Смях през сълзи: Последните 20 години в спомени от снимки – как се докарахме дотук
В обектива си фоторепортерът Веселин Боришев вечно е запечатал някои от най-цветните моменти и персони от българския политически и публичен живот през последните 20 години. Идеята му да сплоти най-колоритните фрагменти в книга-албум се заражда като продължение на Facebook страницата, която той основава през месец май 2020 година.
" Страницата се роди от чиста спортна завист. Книгата работи с паметта, демонстрира какъв брой е слаба паметта. Конкретният мотив за раждане на страницата беше, че трябваше да диря една фотография в архива си, който цифровизиран е от 2000-та година и ровейки из архива си попаднах на една фотография на господин Пеевски и тъкмо тогава неговите медии, да не кажа груба дума, само че съвсем всичко медии, тъй като множеството са негови с дребни изключения, говореха какъв брой добър човек е той, какъв брой е почтен и какъв донор е. Тогава си дадох сметка, че се получава преплитане на биографии и избелване на такива, и избеснях, в същата секунда направих тази страница " споделя Веселин Боришев.
Името е въодушевено от остарялата градска ария “О, спомняте ли си госпожо ”, припомняйки основни моменти от старите ленти.
" Доскоро се стремях да пущам всеки ден по една фотография в страницата, само че към този момент се изморих по обясними аргументи, само че в случай че хванем половингодишен интервал или дори 7 месеца съм пускал най-малко по 1 фотография дневно, от време на време и по 2. Концепцията ми беше да вързвам настояща политическа обстановка с съответна фигура в предишното, депозирам пинг-понг към предишното. "
Първото издание на книгата излиза в края на 2020 година, малко преди Коледа в тираж от 500 бройки, които се изчерпват единствено за 2 седмици.
" Събрах дарения, с цел да издам тази книга. Бях заречен доста по-рано да излезе, само че чаках последния кадър. Мислейки концептуално, имайки първия, би трябвало да имаш и последния. Последният кадър не ми се получи, мислех си за него, само че не стана.
Моята първична идея беше книгата да е бутиково издание, единствено за тези, които са платили авансово и доста желаят да я имат. Идеята беше тя да не е комерсиална и да имам бройки, които да правя подарък, само че не устоях финансово. Тиражът завърши и се появи едно момче, което ми сподели: „ това е доста скъпо, дай да го преиздадем към този момент като артикул, който да има място във всяка домашна библиотека “. И аз се съгласих ", признава създателят.
А историята с разпространяването на книгата е напълно прозаична и стартира по този начин.
" Играхме карти с другари една вечер, един от компанията беше донесъл книгата, счупихме се от смях и бурни разногласия. И откакто си купих моята численост персонално от създателя и видях, че е пич, взех решение за какво пък ние, които сме хора с опит в онлайн маркетинга и продажбите, да не му помогнем – хем да завоюва от творчеството си, хем повече хора да имат тази книга и да изживеят тези приятни моменти, които ние, до момента в който я преглеждахме.
В момента събираме предварителни поръчки онлайн, с цел да забележим какъв брой е огромен ползата, на база на тях ще пуснем уповавам се да е скоро. Колкото я пожелаят, толкоз ще я имат ", споделя Радослав Райков, който е издател на книгата и се е заел с нейното разпространяване.
" Във всяка книга от първия тираж има по една картичка, на която съм залепил марка и молбата ми към хората, които са получили първата книга е да напишат нещо на гърба на картичката и да я пуснат в пощенската кутия, с цел да я получа, това е жестоко казано книжен Facebook.
Тези картички, които трябваше да са 500 при мен върнати, щях да сглобя като част от пъзел. До момента към 100-тина са пристигнали и да ви кажа почтено, всички са от евала нагоре. Аз бих желал и нещо по-хейтърско да има, да кажат примерно, че съм се изложил, само че за момента няма такива. В този ред на мисли тези, които са получили книгата знаят защо става въпрос и са най-много удовлетворени ", добавя Боришев.
Книгата-албум има собствен алегоричен прочит, който създателят й иронично изяснява по този начин.
" Вие като прегледате книгата ще видите символиката. Идеята ми е това да е книга за спасителят с основно С, за този, който идва и избавя българския народ. Те са доста през годините, а в тези избори се появиха и още нови. За мен никой не е. Спасителят съм аз, спасителят си ти, всички ние би трябвало да се спасим сами ".
Снимките ясно демонстрират едни и същи хора, сменяйки своите функции през годините.
" Спасителите са няколко, които се въртят и с помощта на късата памет на народонаселението те са едни и същи. Никой не помни какво е работил спасителят Х преди 20 години, дори не какво е работил, а какъв е бил ", възмущава се фоторепортерът и създател на книгата.
" Това й е хубавото на книгата. Тя е главно в картинки, фото-албум е и по тази причина прочитът на всеки ще бъде друг. През годините всички знаем кои са водещите български политици, само че тези фотоси ни оказват помощ да се сетим и къде сме били ние в същото време и какво сме правили, което персонално за мен е доста по-ценен въпрос от това какво са правили те. Надявам се книгата да възбуди реакции – псувни или усмивки, само че в последна сметка, който я прочете от корица до корица да му стане малко по-леко " , споделя Радослав Райков.
" На мен доста ми харесва по какъв начин книгата стартира и по какъв начин свършва. Някои хора много ще се шокират от първата фотография, тя е брутална в същинския смисъл на думата – фотографията е от погребението на баба Ванга с думите „ Ке биде Спасителят, към този момент е роден “, а последният е на хора, изнасяни на носилки от сегашната пандемия, т.е. умряхме от очакване на спасителя ", добавя Райков.
Въпросите, които предизвика книгата са доста. Част от тях са: Можем ли да продължим напред преди да пуснем тежестта, насъбрана през тези 20 години? И по какъв начин се пуска тежест, трупана толкоз дълго? А отговорът е елементарен - с амнистия, поднесена с усмивка, а по-късно осъзнаване и предпочитание за смяна. Кой кой е всеки четец самичък ще си напомни, разглеждайки албума, а кой кой ще стане или остане следва да разберем на 4-ти април.
Автор: Габриела Андреева
" Страницата се роди от чиста спортна завист. Книгата работи с паметта, демонстрира какъв брой е слаба паметта. Конкретният мотив за раждане на страницата беше, че трябваше да диря една фотография в архива си, който цифровизиран е от 2000-та година и ровейки из архива си попаднах на една фотография на господин Пеевски и тъкмо тогава неговите медии, да не кажа груба дума, само че съвсем всичко медии, тъй като множеството са негови с дребни изключения, говореха какъв брой добър човек е той, какъв брой е почтен и какъв донор е. Тогава си дадох сметка, че се получава преплитане на биографии и избелване на такива, и избеснях, в същата секунда направих тази страница " споделя Веселин Боришев.
Името е въодушевено от остарялата градска ария “О, спомняте ли си госпожо ”, припомняйки основни моменти от старите ленти.
" Доскоро се стремях да пущам всеки ден по една фотография в страницата, само че към този момент се изморих по обясними аргументи, само че в случай че хванем половингодишен интервал или дори 7 месеца съм пускал най-малко по 1 фотография дневно, от време на време и по 2. Концепцията ми беше да вързвам настояща политическа обстановка с съответна фигура в предишното, депозирам пинг-понг към предишното. "
Първото издание на книгата излиза в края на 2020 година, малко преди Коледа в тираж от 500 бройки, които се изчерпват единствено за 2 седмици.
" Събрах дарения, с цел да издам тази книга. Бях заречен доста по-рано да излезе, само че чаках последния кадър. Мислейки концептуално, имайки първия, би трябвало да имаш и последния. Последният кадър не ми се получи, мислех си за него, само че не стана.
Моята първична идея беше книгата да е бутиково издание, единствено за тези, които са платили авансово и доста желаят да я имат. Идеята беше тя да не е комерсиална и да имам бройки, които да правя подарък, само че не устоях финансово. Тиражът завърши и се появи едно момче, което ми сподели: „ това е доста скъпо, дай да го преиздадем към този момент като артикул, който да има място във всяка домашна библиотека “. И аз се съгласих ", признава създателят.
А историята с разпространяването на книгата е напълно прозаична и стартира по този начин.
" Играхме карти с другари една вечер, един от компанията беше донесъл книгата, счупихме се от смях и бурни разногласия. И откакто си купих моята численост персонално от създателя и видях, че е пич, взех решение за какво пък ние, които сме хора с опит в онлайн маркетинга и продажбите, да не му помогнем – хем да завоюва от творчеството си, хем повече хора да имат тази книга и да изживеят тези приятни моменти, които ние, до момента в който я преглеждахме.
В момента събираме предварителни поръчки онлайн, с цел да забележим какъв брой е огромен ползата, на база на тях ще пуснем уповавам се да е скоро. Колкото я пожелаят, толкоз ще я имат ", споделя Радослав Райков, който е издател на книгата и се е заел с нейното разпространяване.
" Във всяка книга от първия тираж има по една картичка, на която съм залепил марка и молбата ми към хората, които са получили първата книга е да напишат нещо на гърба на картичката и да я пуснат в пощенската кутия, с цел да я получа, това е жестоко казано книжен Facebook.
Тези картички, които трябваше да са 500 при мен върнати, щях да сглобя като част от пъзел. До момента към 100-тина са пристигнали и да ви кажа почтено, всички са от евала нагоре. Аз бих желал и нещо по-хейтърско да има, да кажат примерно, че съм се изложил, само че за момента няма такива. В този ред на мисли тези, които са получили книгата знаят защо става въпрос и са най-много удовлетворени ", добавя Боришев.
Книгата-албум има собствен алегоричен прочит, който създателят й иронично изяснява по този начин.
" Вие като прегледате книгата ще видите символиката. Идеята ми е това да е книга за спасителят с основно С, за този, който идва и избавя българския народ. Те са доста през годините, а в тези избори се появиха и още нови. За мен никой не е. Спасителят съм аз, спасителят си ти, всички ние би трябвало да се спасим сами ".
Снимките ясно демонстрират едни и същи хора, сменяйки своите функции през годините.
" Спасителите са няколко, които се въртят и с помощта на късата памет на народонаселението те са едни и същи. Никой не помни какво е работил спасителят Х преди 20 години, дори не какво е работил, а какъв е бил ", възмущава се фоторепортерът и създател на книгата.
" Това й е хубавото на книгата. Тя е главно в картинки, фото-албум е и по тази причина прочитът на всеки ще бъде друг. През годините всички знаем кои са водещите български политици, само че тези фотоси ни оказват помощ да се сетим и къде сме били ние в същото време и какво сме правили, което персонално за мен е доста по-ценен въпрос от това какво са правили те. Надявам се книгата да възбуди реакции – псувни или усмивки, само че в последна сметка, който я прочете от корица до корица да му стане малко по-леко " , споделя Радослав Райков.
" На мен доста ми харесва по какъв начин книгата стартира и по какъв начин свършва. Някои хора много ще се шокират от първата фотография, тя е брутална в същинския смисъл на думата – фотографията е от погребението на баба Ванга с думите „ Ке биде Спасителят, към този момент е роден “, а последният е на хора, изнасяни на носилки от сегашната пандемия, т.е. умряхме от очакване на спасителя ", добавя Райков.
Въпросите, които предизвика книгата са доста. Част от тях са: Можем ли да продължим напред преди да пуснем тежестта, насъбрана през тези 20 години? И по какъв начин се пуска тежест, трупана толкоз дълго? А отговорът е елементарен - с амнистия, поднесена с усмивка, а по-късно осъзнаване и предпочитание за смяна. Кой кой е всеки четец самичък ще си напомни, разглеждайки албума, а кой кой ще стане или остане следва да разберем на 4-ти април.
Автор: Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ