В очакване на варварите, Живот и страдания на Майкъл К.“,

Ако вашата любов е достатъчно силна, не е задължително да ви се отговаря с взаимност ~ Джон М. КУТСИ

„ В очакване на варварите, „ Живот и премеждия на Майкъл К. “, „ Дневник на една неприятна година “ и „ Позор “ са най-хубавите мостри в творчеството на Джон Максуел Кутси. Роден в Южноафриканската република през 1940 година, този публицист е неприкрит съперник на апъртейда, който обича да изследва всяка политическа неправда в близката ни история.

Завършва математика и лингвистика и няколко години, през 60-те, работи за IBM. По-късно прави докторска дисертация по творчеството на Самюел Бекет в Тексаския университет. Става повторен притежател на „ Букър “ и е Нобелов лауреат за литература през 2003 година

Кутси е изявен бранител на животните и вегетарианец. Понастоящем живее в Австралия.

Когато човек прави самоубийство, то не тялото убива себе си, а духът убива тялото.

Прояви себе си по някакъв метод, другояче по този начин и ще проведеш живота си, без никой да го забележи.

Непреклонността не е симптом на подвиг.

Първото изискване на живота е постоянно да желаеш, другояче животът се приключва.

Робът губи всичко в своите цели, дори желанието да се избави от тях.

Черепът и темпераментът са двата най-неподатливи човешки атрибута.

Човек не е организиран на живее самичък.

Колкото по-малък град, толкоз повече злословия.

Мелницата на слуховете се върти денонощно, смилайки репутацията.

Красотата на дамата не принадлежи единствено на нея. Тя част от дара, който дава на света и е длъжна да го споделя.

Започвам да разбирам същинския смисъл на прегръдките. Ние прегръщаме, с цел да ни прегръщат.

Любовта не е апетит. Тя не може да се утоли, успокои.

Ако вашата обич е задоволително мощна, не е наложително да ви се дава отговор с реципрочност.

Отмъщението е като горски пожар. Колкото повече опожарява, толкоз по-гладен става.

Жените имат рядката дарба да простят.

Очакването, че всяко нещо, което поглеждате, ви гледа от своя страна, основава аурата…

От това дали даден жител живее или умира, страната не се интересува. Онова, което има значение за нея и за нейните регистри, е дали жителят е жив или мъртъв.

Политиката като величествен спектакъл, а не като спор, е освен една от уловките на фашизма, а и негова същина.

Ако геният на фашизма е в способността му да изличи границата сред политиката и медиите, то къде тогава е фашисткият детайл в медийно-задвижваните политики на западните демокрации? Не съществуват ли разнообразни разновидности на естетизирана политика?

За елементарните германци само забележимата еднаквост е една фашистка еднаквост във фашистки костюми и фашистки пози на доминация или послушание.

Лидерът в никакъв случай няма да поведе почитателите си по-далеч, от колкото той самият. Какъвто водача такива и почитателите.

Насилието се трансформира в театър, то покварява душите.

Бог не обича никого и не ненавижда никого, тъй като Бог е свободен от пристрастености и не усеща нито болки, нито удоволствия.

Струва ти се, че прелестно разбираш какво е правдивост и какво не е. Всички мислим по този начин.

Когато човек страда от несправедливости, очевидците на неговите страдния са обречени на позор.

Така е организиран светът, че постоянно някъде бият дете.

Да четеш значи да забравиш за себе си, а не да стоиш в профил подсмихвайки се.

Този който не знае какво да прави с жена, лежаща в леглото му, надали знае какво да напише на хартия, която лежи пред него.

Нашата неистина споделя за нас не по-малко от нашата истина.

Най-страшното нещо е нашето въображение.

Твоите мисли дефинират твоята орис. Това, за което мислите, дефинира това, което се явявате, какво правиш и къде се намираш.