Патриарх Неофит молитвено участва в богослужението за Неделя Православна
В първата неделя на Великия пост - Православна, когато Църквата чества тържеството на същинската религия над иконоборческата разкол и на другите преди нея ереси, в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " бе отслужена тържествена архиерейска Света литургия. Негово светейшество българският взе молитвено присъединяване в богослужението, а в края на Божествената света литургия благослови събралото се голям брой православни християни, оповестиха от Българската патриаршия.
Тайнството Евхаристия бе възглавено от Мелнишкия свещеник Герасим - основен секретар на Светия синод, в съслужение с Белоградчишкия свещеник Поликарп - викарий на патриарха, и с духовници от Софийската епархия.
В края на Светата литургия бе прочетено посланието на патриарх за Неделя Православна, в което се споделя: " В какво обаче се състои това празненство на Православието, което честваме през днешния ден? Кое е това, което честваме в този момент, когато светът, в който живеем, от ден на ден се отдалечава от безконечните истини и полезности на православната християнска религия, и даже нещо още по-лошо - когато православни водят война срещу православни в една ужасна братоубийствена война, водена в мащаби, каквито досегашната човешка история не познава? Очевидно е, че би трябвало да търсим това празненство другаде, че то е празненство от различен темперамент, радикално друг от земните ни показа за мощ и господство. Тържеството на Православието е по своята същина празненство на Божията истина над всяка човешка мъдрост, над всяко човешко предпочитание за превъзходство, и в това точно е неговата мощ и безконечна истина. Православието - това е тържеството на Божието Откровение за света и индивида над всяко изкривяване на това Откровение, над всяка замяна на безконечната Божия истина с човешко мъдруване, поробено от стихиите на този свят (срв. Гал. 4:3) ".
Празникът на Неделя Православна е открит през 842 година при византийския император Михаил Трети и майка му, благочестивата кралица Св. Теодора, и при Св. Методий - патриарх Цариградски.
В днешния неделен ден Църквата възпоменава всички изповедници на Светата православна религия, Светите Игнатий Антиохийски, Киприан Картагенски, Атанасий Велики, Николай Мирликийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Лъв Велики и Флавиан Изповедник, на отците от седемте Вселенски събора, преподобните Максим Изповедник и Йоан Дамаскин, Светите Константинополски патриарси Тарасий, Методий и Фотий, светителите Григорий Палама Солунски, Марк Евгеник Ефески и изповедници, отци и учители на Църквата, подвизавали се за нея.
Българската православна черква отдава чест през днешния ден и на благоверния и равноапостолен княз Борис-Михаил, на благоверните княз-мъченик Енравота-Боян, на цар Петър и на княз-великомъченик Йоан-Владимир, на равноапостолните славянобългарски учители Методий и Кирил, и на техните възпитаници Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий, на преподобния наш отец Йоан Рилски вълшебник, на Светите наши отци Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, Висарион Смоленски, на преподобните наши отци Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, Теодосий Търновски, Димитрий Басарбовски и Паисий Хилендарски, на Светите 26 Зографски мъченици, на Светите мъченици Георги, Николай и Константин Софийски, и на Света великомъченица Злата Мъгленска, както и на всички безбройни Свети новомъченици, потърпевши от гоненията на безбожниците, и на всички православни Светейши патриарси и преосвещени архиереи, които са отминали от тоя свят в положителното вероизповедание на вярата, на свещенослужителите и монашестващите, на Христолюбивите управници и на Христоименитото воинство, които са положили живота си на бойното поле за православната религия и отечеството.
Тайнството Евхаристия бе възглавено от Мелнишкия свещеник Герасим - основен секретар на Светия синод, в съслужение с Белоградчишкия свещеник Поликарп - викарий на патриарха, и с духовници от Софийската епархия.
В края на Светата литургия бе прочетено посланието на патриарх за Неделя Православна, в което се споделя: " В какво обаче се състои това празненство на Православието, което честваме през днешния ден? Кое е това, което честваме в този момент, когато светът, в който живеем, от ден на ден се отдалечава от безконечните истини и полезности на православната християнска религия, и даже нещо още по-лошо - когато православни водят война срещу православни в една ужасна братоубийствена война, водена в мащаби, каквито досегашната човешка история не познава? Очевидно е, че би трябвало да търсим това празненство другаде, че то е празненство от различен темперамент, радикално друг от земните ни показа за мощ и господство. Тържеството на Православието е по своята същина празненство на Божията истина над всяка човешка мъдрост, над всяко човешко предпочитание за превъзходство, и в това точно е неговата мощ и безконечна истина. Православието - това е тържеството на Божието Откровение за света и индивида над всяко изкривяване на това Откровение, над всяка замяна на безконечната Божия истина с човешко мъдруване, поробено от стихиите на този свят (срв. Гал. 4:3) ".
Празникът на Неделя Православна е открит през 842 година при византийския император Михаил Трети и майка му, благочестивата кралица Св. Теодора, и при Св. Методий - патриарх Цариградски.
В днешния неделен ден Църквата възпоменава всички изповедници на Светата православна религия, Светите Игнатий Антиохийски, Киприан Картагенски, Атанасий Велики, Николай Мирликийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Лъв Велики и Флавиан Изповедник, на отците от седемте Вселенски събора, преподобните Максим Изповедник и Йоан Дамаскин, Светите Константинополски патриарси Тарасий, Методий и Фотий, светителите Григорий Палама Солунски, Марк Евгеник Ефески и изповедници, отци и учители на Църквата, подвизавали се за нея.
Българската православна черква отдава чест през днешния ден и на благоверния и равноапостолен княз Борис-Михаил, на благоверните княз-мъченик Енравота-Боян, на цар Петър и на княз-великомъченик Йоан-Владимир, на равноапостолните славянобългарски учители Методий и Кирил, и на техните възпитаници Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий, на преподобния наш отец Йоан Рилски вълшебник, на Светите наши отци Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, Висарион Смоленски, на преподобните наши отци Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, Теодосий Търновски, Димитрий Басарбовски и Паисий Хилендарски, на Светите 26 Зографски мъченици, на Светите мъченици Георги, Николай и Константин Софийски, и на Света великомъченица Злата Мъгленска, както и на всички безбройни Свети новомъченици, потърпевши от гоненията на безбожниците, и на всички православни Светейши патриарси и преосвещени архиереи, които са отминали от тоя свят в положителното вероизповедание на вярата, на свещенослужителите и монашестващите, на Христолюбивите управници и на Христоименитото воинство, които са положили живота си на бойното поле за православната религия и отечеството.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ