В обширен анализ на АФП, от края на юли 2023

...
В обширен анализ на АФП, от края на юли 2023
Коментари Харесай

Иван Николов: Със затворени очи пред ерозията на подредените ни представи…

В просторен разбор на Агенция Франс Прес, от края на юли 2023 г,. се разнищва „ новият империализъм “ в района на Тихия океан, съгласно определението на президента на Франция Еманюел Макрон. Неговото няколкодневно посещаване в някогашните френски колонии в района ще се запомни. В речта си във Вануату – самостоятелна тихоокеанска островна страна и някогашна френско-британска колония до 1980 година - той порица опитите на Съединени американски щати и Китай да постановат въздействието си в тези простори. Според френския президент Вануату, Нова Каледония и останалите някогашни френски колонии не би трябвало да попадат под опеката на други сили с изключение на на Франция.

В случая сме очевидци на радикално друга реторика, напълно непозната у нас, където десно-левите препирни се свеждат до апология или отказване на евроатлантическите или на руско-евразийските полезности. Вторачени в идеолого-пропагандните си пристрастия ние, българите, още веднъж пропущаме да видим паралелно зараждащите се световни процеси, които не е изключено в близко бъдеще да ни сервират нова карта на ползите на огромните геополитически играчи и нова архитектура на интернационалните връзки.

Това е едната заплаха.

Другата заплаха е чисто нашенска.

Ще я сведем до затварянето на очите за по-далечните стратегически цели на страната, народа, стопанската система, културата. Ние продължаваме да сме подвластни от мимолетни, дребнодневни провокации, които гълтам цялата ни сила, целият ни честен и интелектуален ресурс. През отминалите две-три години, белязани от паниката на няколко предварителни парламентарни избори и стъпките на толкоз краткотрайни държавни управления, България продължи да се задъхва от проблеми, зародили основно заради политически пристрастия, идеологическо тесногръдство и партизанска злопаметност.

Не ви ли е жалост за България, господа?

Задавал ли си е някой върховен държавен или политически фактор обикновения въпрос, за какво българите, тези които хранеха половин Европа сред двете международни войни, в този момент поставят на трапезата си турски пиперки и домати; гръцки домати, праскови и грозде; лук от Нидерландия, моркови от Сърбия, ябълки от Полша?

Прекосете България от край до край и ще видите обширни площи с рапица, пшеница, слънчоглед, царевица и тук там, само че доста рядко, някой и различен масив от лозя и обещаващите лесна облага през днешния ден култивирани сортове орехи и лешници.

А къде са стадата от овце, кози и крави? Затова и множеството от другите типове сирена и кашкавал, се допълват с висока доза вносно изсъхнало мляко. Парадоксът, че колкото повече понижава броят на кравите и овцете, толкоз повече пораства броят на мандрите, потиска националното ни самочувствие.

Някой да е чул за точка в дневния ред на Парламента или Правителството, предлагаща за разискване казуса за изчезващите българско зеленчукопроизводство и зарзаватчийство? Не, нали! Това към този момент е злокачествена национална немара. И докога? Въпросът не е риторичен, той е наложителен и очакващ незабавно решение, само че не от през днешния ден за на следващия ден, а трайно и изрично.

Нека българските крупни зърнопроизводители да погледнат и малко настрана от своите житни и слънчогледови плантации и да схванат, че те в действителност са избутали зеленчукопроизводството и овощарството ни в “трета глуха “.

Упрекът не е към тях. Упрекът е към тези, които разрешиха тази особеност в продължение на повече от 30 години да се трансформира в неписано предписание.

И в случай че назряващото напрежение сред гладния световен Юг, и сития световен Запад, както и претенциите на „ новия империализъм “, съгласно Макрон, са към момента недоловими за българската сетивност, за какво не виждаме, че на световния актуален пазар за храни българските производители отсъстват?

Ще се примирим ли с ролята на клакьори, които викат „ УРА “ в чест на непознатите победи!? /БГНЕС

-------------

Анализът е на Иван Николов.

Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката./БГНЕС

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР