Ето какъв би бил бруталният алтернативен свят, ако САЩ бяха изоставили Украйна
В най-късия ден от годината, след 10 месеца война, украинският президент Володимир Зеленски най-сетне напусна страната си и пристигна във Вашингтон, с цел да благодари на американците за тяхната поддръжка. Той отиде в Белия дом, където се появи на конференция. После отиде в Конгреса, където връчи украинско знаме, подписано от бранителите на Бахмут, на вицепрезидента и ръководителя на Камарата. Зеленски поздрави всички за първата ни взаимна американско-украинска победа:
„ Победихме Русия в борбата за мозъците на света “
Нищо в това пътешестване — нито аплодисментите, нито знамето, нито речта — не беше неизбежно. Самото оцеляване на Зеленски не беше неизбежно. Продължителното битие на Украйна като суверенна страна също не беше неизбежно. Още през февруари мнозина смятаха тези неща за невероятни.
В навечерието на нашествието някои американски специалисти поучаваха да не се предлага военна помощ на Украйна с претекста, че войната ще свърши прекомерно бързо. Други американци повтаряха съветската агитация, поставяйки под въпрос дали Украйна заслужава да съществува или дали заслужава да бъде защитавана. Някои американски политици повториха тези възгледи, като част от тях не престават да го вършат и през днешния ден. Ами в случай че бяха надвили? Ами в случай че различен президент беше в Белия дом? Ами в случай че в Украйна беше определен различен президент? Нека си представим, единствено за миг,
свят без украинска храброст, или американски и европейски оръжия,
или единството и поддръжката на демокрациите по света.
Ако съветският проект беше изпълнен по този начин, както беше написан, Киев щеше да бъде високомерен единствено за няколко дни. Зеленски, брачната половинка му и децата му щяха да бъдат убити от някой, които тогава. Украинската страна щеше да бъде завладяна от колаборационистите, които към този момент. Тогава, град по град, район по район, съветската войска щеше да се бие с останките на украинската войска, до момента в който най-после завладее цялата страна. Първоначално съветският общоприет щаб си представяше, че тази победа ще отнеме шест седмици.
Ако всичко това се беше случило както е било планувано, в този момент Украйна щеше да е осеяна с, като тези открити в Буча, Изюм, Херсон и всички други територии, краткотрайно окупирани от Русия и освободени от украинската войска. Едно потомство украински писатели, художници, политици, публицисти и цивилен водачи към този момент биха били заровени в. Украинските книги щяха да бъдат. Украинският език щеше да бъде изтласкан от всички публични пространства. Още стотици хиляди украински деца щяха да бъдат или трафикирани по света.
Руските бойци, окрилени от зашеметяващата си победа, към този момент щяха да бъдат на границите на Полша, създавайки нови командни пунктове, копаейки нови окопи.
НАТО щеше да бъде в хаос;
целият алианс щеше към този момент да харчи милиарди, с цел да се приготви за неизбежното навлизане във Варшава, Вилнюс или Берлин. Милиони украински бежанци щяха да живеят в лагери из цяла Европа, без изгледи в миналото да се върнат у дома; приливът на състрадание, с който в началото са били посрещнати, щеше да е измършавял от дълго време - парите щяха да свършат и в ход щеше да е една противоположна реакцията към тях. щеше да се срине изцяло; едно проруско държавно управление в Молдова може би към този момент ще възнамерява да включи тази страна в нововъзникващата руско-беларуско-украинска федерация, която прекомерно рано на 26 февруари.
Тази злополука нямаше да бъде лимитирана до Европа. От другата страна на света китайските проекти за щяха да са в ход, тъй като Пекин щеше да одобри, че Америка, която не е поискала да отбрани собствен европейски съдружник и към този момент изцяло затънала в дълготрайна борба против мощно окуражената Русия, надали ще направи всичко допустимо да помогне на острова в Тихия океан. Иранските молли, еднообразно въодушевени от триумфа на Русия и провалянето на Украйна, биха оповестили самоуверено, че най-сетне са се сдобили с нуклеарни оръжия. От Венецуела през Зимбабве до Мианмар, диктатурите по света щяха да затегнат своите режими и да засилят преследването на съперниците си, в този момент сигурни, че старите правила – конвенциите за правата на индивида и срещу геноцида, законите против войната, табуто против смяна на границите принудително — към този момент няма да се ползват. От Вашингтон до Лондон, от Токио до Канбера,
демократичният свят щеше тъмно да се изправи пред своето остаряване
Но нищо от това не се случи. Защото Зеленски остана в Киев, заявявайки, че има потребност от „ амуниции, а не от транспорт “; тъй като украинските бойци отблъснаха първата съветска офанзива против тяхната столица; ия; тъй като украинците на всички равнища бяха изобретателни в потреблението на лимитираните се ресурси; тъй като украинските цивилни бяха и са подготвени да понесат ужасни трудности; заради всичко това, ние не живеем в тази грозна, различна действителност.
Тъй като бяха въодушевени от тези първи седмици на украинска храброст, президентът Джо Байдън и Конгресът на Съединени американски щати устояха на изкушението на изолационизма „ Америка преди всичко “ и отхвърлиха култа към автокрацията, който в този момент пленява част от американската десница. Лидерите на Европа – с единственото изключение на унгарския министър-председател Виктор Орбан, един от основните идеолози на същия фетиш – също се опълчиха на деликатно ориентираната съветска и акции за и се съгласиха да поддържат Украйна както с военна, по този начин и с филантропична помощ. Хората по света видяха по какъв начин украинците се опълчиха на бруталната тирания и непринудено отделиха времето и парите си, с цел да оказват помощ.
Заради всичко, което направихме всички дружно, Киев към момента стои. Украинците към момента управляват по-голямата част от Украйна. Кланетата, изтезанията, всеобщото принуждение, планувано от руснаците, не се случи в по-голямата част от Украйна.
Легендата за военната мощност на Русия е
и са обхванати от злощастие и вълнения. Демократичният свят не се срина, а вместо това беше укрепен. Както украинският президент сподели нощес, ние „ успяхме да обединим международната общественост за отбрана на свободата и интернационалното право “. Зеленски пристигна във Вашингтон, с цел да благодари на американците от името на Украйна, само че в действителност ние сме тези, които би трябвало да им благодарим.
Превод от британски: проф. Иван Чалъков
„ Победихме Русия в борбата за мозъците на света “
Нищо в това пътешестване — нито аплодисментите, нито знамето, нито речта — не беше неизбежно. Самото оцеляване на Зеленски не беше неизбежно. Продължителното битие на Украйна като суверенна страна също не беше неизбежно. Още през февруари мнозина смятаха тези неща за невероятни.
В навечерието на нашествието някои американски специалисти поучаваха да не се предлага военна помощ на Украйна с претекста, че войната ще свърши прекомерно бързо. Други американци повтаряха съветската агитация, поставяйки под въпрос дали Украйна заслужава да съществува или дали заслужава да бъде защитавана. Някои американски политици повториха тези възгледи, като част от тях не престават да го вършат и през днешния ден. Ами в случай че бяха надвили? Ами в случай че различен президент беше в Белия дом? Ами в случай че в Украйна беше определен различен президент? Нека си представим, единствено за миг,
свят без украинска храброст, или американски и европейски оръжия,
или единството и поддръжката на демокрациите по света.
Ако съветският проект беше изпълнен по този начин, както беше написан, Киев щеше да бъде високомерен единствено за няколко дни. Зеленски, брачната половинка му и децата му щяха да бъдат убити от някой, които тогава. Украинската страна щеше да бъде завладяна от колаборационистите, които към този момент. Тогава, град по град, район по район, съветската войска щеше да се бие с останките на украинската войска, до момента в който най-после завладее цялата страна. Първоначално съветският общоприет щаб си представяше, че тази победа ще отнеме шест седмици.
Ако всичко това се беше случило както е било планувано, в този момент Украйна щеше да е осеяна с, като тези открити в Буча, Изюм, Херсон и всички други територии, краткотрайно окупирани от Русия и освободени от украинската войска. Едно потомство украински писатели, художници, политици, публицисти и цивилен водачи към този момент биха били заровени в. Украинските книги щяха да бъдат. Украинският език щеше да бъде изтласкан от всички публични пространства. Още стотици хиляди украински деца щяха да бъдат или трафикирани по света.
Руските бойци, окрилени от зашеметяващата си победа, към този момент щяха да бъдат на границите на Полша, създавайки нови командни пунктове, копаейки нови окопи.
НАТО щеше да бъде в хаос;
целият алианс щеше към този момент да харчи милиарди, с цел да се приготви за неизбежното навлизане във Варшава, Вилнюс или Берлин. Милиони украински бежанци щяха да живеят в лагери из цяла Европа, без изгледи в миналото да се върнат у дома; приливът на състрадание, с който в началото са били посрещнати, щеше да е измършавял от дълго време - парите щяха да свършат и в ход щеше да е една противоположна реакцията към тях. щеше да се срине изцяло; едно проруско държавно управление в Молдова може би към този момент ще възнамерява да включи тази страна в нововъзникващата руско-беларуско-украинска федерация, която прекомерно рано на 26 февруари.
Тази злополука нямаше да бъде лимитирана до Европа. От другата страна на света китайските проекти за щяха да са в ход, тъй като Пекин щеше да одобри, че Америка, която не е поискала да отбрани собствен европейски съдружник и към този момент изцяло затънала в дълготрайна борба против мощно окуражената Русия, надали ще направи всичко допустимо да помогне на острова в Тихия океан. Иранските молли, еднообразно въодушевени от триумфа на Русия и провалянето на Украйна, биха оповестили самоуверено, че най-сетне са се сдобили с нуклеарни оръжия. От Венецуела през Зимбабве до Мианмар, диктатурите по света щяха да затегнат своите режими и да засилят преследването на съперниците си, в този момент сигурни, че старите правила – конвенциите за правата на индивида и срещу геноцида, законите против войната, табуто против смяна на границите принудително — към този момент няма да се ползват. От Вашингтон до Лондон, от Токио до Канбера,
демократичният свят щеше тъмно да се изправи пред своето остаряване
Но нищо от това не се случи. Защото Зеленски остана в Киев, заявявайки, че има потребност от „ амуниции, а не от транспорт “; тъй като украинските бойци отблъснаха първата съветска офанзива против тяхната столица; ия; тъй като украинците на всички равнища бяха изобретателни в потреблението на лимитираните се ресурси; тъй като украинските цивилни бяха и са подготвени да понесат ужасни трудности; заради всичко това, ние не живеем в тази грозна, различна действителност.
Тъй като бяха въодушевени от тези първи седмици на украинска храброст, президентът Джо Байдън и Конгресът на Съединени американски щати устояха на изкушението на изолационизма „ Америка преди всичко “ и отхвърлиха култа към автокрацията, който в този момент пленява част от американската десница. Лидерите на Европа – с единственото изключение на унгарския министър-председател Виктор Орбан, един от основните идеолози на същия фетиш – също се опълчиха на деликатно ориентираната съветска и акции за и се съгласиха да поддържат Украйна както с военна, по този начин и с филантропична помощ. Хората по света видяха по какъв начин украинците се опълчиха на бруталната тирания и непринудено отделиха времето и парите си, с цел да оказват помощ.
Заради всичко, което направихме всички дружно, Киев към момента стои. Украинците към момента управляват по-голямата част от Украйна. Кланетата, изтезанията, всеобщото принуждение, планувано от руснаците, не се случи в по-голямата част от Украйна.
Легендата за военната мощност на Русия е
и са обхванати от злощастие и вълнения. Демократичният свят не се срина, а вместо това беше укрепен. Както украинският президент сподели нощес, ние „ успяхме да обединим международната общественост за отбрана на свободата и интернационалното право “. Зеленски пристигна във Вашингтон, с цел да благодари на американците от името на Украйна, само че в действителност ние сме тези, които би трябвало да им благодарим.
Превод от британски: проф. Иван Чалъков
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ