Образованието и демографията са като скачени съдове
В началото на XXI в. България е изправена пред доста провокации и опасности. Някои са с външен, световен темперамент, а други са чисто вътрешни. Всички сме съгласни, че страната има съществени демографски проблеми и че е извънредно належащо да спрем приключването от нея на младите, дейни, репродуктивни и образовани хора. Пътищата за това са разнообразни, само че най-важните са свързани с повишението на приходите, сигурността, справедливостта, опциите за реализация у нас и така нататък Някак си в този аспект пропущаме нещо извънредно значимо за бъдещето на страната – образованието.
Според мен, когато приказваме за демография в България, би трябвало да приказваме и за обучение. Когато приказваме за възобновление на страната и стопански разцвет, би трябвало да приказваме за обучение. Когато приказваме за заслужен живот и почтено място в развития свят, би трябвало да приказваме за обучение. Неслучайно образованието, неговото качество, повишението на приходите на учителите, издигането на престижа на учителската специалност са залегнали като цели както в управническата стратегия на държавното управление, по този начин и в бюджетната рамка за 2018 година
Тук обаче би трябвало да отворим една скоба и да погледнем сериозно и непосредствено проблемите в просветителната сфера у нас, да се отърсим от остарялото и неефективно мислене в тази посока и най-много да осъзнаем, че живеем в друг, бурно и бързо разрастващ се цифров, информативен и изменящ се свят.
Да, просветителната сфера е мощно консервативна и то не е единствено у нас, а в целия свят, само че в случай че желаеме да сме в крайник с измененията в света, би трябвало бързо и радикално да променим мисленето и отношението си към образованието.
В предишното образованието е било интелектуална привилегия на малко на брой, до момента в който над 90% от хората не са си и помисляли да се образоват. Едва в индустриалната ера това мислене се трансформира радикално, поради технологиите, поради опознаването и преодоляването на света и потребностите на новото време. Образованието се трансформира в общодостъпно и даже освен това – в норма на държание и знак за развиване на обществата и страните.
Трябва да осъзнаем, че качественото образованието е значима, дефицитна и надлежно скъпа услуга. И най-важното, че вложенията в обучение може и да не дадат незабавно резултат, само че сигурно ще ни обезпечат по-добра реализация и по-висок стандарт на живот в дълготраен проект.
Българската просветителна система страда от липса на млади, професионално готови учители и преподаватели. За страдание в междинното обучение се залага на все по-големи количествени измерители, само че не и на качествени.
Агресията в учебно заведение е от главните проблеми на българското обучение, както и скъсаната връзка сред междинното и висшето обучение и потребностите на пазара на труда. Все по-често можем да чуем недоволства на работодатели, които споделят, че назначават млади фрагменти със съответните дипломи, които занапред би трябвало да образоват на спецификите на занаята. Както и младежи, които започвайки работа, осъзнават по какъв начин нямат действителната подготовка да извършват условията на своите работодатели.
Това, което е извънредно належащо в тази посока и което стартира да се прави и у нас, е налагането на дуалната форма на обучение. Тази система на обучение е предпочитана в немскоезичните страни Германия, Швейцария, Австрия, а също по този начин се ползва в Дания, Холандия, Хърватия и други и дава отлични резултати. При тази форма бизнесът влага в професионални посоки на междинните учебни заведения, в материално-техническа база, подготовка на експерти с на практика познания и умения, дава заплатен стаж на учениците в личните си предприятия и обезпечава по-късно работни места. По този метод се реализира двоен резултат – от една страна бизнесът вместо да се оплаква, че фрагментите идват неподготвени, си ги приготвя самичък, съгласно личните си потребности и условия, и от втора – с обезпечаването на работни места незабавно след междинното обучение се предотвратява изселническия поток на младите към огромните градове, София или отвън страната.
Другият аспект на този проблем е броя на висшите учебни заведения в страната, която трансферира 50. След извършените многочислени срещи в страната на специалисти от МТСП с регионални и общински администрации, бизнеса, Неправителствени организации, синдикати и работодатели се откроява изводът, че по-скоро би трябвало да се намерения за професионални колежи след междинното обучение, чиято специализация да е тясно обвързана с потребностите и спецификите на бизнеса в съответния район, традициите, ресурсите, факторите за развиване на стопанската система и актуалните трендове. Също е належащо наложително да се ускори връзката сред висшето обучение и потребностите на пазара на труда както като профил на специалностите, по този начин и като практична ориентираност на самото образование, изключително в магистърската степен.
Финландският опит
Ценно е да почерпим опит от една от най-хубавите просветителни системи в света – финландската. Тя се базира на няколко правилото: тъждество (между учебните заведения, учителите и учениците), няма елитни и “слаби ” учебни заведения, всички имат безусловно еднообразно съоръжение, благоприятни условия и съразмерно финансиране, тъждество има и сред изучаваните предмети, вторият принцип е гратис, като с изключение на образованието безвъзмездни са обедите, екскурзиите, музеите и извънкласната активност, характерност – за всяко дете се сформира самостоятелен проект на образование и развиване, доверие, доброволност и деловитост. Основното мото е “или би трябвало да подготвим децата за изпитите, или за живота, ние избираме второто ”.
Според мен, когато приказваме за демография в България, би трябвало да приказваме и за обучение. Когато приказваме за възобновление на страната и стопански разцвет, би трябвало да приказваме за обучение. Когато приказваме за заслужен живот и почтено място в развития свят, би трябвало да приказваме за обучение. Неслучайно образованието, неговото качество, повишението на приходите на учителите, издигането на престижа на учителската специалност са залегнали като цели както в управническата стратегия на държавното управление, по този начин и в бюджетната рамка за 2018 година
Тук обаче би трябвало да отворим една скоба и да погледнем сериозно и непосредствено проблемите в просветителната сфера у нас, да се отърсим от остарялото и неефективно мислене в тази посока и най-много да осъзнаем, че живеем в друг, бурно и бързо разрастващ се цифров, информативен и изменящ се свят.
Да, просветителната сфера е мощно консервативна и то не е единствено у нас, а в целия свят, само че в случай че желаеме да сме в крайник с измененията в света, би трябвало бързо и радикално да променим мисленето и отношението си към образованието.
В предишното образованието е било интелектуална привилегия на малко на брой, до момента в който над 90% от хората не са си и помисляли да се образоват. Едва в индустриалната ера това мислене се трансформира радикално, поради технологиите, поради опознаването и преодоляването на света и потребностите на новото време. Образованието се трансформира в общодостъпно и даже освен това – в норма на държание и знак за развиване на обществата и страните.
Трябва да осъзнаем, че качественото образованието е значима, дефицитна и надлежно скъпа услуга. И най-важното, че вложенията в обучение може и да не дадат незабавно резултат, само че сигурно ще ни обезпечат по-добра реализация и по-висок стандарт на живот в дълготраен проект.
Българската просветителна система страда от липса на млади, професионално готови учители и преподаватели. За страдание в междинното обучение се залага на все по-големи количествени измерители, само че не и на качествени.
Агресията в учебно заведение е от главните проблеми на българското обучение, както и скъсаната връзка сред междинното и висшето обучение и потребностите на пазара на труда. Все по-често можем да чуем недоволства на работодатели, които споделят, че назначават млади фрагменти със съответните дипломи, които занапред би трябвало да образоват на спецификите на занаята. Както и младежи, които започвайки работа, осъзнават по какъв начин нямат действителната подготовка да извършват условията на своите работодатели.
Това, което е извънредно належащо в тази посока и което стартира да се прави и у нас, е налагането на дуалната форма на обучение. Тази система на обучение е предпочитана в немскоезичните страни Германия, Швейцария, Австрия, а също по този начин се ползва в Дания, Холандия, Хърватия и други и дава отлични резултати. При тази форма бизнесът влага в професионални посоки на междинните учебни заведения, в материално-техническа база, подготовка на експерти с на практика познания и умения, дава заплатен стаж на учениците в личните си предприятия и обезпечава по-късно работни места. По този метод се реализира двоен резултат – от една страна бизнесът вместо да се оплаква, че фрагментите идват неподготвени, си ги приготвя самичък, съгласно личните си потребности и условия, и от втора – с обезпечаването на работни места незабавно след междинното обучение се предотвратява изселническия поток на младите към огромните градове, София или отвън страната.
Другият аспект на този проблем е броя на висшите учебни заведения в страната, която трансферира 50. След извършените многочислени срещи в страната на специалисти от МТСП с регионални и общински администрации, бизнеса, Неправителствени организации, синдикати и работодатели се откроява изводът, че по-скоро би трябвало да се намерения за професионални колежи след междинното обучение, чиято специализация да е тясно обвързана с потребностите и спецификите на бизнеса в съответния район, традициите, ресурсите, факторите за развиване на стопанската система и актуалните трендове. Също е належащо наложително да се ускори връзката сред висшето обучение и потребностите на пазара на труда както като профил на специалностите, по този начин и като практична ориентираност на самото образование, изключително в магистърската степен.
Финландският опит
Ценно е да почерпим опит от една от най-хубавите просветителни системи в света – финландската. Тя се базира на няколко правилото: тъждество (между учебните заведения, учителите и учениците), няма елитни и “слаби ” учебни заведения, всички имат безусловно еднообразно съоръжение, благоприятни условия и съразмерно финансиране, тъждество има и сред изучаваните предмети, вторият принцип е гратис, като с изключение на образованието безвъзмездни са обедите, екскурзиите, музеите и извънкласната активност, характерност – за всяко дете се сформира самостоятелен проект на образование и развиване, доверие, доброволност и деловитост. Основното мото е “или би трябвало да подготвим децата за изпитите, или за живота, ние избираме второто ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ