Независими оценители ще определят цените на частните гори
В началото на предишния месец „ Банкеръ “ заяви, че в края на октомври земеделското ведомство ще стартира обяваването на процедурите за изкупуването на частни гори с повърхност до 50 декара от държавните горски стопанства. Тогава обаче към момента не беше напълно ясно, по какъв начин ще бъдат оценени те. Очевидно този въпрос е вълнувал и народния представител от Българска социалистическа партия Светла Бъчварова, която е поискала от министъра на земеделието Десислава Танева, той да бъде разтълкуван в пленарна зала.
Министър Танева е обяснила пред родното ни депутатство, че това ще става откакто правоспособни оценители изготвят оценките на частните гори, които страната счита да изкупи. Това излиза наяве от отговора на министъра, оповестен на уеб страницата на Народното събрание.
Припомняме, че още с оповестяването на това желание на земеделското ведомство стана ясно, че заявките на частниците ще се подават в шесте държавни горски предприятия по местонахождението на парцела. Държавните горски предприятия няма да закупуват поземлени парцели в горски територии, които са благосъстоятелност на общини, юридически организации и сдружения.
Въведен е и нов предел на условието за оптималната обща повърхност на поземлените парцели, предлагани от еднакъв притежател за закупуване. Тя не би трябвало да надвишава 50 дка в границите на една процедура (бел.ред. - при предходната акция той беше 20 дка). Предвидено е да отпадне условието за показване на таксационни описания на подотделите, включени в предлаганите от заявителите парцели. Това се прави за да се понижи административната тежест. Тази информация ще се изисква по длъжностен път от съответното държавното горско или държавното ловно стопанство, в чийто обсег попада предлагания за продажба парцел.
А за облекчение на заявителите, ценовото предложение се предлага да бъде по пример. Още с обявявявянето на желанието за изкупуване, от земеделското министерство заявиха, че прозрачността на процедурите ще бъде обезпечена.
Министерството на земеделието, храните и горите в този момент отпусна 1 млн. лева, за идното изкупуване на частни гори. Това са съвсем два пъти повече средства спрямо предходния бюджет (през 2016-а), очакван за този вид акция.
Тук е моментът да напомним, че тази мярка, за първи път бе подхваната по времето на втория кабинет на Бойко Борисов, когато Танева ръководеше земеделското министерство. Тогава, страната за първи път реши да отпусне към 700 000 лева за изкупуването на частни гори от физически лица с повърхност до 5 хектара. Аргументита на министъра и тогава и в този момент са, че по този метод ще се комасират горските територии, а държавните гори ще могат по-добре да се охраняват и стопанисват. По време на първия банкет на документи бяха подадени 1113 заявки от притежатели, които непринудено предоставиха своите гори на страната.
Не е за подценяване обстоятелството, че изкупуването на частни гори е извънредно преференциално за страната, тъй като междинната цена на декар гора през 2016-а, която беше платена от бюджета беше по 520 лева, до момента в който пазарната, обявявана от брокери по това време беше 730 лева за декар.
Тогава страната съумя да изкупи 156 парцела с обща повърхност от 1114 дка за 578 946 лв.. Цените по това време бяха разнообразни, според от района и качеството на самата гора. Изкупуването започваше от 30 лева, само че стигаше и до 2000 лева за декар. Тези разлики се обосноваваще от обстоятелството, че оценките на горите са съобразени със заложените в разпоредбите за тях редица разнообразни индикатори. Основните бяха категорията на земеделската земя, местоположението на парцела, има ли наоколо пътища, типа на залесяването и възрастта на насажденията, евентуалният ресурс от дървесина върху хектар.
С възобновяването на изкупуването на горските територии в този момент ще се реализира и нарастване на площите за залесяване, които съгласно специалисти на ведомството ще бъдат в порядъка на 10 – 15 на 100. Целта е включване на медоносни дървесни типове. Това решение на министър Танева беше взето още през май и беше подкрепено от пчеларските организации, които заявиха цялостна подготвеност за връзка и съгласуваност с горските стопанства. Причината за тази „ хрисимост “ беше зародилото по тава време напрежение, поради обстоятелството, че тогава се наблюдаваше всеобщо измиране на пчели. Дори се появиха подозрения, че те са отровени от препарати за растителна отбрана.
Министър Танева е обяснила пред родното ни депутатство, че това ще става откакто правоспособни оценители изготвят оценките на частните гори, които страната счита да изкупи. Това излиза наяве от отговора на министъра, оповестен на уеб страницата на Народното събрание.
Припомняме, че още с оповестяването на това желание на земеделското ведомство стана ясно, че заявките на частниците ще се подават в шесте държавни горски предприятия по местонахождението на парцела. Държавните горски предприятия няма да закупуват поземлени парцели в горски територии, които са благосъстоятелност на общини, юридически организации и сдружения.
Въведен е и нов предел на условието за оптималната обща повърхност на поземлените парцели, предлагани от еднакъв притежател за закупуване. Тя не би трябвало да надвишава 50 дка в границите на една процедура (бел.ред. - при предходната акция той беше 20 дка). Предвидено е да отпадне условието за показване на таксационни описания на подотделите, включени в предлаганите от заявителите парцели. Това се прави за да се понижи административната тежест. Тази информация ще се изисква по длъжностен път от съответното държавното горско или държавното ловно стопанство, в чийто обсег попада предлагания за продажба парцел.
А за облекчение на заявителите, ценовото предложение се предлага да бъде по пример. Още с обявявявянето на желанието за изкупуване, от земеделското министерство заявиха, че прозрачността на процедурите ще бъде обезпечена.
Министерството на земеделието, храните и горите в този момент отпусна 1 млн. лева, за идното изкупуване на частни гори. Това са съвсем два пъти повече средства спрямо предходния бюджет (през 2016-а), очакван за този вид акция.
Тук е моментът да напомним, че тази мярка, за първи път бе подхваната по времето на втория кабинет на Бойко Борисов, когато Танева ръководеше земеделското министерство. Тогава, страната за първи път реши да отпусне към 700 000 лева за изкупуването на частни гори от физически лица с повърхност до 5 хектара. Аргументита на министъра и тогава и в този момент са, че по този метод ще се комасират горските територии, а държавните гори ще могат по-добре да се охраняват и стопанисват. По време на първия банкет на документи бяха подадени 1113 заявки от притежатели, които непринудено предоставиха своите гори на страната.
Не е за подценяване обстоятелството, че изкупуването на частни гори е извънредно преференциално за страната, тъй като междинната цена на декар гора през 2016-а, която беше платена от бюджета беше по 520 лева, до момента в който пазарната, обявявана от брокери по това време беше 730 лева за декар.
Тогава страната съумя да изкупи 156 парцела с обща повърхност от 1114 дка за 578 946 лв.. Цените по това време бяха разнообразни, според от района и качеството на самата гора. Изкупуването започваше от 30 лева, само че стигаше и до 2000 лева за декар. Тези разлики се обосноваваще от обстоятелството, че оценките на горите са съобразени със заложените в разпоредбите за тях редица разнообразни индикатори. Основните бяха категорията на земеделската земя, местоположението на парцела, има ли наоколо пътища, типа на залесяването и възрастта на насажденията, евентуалният ресурс от дървесина върху хектар.
С възобновяването на изкупуването на горските територии в този момент ще се реализира и нарастване на площите за залесяване, които съгласно специалисти на ведомството ще бъдат в порядъка на 10 – 15 на 100. Целта е включване на медоносни дървесни типове. Това решение на министър Танева беше взето още през май и беше подкрепено от пчеларските организации, които заявиха цялостна подготвеност за връзка и съгласуваност с горските стопанства. Причината за тази „ хрисимост “ беше зародилото по тава време напрежение, поради обстоятелството, че тогава се наблюдаваше всеобщо измиране на пчели. Дори се появиха подозрения, че те са отровени от препарати за растителна отбрана.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ