В началото на ХХ век, вуду култ извършва ужасяващи престъпления в Луизиана
В началото на ХХ век, вуду фетиш прави ужасяващи закононарушения в Луизиана … Между 1911 година – 1912 година в американския щат Луизиана се случва поредност от шокиращи убийства. Хората са убити в личните им домове, а до труповете е оставяна кофа, цялостна с кръвта на жертвите. Един следобяд, през януари 1911 година, в град Уест Кроули, Луизиана, Съединени американски щати, полицията получава позвъняване със сигнал, че Уолтър Байърс не се е появявал на работа в локалната фабрика за ориз от няколко дни. Когато служителите на реда идват в къщата на семейство Байърс и никой не отваря при почукването, те разрушават бравата и влизат вътре. На първия етаж на дома няма нищо извънредно и всичко е наред. Но когато служителите на реда се качват на втория етаж, те замръзват на място от ужасната панорама – целият под на спалнята е в кръв, а телата на Уолтър Байърс, брачната половинка му и шестгодишния им наследник лежат върху него … И тримата са грубо намушкани до гибел. Телата им са прободени, а черепите им са разрушени и отворени. До леглото има кървава огромна секира и кофа, цялостна с кръв. Очевидно кръвта и на трите жертви е била източена в кофата. На напоения с кръв под се виждат доста отпечатъци. Не е открито да е осъществена кражба. Предполага се, че килърът е влезнал в къщата през полуотворения прозорец в спалнята на втория етаж. Кофата с кръв кара служителите на реда да се замислят за някои злокобни неща. Инцидентът е първият от поредност злокобни кланета в Луизиана, за които се приказва, че са част от магьоснически вуду фетиш. Историята за ужасното ликвидиране на семейство Байърс бързо попада във всички вестници и е обсъждана във всички кръгове на обществото. Въпреки това, полицията има дребна или съвсем никаква преднина да открие хипотетичния палач или група убийци. Уолтър Байърс бил общителен и добър служащ, който нямал врагове и поддържал другарски връзки с всички. Не е открит нито един претекст, който да е причина за такава жестока офанзива против него и фамилията му. Междувременно, проверяващите преглеждат различен сходен случай в прилежащ град. Някой със същата свирепост е умъртвил Александър Андрюс, брачната половинка му Мини и двете им дребни деца. Подобно на семейство Байърс, те са открити убити и осакатени в спалнята, а следите по телата им са от оръжие, сходно на огромна секира. Близо до телата е оставена кофа, цялостна с кръвта на мъртвите.
Серийният палач Клементина Барнабет, член на Църквата на жертвоприношението, убива мъж с секира в Луизиана. Илюстрация в: Le Petit Journal, Франция, 21 април 1912 година
След един месец е осъществено сходно ликвидиране в Сан Антонио, Тексас. Жертвите са Алфред и Елизабет Касавей и трите им деца. Те са посечени на части, а до тях има кофа с кръв. Полицията подозира, че е забъркан сериен палач и най-вероятно е бял богат човек. Тази версия е радикално друга от тази, които са разработвали по-рано. Преди това подозирали чернокож на име Реймънд Барнабет, за който се получил донос, че се хвалил с убийството на семейство Андрюс. Барнабет е задържан и скоро по-късно е съден. По време на процеса личната му щерка, 17-годишната Клементина и синът му Зефирин настояват, че татко им ги е малтретирал и ги е принуждавал да му оказват помощ да се отърве от доказателствата за убийствата. Реймънд е приет за отговорен, само че по-късно сполучливо печели обжалването и до момента в който е в пандиза в очакване на нов развой, се случва идващото непоносимо ликвидиране, което дейно го оправдава, само че не става причина за преустановяване на делото против него. Четете още: Вещица умъртви петте си деца и се самоуби, обвинявайки за това демоните През ноември 1911 година, Норберт и Асима Рандал от Лафайет, Луизиана, са убити дружно с четирите им деца. Отново всичко наподобява тъкмо както предходните четири убийства: телата са нарязани и отчасти обезкървени, оръжието на ликвидиране е секира и има кофа с кръв. Единствената разлика е, че Норберт по незнайни аргументи е прострелян с револвер, вместо да е погубен с секира. Реймънд Барнабет е в пандиза и явно не е могъл да извърши това закононарушение. Но, когато полицията за следващ път посещава дома му и претърсва къщата, внезапно открива свежи петна от кръв в стаята на дъщерята на Реймънд – Клементин, в това число „ със следи от човешки мозък “. Тази кръв е открита върху дамска дреха, която е била деликатно скрита сред другите. Клементин е задържана и затворена в същия затвор, където е татко й. Но даже и тогава ужасните убийства не стопират. През януари 1912 година, за един месец, в Луизиана общо три фамилии са убити по един и същи метод в бърза поредност. На едно от тези местопрестъпления е открита нова детайлност – злокобно известие, изписано с кръв на стената, което гласи: „ Когато прави инквизиция за кръв, той не не помни вика на смирените! “ и е подписано с „ Човекът Пет “. Когато информацията за това попада в новините, публицистите се възползват от това необичайно известие и скоро стартират да пишат за всички подозрителни убийства, обвинявайки за всичко “черния ” магьоснически вуду фетиш, който по сходен метод убивал своите жертви. Бързо се популяризират клюки, че има загадка вуду организация „ Църква на жертвоприношението “, и че Клементин Барнабет е нейния началник, по заповед на която са убити „ християнските праведници “. Всичко това се трансформира в същински медиен цирк, подбуждащ към всеобща нервност. Хората стартират да разискват тези събития по време на работа и вкъщи, представяйки си детайлности за вуду ритуалите. Междувременно, Клементина отхвърля да сътрудничи по какъвто и да било метод на управляващите, а с това единствено ускорява хипотетичната си роля в събитията. Когато историята с вуду култа доближава най-високата си активност и полицията е съвсем обезверена, че ще получи най-малко някаква достоверна информация, Клементина ненадейно прави шокиращо самопризнание. Тя споделя, че тя и членовете на фамилията й в действителност изповядват вуду фетиш. Според нея, благодарение на вуду фамилията й лишава живота на други хора, с цел да реализиран величие. Тя споделя на проверяващите, че с цел да правят закононарушенията си, те са употребявали специфични амулети на вуду, с цел да се предпазят, и които са им дали доста свръхестествени сили. Признава за 35 убийства … Това е шокиращо самопризнание, само че в историята й има обилни пропуски. Първо, тя твърди, че нейният фетиш е обвързван с конгрегацията на „ Осветената свещена черква на Христос “ в Луизиана, само че локалният свещеник в никакъв случай преди този момент не е чувал за тях. Тя също по този начин дава на полицията доста от имената на съучастниците си, които или се оказват измислени, или на хора, които не могат да бъдат открити. Осъществени са няколко ареста, само че в действителност никой от тези хора не би могъл да има нещо общо с убийствата или с жертвоприношения. Дори „ вуду магьосника “, за който Клементина твърди, че й е продал от своите вълшебни амулети, е елементарен билкар, който правдоподобно отхвърля обвиняванията. Всъщност, историята на Клементина е доста съмнителна и объркана. Разказвайки я на няколко разнообразни следователи, Клементина неведнъж бърка в детайлите и постоянно опонира на предходните си показания. Скоро излиза наяве, че историята й е подправена. Когато не откриват съвсем нищо, което най-малко до известна степен да съответствува с казаното от нея, проверяващите отхвърлят самопризнанието й, само че въз основа на кръвта, открита в стаята й малко след закононарушението, я упрекват в убийството на семейство Рандал. 19-годишната Клементин Барнабет е наказана на пожизнен затвор в щатския затвор покрай столицата на Луизиана – Батон Руж. През юли 1913 година, Клементина се пробва да избяга, само че не съумява и 10 години по-късно, през 1923 година, тя е ненадейно освободена, откакто се твърди, че се е съгласила да се подложи на процедура, която потвърждава, че „ е възвърнала здравия си разсъдък “. Изглежда някак необичайно, защото на процеса Клементина е приета за душевен здрава, само че тя бързо се възползва от този миг и след овакантяване на пандиза изчезва в незнайна посока. Може единствено да се гадае каква роля е изиграла във всичко случило се и дали някое от нейните изказвания е било правилно, както и дали въобще в миналото е убивала. Независимо дали е била отговорна или не, до момента в който тя е в ареста, не престават да се случват жестоки кланета. Могат ли почитателите на нейния фетиш да са продължавали да правят ритуални убийства без нейно присъединяване, или са просто имитатори? В идващите години, след нейното изгубване нищо сходно не се е случвало в Луизиана.
Серийният палач Клементина Барнабет, член на Църквата на жертвоприношението, убива мъж с секира в Луизиана. Илюстрация в: Le Petit Journal, Франция, 21 април 1912 година
След един месец е осъществено сходно ликвидиране в Сан Антонио, Тексас. Жертвите са Алфред и Елизабет Касавей и трите им деца. Те са посечени на части, а до тях има кофа с кръв. Полицията подозира, че е забъркан сериен палач и най-вероятно е бял богат човек. Тази версия е радикално друга от тази, които са разработвали по-рано. Преди това подозирали чернокож на име Реймънд Барнабет, за който се получил донос, че се хвалил с убийството на семейство Андрюс. Барнабет е задържан и скоро по-късно е съден. По време на процеса личната му щерка, 17-годишната Клементина и синът му Зефирин настояват, че татко им ги е малтретирал и ги е принуждавал да му оказват помощ да се отърве от доказателствата за убийствата. Реймънд е приет за отговорен, само че по-късно сполучливо печели обжалването и до момента в който е в пандиза в очакване на нов развой, се случва идващото непоносимо ликвидиране, което дейно го оправдава, само че не става причина за преустановяване на делото против него. Четете още: Вещица умъртви петте си деца и се самоуби, обвинявайки за това демоните През ноември 1911 година, Норберт и Асима Рандал от Лафайет, Луизиана, са убити дружно с четирите им деца. Отново всичко наподобява тъкмо както предходните четири убийства: телата са нарязани и отчасти обезкървени, оръжието на ликвидиране е секира и има кофа с кръв. Единствената разлика е, че Норберт по незнайни аргументи е прострелян с револвер, вместо да е погубен с секира. Реймънд Барнабет е в пандиза и явно не е могъл да извърши това закононарушение. Но, когато полицията за следващ път посещава дома му и претърсва къщата, внезапно открива свежи петна от кръв в стаята на дъщерята на Реймънд – Клементин, в това число „ със следи от човешки мозък “. Тази кръв е открита върху дамска дреха, която е била деликатно скрита сред другите. Клементин е задържана и затворена в същия затвор, където е татко й. Но даже и тогава ужасните убийства не стопират. През януари 1912 година, за един месец, в Луизиана общо три фамилии са убити по един и същи метод в бърза поредност. На едно от тези местопрестъпления е открита нова детайлност – злокобно известие, изписано с кръв на стената, което гласи: „ Когато прави инквизиция за кръв, той не не помни вика на смирените! “ и е подписано с „ Човекът Пет “. Когато информацията за това попада в новините, публицистите се възползват от това необичайно известие и скоро стартират да пишат за всички подозрителни убийства, обвинявайки за всичко “черния ” магьоснически вуду фетиш, който по сходен метод убивал своите жертви. Бързо се популяризират клюки, че има загадка вуду организация „ Църква на жертвоприношението “, и че Клементин Барнабет е нейния началник, по заповед на която са убити „ християнските праведници “. Всичко това се трансформира в същински медиен цирк, подбуждащ към всеобща нервност. Хората стартират да разискват тези събития по време на работа и вкъщи, представяйки си детайлности за вуду ритуалите. Междувременно, Клементина отхвърля да сътрудничи по какъвто и да било метод на управляващите, а с това единствено ускорява хипотетичната си роля в събитията. Когато историята с вуду култа доближава най-високата си активност и полицията е съвсем обезверена, че ще получи най-малко някаква достоверна информация, Клементина ненадейно прави шокиращо самопризнание. Тя споделя, че тя и членовете на фамилията й в действителност изповядват вуду фетиш. Според нея, благодарение на вуду фамилията й лишава живота на други хора, с цел да реализиран величие. Тя споделя на проверяващите, че с цел да правят закононарушенията си, те са употребявали специфични амулети на вуду, с цел да се предпазят, и които са им дали доста свръхестествени сили. Признава за 35 убийства … Това е шокиращо самопризнание, само че в историята й има обилни пропуски. Първо, тя твърди, че нейният фетиш е обвързван с конгрегацията на „ Осветената свещена черква на Христос “ в Луизиана, само че локалният свещеник в никакъв случай преди този момент не е чувал за тях. Тя също по този начин дава на полицията доста от имената на съучастниците си, които или се оказват измислени, или на хора, които не могат да бъдат открити. Осъществени са няколко ареста, само че в действителност никой от тези хора не би могъл да има нещо общо с убийствата или с жертвоприношения. Дори „ вуду магьосника “, за който Клементина твърди, че й е продал от своите вълшебни амулети, е елементарен билкар, който правдоподобно отхвърля обвиняванията. Всъщност, историята на Клементина е доста съмнителна и объркана. Разказвайки я на няколко разнообразни следователи, Клементина неведнъж бърка в детайлите и постоянно опонира на предходните си показания. Скоро излиза наяве, че историята й е подправена. Когато не откриват съвсем нищо, което най-малко до известна степен да съответствува с казаното от нея, проверяващите отхвърлят самопризнанието й, само че въз основа на кръвта, открита в стаята й малко след закононарушението, я упрекват в убийството на семейство Рандал. 19-годишната Клементин Барнабет е наказана на пожизнен затвор в щатския затвор покрай столицата на Луизиана – Батон Руж. През юли 1913 година, Клементина се пробва да избяга, само че не съумява и 10 години по-късно, през 1923 година, тя е ненадейно освободена, откакто се твърди, че се е съгласила да се подложи на процедура, която потвърждава, че „ е възвърнала здравия си разсъдък “. Изглежда някак необичайно, защото на процеса Клементина е приета за душевен здрава, само че тя бързо се възползва от този миг и след овакантяване на пандиза изчезва в незнайна посока. Може единствено да се гадае каква роля е изиграла във всичко случило се и дали някое от нейните изказвания е било правилно, както и дали въобще в миналото е убивала. Независимо дали е била отговорна или не, до момента в който тя е в ареста, не престават да се случват жестоки кланета. Могат ли почитателите на нейния фетиш да са продължавали да правят ритуални убийства без нейно присъединяване, или са просто имитатори? В идващите години, след нейното изгубване нищо сходно не се е случвало в Луизиана.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ