Отново за американските централи и цените на тока
В отговор на разбора на икономиста Красен Станчев във вестник „ Труд “ за американските централи, медията разгласява и позициите на енергийния съветник Румен Радев и на инж. Илия Келешев, ръководител на Българска браншова камара машиностроене.
За „ американските “ централи
Лятото на 2015 година КЕВР оповести проектите си за скок на цената на електрическата енергия за промишлените консуматори от 1 юли 2015 година до равнища, непостижими за българските предприятия.
Негодуванието тогава бързо прерасна в съответни протестни дейности в цялата страна, включващи дейно прекъсване на индустриален развой – отчасти или цялостно, шествия и манифестации, слагане на протестни стикери, ленти и плакати. Лично мога да изброя 153 предприятия, интензивно ангажирани и с ясно изразена позиция. Бяха сложени на вниманието на ръководещите съответни упования и претенции. Едно от тях беше преразглеждането на дълготрайните съглашения за изкупуване на електрическа енергия от централите на „ Ей И Ес – 3С Марица Изток 1 “ ЕООД и „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “ АД. Така се роди мълвата, че тези централи ще бъдат спрени, макар, че постоянно е отстоявана позицията в действителност за преразглеждане на привилегированите им търговски контракти. „ … а мълва когато шета,
в момент я хващат аташета … “ (В. Петров, Репортаж за трите хаш)
През есента на същата година ръководителите на четирите най-големи работодателски организации внесоха Сигнал до основния прокурор на България с искане за обстоятелствена инспекция и вероятно формиране на досъдебни производства, в това число и за сезиране на способените американски управляващи, поради обществено известните вложители в упоменатите централи.
Междувременно, на срещи с представители на държавната власт бяха споделени съответни планове за започване на договаряния за преразглеждане и преустановяване на непазарните търговски практики с тези централи. И по този начин към този момент пета година – в действителност положени старания от отраслово ангажирани длъжностни лица, присъединение на специалисти, професионални консултанти, работни срещи, разискване на финансовоикономически модели и планове. Но прогрес, респективно позитивен за всички ни резултат – няма ясно обрисуван. Какво поражда недоволството на водещите бизнес организации у нас? Да разгледаме протичащото се даже единствено за едногодишен времеви откъслек. Съгласно прилаганата методология от КЕВР, разноските за електрическа сила от „ Ей И Ес – 3С Марица Изток 1 “ ЕООД и „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “ АД, надлежно 225,03лв/МВтч и 159,25лв/МВтч, участващи във образуването на междинната покупна цена за електрическа сила на НЕК ЕАД, са изчислени въз основа на детайлите, заложени във финансовите модели към подписаните Споразумения за изкупуване на електрическа енергия (СИЕ). В резултат – за последния ценови интервал (с дълготрайност една година), всички ние – български жители и компании надплащаме непосредствено (през такса Задължения към обществото) и косвено (през Фонд Сигурност на електроенергийната система) на двете централи съвсем 702 млн. лева.-->
Следователно, това са 702 милиона аргументи годишно всички ние, физически и юридически лица – консуматори на електрическа енергия в България, да сме гневни и несъгласни с такава непозволена, непозволена и без всякаква нотификация по разпоредбите на Европейски Съюз държавна помощ. Всеки вложител прави независимо с екипа си своите планове и носи отговорността си за тях. Инвеститорите са тези, които обезпечават възвращаемостта на инвестиции капитал. Само че в тази ситуация с двете „ американски “ централи, както станаха известни у нас, методът, заложен в упоменатите съглашения е подобен, че някой различен би трябвало да обезпечи възвращаемост на инвестиции капитал. Кой? Именно ние всички, като битови и небитови консуматори на електрическа енергия доплащаме 702 млн. лева за този едногодишен ценови интервал на двете централи, с цел да им осигурим възвръщаемост на инвестиции капитал съгласно клаузите на съдебна икономическа експертиза. Отделни, само че не и маловажни са въпросите за действителната стойност на вложеното в тези централи – това е главен ценообразуващ детайл, доколко те към този момент са изплатени, къде са резултатите от правните, финансовите и техническите разбори на протичащото се в тях – както в капиталовия интервал, по този начин и в интервала на последвала употреба. Въпросите остават, не остават обаче бездейни упоменатите централи – по силата на подписаните съглашения те биват изцяло и съответно обезщетени през годините при всяка смяна, относима към активността им, респективно за всеки нововъзникнал или рационално преформатиран разход … Именно това непазарно, фаворизирано държание и статут сякаш в най-голяма степен не се харесва от националните бизнес организации в България.
И едно съпоставяне, доста или малко са надплащания в размер на близо 702 млн. лева Годишният размер на държавната дотация за един получен автентичен глас бе 11 лева и това породи голямото неодобрение и чувство за плячкосване в българските гласоподаватели.
Преизчислено през същата метрика, надплащането към двете „ американски “ централи е еквивалентно на към 250 лева за глас!
Само че без правото на периодически избори и възможна промяна. А чии бяха тогава властните гласове, когато се сключваха споразуменията – начални и следващи – хората знаят и помнят! „ … а грозната мълва е май пристигнала от черното на нейните каузи. “ (У.Шекспир, Сонети – 131) Пазар „ Ден напред “ Доста интензивно се приказва в последно време за цените на електрическата енергия у нас, постигани на пазарен сегмент „ Ден напред “ на Българската самостоятелна енергийна борса. Да, при започване на действие на борсовата търговия с електрическа енергия у нас, относителният дял на този сегмент, сравнимо с дълготрайните контракти и ангажираните по тях количества бе стеснен. Но това не е настоящата картина на пазара у нас. Да уточним първо, че свободният пазар у нас е в размер на 20-21 млн. мегаватчаса годишно.
За параленост – контролираният пазар е към 13 млн. мегаватчаса годишно. Сиреч, когато приказваме за значителност на един или различен борсов сегмент следва да имаме поради единствено годишния размер на свободния пазар. За настоящата 2020 година, относителният дял на количеството електрическа енергия, оттъргувано на сегмент „ Ден напред “ по отношение на цялото търгувано количество електрическа енергия за свободен пазар е в диапазона 66–70%. За съпоставяне – за първите петнадесет дни количеството електрическа енергия, ангажимент по дълготрайни двустранни контракти, е малко под 254 хиляди мегаватчаса, до момента в който за същия интервал през сегмент „ Ден напред “ са оттъргувани над 570 хиляди Мегаватчаса.така.
Това, което желаеме да подчертаем е, че внушението за маловажност на протичащото се на платформата „ Ден напред “ като среда, „ изчистваща “ остатъчни количества електрическа енергия е погрешно и подвеждащо. Две трети от нещо си е отвред значимо нещо, нали!
Ежедневният разбор на детайлната числова база от въведените почасови предложения купува и продава на сегмент „ Ден напред “ демонстрира недвусмислено избрани недостатъци в метода, по който търсещите търговски участници – както търговци, по този начин и регистрирани крайни консуматори, структурират поръчките си. Изразявали сме неведнъж забележките си в профилирани работни групи. Уви, даже и да се ограничим единствено до държанието на индустриалните консуматори, не може да не отбележим, че под угрозата от високите различни цени в случаите на небаланс при крах от компенсиращата търговия в най-краткосрочния сегмент с физическа доставка „ В рамките на деня “, тези търговски участници слагат високи ценови лимитни стойности в бидовете си. Разбираемо, макар че точно тази търгуваща група е най-заинтересована от това, да задържа цените в рамките на плановете си за присъщата им продуктова себестойност. Респективно, точно ценовите равнища, демонстрирани от тази група участници, следва да са представителните за действителните (и вероятни, впрочем) пазарни упования у нас. Да, но не – както споделяше известен публицист преди години. Като се насложат и офертите на трите електроразпределителни оператора и съответните им търговци – обстановката откъм търсене става много комплицирана. Има вероятни решения, надяваме се да бъдат освен обсъждани, само че и поетапно обсъждани и прилагани. Положителна роля има присъединението на българския електроенергиен пазар към единния европейски пазар „ В рамките на деня “ – SIDC (XBID), дейно от 20 ноември 2019 година Но и не би трябвало да имаме свръхочаквания – в последна сметка евентуално търгуваните размери са лимитирани, макар обезпечения (в някаква степен) междусистемен потенциал за транспорт. Особен е казусът с предлагането. Без подозрение, сдруженията от групата на Български енергиен холдинг ЕАД извършват отговорностите си за обезпечаване на минимална ликвидност, произлизащи от уговорката пред Европейска комисия. Същевременно, към този момент отбелязахме, че понастоящем преобладаващата част от свободния пазар се осъществя през сегмент „ Ден напред “.
Както неведнъж сме подчертавали, точно в такава обстановка е значимо съответното ръководство на електрогенериращи мощности, съобразено с рационално предложение. При реализирани цени, надминаващи 135,30 лв/МВтч (Решение на КЕВР №Ц-19 от 01.07.2019г.), че и 147,87 лв/МВтч (по планове на управлението на Топлоелектрическа централа Марица изток 2, според заявление от 29.03.2019г.), както и отчитайки разполагаемите мощности на сдружението, състоятелен е въпросът за какво Топлоелектрическа централа Марица изток 2 ЕАД не обезпечава „ дефицитните “ 100-150 МВт мощ с комерсиална интензивност. Разграничаваме това от физическа интензивност (за която също има задоволителен капацитет) – изключително важи при тази мека и удобна зима.
Обръщаме внимание и на експлицитната рекомендация от страна на КЕВР във връзка с това държавно сдружение – да е интензивно на пазара на електрическа енергия при цени, надхвърлящи 93,33 лв/МВтч (вижте стр.34 от цитираното ценово решение), т.е. равнището на променливите си разноски. С елементарни думи – над 94 лв/МВтч сдружението би губило сензитивно помалко, в сравнение с при безучастие в пазара – по този начин или другояче би трябвало да посреща, разпределя и обслужва условно-постоянните си разноски! Това ценово равнище може да се приспособява към настоящите равнища на емисионните квоти – все пак ще е под постиганата понастоящем базова цена. Кога, в случай че не в този момент, би трябвало да се задейства в оптимално вероятната степен това сдружение? Всъщност, при ръководството на цялостната политика на предложение на електрическа енергия, следва да се държи сметка за голямото въздействие и сензитивност на постиганите ценови равнища върху всички останали стопански браншове у нас. Отдавна не сме в обстановка на евтина електрическа енергия за индустриалните консуматори, а тематиката е неведнъж детайлно обсъждана и няма да е акцент в тази публикация. Едно събитие обаче бихме изтъкнали – в случай че електрическата енергия у нас беше по-евтина от тази на прилежащите пазари тя щеше да се внася или изнася? Защото, преглеждайки оперативния баланс, ще установим, че сме чист вносител …
Наскоро, разсъждавайки над протичащото се по европейските тържища на електрическа енергия, мой другар и сътрудник подметна, че нещо „ развалено “ има по нашите източни географски дължини. Решихме да разгледаме разпределението на усреднените цени за актуалната година на електрическа енергия на пазар „ Ден напред “ по страни, тръгвайки от Германия, та до нас и съседите ни, съотнесени към показателите за усещане на корупцията – прецизираме, че бяхме само водени от етимологични подбуди и дълготраен интерес към математически занимания. В таблицата са показани данните по страни.
вестник
Цените са от началото на годината до 16 януари, източници EPEX SPOT (за Германия и Австрия), OPCOM (за Чехия, Словакия, Румъния и Унгария), CROPEX (за Хърватска), SEEPEX (за Сърбия) IBEX (за България) и HENEX (за Гърция). Стойностите на показателите за усещане на корупцията (ИВК) са от отчета за 2018 година на Transparency International. Изчисленият коефициент на корелация е -0,895. Това е извънредно висока безспорна стойност, знакът минус е заради точкуването при премерване на показателите за усещане на корупцията – повече точки, по-малко корупция. С думи елементарни, налице е изрично доста висока корелация сред цените на електрическата енергия и корупционната среда. Защо е по този начин – оставяме на читателите да разсъдят.
За „ американските “ централи
Лятото на 2015 година КЕВР оповести проектите си за скок на цената на електрическата енергия за промишлените консуматори от 1 юли 2015 година до равнища, непостижими за българските предприятия.
Негодуванието тогава бързо прерасна в съответни протестни дейности в цялата страна, включващи дейно прекъсване на индустриален развой – отчасти или цялостно, шествия и манифестации, слагане на протестни стикери, ленти и плакати. Лично мога да изброя 153 предприятия, интензивно ангажирани и с ясно изразена позиция. Бяха сложени на вниманието на ръководещите съответни упования и претенции. Едно от тях беше преразглеждането на дълготрайните съглашения за изкупуване на електрическа енергия от централите на „ Ей И Ес – 3С Марица Изток 1 “ ЕООД и „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “ АД. Така се роди мълвата, че тези централи ще бъдат спрени, макар, че постоянно е отстоявана позицията в действителност за преразглеждане на привилегированите им търговски контракти. „ … а мълва когато шета,
в момент я хващат аташета … “ (В. Петров, Репортаж за трите хаш)
През есента на същата година ръководителите на четирите най-големи работодателски организации внесоха Сигнал до основния прокурор на България с искане за обстоятелствена инспекция и вероятно формиране на досъдебни производства, в това число и за сезиране на способените американски управляващи, поради обществено известните вложители в упоменатите централи.
Междувременно, на срещи с представители на държавната власт бяха споделени съответни планове за започване на договаряния за преразглеждане и преустановяване на непазарните търговски практики с тези централи. И по този начин към този момент пета година – в действителност положени старания от отраслово ангажирани длъжностни лица, присъединение на специалисти, професионални консултанти, работни срещи, разискване на финансовоикономически модели и планове. Но прогрес, респективно позитивен за всички ни резултат – няма ясно обрисуван. Какво поражда недоволството на водещите бизнес организации у нас? Да разгледаме протичащото се даже единствено за едногодишен времеви откъслек. Съгласно прилаганата методология от КЕВР, разноските за електрическа сила от „ Ей И Ес – 3С Марица Изток 1 “ ЕООД и „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “ АД, надлежно 225,03лв/МВтч и 159,25лв/МВтч, участващи във образуването на междинната покупна цена за електрическа сила на НЕК ЕАД, са изчислени въз основа на детайлите, заложени във финансовите модели към подписаните Споразумения за изкупуване на електрическа енергия (СИЕ). В резултат – за последния ценови интервал (с дълготрайност една година), всички ние – български жители и компании надплащаме непосредствено (през такса Задължения към обществото) и косвено (през Фонд Сигурност на електроенергийната система) на двете централи съвсем 702 млн. лева.-->
Следователно, това са 702 милиона аргументи годишно всички ние, физически и юридически лица – консуматори на електрическа енергия в България, да сме гневни и несъгласни с такава непозволена, непозволена и без всякаква нотификация по разпоредбите на Европейски Съюз държавна помощ. Всеки вложител прави независимо с екипа си своите планове и носи отговорността си за тях. Инвеститорите са тези, които обезпечават възвращаемостта на инвестиции капитал. Само че в тази ситуация с двете „ американски “ централи, както станаха известни у нас, методът, заложен в упоменатите съглашения е подобен, че някой различен би трябвало да обезпечи възвращаемост на инвестиции капитал. Кой? Именно ние всички, като битови и небитови консуматори на електрическа енергия доплащаме 702 млн. лева за този едногодишен ценови интервал на двете централи, с цел да им осигурим възвръщаемост на инвестиции капитал съгласно клаузите на съдебна икономическа експертиза. Отделни, само че не и маловажни са въпросите за действителната стойност на вложеното в тези централи – това е главен ценообразуващ детайл, доколко те към този момент са изплатени, къде са резултатите от правните, финансовите и техническите разбори на протичащото се в тях – както в капиталовия интервал, по този начин и в интервала на последвала употреба. Въпросите остават, не остават обаче бездейни упоменатите централи – по силата на подписаните съглашения те биват изцяло и съответно обезщетени през годините при всяка смяна, относима към активността им, респективно за всеки нововъзникнал или рационално преформатиран разход … Именно това непазарно, фаворизирано държание и статут сякаш в най-голяма степен не се харесва от националните бизнес организации в България.
И едно съпоставяне, доста или малко са надплащания в размер на близо 702 млн. лева Годишният размер на държавната дотация за един получен автентичен глас бе 11 лева и това породи голямото неодобрение и чувство за плячкосване в българските гласоподаватели.
Преизчислено през същата метрика, надплащането към двете „ американски “ централи е еквивалентно на към 250 лева за глас!
Само че без правото на периодически избори и възможна промяна. А чии бяха тогава властните гласове, когато се сключваха споразуменията – начални и следващи – хората знаят и помнят! „ … а грозната мълва е май пристигнала от черното на нейните каузи. “ (У.Шекспир, Сонети – 131) Пазар „ Ден напред “ Доста интензивно се приказва в последно време за цените на електрическата енергия у нас, постигани на пазарен сегмент „ Ден напред “ на Българската самостоятелна енергийна борса. Да, при започване на действие на борсовата търговия с електрическа енергия у нас, относителният дял на този сегмент, сравнимо с дълготрайните контракти и ангажираните по тях количества бе стеснен. Но това не е настоящата картина на пазара у нас. Да уточним първо, че свободният пазар у нас е в размер на 20-21 млн. мегаватчаса годишно.
За параленост – контролираният пазар е към 13 млн. мегаватчаса годишно. Сиреч, когато приказваме за значителност на един или различен борсов сегмент следва да имаме поради единствено годишния размер на свободния пазар. За настоящата 2020 година, относителният дял на количеството електрическа енергия, оттъргувано на сегмент „ Ден напред “ по отношение на цялото търгувано количество електрическа енергия за свободен пазар е в диапазона 66–70%. За съпоставяне – за първите петнадесет дни количеството електрическа енергия, ангажимент по дълготрайни двустранни контракти, е малко под 254 хиляди мегаватчаса, до момента в който за същия интервал през сегмент „ Ден напред “ са оттъргувани над 570 хиляди Мегаватчаса.така.
Това, което желаеме да подчертаем е, че внушението за маловажност на протичащото се на платформата „ Ден напред “ като среда, „ изчистваща “ остатъчни количества електрическа енергия е погрешно и подвеждащо. Две трети от нещо си е отвред значимо нещо, нали!
Ежедневният разбор на детайлната числова база от въведените почасови предложения купува и продава на сегмент „ Ден напред “ демонстрира недвусмислено избрани недостатъци в метода, по който търсещите търговски участници – както търговци, по този начин и регистрирани крайни консуматори, структурират поръчките си. Изразявали сме неведнъж забележките си в профилирани работни групи. Уви, даже и да се ограничим единствено до държанието на индустриалните консуматори, не може да не отбележим, че под угрозата от високите различни цени в случаите на небаланс при крах от компенсиращата търговия в най-краткосрочния сегмент с физическа доставка „ В рамките на деня “, тези търговски участници слагат високи ценови лимитни стойности в бидовете си. Разбираемо, макар че точно тази търгуваща група е най-заинтересована от това, да задържа цените в рамките на плановете си за присъщата им продуктова себестойност. Респективно, точно ценовите равнища, демонстрирани от тази група участници, следва да са представителните за действителните (и вероятни, впрочем) пазарни упования у нас. Да, но не – както споделяше известен публицист преди години. Като се насложат и офертите на трите електроразпределителни оператора и съответните им търговци – обстановката откъм търсене става много комплицирана. Има вероятни решения, надяваме се да бъдат освен обсъждани, само че и поетапно обсъждани и прилагани. Положителна роля има присъединението на българския електроенергиен пазар към единния европейски пазар „ В рамките на деня “ – SIDC (XBID), дейно от 20 ноември 2019 година Но и не би трябвало да имаме свръхочаквания – в последна сметка евентуално търгуваните размери са лимитирани, макар обезпечения (в някаква степен) междусистемен потенциал за транспорт. Особен е казусът с предлагането. Без подозрение, сдруженията от групата на Български енергиен холдинг ЕАД извършват отговорностите си за обезпечаване на минимална ликвидност, произлизащи от уговорката пред Европейска комисия. Същевременно, към този момент отбелязахме, че понастоящем преобладаващата част от свободния пазар се осъществя през сегмент „ Ден напред “.
Както неведнъж сме подчертавали, точно в такава обстановка е значимо съответното ръководство на електрогенериращи мощности, съобразено с рационално предложение. При реализирани цени, надминаващи 135,30 лв/МВтч (Решение на КЕВР №Ц-19 от 01.07.2019г.), че и 147,87 лв/МВтч (по планове на управлението на Топлоелектрическа централа Марица изток 2, според заявление от 29.03.2019г.), както и отчитайки разполагаемите мощности на сдружението, състоятелен е въпросът за какво Топлоелектрическа централа Марица изток 2 ЕАД не обезпечава „ дефицитните “ 100-150 МВт мощ с комерсиална интензивност. Разграничаваме това от физическа интензивност (за която също има задоволителен капацитет) – изключително важи при тази мека и удобна зима.
Обръщаме внимание и на експлицитната рекомендация от страна на КЕВР във връзка с това държавно сдружение – да е интензивно на пазара на електрическа енергия при цени, надхвърлящи 93,33 лв/МВтч (вижте стр.34 от цитираното ценово решение), т.е. равнището на променливите си разноски. С елементарни думи – над 94 лв/МВтч сдружението би губило сензитивно помалко, в сравнение с при безучастие в пазара – по този начин или другояче би трябвало да посреща, разпределя и обслужва условно-постоянните си разноски! Това ценово равнище може да се приспособява към настоящите равнища на емисионните квоти – все пак ще е под постиганата понастоящем базова цена. Кога, в случай че не в този момент, би трябвало да се задейства в оптимално вероятната степен това сдружение? Всъщност, при ръководството на цялостната политика на предложение на електрическа енергия, следва да се държи сметка за голямото въздействие и сензитивност на постиганите ценови равнища върху всички останали стопански браншове у нас. Отдавна не сме в обстановка на евтина електрическа енергия за индустриалните консуматори, а тематиката е неведнъж детайлно обсъждана и няма да е акцент в тази публикация. Едно събитие обаче бихме изтъкнали – в случай че електрическата енергия у нас беше по-евтина от тази на прилежащите пазари тя щеше да се внася или изнася? Защото, преглеждайки оперативния баланс, ще установим, че сме чист вносител …
Наскоро, разсъждавайки над протичащото се по европейските тържища на електрическа енергия, мой другар и сътрудник подметна, че нещо „ развалено “ има по нашите източни географски дължини. Решихме да разгледаме разпределението на усреднените цени за актуалната година на електрическа енергия на пазар „ Ден напред “ по страни, тръгвайки от Германия, та до нас и съседите ни, съотнесени към показателите за усещане на корупцията – прецизираме, че бяхме само водени от етимологични подбуди и дълготраен интерес към математически занимания. В таблицата са показани данните по страни.
вестник Цените са от началото на годината до 16 януари, източници EPEX SPOT (за Германия и Австрия), OPCOM (за Чехия, Словакия, Румъния и Унгария), CROPEX (за Хърватска), SEEPEX (за Сърбия) IBEX (за България) и HENEX (за Гърция). Стойностите на показателите за усещане на корупцията (ИВК) са от отчета за 2018 година на Transparency International. Изчисленият коефициент на корелация е -0,895. Това е извънредно висока безспорна стойност, знакът минус е заради точкуването при премерване на показателите за усещане на корупцията – повече точки, по-малко корупция. С думи елементарни, налице е изрично доста висока корелация сред цените на електрическата енергия и корупционната среда. Защо е по този начин – оставяме на читателите да разсъдят.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ