В онлайн дискусия „Ковид–19: А сега накъде?“ Цветелина Пенкова, член

В онлайн полемика „ Ковид–19: А в този момент накъде? “ Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент и Първан Симеонов, изпълнителен шеф на „ Галъп интернешънъл “ показаха икономическите трендове и всеобщите усещания на популацията, като последствия от коронавирусната пандемия в България. Темата на полемиката бе предизвикана от извършено социологическо проучване по поръчка на Цветелина Пенкова.

В своето изявление Цветелина Пенкова изясни, че от главно значение са ограниченията, които подхващат другите страни да бъдат координирани и идентични за целия Европейския съюз - да се сътвори обединен европейски протокол за деяние в сходни обстановки. С оглед на идните избори, Цветелина Пенкова означи, че всеки жител би трябвало да има опцията да упражни правото си на глас, без значение от епидемиологичната конюнктура. “В създалата се обстановка, избори се организират и в доста други страни на Европейски Съюз, тъй че и България следва да провежда изборния развой по този начин, че всеки български жител да има опция да упражни конституционното си право – право да гласоподава. Страната ни не трябва да разрешава ковид да стане инструмент за операция на изборния развой.”, установи госпожа Пенкова.

Тя уточни и някои благоприятни условия, които се откриха вследствие на пандемичната обстановка: “Забързаха се процесите на цифровизация в стопанската система, сътвориха се условия за гъвкаво работно време, изнесени офиси в домашна конюнктура. Новите условия на пазара на труда изискват и нова организация на работния развой, ново по-гъвкаво законодателство и нови умения. Необходимо е основаването на стратегии за преквалификация и придобиване на цифрови умения. Имаме потребност от повече по-активна обществена политика и повече отбрана на служащите с гъвкаво работно време и непостоянна работа.„ Дигитализацията и развиването на новите технологии са бъдещето, което ни чака на пазара на труда, откакто се преборим с пандемията от КОВИД-19. Ключови фактори за развиването на пазара на труда у нас са – приспособено към новите условия на труд, съответно законодателство, развиването на цифровите умения и непрекъснатото само-обучение “, изясни Цветелина Пенкова.

„ Икономическата рецесия ще има съществени отблясъци върху действителния бизнес, заради неналичието на навременна и съответна поддръжка от страна на страната. Несигурността в обществото във връзка с рационалността и успеваемостта на ограниченията, поражда и паника във връзка с персоналните финанси. “ Пенкова означи, че „ търпимостта на обществото ни към този момент е изчерпана. Временното ограничаване на човешките права беше поклон от страна на обществото да се даде време на способените органи за подготовка и реакция. Липсата на резултати ускори недоверието към оперативните, финансови и човешки запаси на институциите “.

От своя страна Първан Симеонов показа данни от извършеното проучване, като сложи акцент върху усещанията на смяната и директната функционалност от равнищата на социална нерешителност. „ В началото обществото беше мобилизирано, само че през лятото обстановката се успокои и хората стопираха да мислят за короновируса. Дори имаше отзиви, че опасността е пресилена. Последва загуба на доверие и комплициране от многото представители по тематиката. “

„ Жизненоважно за едно общество е да има явен небосвод. Прекалена експертна рекламация също е нездравословна, необходим е междусекторен, мултидисциплинарен метод за превъзмогване на последствията от ковид “, показа господин Симеонов.

Първан Симеонов разяснява и тематиката с имунизациите. Данните демонстрират, че 30% на 100 от респондените са дали отговор, че ще се имунизират, 46 % твърдо няма да го създадат и 23% се двоумят. Това демонстрира липса на доверие – във имунизацията, в нейната надеждност, в адекватността на ограниченията, в ръководството. Неизвестността е главната причина за съмнение.

Пенкова и Симеонов се сплотиха към мнението, че коронавирусът напомни някои базови полезности и по какъв начин се степенуват вярно целите. Коронавирусът е социална имунизация и българското общество ще създаде своите антитела. Антитела по какъв начин да пазим човешкото в себе си, по какъв начин да пазим приходите си в обстановка на рецесия. Антитела по какъв начин да не изгубваме демократичния си инстикт. Българското общество откри златната среда в тази пандемия и реагира умно.