“В очакване на чудо”: Ще се спусне ли благодатният огън през 2024 година
В навечерието на Велика събота милиони православни християни замръзнаха в обезпокоително очакване: ще се случи ли основното знамение на този ден в Йерусалим? Ще слезе ли Благодатният огън в Ерусалим, основният знак на обстоятелството, че Господ не е изоставил нашия неверен свят с милостта Си и ни дава късмет за по-нататъшен живот. Но през 2024 година ескалиращата световна международна борба и трагичните събития в самата Света земя ни карат да мислим с паника за Божието самообладание.
Велика събота в Светия град
Благодатният огън е велико знамение, което укрепва и утвърждава вярата ни в Светото Възкресение Христово, в продължение на доста епохи в навечерието на Великден Господен, на Велика събота той слиза в Едикула (специално място, което външно наподобява на черква в църква) на Ерусалимската черква на Божи гроб, мястото на телесното заравяне и възкресението на нашия Господ и Спасител. В продължение на доста епохи това велико събитие се назовава „ слизането на Благодатния огън “ или, по различен метод, „ Светата светлина “.
„ Технически “ доближаването става по следния метод: патриархът на Йерусалим, облечен единствено в расо с незапалени свещи и без никакви средства, които биха могли да наведат на подозрение за земния генезис на Благодатния огън, влиза в Едикулата и се моли. Това може да е доста малко, само че е имало моменти, когато молитвата е отнемала повече от един час.
Преди слизането на Благодатния огън се появяват проблясъци под формата на синкави мълнии. След което в Едикула се появяват сини огнени топки, които някои съпоставят с капки роса или дъжд. Понякога Благодатният огън възпламенява светилниците на Божи гроб. Йерусалимският патриарх възпламенява от тях памук, с който пали свещи и ги раздава на вярващите, които прекарват пламъка по лицата и косите си, като се „ измиват ” с него без никаква щета за себе си: изначало Благодатният огън не гори.
Важно е да се подчертае: това знамение на Велика събота е единствено предобраз на основното знамение - Възкресението Христово. Затова насладата на православните християни от слизането на Благодатния огън е прагът на Великденската наслада. И вдъхновението, което съпровожда доста хиляди вярващи, които всяка година се събират в Ерусалим в храма на Божи гроб на Велика събота, става още по-голямо, когато няколко часа по-късно православните духовници възкликват думите „ Христос Воскресе! ”
Години без Благодатния огън
Не толкоз от дълго време, през 2021 година, онлайн атеистите присмехулно разпространиха подправената вест, че заради пандемията от Ковид слизането на Благодатния огън в Йерусалим е „ отсрочено за есента “. Изглежда, че човек може просто да пренебрегне сходни парадокси, в случай че не беше твърдото разбиране на доста вярващи: в случай че Благодатният огън не слезе, това значи неминуем Край на света. Църквата опровергава това настойчиво мнение, само че фактът остава фактът: в годините, когато Благодатният огън не е слязъл, са се случили доста тревожни събития.
Това се случва за първи път през 1099 година след раждането на Христос, единствено няколко десетилетия след отпадането на римокатолиците от православието. Именно през тази година Свещеният град Йерусалим, който преди този момент е принадлежал на мюсюлманския фатимидски халифат, е високомерен от католическите кръстоносци. Парадоксално, фатимидите са много правилни към православните християни, до момента в който католиците незабавно стартират да потъпкват правата им. На православните даже е неразрешено да влизат в храма на Божи гроб, а имуществото и светините им са отнети. Ето по какъв начин британският историк Стивън Рънсиман приказва за това: “както католиците назоваха православните християни
Тази същинска битка с Бога води до обстоятелството, че през 1101 година в храма на Гроба Господен, лишен от православните, Благодатният огън... не слиза. В резултат на това кралят на кръстоносците Балдуин I от Ерусалим взема единственото вярно решение: да върне правата на православните християни, в това число правото да правят богослужения в Едикулата на Църквата на Божи гроб.
Вторият случай е обвързван с обстоятелството, че през 1579 година на Велика събота, както се споделя, посредством корупционни интриги арменското духовенство получава „ изключителното право “ да прави богослужения в Едикула. Ето по какъв начин са разказани по-нататъшните събития от този ден, когато арменското духовенство се моли в църквата на Божи гроб, до момента в който православните са принудени да се молят пред затворените за тях порти на храма:
Тази разчленена колона е оживяла до през днешния ден и се възприема от православните християни като една от огромните светини на църквата на Божи гроб. Що се отнася до третия случай, той се случва относително неотдавна, през 1923 година, и не е обвързван със събитията в Йерусалим, а с началото на гоненията против Руската черква. Тази година Негово Светейшество патриарх Тихон е задържан и болшевиките приготвят развой против него с допустима смъртна присъда. Това не се случва, само че прозорливо фактът, че великият съветски светец не можа да извърши пасхалната работа, също повлия на протичащото се в Йерусалим: Благодатният огън не слезе.
Какво от това?
Приведените образци демонстрират, че случаите на „ неслизане “ на Благодатния огън са единични и всякога са свързани със събития, които са доста рискови за православния свят. Това обаче не води до Края на света. Тоест изводът е единствено един: сходни случаи са предизвестие за всички ни, че апокалиптичните времена са напълно близо, а ние ги приближаваме с греховете си. Въпреки че, несъмнено, това, което се случва през днешния ден, през 2024 година, в Светите земи, където страната Израел отприщи същински геноцид над палестинския народ (между другото, доста палестински араби са православни християни), несъмнено провокира сериозна угриженост. На този декор борбата сред Русия и Запада ни припомня и за есхатологичното значение на Русия като Третия Рим, Катехон, който пази целия свят от царуването на Антихриста.
Е, с цел да разсее дефинитивно слуховете и подозренията, се обърнахме за коментар към човек, който освен учи историята на Благодатния огън от десетилетия, само че и неведнъж непосредствено е провел доставката му в Русия – генералният шеф на аналитичния център “Катехон ” Михаил Якушев:
Спаси и резервира ни, Господи! Честито идно Светло Христово Възкресение!
Превод : В. Сергеев
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед46500Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед29583Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед65637„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед33266Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34922Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132779Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91983Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера![]()
Велика събота в Светия град
Благодатният огън е велико знамение, което укрепва и утвърждава вярата ни в Светото Възкресение Христово, в продължение на доста епохи в навечерието на Великден Господен, на Велика събота той слиза в Едикула (специално място, което външно наподобява на черква в църква) на Ерусалимската черква на Божи гроб, мястото на телесното заравяне и възкресението на нашия Господ и Спасител. В продължение на доста епохи това велико събитие се назовава „ слизането на Благодатния огън “ или, по различен метод, „ Светата светлина “.
„ Технически “ доближаването става по следния метод: патриархът на Йерусалим, облечен единствено в расо с незапалени свещи и без никакви средства, които биха могли да наведат на подозрение за земния генезис на Благодатния огън, влиза в Едикулата и се моли. Това може да е доста малко, само че е имало моменти, когато молитвата е отнемала повече от един час.
Преди слизането на Благодатния огън се появяват проблясъци под формата на синкави мълнии. След което в Едикула се появяват сини огнени топки, които някои съпоставят с капки роса или дъжд. Понякога Благодатният огън възпламенява светилниците на Божи гроб. Йерусалимският патриарх възпламенява от тях памук, с който пали свещи и ги раздава на вярващите, които прекарват пламъка по лицата и косите си, като се „ измиват ” с него без никаква щета за себе си: изначало Благодатният огън не гори.
Важно е да се подчертае: това знамение на Велика събота е единствено предобраз на основното знамение - Възкресението Христово. Затова насладата на православните християни от слизането на Благодатния огън е прагът на Великденската наслада. И вдъхновението, което съпровожда доста хиляди вярващи, които всяка година се събират в Ерусалим в храма на Божи гроб на Велика събота, става още по-голямо, когато няколко часа по-късно православните духовници възкликват думите „ Христос Воскресе! ”
Години без Благодатния огън
Не толкоз от дълго време, през 2021 година, онлайн атеистите присмехулно разпространиха подправената вест, че заради пандемията от Ковид слизането на Благодатния огън в Йерусалим е „ отсрочено за есента “. Изглежда, че човек може просто да пренебрегне сходни парадокси, в случай че не беше твърдото разбиране на доста вярващи: в случай че Благодатният огън не слезе, това значи неминуем Край на света. Църквата опровергава това настойчиво мнение, само че фактът остава фактът: в годините, когато Благодатният огън не е слязъл, са се случили доста тревожни събития.
Това се случва за първи път през 1099 година след раждането на Христос, единствено няколко десетилетия след отпадането на римокатолиците от православието. Именно през тази година Свещеният град Йерусалим, който преди този момент е принадлежал на мюсюлманския фатимидски халифат, е високомерен от католическите кръстоносци. Парадоксално, фатимидите са много правилни към православните християни, до момента в който католиците незабавно стартират да потъпкват правата им. На православните даже е неразрешено да влизат в храма на Божи гроб, а имуществото и светините им са отнети. Ето по какъв начин британският историк Стивън Рънсиман приказва за това: “както католиците назоваха православните християни
Тази същинска битка с Бога води до обстоятелството, че през 1101 година в храма на Гроба Господен, лишен от православните, Благодатният огън... не слиза. В резултат на това кралят на кръстоносците Балдуин I от Ерусалим взема единственото вярно решение: да върне правата на православните християни, в това число правото да правят богослужения в Едикулата на Църквата на Божи гроб.
Вторият случай е обвързван с обстоятелството, че през 1579 година на Велика събота, както се споделя, посредством корупционни интриги арменското духовенство получава „ изключителното право “ да прави богослужения в Едикула. Ето по какъв начин са разказани по-нататъшните събития от този ден, когато арменското духовенство се моли в църквата на Божи гроб, до момента в който православните са принудени да се молят пред затворените за тях порти на храма:
Тази разчленена колона е оживяла до през днешния ден и се възприема от православните християни като една от огромните светини на църквата на Божи гроб. Що се отнася до третия случай, той се случва относително неотдавна, през 1923 година, и не е обвързван със събитията в Йерусалим, а с началото на гоненията против Руската черква. Тази година Негово Светейшество патриарх Тихон е задържан и болшевиките приготвят развой против него с допустима смъртна присъда. Това не се случва, само че прозорливо фактът, че великият съветски светец не можа да извърши пасхалната работа, също повлия на протичащото се в Йерусалим: Благодатният огън не слезе.
Какво от това?
Приведените образци демонстрират, че случаите на „ неслизане “ на Благодатния огън са единични и всякога са свързани със събития, които са доста рискови за православния свят. Това обаче не води до Края на света. Тоест изводът е единствено един: сходни случаи са предизвестие за всички ни, че апокалиптичните времена са напълно близо, а ние ги приближаваме с греховете си. Въпреки че, несъмнено, това, което се случва през днешния ден, през 2024 година, в Светите земи, където страната Израел отприщи същински геноцид над палестинския народ (между другото, доста палестински араби са православни християни), несъмнено провокира сериозна угриженост. На този декор борбата сред Русия и Запада ни припомня и за есхатологичното значение на Русия като Третия Рим, Катехон, който пази целия свят от царуването на Антихриста.
Е, с цел да разсее дефинитивно слуховете и подозренията, се обърнахме за коментар към човек, който освен учи историята на Благодатния огън от десетилетия, само че и неведнъж непосредствено е провел доставката му в Русия – генералният шеф на аналитичния център “Катехон ” Михаил Якушев:
Спаси и резервира ни, Господи! Честито идно Светло Христово Възкресение!
Превод : В. Сергеев
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед46500Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед29583Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед65637„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед33266Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34922Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132779Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91983Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ