Славия – Левски 8:2 при елиминациите за Купата
В навечерието на финала за Купата на България на 9 май (19,30 ч. на ст. " Васил Левски " ) Славия води на Левски с 8:2 при елиминациите в конфликтите сред двата тима за националната Купа, когато дуелите не са били в група. Мачовете сред двата най-стари и достоверни тима у нас, съществуващи и през днешния ден, които не са прекосявали през сливания, дефинитивни преименувания или придобиване на непознат лиценз, към този момент имат 103-годишна история. Това в действителност е и най-старото българско дерби. Първият дуел сред Славия и Левски е на 1 април 1915 година И приключва 1:0 за " белите ".
Слъсъците за националната купа (Царска купа, Купа на Съветската войска и Купа на България) стартират от 1943 година Тогава за първи път безконечните противници, както назовават по това време Славия и Левски, се срещат във финала на държавното състезание. Преди това са играли публични мачове единствено в шампионата на София и в Националната дивизия, която е първообразът на А група (1938 и 1939). Но за държавно състезание до 1943 година не са излизали един против различен - регламентът е разрешавал единствено на един участник от област да се класира и играе в елиминациите за купата. Което се трансформира през 1943-а и тъкмо по тази причина дуелите сред " бели " и " сини " провокират голям интерес. Славия печели два пъти с по 1:0 и с изключение на шампионския плакет получава и Царската купа, за която този сезон няма обособен шампионат (такъв в действителност се организира единствено 5 пъти). Затова тези мачове на процедура се одобряват и като първите дуели сред огромните противници и за национална купа.
През 1947 година в група с останалите софийски тимове Славия пада с 0:1 от Левски - към този момент конфликт от шампионата за Купата на Съветската войска. Две години по-късно в същата конкуренция " сините " отстраняват " белите " с 1:0 на полуфинал.
Следват три триумфа на Славия - на четвъртфинал през 1952 година (2:1), на полуфинал 1963 година (3:1 и 0:0) и още веднъж на полуфинал 1964 година (2:2 и 2:1). В последните 4 дуела Михаил Мишев – Горнобанския кмет отбелязва общо 5 гола за " белите ".
През 1970 година Левски печели с 2:0 на полуфинал за Купата на Съветската войска против белите (тогава ЖСК-Славия). Това се явява последният краен триумф на " сините " в шампионатите за националната купа.
1972 година Георги Гугалов отбелязва дузпа против Георги Каменски от полуфинала Славия – Левски 10:9 с дузпи (1:1) на полуфинала за Купата на Съветската войска. Снимка: Книга " Един век футбол в бяло "
Идва трагичният полуфинал през 1972 година (1:1), извоюван от Славия с дузпи – 10:9. От бялата точка се изреждат да бият всички полеви играчи и най-после се стига до вратарите. Георги Каменски пропуща, а Георги Гугалов е прецизен и носи сладкия триумф на " белите “.
През 1981 година при учредяването на Купата на България мачът във финалната група приключва 1:1.
Четвъртфиналът през 1990 година още веднъж носи наслада на " белите ", които печелят в първия мач с 4:1 на Герена. В реванша Левски стига до 3:2 на " Овча купел ", като при 3:1 " белият " пазач Антонио Ананиев избавя дузпа, бита от Петър Михтарски.
През 1996 година Славия подвига Купата на България и по-късно прави дубъл с купата. При резултат 1:0 с гол на Атанас Киров " синият " президент Томас Лафчис изважда тима от терена, само че глобите са алегорични – в правилника не е планувано наказване за сходно действие. Действията на Лафчис са в отговор на съдийството на Митко Митрев. В аналите резултатът от този мач е 4:0 за " белите ", на които е присъдени и служебни 3 гола.
1996 година Кирил Качаманов и Мариян Христов във въздушен дуел по време на финала за Купата на България сред Славия и Левски – 4:0 служебно, преустановен при 1:0. Снимка: Книга " Един век футбол в бяло "
Последният конфликт е през 1998 година Левски взима добра преднина в първия мач от осминафинала – 2:0. Реваншът на заснежения терен на " Овча купел " обаче изхърля " сините " - 3:0 за Славия. Резултатът на полувремето е 1:0 (Симеон Чилибонов), а на почивката в тунела е изпъден Мартин Кушев от домакините, които излизат за втората част с 10 души. Въпреки това означават втори гол (Румен Панайотов), а в края на мача, когато всички чакат продълженията, Елин Топузаков си отбелязва автогол с глава.
Общата рекапитулация демонстрира 8:2 крайни триумфа за Славия в директните елиминации (два финала) за купата. От двата мача в групи отново за националния трофей Левски има 1 победа и 1 мач е еднакъв.
Славия - Левски за националната купа през годините
1943 Д. състезание и Царска купа Финал 1:0, 1:0
1947 Купа на Съветската войска Група 0:1
1949 Купа на Съветската войска Полуфинал 0:1
1952 Купа на Съветската войска Четвъртфинал 2:1
1963 Купа на Съветската войска Полуфинал 3:1, 0:0
1964 Купа на Съветската войска Полуфинал 2:2, 2:1
1970 Купа на Съветската войска Полуфинал 0:2
1972 Купа на Съветската войска Полуфинал 10:9 с дузпи (1:1)
1981 Купа на България Финална група 1:1
1990 Купа на България Четвъртфинал 4:1, 2:3
1996 Купа на България Финал 4:0 сл. (1:0)
1998 Купа на България Осминафинал 0:2, 3:0
bgsprint.com
Николай Кръстев, Главен редактор на списание СПРИНТ
Слъсъците за националната купа (Царска купа, Купа на Съветската войска и Купа на България) стартират от 1943 година Тогава за първи път безконечните противници, както назовават по това време Славия и Левски, се срещат във финала на държавното състезание. Преди това са играли публични мачове единствено в шампионата на София и в Националната дивизия, която е първообразът на А група (1938 и 1939). Но за държавно състезание до 1943 година не са излизали един против различен - регламентът е разрешавал единствено на един участник от област да се класира и играе в елиминациите за купата. Което се трансформира през 1943-а и тъкмо по тази причина дуелите сред " бели " и " сини " провокират голям интерес. Славия печели два пъти с по 1:0 и с изключение на шампионския плакет получава и Царската купа, за която този сезон няма обособен шампионат (такъв в действителност се организира единствено 5 пъти). Затова тези мачове на процедура се одобряват и като първите дуели сред огромните противници и за национална купа.
През 1947 година в група с останалите софийски тимове Славия пада с 0:1 от Левски - към този момент конфликт от шампионата за Купата на Съветската войска. Две години по-късно в същата конкуренция " сините " отстраняват " белите " с 1:0 на полуфинал.
Следват три триумфа на Славия - на четвъртфинал през 1952 година (2:1), на полуфинал 1963 година (3:1 и 0:0) и още веднъж на полуфинал 1964 година (2:2 и 2:1). В последните 4 дуела Михаил Мишев – Горнобанския кмет отбелязва общо 5 гола за " белите ".
През 1970 година Левски печели с 2:0 на полуфинал за Купата на Съветската войска против белите (тогава ЖСК-Славия). Това се явява последният краен триумф на " сините " в шампионатите за националната купа.
1972 година Георги Гугалов отбелязва дузпа против Георги Каменски от полуфинала Славия – Левски 10:9 с дузпи (1:1) на полуфинала за Купата на Съветската войска. Снимка: Книга " Един век футбол в бяло "
Идва трагичният полуфинал през 1972 година (1:1), извоюван от Славия с дузпи – 10:9. От бялата точка се изреждат да бият всички полеви играчи и най-после се стига до вратарите. Георги Каменски пропуща, а Георги Гугалов е прецизен и носи сладкия триумф на " белите “.
През 1981 година при учредяването на Купата на България мачът във финалната група приключва 1:1.
Четвъртфиналът през 1990 година още веднъж носи наслада на " белите ", които печелят в първия мач с 4:1 на Герена. В реванша Левски стига до 3:2 на " Овча купел ", като при 3:1 " белият " пазач Антонио Ананиев избавя дузпа, бита от Петър Михтарски.
През 1996 година Славия подвига Купата на България и по-късно прави дубъл с купата. При резултат 1:0 с гол на Атанас Киров " синият " президент Томас Лафчис изважда тима от терена, само че глобите са алегорични – в правилника не е планувано наказване за сходно действие. Действията на Лафчис са в отговор на съдийството на Митко Митрев. В аналите резултатът от този мач е 4:0 за " белите ", на които е присъдени и служебни 3 гола.
1996 година Кирил Качаманов и Мариян Христов във въздушен дуел по време на финала за Купата на България сред Славия и Левски – 4:0 служебно, преустановен при 1:0. Снимка: Книга " Един век футбол в бяло "
Последният конфликт е през 1998 година Левски взима добра преднина в първия мач от осминафинала – 2:0. Реваншът на заснежения терен на " Овча купел " обаче изхърля " сините " - 3:0 за Славия. Резултатът на полувремето е 1:0 (Симеон Чилибонов), а на почивката в тунела е изпъден Мартин Кушев от домакините, които излизат за втората част с 10 души. Въпреки това означават втори гол (Румен Панайотов), а в края на мача, когато всички чакат продълженията, Елин Топузаков си отбелязва автогол с глава.
Общата рекапитулация демонстрира 8:2 крайни триумфа за Славия в директните елиминации (два финала) за купата. От двата мача в групи отново за националния трофей Левски има 1 победа и 1 мач е еднакъв.
Славия - Левски за националната купа през годините
1943 Д. състезание и Царска купа Финал 1:0, 1:0
1947 Купа на Съветската войска Група 0:1
1949 Купа на Съветската войска Полуфинал 0:1
1952 Купа на Съветската войска Четвъртфинал 2:1
1963 Купа на Съветската войска Полуфинал 3:1, 0:0
1964 Купа на Съветската войска Полуфинал 2:2, 2:1
1970 Купа на Съветската войска Полуфинал 0:2
1972 Купа на Съветската войска Полуфинал 10:9 с дузпи (1:1)
1981 Купа на България Финална група 1:1
1990 Купа на България Четвъртфинал 4:1, 2:3
1996 Купа на България Финал 4:0 сл. (1:0)
1998 Купа на България Осминафинал 0:2, 3:0
bgsprint.com
Николай Кръстев, Главен редактор на списание СПРИНТ Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ