Любовни мечти по Гьоте на оперната сцена в Лиеж
В началото на април Кралската опера на Валония в Лиеж предложи пет спектакъла на рядко играната в наши дни опера на Амброаз Тома " Миньон ". Творбата е била измежду най-популярните и обичани френски опери през XIX век. Само за четири години след първото ѝ осъществяване в Париж през 1866 година, тя се играе повече от 500 пъти единствено във френската столица. До края на века броят на спектаклите доближава 1200. За основа на либретото служи романът на Гьоте " Вилхелм Майстер – години на обучение ". Първата версия на " Миньон " е във формата на " опера-комик " с обичайните говорни разговори. Впоследствие за постановки отвън Франция Тома написва оркестрови речитативи – в този си тип операта най-често доближава до сцените през днешния ден. На международната премиера творбата приключва със гибелта на основната героиня, както е при Гьоте. Това не е по усета на тогавашната аудитория и Тома скоро композира нов, благополучен край.
Операта споделя историята на девойката Миньон – отвлечена като дете щерка на италиански граф, която е принудена да танцува в пътуваща циркова натрупа. Срещата ѝ с младия, въодушевен студент Вилхелм Майстер трансформира изцяло ориста ѝ. Налице е и класическият любовен триъгълник, допълнен от кокетната актриса Филина.
Деликатната тъкан на творбата и наивната конспирация не намират елементарно общ език с днешния фен. В този смисъл в своята реализация режисьорът Венсан Бусар ситуира действието измежду универсалния, магически свят на театъра – в него всичко става правдоподобно и действително. Действащите лица са артисти в дребен спектакъл и интригата протича както на сцената, по този начин и зад кулисите и в гримьорната. Вълненията на героите в операта са тези на артистите. В непосредствен проект феновете съпреживяват техните триумфи, неудачи и вътрешни интриги. Френският режисьор използва майсторски осветлението – дело на Никола Жили, придвижванията на артистите са осмислени и детайлно направени. Една извънредно умна режисура, употребяваща спестовни, само че доста стилни изразни средства с оптимален резултат и в цялостен унисон с музикалния текст и атмосферата на творбата.
В Лиеж се игра истинската версия на " Миньон " с говорни разговори. Този избор бе улеснен от напълно френскоговорящия изпълнителски състав. Вокалните партии на трите основни герои са сложни и изискват артисти от най-голям сан. Със своя емоционален манталитет Миньон би могла да бъде далечна братовчедка на Кармен (все отново и двете функции са сътворени от една и съща певица – Селестин Гали-Мари). Ролята бе изпълнена от лиричното мецосопрано Стефани Д`Устрак – една приключена певица-актриса. Французойката впечатли най-силно в лиричните пасажи, измежду които се открои фамозната песен " Connais-tu le pays ", изпята с огромна мекост и легато.
Вилхелм Майстер е измежду най-хубавите лирични тенорови партии от френския сантиментален репертоар. В предишното в нея са блестели звезди като Скипа, Джили и Ди Стефано. С превъзходен поетичен глас като Вилхелм в Лиеж се изяви Филип Талбо – за него високата теситура не представляваше проблем. Френският тенор извая с финес и грациозност двете красиви арии на Вилхелм, като втората строфа бе поднесена в по-тиха динамичност.
Невероятното белгийско сопрано Жоди Девос бе кокетната, фриволна Филина – роля, фантазия за всяка колоратурка. Девос има хубав, звънтящ и пресен глас. Тя владее съвършено целия механически, бравурен боеприпас. Коронният номер на ролята е брилянтната полонеза. В осъществяването си сопраното впечатли с лека и мека вокална емисия и завладяващо театрално наличие. Пределните височини бяха необятни и спонтанни. В началото на второ деяние бе включена и забавната, различна песен " Alerte, alerte " – в нея Филина импровизира на клавесина. Номерът участва като допълнение и в студийния запис на операта сбъднат през 1978 година под палката на Антонио де Алмейда.
Жан Тейтген интерпретира странстващия артист Лотарио с бездънен, резониращ бас, кадърен да олекоти емисията в по-лиричните пасажи. В края на операта излиза наяве, че героят в действителност е бащата на Миньон. С ослепителен сценичен гений се отличи Жереми Дюфо като Лаерт – сътрудника на Филина. Ролята на Фредерик бе поверена на буфо-тенор, както е било на международната премиера. По-късно Тома пренаписва партията за алт и прибавя известното рондо-гавот. Жофри Дежив извърши Фредерик със вълнуващ хумор. Опитният френски диригент Фредерик Шаслен управлява несъмнено спектакъла на 9 април с прецизен нюх за жанр, баланс и дозиране на оркестровия тон. Запомнящ се бе красивият заключителен терцет, основан върху най-популярната мелодия от операта, изразяваща блян за прелестна, непозната земя. От театралната картина разбираме, че героите мечтаят за своя несравним сценичен свят.
Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
Операта споделя историята на девойката Миньон – отвлечена като дете щерка на италиански граф, която е принудена да танцува в пътуваща циркова натрупа. Срещата ѝ с младия, въодушевен студент Вилхелм Майстер трансформира изцяло ориста ѝ. Налице е и класическият любовен триъгълник, допълнен от кокетната актриса Филина.
Деликатната тъкан на творбата и наивната конспирация не намират елементарно общ език с днешния фен. В този смисъл в своята реализация режисьорът Венсан Бусар ситуира действието измежду универсалния, магически свят на театъра – в него всичко става правдоподобно и действително. Действащите лица са артисти в дребен спектакъл и интригата протича както на сцената, по този начин и зад кулисите и в гримьорната. Вълненията на героите в операта са тези на артистите. В непосредствен проект феновете съпреживяват техните триумфи, неудачи и вътрешни интриги. Френският режисьор използва майсторски осветлението – дело на Никола Жили, придвижванията на артистите са осмислени и детайлно направени. Една извънредно умна режисура, употребяваща спестовни, само че доста стилни изразни средства с оптимален резултат и в цялостен унисон с музикалния текст и атмосферата на творбата.
В Лиеж се игра истинската версия на " Миньон " с говорни разговори. Този избор бе улеснен от напълно френскоговорящия изпълнителски състав. Вокалните партии на трите основни герои са сложни и изискват артисти от най-голям сан. Със своя емоционален манталитет Миньон би могла да бъде далечна братовчедка на Кармен (все отново и двете функции са сътворени от една и съща певица – Селестин Гали-Мари). Ролята бе изпълнена от лиричното мецосопрано Стефани Д`Устрак – една приключена певица-актриса. Французойката впечатли най-силно в лиричните пасажи, измежду които се открои фамозната песен " Connais-tu le pays ", изпята с огромна мекост и легато.
Вилхелм Майстер е измежду най-хубавите лирични тенорови партии от френския сантиментален репертоар. В предишното в нея са блестели звезди като Скипа, Джили и Ди Стефано. С превъзходен поетичен глас като Вилхелм в Лиеж се изяви Филип Талбо – за него високата теситура не представляваше проблем. Френският тенор извая с финес и грациозност двете красиви арии на Вилхелм, като втората строфа бе поднесена в по-тиха динамичност.
Невероятното белгийско сопрано Жоди Девос бе кокетната, фриволна Филина – роля, фантазия за всяка колоратурка. Девос има хубав, звънтящ и пресен глас. Тя владее съвършено целия механически, бравурен боеприпас. Коронният номер на ролята е брилянтната полонеза. В осъществяването си сопраното впечатли с лека и мека вокална емисия и завладяващо театрално наличие. Пределните височини бяха необятни и спонтанни. В началото на второ деяние бе включена и забавната, различна песен " Alerte, alerte " – в нея Филина импровизира на клавесина. Номерът участва като допълнение и в студийния запис на операта сбъднат през 1978 година под палката на Антонио де Алмейда.
Жан Тейтген интерпретира странстващия артист Лотарио с бездънен, резониращ бас, кадърен да олекоти емисията в по-лиричните пасажи. В края на операта излиза наяве, че героят в действителност е бащата на Миньон. С ослепителен сценичен гений се отличи Жереми Дюфо като Лаерт – сътрудника на Филина. Ролята на Фредерик бе поверена на буфо-тенор, както е било на международната премиера. По-късно Тома пренаписва партията за алт и прибавя известното рондо-гавот. Жофри Дежив извърши Фредерик със вълнуващ хумор. Опитният френски диригент Фредерик Шаслен управлява несъмнено спектакъла на 9 април с прецизен нюх за жанр, баланс и дозиране на оркестровия тон. Запомнящ се бе красивият заключителен терцет, основан върху най-популярната мелодия от операта, изразяваща блян за прелестна, непозната земя. От театралната картина разбираме, че героите мечтаят за своя несравним сценичен свят.
Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ