Проф. Нийл Бос, председател на Международната асоциация на морските университети, пред „Труд“: Морската индустрия е във възход, нужни са й повече специалисти
В най-скоро време ще се появят самостоятелни кораби без екипажи
До неделя Варна е хазаин на XVIII годишна генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (IAMU). Организацията сплотява най-престижните висши учебни заведения от този бранш и от години задава модата в образованието на фрагменти за корабната промишленост. Във форума, домакинстван от ВВМУ „ Никола Вапцаров “, вземат участие над 200 преподаватели и студенти от 48 висши учебни заведения от 33 страни. За имиджа на моряшката специалност, за новите провокации, предизвикани от бързия ритъм на развиване на технологиите, и за бъдещето на морския превоз беседваме с ръководителя на IAMU и шеф на Австралийския морски лицей проф. Нийл Бос .
– Проф. Бос, в България сте за XVIII годишна генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (International Association of Mari-time Universities-IAMU), хазаин на която е варненското Висше военноморско учебно заведение “Никола Вапцаров ”. Колко университета членуват в асоциацията и кои са най-значимите триумфи, които е постигнала тя през годините?
– IAMU е основана през 1999 година от седем университета създатели. С годините ползата към нея пораства. Днес асоциацията има 61 постоянни членове и двама специфични – Световният морски университет и японската фондация “Нипон ”, която финансира огромна част от активността ни и поддържа плановете ни. Университетите в IAMU са реномирани висши учебни заведения от всички райони в света. Усилията ни постоянно са били съсредоточени върху подобряването на качеството на морското обучение и привеждането му в сходство с настоящите потребности на промишлеността. В момента преглеждаме образователните стратегии, по които се образоват офицери за плавателния състав – капитани и механици. Искаме да изработим единна система, която да фиксира минималните условия за качественото им обучение. Освен чистата практическа подготовка, която е наложителна съгласно условията на Международната морска организация, ние се стремим да надграждаме стратегиите с нови умения и познания като морско право, лидерски и бизнес умения. Това е належащо за положителната реализация на нашите ученици, защото доста от тях в даден стадий от живота си слизат на брега и стартират работа там. Без тези спомагателни познания и умения няма по какъв начин сполучливо да се оправят. Също по този начин живо се интересуваме от бъдещето на морската специалност, с цел да отговорим на вероятностите, които ще се появят през идващите десетилетия. Морската промишленост, която обслужва огромен дял от международната търговия, се трансформира с доста бързи темпове. Настъпва нова епоха в строителството на плавателни съдове с плановете за самостоятелни кораби, на борда на които няма хора. Тази софтуерна гражданска война изисква огромни вложения и промени в интернационалното законодателство, само че сме пред прага й. И в бъдеще ще има потребност от подготовката на различен вид експерти в морския превоз, да вземем за пример по киберсигурност.
– Кога в международния океан ще плават кораби без екипаж?
– Това към този момент е реалност, въпреки и още да е в пробна фаза. Има един подобен самостоятелен транспортен съд, който плава в Балтийско море, в ход са и няколко други сходни плана. Японска компания сега е концентрирала напъните си върху създаването на авангарден кораб с дистанционно управление. На борда му въпреки всичко ще има готови офицери, само че те ще са единствено наблюдаващи и запаса, при положение, че се получи проблем с модерната техника.
– Посочихте като значима тематика на тазгодишната асамблея унифицирането на образователните стратегии в университетите, членуващи в асоциацията. Има ли съществени разлики в подготовката на морски експерти в другите краища на света?
– Няма фрапантни разлики сред качеството на образование в университетите, членуващи в асоциацията, само че несъмнено, има известни вариации. Целта на асоциацията е както да оценяваме настоящото качество на образование, по този начин и да се стремим да реализираме еднообразно и доста високо равнище.
– Каква е оценката ви за българските морски фрагменти, които приготвя Висшето военноморско учебно заведение “Никола Вапцаров ”?
– Висшето военноморско учебно заведение “Никола Вапцаров ” е измежду най-хубавите морски академии в света. Неслучайно то членува в асоциацията – ние търсим най-хубавите и най-успешните. ВВМУ се отличава и с друго преимущество – че по едно и също време образова офицери за комерсиалния флот и за военноморските сили.
– Какви са провокациите пред моряшката специалност в днешните времена на глобализация и софтуерен взрив?
– Голямо предизвикателство е практическото образование на борда. То е безусловно наложително за всички морски лица. През подобен тренинг като кадет минава всеки, който е приключил университет с плавателна компетентност. Но се оказва, че не всички корабособственици знаят по какъв начин вярно да образоват младите експерти. Затова направихме огромно изследване измежду кадетите и план за възстановяване на тяхната практическа подготовка на море. На асамблеята ще дискутираме и въпроса за образованието за навигация измежду ледове. Такъв вид обучение се предлага на доста малко места в света, а моряшката специалност е световна, в нея няма граници. Затова планираме да включим този вид образование за навигатори в единните стандарти и в бъдеще университетите – членове на асоциацията да го вкарат.
– Раждат ли се нови образователни стратегии и специалности, предизвикани от заплахите на актуалния свят – пиратство, тероризъм, замърсяване на околната среда?
– Повечето от бъдещите морски офицери наложително карат курсове за сигурност, в които има дисциплини, свързани с отпор при пиратска офанзива. Много от огромните кораби също разполагат със особено оборудвани защитни пространства. При нахлуване екипажът може да се заключи в тях и да продължи отдалечено да управлява плавателния съд, без значение че той е окупиран от нашественици. Идеалният вид за предотвратяване от пирати е самостоятелният транспортен съд, тъй като е доста мъчно да атакуваш обект, който се ръководи от хиляди благи. Единственото, което можеш да направиш в този случай, е да опиташ да го повредиш, само че от това няма облага.
– В Европа през днешния ден снабдители на морски фрагменти са най-вече по-бедните страни, до момента в който в богатите страни към този момент няма толкоз доста искащи да упражняват този сложен поминък. Валидна ли е тази наклонност за други райони в света и отразява ли се тя отрицателно на имиджа на специалността?
– Така е на всички места, освен в Европа. В страните с по-слабо развита стопанска система моряшката специалност е атрактивна, тъй като положителните кадети получават опция да се развиват на по-високи равнища, да станат офицери и да печелят много повече, в сравнение с биха могли на брега. Лидер в това отношение в международен мащаб е Филипините. Оттам е най-многолюдната група моряци. Ние работим във Филипините, с цел да оказваме помощ на университетите да покачат качеството на подготовка, тъй като доста от образователните заведения там още не са постигнали високо равнище. А за морския превоз са нужни освен изпълнителски фрагменти. През последните години проблем за корабните компании е намирането на квалифицирани високопоставени офицери изключително за профилираните кораби. Факт е, че това отчетливо разделяне на интереса в бедните и богати страни до известна степен се отразява отрицателно върху имиджа на морската специалност. За да го подобрим, в асоциацията направихме относителен разбор и план за повишение на рейтинга на морските университети в общите класации. Сега те рядко влизат в челните места, просто тъй като оферират прекомерно профилиран вид подготовка. Но въпреки това подсигуряват сигурна и добра реализация, това би трябвало да покажем.
– В България е налице отлив на кандидат-студенти от инженерните специалности. Конкретно за морските специалности това важи за “Корабни машини и механизми ”, откъдето излизат механици за флота. Локален или световен е този проблем и на какво се дължи?
– Югоизточна Азия остава единственият район, който още не е съществено обиден от тази отрицателна наклонност. Но в цяла Европа, Австралия, Съединени американски щати и Канада ситуацията е същото като в България. Въпреки че има търсене, искащите да се занимават с инженерни науки понижават, евентуално тъй като IT-специалностите са на мода.
– Значи ли това, че в международен мащаб е налице недостиг на висши офицери за команден състав на корабите?
– Да. Ще дам единствено един образец. Според изследване на най-голямата интернационална шипингова организация BIMCO единствено за танкерния флот не доближават 16 000 висококвалифицирани топофицери.
– Покрай международната финансова рецесия много корабни компании свиха флотилиите си, други банкрутираха. Излиза ли към този момент морската промишленост от стагнацията?
– Морската промишленост постоянно твърди, че е в рецесия, само че към днешна дата е явно, че е във напредък. Броят на корабите се усилва. Тенденцията за растеж се удостоверява и от дълготрайните прогнози за развиването на този бранш. А това естествено води след себе си нуждата от повече фрагменти. Специалистите не доближават. Следователно нуждата от висококачествено морско обучение ще пораства.
Нашият посетител
Проф. Нийл Бос е шеф на Австралийския морски лицей към Университета на Тасмания и ръководител на Международната асоциация на морските университети. Професор е по морска хидродинамика. Завършил е корабно планиране и океанско инженерство в University of Glasgow, дълги години е работил в Memorial University of Newfoundland – Канада. Научните му проучвания са в областта на самостоятелните подводни плавателни средства, океанската възобновима сила, мониторинга на морската околна среда и други Международно приет специалист модернист в региона на корабното планиране. Преди дни проф. Бос бе почетен с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на ВВМУ „ Никола Вапцаров “.
До неделя Варна е хазаин на XVIII годишна генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (IAMU). Организацията сплотява най-престижните висши учебни заведения от този бранш и от години задава модата в образованието на фрагменти за корабната промишленост. Във форума, домакинстван от ВВМУ „ Никола Вапцаров “, вземат участие над 200 преподаватели и студенти от 48 висши учебни заведения от 33 страни. За имиджа на моряшката специалност, за новите провокации, предизвикани от бързия ритъм на развиване на технологиите, и за бъдещето на морския превоз беседваме с ръководителя на IAMU и шеф на Австралийския морски лицей проф. Нийл Бос .
– Проф. Бос, в България сте за XVIII годишна генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (International Association of Mari-time Universities-IAMU), хазаин на която е варненското Висше военноморско учебно заведение “Никола Вапцаров ”. Колко университета членуват в асоциацията и кои са най-значимите триумфи, които е постигнала тя през годините?
– IAMU е основана през 1999 година от седем университета създатели. С годините ползата към нея пораства. Днес асоциацията има 61 постоянни членове и двама специфични – Световният морски университет и японската фондация “Нипон ”, която финансира огромна част от активността ни и поддържа плановете ни. Университетите в IAMU са реномирани висши учебни заведения от всички райони в света. Усилията ни постоянно са били съсредоточени върху подобряването на качеството на морското обучение и привеждането му в сходство с настоящите потребности на промишлеността. В момента преглеждаме образователните стратегии, по които се образоват офицери за плавателния състав – капитани и механици. Искаме да изработим единна система, която да фиксира минималните условия за качественото им обучение. Освен чистата практическа подготовка, която е наложителна съгласно условията на Международната морска организация, ние се стремим да надграждаме стратегиите с нови умения и познания като морско право, лидерски и бизнес умения. Това е належащо за положителната реализация на нашите ученици, защото доста от тях в даден стадий от живота си слизат на брега и стартират работа там. Без тези спомагателни познания и умения няма по какъв начин сполучливо да се оправят. Също по този начин живо се интересуваме от бъдещето на морската специалност, с цел да отговорим на вероятностите, които ще се появят през идващите десетилетия. Морската промишленост, която обслужва огромен дял от международната търговия, се трансформира с доста бързи темпове. Настъпва нова епоха в строителството на плавателни съдове с плановете за самостоятелни кораби, на борда на които няма хора. Тази софтуерна гражданска война изисква огромни вложения и промени в интернационалното законодателство, само че сме пред прага й. И в бъдеще ще има потребност от подготовката на различен вид експерти в морския превоз, да вземем за пример по киберсигурност.
– Кога в международния океан ще плават кораби без екипаж?
– Това към този момент е реалност, въпреки и още да е в пробна фаза. Има един подобен самостоятелен транспортен съд, който плава в Балтийско море, в ход са и няколко други сходни плана. Японска компания сега е концентрирала напъните си върху създаването на авангарден кораб с дистанционно управление. На борда му въпреки всичко ще има готови офицери, само че те ще са единствено наблюдаващи и запаса, при положение, че се получи проблем с модерната техника.
– Посочихте като значима тематика на тазгодишната асамблея унифицирането на образователните стратегии в университетите, членуващи в асоциацията. Има ли съществени разлики в подготовката на морски експерти в другите краища на света?
– Няма фрапантни разлики сред качеството на образование в университетите, членуващи в асоциацията, само че несъмнено, има известни вариации. Целта на асоциацията е както да оценяваме настоящото качество на образование, по този начин и да се стремим да реализираме еднообразно и доста високо равнище.
– Каква е оценката ви за българските морски фрагменти, които приготвя Висшето военноморско учебно заведение “Никола Вапцаров ”?
– Висшето военноморско учебно заведение “Никола Вапцаров ” е измежду най-хубавите морски академии в света. Неслучайно то членува в асоциацията – ние търсим най-хубавите и най-успешните. ВВМУ се отличава и с друго преимущество – че по едно и също време образова офицери за комерсиалния флот и за военноморските сили.
– Какви са провокациите пред моряшката специалност в днешните времена на глобализация и софтуерен взрив?
– Голямо предизвикателство е практическото образование на борда. То е безусловно наложително за всички морски лица. През подобен тренинг като кадет минава всеки, който е приключил университет с плавателна компетентност. Но се оказва, че не всички корабособственици знаят по какъв начин вярно да образоват младите експерти. Затова направихме огромно изследване измежду кадетите и план за възстановяване на тяхната практическа подготовка на море. На асамблеята ще дискутираме и въпроса за образованието за навигация измежду ледове. Такъв вид обучение се предлага на доста малко места в света, а моряшката специалност е световна, в нея няма граници. Затова планираме да включим този вид образование за навигатори в единните стандарти и в бъдеще университетите – членове на асоциацията да го вкарат.
– Раждат ли се нови образователни стратегии и специалности, предизвикани от заплахите на актуалния свят – пиратство, тероризъм, замърсяване на околната среда?
– Повечето от бъдещите морски офицери наложително карат курсове за сигурност, в които има дисциплини, свързани с отпор при пиратска офанзива. Много от огромните кораби също разполагат със особено оборудвани защитни пространства. При нахлуване екипажът може да се заключи в тях и да продължи отдалечено да управлява плавателния съд, без значение че той е окупиран от нашественици. Идеалният вид за предотвратяване от пирати е самостоятелният транспортен съд, тъй като е доста мъчно да атакуваш обект, който се ръководи от хиляди благи. Единственото, което можеш да направиш в този случай, е да опиташ да го повредиш, само че от това няма облага.
– В Европа през днешния ден снабдители на морски фрагменти са най-вече по-бедните страни, до момента в който в богатите страни към този момент няма толкоз доста искащи да упражняват този сложен поминък. Валидна ли е тази наклонност за други райони в света и отразява ли се тя отрицателно на имиджа на специалността?
– Така е на всички места, освен в Европа. В страните с по-слабо развита стопанска система моряшката специалност е атрактивна, тъй като положителните кадети получават опция да се развиват на по-високи равнища, да станат офицери и да печелят много повече, в сравнение с биха могли на брега. Лидер в това отношение в международен мащаб е Филипините. Оттам е най-многолюдната група моряци. Ние работим във Филипините, с цел да оказваме помощ на университетите да покачат качеството на подготовка, тъй като доста от образователните заведения там още не са постигнали високо равнище. А за морския превоз са нужни освен изпълнителски фрагменти. През последните години проблем за корабните компании е намирането на квалифицирани високопоставени офицери изключително за профилираните кораби. Факт е, че това отчетливо разделяне на интереса в бедните и богати страни до известна степен се отразява отрицателно върху имиджа на морската специалност. За да го подобрим, в асоциацията направихме относителен разбор и план за повишение на рейтинга на морските университети в общите класации. Сега те рядко влизат в челните места, просто тъй като оферират прекомерно профилиран вид подготовка. Но въпреки това подсигуряват сигурна и добра реализация, това би трябвало да покажем.
– В България е налице отлив на кандидат-студенти от инженерните специалности. Конкретно за морските специалности това важи за “Корабни машини и механизми ”, откъдето излизат механици за флота. Локален или световен е този проблем и на какво се дължи?
– Югоизточна Азия остава единственият район, който още не е съществено обиден от тази отрицателна наклонност. Но в цяла Европа, Австралия, Съединени американски щати и Канада ситуацията е същото като в България. Въпреки че има търсене, искащите да се занимават с инженерни науки понижават, евентуално тъй като IT-специалностите са на мода.
– Значи ли това, че в международен мащаб е налице недостиг на висши офицери за команден състав на корабите?
– Да. Ще дам единствено един образец. Според изследване на най-голямата интернационална шипингова организация BIMCO единствено за танкерния флот не доближават 16 000 висококвалифицирани топофицери.
– Покрай международната финансова рецесия много корабни компании свиха флотилиите си, други банкрутираха. Излиза ли към този момент морската промишленост от стагнацията?
– Морската промишленост постоянно твърди, че е в рецесия, само че към днешна дата е явно, че е във напредък. Броят на корабите се усилва. Тенденцията за растеж се удостоверява и от дълготрайните прогнози за развиването на този бранш. А това естествено води след себе си нуждата от повече фрагменти. Специалистите не доближават. Следователно нуждата от висококачествено морско обучение ще пораства.
Нашият посетител
Проф. Нийл Бос е шеф на Австралийския морски лицей към Университета на Тасмания и ръководител на Международната асоциация на морските университети. Професор е по морска хидродинамика. Завършил е корабно планиране и океанско инженерство в University of Glasgow, дълги години е работил в Memorial University of Newfoundland – Канада. Научните му проучвания са в областта на самостоятелните подводни плавателни средства, океанската възобновима сила, мониторинга на морската околна среда и други Международно приет специалист модернист в региона на корабното планиране. Преди дни проф. Бос бе почетен с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на ВВМУ „ Никола Вапцаров “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ