“В отделението по изкуствознание с тревога започнахме разговор за неграмотността,

“В отделението по изкуствознание с паника започнахме диалог за неграмотността, която се вижда в обществената тирада. От съвещанието на Националния съвет на партията “Продължаваме смяната ” видяхме, че има несъответствуващ изказ при коментирането ”. Това съобщи акад. Светланка Куюмджиева, ръководител на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на учените и член-кореспондентите на Българската академия на науките (САЧК), съобщи кореспондент на БГНЕС.

“Важно е освен какво споделяме, само че и по какъв начин го споделяме. От съвещанието на Националния съвет на партията “Продължаваме смяната ” видяхме, че има несъответствуващ изказ при коментирането и както се споделя език мой, зложелател мой ”, сподели още акад. Куюмджиева и посочи, че реториката, хубостта, правилността на говора постоянно е била във фокуса на публичното внимание от край време. “Чрез неправилното говорене се губи родовата ни памет. Българска академия на науките, историческата ѝ задача постоянно е била да обръща внимание на образованието, на духовността. Днес ние виждаме тъй наречените чалга просвета, която ни засипва на всички места ”, разясни още тя и разяснява, че има учебници, в които влизат неприлични думи. “Ако в действителност в учебниците влизат неприлични изрази дали би било добре да си задаваме въпроса за какво младите нямат почитание към никого ”, акцентира още акад. Светлана Куюмджиева. Тя прикани Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, висшите учебни заведения, депутатите от всички партии, обществените персони и изключително българските медии с техните огромни благоприятни условия да обединят старания за съхраняването на езиковата просвета и за налагане на граматично и интонационно вярна книжовност. “Ако всички стартираме да работим дружно, ще реализираме триумфа ”, съобщи още акад. Светланка Куюмджиева.

Член-кореспондентът на Българска академия на науките Мирослав Дачев акцентира, че посредством този апел те показват освен своята паника, само че и приканват към диалог за политика за езика. “Тази наша паника не идва единствено от похищението върху общественото слово, само че се губи сензитивност към тези похищения. Езикът, културата, историята е основата на всяка една еднаквост ”, сподели Мирослав Дачев. “Езикът се трансформира с просветителни стратегии, с превръщането на езиковата подготвеност за всички. Всички институции би трябвало да се ангажират с битката за опазване на словото, дълбоката страна е, че тази езикова подготвеност би трябвало да се построява постепенно и тя да бъде одобрена ”, акцентира още член-кореспондентът Мирослав Дачев.