Битката за Алкасар и един от големите успехи на Франко
В началото на Испанската война ще открием, че военачалник Франциско Франко и военачалник Емилио Мола ще желаят да извършат бърз прелом. Разширяването на експанзията, както и дълготрайни бойни цели, няма да се счита за някакъв триумф. Още в самото начало се твърди, че Франко е имал за цел да раздели страната на 8 военни региона, употребявайки силите на флотата и бойците си, а по-късно да задейства гражданския протекторат, който да укрепи редиците. По тази тематика, двамата генерали ще реализиран цялостен синхрон със своите командири.
Успехът в Мадрид се коства надалеч по-невъзможен, само че откакто Мадрид е мястото, където се намират най-вече офицери, лоялни на държавното управление по всички линии, тъкмо там би трябвало да се концентрира и цялата мощ. След сполучливи няколко дни в провинцията, походът към столицата би трябвало да се задейства от няколко разнообразни направления, с цел да се затруднят силите там и бързата капитулация да е сигурна. По същото време се транспортират сили от Терсио и други елементи на Мароко около залива, с цел да стигне до територията на Испания. По проект би трябвало да се завладяват градове като Мадрид и Барселона. Тези два града са от изключителна значимост, затова фокусът е върху тях.
Невъзможно е да се направи бърз прелом, в случай че се употребява единствено армията и тъкмо това ще обърка доста проектите. Поради неналичието на задоволително кораби, силите от Африка не могат да се отзоват задоволително бързо, затова тази карта не може да се употребява и с това стартират главоболията в Испания – те ще бъдат и за двете страни.
Има и още един фактор, който бърка проектите на Франко – съществуването на партиите и конспираторите, употребяващи всички вероятни средства, с цел да се оправят по всевъзможен метод с организирането на гражданското придвижване. Не на последно място би трябвало да се добави и неприятната организация на деяние, както и въздействието на бунтовниците – доста от тях ще избират да се крият в бараките, вместо да тръгнат по улиците.
Следвайки серията от дребни произшествия, началото на август ще докара до нов проблем – цялостна революция в Испания. От този миг ще се включат и други страни в борбата, като можем да твърдим, че въпреки и да не са там публично, те ще употребяват всевъзможни разновидности, с цел да се намесят. Германия и Италия ще бъдат измежду първите, до момента в който републиканското държавно управление ще търси помощ от френския министър-председател. На 6 август 1936 година Франко ще даде разпореждане за цялостна офанзива на Мадрид. Подобни нареждания го слагат в обувките на краен боен водач, който ще носи отговорност за целият спектакъл на войната. Дори и след завладяването на Мадрид, формалната победа и краят на войната ще останат надалеч от полезрението. Идеята да се извърши военна акция от Кордоба до Мадрид наподобява впечатляваща, съвсем невъзможна и гарантираща триумф на оня, който дръзни да я извърши.
В случай на крах, националистите ще останат разграничени и с това ще бъдат подложени на по-силни офанзиви. Франко осъзнава тази заплаха и в доста случаи ще има подозрения дали въобще да подхваща такива стъпки. Африканските сили стартират своя триумф с поход от Севлия до Теловера, а това е нещо позитивно и даващо резултат. През идващия месец националистите ще съумеят да покрият към 500 километра и да изпълнят задачата си. Някъде през септември ще има и нова задача за Франко – в коя посока да продължи своята офанзива. Всичко наподобява извънредно елементарно и тъкмо – остават към 60-70 километра до Мадрид, данните на разузнавачите ще посочат, че армията на съперника е слаба, затова всички сили би трябвало да се насочат към столицата и войната ще завърши.
Вместо това, Франко ще направи нова тактика и вместо да нападне Мадрид по основния път, той избира да насочи силите си през Алкасар и Толедо. Проблемът е, че още там първоначално се крият бунтовници, предвождани от полковник Хосе Москардо. Още тогава военачалник Алфредо Кинделан ще попита Франко дали осъзнава какво прави. Промяната на проекта може да му коства Мадрид, а никой не желае това. Франко се съгласява с сходен сюжет, само че и до през днешния ден никой не може да даде точната дефиница на концепцията за какво всичко това се случва по този метод.
Полковник Москардо води своите сили в Толедо. На 22 юли 1936 година е заставен да се затвори в Алкасар и да го трансформира в цитадела. Републиканците са съумели да лимитират неговите дейности, само че в никакъв случай не са го отстранили от уравнението на съпротивата. Повечето хора се барикадират и трансформират местността в цитадела. 300 от тях са членове на националната армия, към 800 са офицери и още 100 са въоръжени последователи на десните партии, привличайки със себе си към 200 кадета от военната академия – те са били освободени за лятната си почивка. Заедно с тези сили, полковникът съумява да събере още 190 дами и 520 деца – действително броят на дамите по неофициални данни се счита за непосредствен до 550.
Заложник е и губернатора Мануел Лопез, който дружно с цялото си семейство се счита за един от значимите фрагменти на левицата. Гарнизоните имат задоволително боеприпаси и храна, а и в тази зона ще открием, че има оръжеен цех, който в никакъв случай не е затварял порти и за малко време може да достави всичко належащо за основаването на същинска войска. Храната в Алкасар е била конско месо и самун. В началото на обсадата са имали към 50 коня, само че никой не може да каже какъв брой ще останат до края.
Всеки опит на министъра на войната да изиска предаването на полковника ще удрят на камък. На 23 юли Кандидо Кабело – главата на мицилията в Толедо ще потърси полковника и ще изиска предаване в идващите 10 минути. При отвод ще последва и разстрелът на Луис Москардо – синът на Москардо. Отговорът също е задоволително сладкодумен:
„ Синът ми няма потребност от вашата благосклонност! “
Съпротивата няма да мине без последствия. Републиканците стартират доста сериозна атака и блокада, само че това не пречи на бранителите да водят борби за всеки метър. Защитата на тази цитадела няма да стане без жертви, само че при всеки по-сериозен огън, стените пазят всички. Точният огън не може да стимулира републиканците да влязат и да пресечен дефинитивно обсадата. През цялото време се разменят обиди от мегафоните, като за тази функционалност се избират кръчмарски познайници с най-малък стаж от 10 години.
И до през днешния ден някои от спомените ще демонстрират, че макар експанзията и войната, тъкмо тази сцена за разпалване на пристрастеностите е била от особена изгода – истинските захапки са били горивото на сражението. За сполучлива отбрана на една цитадела са нужни тъкмо три ресурса – боеприпаси, хора и храна. В този миг има задоволително боеприпаси, само че хората се понижават ден след ден, а храната е толкоз малко, че множеството поданици употребяват за посоляване гипса от стената – не сме сигурни дали това е носило илюзията. Алкасар няма електричество, радио или различен източник на информация с изключение на посочения. Повечето мъртви се погребват непосредствено в мазетата на винарните, тъй като няма друго място.
В един миг се погребват под тоалетни, от време на време в руините от крепостите, само че в никакъв случай не са изгаряни. Причината е, че множеството бранители са били католици и продължавали да имат вяра, че човек заслужава най-малко някакво заравяне.
Животът зад стените се оказва все по-лош. В края на август към този момент няма храна, дневните дажби самун са лимитирани до 180 грама на човек. Републиканците вземат решение да сложат завършек на съпротивата и да употребяват подземни тунели и да слагат бомби тъкмо под двете кули на крепостта. Цивилното население ще бъде изведено, а в това време са поканени военни репортери в Толедо, които би трябвало да станат очевидци на празничната заря.
На 18 септември републиканците ще взривят кулата от югоизток. Сградата се пръска на части. След като бранителите отстъпват, първите червени знамена са сложени върху останаките. Зарядите в североизточната кула не се детонират. На 20 септември са готови 5 камиона с бензин в болничното заведение Санта Круз. Стените на Алкасар са наводнени с течността и за запалването са хвърляни гранати. Един от кадетите скача с противопожарен маркуч, с цел да изгаси пожара. Убит е, само че бранителите съумяват да приберат маркуча назад.
На 23 септември идва и промяната на генералите. Хосе Валера ще смени военачалник Ягуе и ще се реалокира в Толедо с две колони, напредващи от север. Осъзнавайки възходящите проблеми и евентуалното укрепване на крепостта. Републиканците вземат решение да засилят своята офанзива. Изпратени са нападателни екипи в Толедо, пристигнали от Мадрид. На 25 септември се детонират и последните мини, с които втората кула пада в река Тагус. Основите на крепостната стена остават. Липсата на отвор ще пристигна с още един проблем, военачалник Валера се намира на към 15 километра от Алкасар.
На 26 септември неговите сили ще съумеят да откъснат пътищата до Толедо и Мадрид. По обяд на 27 септември ще стартира офанзивата над Толедо. Републиканците са принудени да правят отстъпка и да оставят съвсем целия си боеприпас във военната фабрика. Полковник Москардо събира своите офицери и бойци в двора на крепостта и се приготвя за посрещането на военачалник Валера. Генералът упорства да дойде със своята парадна униформа и да посрещне бранителите. Полковникът ще каже единствено едно изречение:
„ Тук няма да откриете нещо особено, генерале. “
И до през днешния ден се твърди, че има доста забавни и стратегически неточности в тактиката на Франко. Никой не може да разбере за какво Толедо е толкоз по-голям от Мадрид. Историците са на мнение, че Франко е знаел доста добре какво се случва в крепостта. Моралът от такава победа може да се употребява за идващите борби. Има и още един фактор – цялостното подсигуряване на южния фронт, който ще разреши на колоните да тръгнат умерено към Мадрид. Толедо е най-краткият път и връзка с Андалусия. Пропагандата също ще има своето място за работа. Франко ще получи своите крила и ще се счита за бранител на човешкия живот, въпреки и той самият да е повода за толкоз съществено количество жертви. Всеки боец знае, че колкото и трагична да е обстановката, генералът постоянно ще изпрати помощ.
El Reichfuhrer de la Policia Alemana, Heinrich Himmler visita el Alcazar de Toledo en compa ia de su defensor el glorieso General Moscardo. 9296-40 Генерал Москардо ще се трансформира в знак на националистите и ще има време да показва своя боен статус пред републиканците. Високият морал и отхвърли да се съобщи, също ще бъде някаква разтуха за загубата на сина му – убит е в края на август. Историците ще показват този миг от гражданската война в Испания като гигантски подвиг, довел до новата порода хора. Веднага след борбите в Толедо, множеството бойци стопират да се опасяват от концепцията за блокада. Защитата на всеки град ще се води до последния човек, тъй като никой не позволява, че хората няма да оказват помощ или ще се откажат от тази концепция. Някои от най-големите съперници на Франко ще признаят, че е съумял да се оправи с всички сложени цели и да показва тактика, която носи редица морални победи. Това ще е изчезналото звено на съперника.
Франко ще е един от първите, които осъзнават, че превратът се е трансформирал във война, а това автоматизирано отключва и нови правила и приложимост на мощ. Факт е, че Алкасар се трансформира в знак, който не изветрява през цялото ръководство на Франко, а за всичко това е била нужна и помощ в вярното време.
