Ергенът - парад на посредствеността и върховна еманация на сексизма
В пети клас бях на отмора с баба ми в Боровец. В същия хотел бяха отседнали и група възпитаници от учебно заведение „ Европа “. Като всяко дете, отишло на почивка с баба си, аз обезверено копнеех да стана тяхна другарка. Една вечер учителите проведоха игра, наречена „ Пепеляшка “, и поканиха и мен. Всички девойки събуха едната си обувка и я метнаха в един кашон. След това момчетата вадеха обувката, която им хареса, и танцуваха блус с момичето, на което тя принадлежи.
Моят силиконов розов сандал остана да лежи на дъното на лошотия кашон. Никой не го беше избрал. Учителят го подвигна нависоко и изкрещя „ На кого е тази обувка? Никой ли не я желае? “.
Сетих се за тази травматична преживелица от детството, когато гледах финала на „ Ергенът “, в който една клета жена остана на дъното на кашона като мръсна обувка. Новото риалити по bTV безспорно следва стъпките на „ Пепеляшка “: балът, приказният замък, девойките, които се пробват да завоюват деликатно на принца. Само дето проектопринцесите носят малко по-екстравагантни блага.
От началото на рекламната си акция „ Ергенът “ събра толкоз хейт, колкото Big Brother по този начин и не видя за…22 сезона. Нормално. Концепцията, в която 22 красиви дами „ се борят за сърцето “ на управител на фитнес клуб с бели зъби, плочки и спортна кола, звучи като церемониал на посредствеността и висша еманация на сексизма. Язък за работата на Мери Уолстънкрафт, Вирджиния Улф и ранното #metoo, в случай че хората към момента употребяват с приятност риалитита, в които дамата е показана като обект, който би трябвало да се състезава с други себеподобни за съвършения мъж.
От друга страна, това не би трябвало да е изненадващо. Ако някой счита, че човечеството е еволюирало сензитивно и е загърбило базисната си нужда за самун и зрелища, давайки път на по-възвишени потребности като потребността от високо изкуство, евентуално живее в огледалния свят на Алиса.
Изненадващи детайли в дебюта на „ Ергенът “ обаче имаше: отпред със самия ерген. Виктор Стоянов в действителност не се държа като тъп и надут балкански Кен, а като земен и даже непретенциозен млад мъж, който като че ли не се вписва изцяло в облика на нискочелия фитнес Посейдон.
Още една изненада: не всички от явилите се кандидатки за сърцето му са елементарни и амбициозни, хиалуронови хубавици. Да, има силикон, има хиалурон, има много мастило, има тревожни устни, извикващи желанието на девойките незабавно да им се бие урбазон. Има искания и клишета. Има селяния и досада. Но имаше и симпатични дами.
Повечето „ дами “, както в малкия екран обичат да назовават дамите, замаскирайки гневния сексизъм с видимо почитание към „ слабия “ пол, дадоха поръчка на хищни хиени с мощен спортен дух, подготвени да минават през всичко, с цел да се докопат до плячката. Много състезателки се самоопределиха като „ интелигентни “ във визитките си, а даже не съм сигурна, че има по-сигурен метод да убедиш другите, че си недоимъчен в интелектуално отношение от това да заявиш, че си образован. Тъжовни изразни като „ Жените сме по-податливи на страсти “ и „ Мен не ме е боязън от нищо, аз съм мъжко момиче “ затвърдиха усещането, че принизяването на женския пол в никакъв случай не е било дело единствено на мъжете.
Най-тъжното във формата обаче е друго. И то се крие в жеста на дизайнерката Габриела, която свенливо подари на Виктор червени прашки.Вярването, че в днешни времена е задоволително да дадеш на един мъж да подуши секс, с цел да го впечатлиш, е толкоз наивно, че даже онази петокласничка, която седеше сама с непоискания от никого розов сандал би се изсмяла пренебрежително. В дните на Instagram и порното до безкрайност, в които с едно придвижване на пръста си всеки мъж може да види всичко от общоприет секс в мисионерската поза до дива междувидова оргия с присъединяване на марсианци и култивиран принадлежности, алените прашки са отегчителен опит за обезчестяване.
Разбира се, времето трансформира всичко. Някога нашите дядовци са тръгвали след дами поради един повърхностно подал се от полата гален. Днешните младежи вървят да оформят своите фигурални бради за по 250 лева връхчетата и чакат да видят какво ще им предложат дамите. Някога желаех да играя с децата от учебно заведение „ Европа “. Днес бих предпочела да отида на отмора с баба ми вместо с отегчителни връстници и техните тематики за жилищни кредити и частни учебни заведения.
Някога е било задоволително дамите да се ухилен отдолу под забрадката, с цел да привлекат своя предстоящ брачен партньор. Днес е належащо да се изясняват по малкия екран по какъв начин са интелигентни, да понасят подигравките на целокупния интернет и да водят непосилен small talk пред „ цяла България “.
Времето трансформира всичко. И в идващия сезон на „ Ергенът “ желая да видя по какъв начин дами над 85 година се борят за вниманието на достоен, 80-годишен ерген без хиперплазия на простатата. Защото, за жалост, младите стават все по-безинтересни, а носталгията по предишното – все по-мъчителна.
Моят силиконов розов сандал остана да лежи на дъното на лошотия кашон. Никой не го беше избрал. Учителят го подвигна нависоко и изкрещя „ На кого е тази обувка? Никой ли не я желае? “.
Сетих се за тази травматична преживелица от детството, когато гледах финала на „ Ергенът “, в който една клета жена остана на дъното на кашона като мръсна обувка. Новото риалити по bTV безспорно следва стъпките на „ Пепеляшка “: балът, приказният замък, девойките, които се пробват да завоюват деликатно на принца. Само дето проектопринцесите носят малко по-екстравагантни блага.
От началото на рекламната си акция „ Ергенът “ събра толкоз хейт, колкото Big Brother по този начин и не видя за…22 сезона. Нормално. Концепцията, в която 22 красиви дами „ се борят за сърцето “ на управител на фитнес клуб с бели зъби, плочки и спортна кола, звучи като церемониал на посредствеността и висша еманация на сексизма. Язък за работата на Мери Уолстънкрафт, Вирджиния Улф и ранното #metoo, в случай че хората към момента употребяват с приятност риалитита, в които дамата е показана като обект, който би трябвало да се състезава с други себеподобни за съвършения мъж.
От друга страна, това не би трябвало да е изненадващо. Ако някой счита, че човечеството е еволюирало сензитивно и е загърбило базисната си нужда за самун и зрелища, давайки път на по-възвишени потребности като потребността от високо изкуство, евентуално живее в огледалния свят на Алиса.
Изненадващи детайли в дебюта на „ Ергенът “ обаче имаше: отпред със самия ерген. Виктор Стоянов в действителност не се държа като тъп и надут балкански Кен, а като земен и даже непретенциозен млад мъж, който като че ли не се вписва изцяло в облика на нискочелия фитнес Посейдон.
Още една изненада: не всички от явилите се кандидатки за сърцето му са елементарни и амбициозни, хиалуронови хубавици. Да, има силикон, има хиалурон, има много мастило, има тревожни устни, извикващи желанието на девойките незабавно да им се бие урбазон. Има искания и клишета. Има селяния и досада. Но имаше и симпатични дами.
Повечето „ дами “, както в малкия екран обичат да назовават дамите, замаскирайки гневния сексизъм с видимо почитание към „ слабия “ пол, дадоха поръчка на хищни хиени с мощен спортен дух, подготвени да минават през всичко, с цел да се докопат до плячката. Много състезателки се самоопределиха като „ интелигентни “ във визитките си, а даже не съм сигурна, че има по-сигурен метод да убедиш другите, че си недоимъчен в интелектуално отношение от това да заявиш, че си образован. Тъжовни изразни като „ Жените сме по-податливи на страсти “ и „ Мен не ме е боязън от нищо, аз съм мъжко момиче “ затвърдиха усещането, че принизяването на женския пол в никакъв случай не е било дело единствено на мъжете.
Най-тъжното във формата обаче е друго. И то се крие в жеста на дизайнерката Габриела, която свенливо подари на Виктор червени прашки.Вярването, че в днешни времена е задоволително да дадеш на един мъж да подуши секс, с цел да го впечатлиш, е толкоз наивно, че даже онази петокласничка, която седеше сама с непоискания от никого розов сандал би се изсмяла пренебрежително. В дните на Instagram и порното до безкрайност, в които с едно придвижване на пръста си всеки мъж може да види всичко от общоприет секс в мисионерската поза до дива междувидова оргия с присъединяване на марсианци и култивиран принадлежности, алените прашки са отегчителен опит за обезчестяване.
Разбира се, времето трансформира всичко. Някога нашите дядовци са тръгвали след дами поради един повърхностно подал се от полата гален. Днешните младежи вървят да оформят своите фигурални бради за по 250 лева връхчетата и чакат да видят какво ще им предложат дамите. Някога желаех да играя с децата от учебно заведение „ Европа “. Днес бих предпочела да отида на отмора с баба ми вместо с отегчителни връстници и техните тематики за жилищни кредити и частни учебни заведения.
Някога е било задоволително дамите да се ухилен отдолу под забрадката, с цел да привлекат своя предстоящ брачен партньор. Днес е належащо да се изясняват по малкия екран по какъв начин са интелигентни, да понасят подигравките на целокупния интернет и да водят непосилен small talk пред „ цяла България “.
Времето трансформира всичко. И в идващия сезон на „ Ергенът “ желая да видя по какъв начин дами над 85 година се борят за вниманието на достоен, 80-годишен ерген без хиперплазия на простатата. Защото, за жалост, младите стават все по-безинтересни, а носталгията по предишното – все по-мъчителна.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ