регулаторите в Европейски Съюз и Съединени американски щати, като в Съединени американски щати центровете за надзор на заболяемостта са с подготвеност според от резултатите да възложат и създаване на ваксини против ВА.4/5. Публикуваните за момента данни за една от иРНК-базираните приспособени ваксини демонстрират, че титрите на антитела против Омикрон ВА.4/5 са високи.
В необозримо бъдеще ще разполагаме с сходна ваксина, само че ще повторя – не е ясно тъкмо по кое време! По тази причина хората, които попадат в рисковите групи, не би трябвало да отсрочват своята имунизация. При състояние че сега се намираме в „ подножието “ на следващата вълна, отлагането на имунизацията няма да докара до нищо положително.
По напълно груба сметка в България все още има 30% имунизирани, в това число 10% с усилваща доза. Бих насърчил повишението на пропорцията от лица с първична имунизационна серия + бустер. Всички научни данни демонстрират, че слагането на бустер понижава риска от хоспитализации и гибел. Показателна е информацията, която получаваме от системата на Англия за следене на имунизационната успеваемост. Там акцентът не е върху проучвания, осъществени в „ ерата Делта “ или в „ ерата Омикрон “, а върху изследвания, направени след слагане на втора доза или бустер.
Показателно е, че в Израел пристъпиха към слагането на спомагателните дози още преди в другите страни да се заприказва за бустерна имунизация. Като цяло SARS-CoV-2 и неговите разновидности трансформираха визиите ни, упованията, нагледно казано и „ играта “, само че би трябвало да гледаме огромната „ картина “. Тя непроменяемо демонстрира, че при нациите с високо ваксинално покритие и стегната акция за бустиране хоспитализациите и смъртността понижават.
Въпреки че Омикрон протича по-леко спрямо Делта да вземем за пример, не би трябвало да забравяме, че се касае за вирусно заболяване, при което рискът от хоспитализация и гибел е неведнъж по-висок от този при сезонния грип. След като така наречен предпочитани групи и изключително възрастните хора над 65 година пристъпват към имунизация с противогрипна ваксина, би трябвало да мислят по същия метод и за COVID-19.
Кога да чакаме комбинираната ваксина против грип и Омикрон?
Краткият отговор е – не скоро, не в обозримото бъдеще. Затова на този стадий, макар че се създават сходни артикули, които ще са доста значими в бъдеще, не мисля, че това може да се случи в околните месеци.
Какво ще кажете на хората, които не са си сложили нито една доза от имунизациите против COVID-19?
Ще изтъквам FDA - Американската организация по храните и медикаментите. Оттам предлагат на производителите да разработят и обезпечат бустери, покриващи и подвариантите на Омикрон. Същевременно регулаторният орган смята, че на този стадий слагането на подсилваща доза с имунизациите, с които разполагаме, основава безусловно съответна отбрана против хоспитализация и гибел.
Популацията, която към момента не си е сложила ваксина, не би трябвало да не помни, че сме общество с много огромна тежест на хроничните болести, а при страдащите от хронични болести рискът от тежко боледуване, налагащо болнично лекуване, от следващи затруднения за здравето, а даже и от летален излаз е в пъти по-висок. Затова горещо предлагам на всички жители да се имунизират допустимо най-рано.
Кой имунитет е за предпочитане – поставаксиналният, постинфекциозният или така наречен хибриден?
Има проучвания и на естествения, и на постваксиналния, и на хибридния имунитет, който получават хората с сложена ваксина след преболедуване. Характерно за естествения имунитет е, че при него имунната система се стреми да построи имунен отговор против всички повърхностни антигени на вируса SARS-CoV-2. Ваксинацията, въпреки това, целево настройва имунната система да разпознава шиповия протеин, който е „ троянският кон “, способстващ за проникването на вируса в нашите кафези. В последна сметка протективните свойства са сравними от позиция на бъдещи срещи с вируса. И в двата случая те двата угасват с времето и с настъпването на разновидностите. Имунитетът е краткотраен и значително антиген-специфичен.
Моят отговор е: Трябва да се учим от опита на нациите, които имат високо ваксинално покритие. Да, там може да се вършат повече PCR проби и да се откриват доста нови случаи, само че се регистрира и фрапантно понижаване на хоспитализациите и леталните случаи. Това е най-важното, което ни интересува.
Припомням, че сега циркулиращите разновидности са много разнообразни от разновидността Делта да вземем за пример. Въпреки това към момента има заплаха човек, който не се е сблъсквал със SARS-CoV-2, да бъде приет в болница и да загуби живота си. В международен мащаб имаме над 12 милиарда сложени ваксини против COVID-19 – какво по-голямо доказателство за сигурността на имунизациите.
Преди повече от седмица Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по контрол на имунопрофилактиката позволиха използването на втори бустер иРНК ваксина против COVID-19 при лица над 18 година Предпазва ли ни тя от новите разновидности на ковид?
Протективният резултат от една ваксина може да бъде измерван по друг метод. Ако се фокусираме върху предварителна защита на леко протичаща симптоматична болест, ще установим, че при новите подварианти на Омикрон успеваемостта на сегашните ваксини понижа.
Но във връзка с резултатите, които са доста по-важни за публичното здраве, за здравната система и за обществото като цяло, а точно рискът от хоспитализация или гибел, имунизациите против COVID-19 остават високопротективни.
Ключов параметър обаче е какъв брой време е минало от слагането на последната доза. Хората, които са си сложили от дълго време бустерна доза, не следва да чакат, а би трябвало да приложат и втория бустер, тъй като броят на новодиагностицираните стартира да пораства. Съдейки по данните за повишаващото се разпространяване на SARS-CoV-2 в другите европейски страни, не можем да чакаме, че тази поредна вълна ще подмине България.
Натрупаната научна информация недвусмислено сочи, че имунитетът, бил той добит след имунизация или след преболедуване, не е задоволително дългогодишен, само че когато имаме подложен бустер, високият титър на обезвреждащите антитела дава по-висока степен на защита. Т.е., когато приказваме за най-важните изгоди от имунизацията – попречване на тежка болест, хоспитализация или гибел, имунизациите против COVID-19 остават задоволително ефикасни.
Има ли групи лица, които би трябвало да си слагат предпочитано втори бустер?
Ако приказваме за хора, които към този момент са си сложили първия бустер, приоритет да си слагат втори подобен измежду тях имат тези, при които е минало доста време от първата бустерна доза, като интервалът сред двете би трябвало да бъде минимум четири месеца. Аз да вземем за пример съм с сложена бустерна доза от януари месец, тъй че в този момент ще се възползвам от това, което страната обезпечава.
Вторият бустер е целесъобразен и за хората, при които чакаме по-голям риск от заразяване, обвързван с специалностите им, да вземем за пример работещите в системата на опазването на здравето и на образованието.
Хората, които по медицински аргументи би трябвало да си слагат предпочитано втория бустер, са тези със съпътстващи болести, тези, при които не се чака съответен имунен отговор или организират имуномодулираща терапия.
Не е ли по-добре да се изчака утвърждението на така наречен приспособена ваксина, която е с висока успеваемост и при заразяване с подвариантите на Омикрон?
Добрата вест е, че към този момент започва така наречен поетапно разглеждане – rolling review на модифицираните ваксини на Moderna и Pfizer, които ще покриват и Омикрон. Адаптираните разновидности против ВА.1 са в развой на разглеждане от регулаторите в Европейски Съюз и Съединени американски щати, като в Съединени американски щати центровете за надзор на заболяемостта са с подготвеност според от резултатите да възложат и създаване на ваксини против ВА.4/5. Публикуваните за момента данни за една от иРНК-базираните приспособени ваксини демонстрират, че титрите на антитела против Омикрон ВА.4/5 са високи.
В необозримо бъдеще ще разполагаме с сходна ваксина, само че ще повторя – не е ясно тъкмо по кое време! По тази причина хората, които попадат в рисковите групи, не би трябвало да отсрочват своята имунизация. При състояние че сега се намираме в „ подножието “ на следващата вълна, отлагането на имунизацията няма да докара до нищо положително.
По напълно груба сметка в България все още има 30% имунизирани, в това число 10% с усилваща доза. Бих насърчил повишението на пропорцията от лица с първична имунизационна серия + бустер. Всички научни данни демонстрират, че слагането на бустер понижава риска от хоспитализации и гибел. Показателна е информацията, която получаваме от системата на Англия за следене на имунизационната успеваемост. Там акцентът не е върху проучвания, осъществени в „ ерата Делта “ или в „ ерата Омикрон “, а върху изследвания, направени след слагане на втора доза или бустер.
Показателно е, че в Израел пристъпиха към слагането на спомагателните дози още преди в другите страни да се заприказва за бустерна имунизация. Като цяло SARS-CoV-2 и неговите разновидности трансформираха визиите ни, упованията, нагледно казано и „ играта “, само че би трябвало да гледаме огромната „ картина “. Тя непроменяемо демонстрира, че при нациите с високо ваксинално покритие и стегната акция за бустиране хоспитализациите и смъртността понижават.
Въпреки че Омикрон протича по-леко спрямо Делта да вземем за пример, не би трябвало да забравяме, че се касае за вирусно заболяване, при което рискът от хоспитализация и гибел е неведнъж по-висок от този при сезонния грип. След като така наречен предпочитани групи и изключително възрастните хора над 65 година пристъпват към имунизация с противогрипна ваксина, би трябвало да мислят по същия метод и за COVID-19.
Кога да чакаме комбинираната ваксина против грип и Омикрон?
Краткият отговор е – не скоро, не в обозримото бъдеще. Затова на този стадий, макар че се създават сходни артикули, които ще са доста значими в бъдеще, не мисля, че това може да се случи в околните месеци.
Какво ще кажете на хората, които не са си сложили нито една доза от имунизациите против COVID-19?
Ще изтъквам FDA - Американската организация по храните и медикаментите. Оттам предлагат на производителите да разработят и обезпечат бустери, покриващи и подвариантите на Омикрон. Същевременно регулаторният орган смята, че на този стадий слагането на подсилваща доза с имунизациите, с които разполагаме, основава безусловно съответна отбрана против хоспитализация и гибел.
Популацията, която към момента не си е сложила ваксина, не би трябвало да не помни, че сме общество с много огромна тежест на хроничните болести, а при страдащите от хронични болести рискът от тежко боледуване, налагащо болнично лекуване, от следващи затруднения за здравето, а даже и от летален излаз е в пъти по-висок. Затова горещо предлагам на всички жители да се имунизират допустимо най-рано.
Кой имунитет е за предпочитане – поставаксиналният, постинфекциозният или така наречен хибриден?
Има проучвания и на естествения, и на постваксиналния, и на хибридния имунитет, който получават хората с сложена ваксина след преболедуване. Характерно за естествения имунитет е, че при него имунната система се стреми да построи имунен отговор против всички повърхностни антигени на вируса SARS-CoV-2. Ваксинацията, въпреки това, целево настройва имунната система да разпознава шиповия протеин, който е „ троянският кон “, способстващ за проникването на вируса в нашите кафези. В последна сметка протективните свойства са сравними от позиция на бъдещи срещи с вируса. И в двата случая те двата угасват с времето и с настъпването на разновидностите. Имунитетът е краткотраен и значително антиген-специфичен.
Моят отговор е: Трябва да се учим от опита на нациите, които имат високо ваксинално покритие. Да, там може да се вършат повече PCR проби и да се откриват доста нови случаи, само че се регистрира и фрапантно понижаване на хоспитализациите и леталните случаи. Това е най-важното, което ни интересува.
Припомням, че сега циркулиращите разновидности са много разнообразни от разновидността Делта да вземем за пример. Въпреки това към момента има заплаха човек, който не се е сблъсквал със SARS-CoV-2, да бъде приет в болница и да загуби живота си. В международен мащаб имаме над 12 милиарда сложени ваксини против COVID-19 – какво по-голямо доказателство за сигурността на имунизациите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ