Зората на българското предприемачество: Кой е Добри Желязков Фабрикаджията?
В началото на 19-и век България и българските земи са част от Османската империя. В софтуерно отношение нейната стопанска система е много по-изостанала от тази на страните в Западна Европа, само че все пак нововъведенията на Индустриалната гражданска война, въпреки и по-бавно, стартират да се появяват и на Балканския полуостров.
По това време град Сливен е един от центровете на османската текстилна промишленост. Почти във всяка къща се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и други произведения, а купувачите са търговци от цялата империя.
Техниката на обработката на вълната е съвсем напълно ръчна, а процесът е извънредно трудоемък. Един човек обаче взема решение, че може да провежда всеобщо машинно произвеждане и да промени напълно метода, по който действа този бизнес. Неговият предприемачески усет слага и началото на първата същинска фабрика у нас.
Кой е Добри Желязков?
Добри Желязков Фотисов е роден през 1800 година в най-източния завършек на Сливен – махалата Ново село, в оскъдно семейство. От дребен остава сирак без татко, а за детството му има нищожни сведения. Той посещава гръцкото учебно заведение в Сливен, което е едно от първите в града учредено през 1805 година Там се научава да чете и написа на гръцки език, който след това му отваря редица порти за кариерно развиване.
Първото му занимание като младеж е сладкарството и няколко години той работи като шекерджия. След време се преориентира към караабаджилъка – текстилно произвеждане и търговия с аби и шаяци. Пътува постоянно до Цариград, където съумява да развие освен комерсиалните си умения, само че и своя предприемачески дух.
Още през при започване на 20-те години на 19-и век Желязков изобретява „ апарат от дърво и телове “ (както самият той го нарича), който заменя най-трудоемката и мудна ръчна активност в шаечното произвеждане – влаченето на вълната. Техническата същина на изобретението остава непозната до ден сегашен, защото не са останали никакви чертежи на хартия, само че работата му се отразява извънредно положително на производството.
Добри Желязков работи доста по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му са желани от купувачите поради по-високото си качество. С това той си печели неодобрението на абаджийския еснафин в града, а турските управници стартират да го преследват.
През април 1830 година, след следващата Руско-турска война (1828 – 1829 г.), Добри Желязков се преселва в съветския черноморски град Севастопол, на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров. Там се захваща с търговия и скоро натрупва положение, само че продължава да мечтае за лично тъкачно дружество. В Русия той се дами за Марийка Янакиева, която също е преселница от Сливен.
По време на престоя си в Русия той се занимава с търговия с разнообразни колониални артикули. Пътува доста и следи развиването на съветската промишленост в производството на сукно. След едно посещаване в град Екатеринослав (днес Днепропетровск), Желязков взема решение да изостави търговията, да се върне в родния си град и да построи лична текстилна фабрика.
Тъкачен стан от 19-и век. фотография: Музей на текстилната промишленост, град Сливен
Как е издигната първата фабрика в България?
Семейството на Добри Желязков се завръща в Сливен през 1834 година, а първите уреди той конфигурира в къщата на своята брачна половинка.
Той създава модели на машинален стан, чекрък, дарак и други машини, работещи с потребление на водната сила, на правилото на воденицата. Той ги придвижва скрито в Сливен, скрити в чували с вълна, с цел да заблуди турското и съветското държавно управление. По това време Русия не разрешава износа на каквито и да е фабрични уреди в вражески страни, защото ги смята за кражба на ноу-хау.
Сградата на първата текстилна работилница в Сливен е с дължина от 22.20 метра, широчина от 4,80 метра и височина от 3.80 метра. Машините стартират да работят още същата година и създават здрави и необятни платове. На двора е ситуиран съвременен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесен от чужбина промишлен шубрак, нужен за боядисването на преждите.
Година по-късно фабриката стартира да тъче сукна и дребни килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно с помощта на тях славата на индустриалното произвеждане на Желязков се разнася из цялата Османска империя.
В същото време обаче той си навлича гнева на част от старите сливенски абаджии, които се оплакват от него пред управляващите. Големите облаги на Добри Желязков водят до злоба и неодобрение, както измежду локалните занаятчии, по този начин и у турската власт. Информацията, че един неправоверен гражданин е почнал да тъче сукно, сходно на най-хубавите европейски мостри, скоро стигна и до самия султан Махмуд II.
За благополучие на Добри Желязков османският държател е един от малцината реформатори в Османската империя от онази ера. Той желал да обнови стопанската система, а един от плановете предвиждал доставка на евтини и солидни платове за офицери, служители и бойци от турската войска.
Султан Махмуд II, фотография: Wikipedia
От огромно значение е и фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди, който има постоянни позиции в султанския двор. В резултат на това на 16 февруари 1836 година е публикуван султански ферман, който слага основите на текстилната промишленост в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен.
Така Желязков освен, че не е глобен поради своята активност, само че е освободен от налози и даже получава еднократна държавна дотация. Той стартира да работи интензивно, с цел да извърши изискваните от него държавни поръчки.
В самото начало за Добри Желязков работят 80 души от България и Моравия, а по-късно той построява още две заводи в родния си град.
По силата на фермана и съгласно подписания за три години контракт сред турското държавно управление и Добри Желязков, страната би трябвало да построи фабрика, да обезпечи земя, машини и служащи, а сливенският занаятчия да купува вълна, горива, химикали за производството, да заплаща заплати на служащите и да продава на държавното управление платовете по авансово контрактувана цена от 21 гроша за критерий. Печалбите (или, надлежно, загубите) остават за сметка на Желязков, който по това време получава и прякора си Фабрикаджията.
Новата фабрика е издигната в дефилето над Сливен. Желязков придвижва в нея своите машини, закупува нови от чужбина, работи с локални и непознати майстори. На служащи и снабдители той заплаща добре и работата върви чудесно. Работниците му носят на фесовете си специфични значки, а в празничните дни Фабрикаджията окачва на облеклата си и подарения му от султана златен звездообразен медал. Той получава и различен специфичен подарък от султана - златни ножици и критерий, които обаче не са непокътнати.
Самата постройка е много внушителна и съвременна за времето си, което прави мощно усещане на пътешествениците, минали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 година, държавното здание е „ продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореця. В двете огромни зали на основното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на фино, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане. “
Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща повърхност 15 500 квадратни метра, от които са застроениблизо 4000 квадратни метра. Тя е и най-голямото здание в българските земи за времето си след Рилския манастир.
Сградата на текстилната фабрика на Добри Желязков в наши дни. фотография: Wikipedia
Защо фабриката остава без своя създател?
След гибелта на султан Махмуд II настава поврат в сполучливото начинание. Новият аянин (областен управител) в Сливен – Мустафа бей, отстранява Добри Желязков от ръководството на фабриката. Почти опустошен, той получава задача да основе нова сукнена фабрика в Измит (Мала Азия), само че тя не съумява да проработи сполучливо. Въпреки неудачите в ръководството на сливенската фабрика и митингите на служащите, Фабрикаджията не е върнат на работа.
Добри Желязков умира на 65 години през 1865 година и е заровен в двора на сливенската черква „ Св. Димитър “. Той и фамилията му слагат началото на доста от известните сливенски семейства - Желязкови, доктор Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и други.
Той е и един от първите жители на Сливен, които оферират да се построи девическо учебно заведение през 1841 година, като персонално се заема със задачата да се откри учителка.
Фабриката му работи непрестанно цели 60 години, като дава прехранване на хиляди фамилии и служи за начало и пример на българската текстилна промишленост. След Освобождението тя последователно запада, защото губи главните си пазари, които остават в Османската империя. Оцелелите след няколко пожара постройки са превърнати в държавен затвор през 1904 година и резервират тази своя функционалност до 1944 година.
Днес постройката е със статут на музей и монумент на културата от национално значение.
По това време град Сливен е един от центровете на османската текстилна промишленост. Почти във всяка къща се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и други произведения, а купувачите са търговци от цялата империя.
Техниката на обработката на вълната е съвсем напълно ръчна, а процесът е извънредно трудоемък. Един човек обаче взема решение, че може да провежда всеобщо машинно произвеждане и да промени напълно метода, по който действа този бизнес. Неговият предприемачески усет слага и началото на първата същинска фабрика у нас.
Кой е Добри Желязков?
Добри Желязков Фотисов е роден през 1800 година в най-източния завършек на Сливен – махалата Ново село, в оскъдно семейство. От дребен остава сирак без татко, а за детството му има нищожни сведения. Той посещава гръцкото учебно заведение в Сливен, което е едно от първите в града учредено през 1805 година Там се научава да чете и написа на гръцки език, който след това му отваря редица порти за кариерно развиване.
Първото му занимание като младеж е сладкарството и няколко години той работи като шекерджия. След време се преориентира към караабаджилъка – текстилно произвеждане и търговия с аби и шаяци. Пътува постоянно до Цариград, където съумява да развие освен комерсиалните си умения, само че и своя предприемачески дух.
Още през при започване на 20-те години на 19-и век Желязков изобретява „ апарат от дърво и телове “ (както самият той го нарича), който заменя най-трудоемката и мудна ръчна активност в шаечното произвеждане – влаченето на вълната. Техническата същина на изобретението остава непозната до ден сегашен, защото не са останали никакви чертежи на хартия, само че работата му се отразява извънредно положително на производството.
Добри Желязков работи доста по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му са желани от купувачите поради по-високото си качество. С това той си печели неодобрението на абаджийския еснафин в града, а турските управници стартират да го преследват.
През април 1830 година, след следващата Руско-турска война (1828 – 1829 г.), Добри Желязков се преселва в съветския черноморски град Севастопол, на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров. Там се захваща с търговия и скоро натрупва положение, само че продължава да мечтае за лично тъкачно дружество. В Русия той се дами за Марийка Янакиева, която също е преселница от Сливен.
По време на престоя си в Русия той се занимава с търговия с разнообразни колониални артикули. Пътува доста и следи развиването на съветската промишленост в производството на сукно. След едно посещаване в град Екатеринослав (днес Днепропетровск), Желязков взема решение да изостави търговията, да се върне в родния си град и да построи лична текстилна фабрика.
Тъкачен стан от 19-и век. фотография: Музей на текстилната промишленост, град Сливен
Как е издигната първата фабрика в България?
Семейството на Добри Желязков се завръща в Сливен през 1834 година, а първите уреди той конфигурира в къщата на своята брачна половинка.
Той създава модели на машинален стан, чекрък, дарак и други машини, работещи с потребление на водната сила, на правилото на воденицата. Той ги придвижва скрито в Сливен, скрити в чували с вълна, с цел да заблуди турското и съветското държавно управление. По това време Русия не разрешава износа на каквито и да е фабрични уреди в вражески страни, защото ги смята за кражба на ноу-хау.
Сградата на първата текстилна работилница в Сливен е с дължина от 22.20 метра, широчина от 4,80 метра и височина от 3.80 метра. Машините стартират да работят още същата година и създават здрави и необятни платове. На двора е ситуиран съвременен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесен от чужбина промишлен шубрак, нужен за боядисването на преждите.
Година по-късно фабриката стартира да тъче сукна и дребни килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно с помощта на тях славата на индустриалното произвеждане на Желязков се разнася из цялата Османска империя.
В същото време обаче той си навлича гнева на част от старите сливенски абаджии, които се оплакват от него пред управляващите. Големите облаги на Добри Желязков водят до злоба и неодобрение, както измежду локалните занаятчии, по този начин и у турската власт. Информацията, че един неправоверен гражданин е почнал да тъче сукно, сходно на най-хубавите европейски мостри, скоро стигна и до самия султан Махмуд II.
За благополучие на Добри Желязков османският държател е един от малцината реформатори в Османската империя от онази ера. Той желал да обнови стопанската система, а един от плановете предвиждал доставка на евтини и солидни платове за офицери, служители и бойци от турската войска.
Султан Махмуд II, фотография: Wikipedia
От огромно значение е и фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди, който има постоянни позиции в султанския двор. В резултат на това на 16 февруари 1836 година е публикуван султански ферман, който слага основите на текстилната промишленост в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен.
Така Желязков освен, че не е глобен поради своята активност, само че е освободен от налози и даже получава еднократна държавна дотация. Той стартира да работи интензивно, с цел да извърши изискваните от него държавни поръчки.
В самото начало за Добри Желязков работят 80 души от България и Моравия, а по-късно той построява още две заводи в родния си град.
По силата на фермана и съгласно подписания за три години контракт сред турското държавно управление и Добри Желязков, страната би трябвало да построи фабрика, да обезпечи земя, машини и служащи, а сливенският занаятчия да купува вълна, горива, химикали за производството, да заплаща заплати на служащите и да продава на държавното управление платовете по авансово контрактувана цена от 21 гроша за критерий. Печалбите (или, надлежно, загубите) остават за сметка на Желязков, който по това време получава и прякора си Фабрикаджията.
Новата фабрика е издигната в дефилето над Сливен. Желязков придвижва в нея своите машини, закупува нови от чужбина, работи с локални и непознати майстори. На служащи и снабдители той заплаща добре и работата върви чудесно. Работниците му носят на фесовете си специфични значки, а в празничните дни Фабрикаджията окачва на облеклата си и подарения му от султана златен звездообразен медал. Той получава и различен специфичен подарък от султана - златни ножици и критерий, които обаче не са непокътнати.
Самата постройка е много внушителна и съвременна за времето си, което прави мощно усещане на пътешествениците, минали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 година, държавното здание е „ продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореця. В двете огромни зали на основното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на фино, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане. “
Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща повърхност 15 500 квадратни метра, от които са застроениблизо 4000 квадратни метра. Тя е и най-голямото здание в българските земи за времето си след Рилския манастир.
Сградата на текстилната фабрика на Добри Желязков в наши дни. фотография: Wikipedia
Защо фабриката остава без своя създател?
След гибелта на султан Махмуд II настава поврат в сполучливото начинание. Новият аянин (областен управител) в Сливен – Мустафа бей, отстранява Добри Желязков от ръководството на фабриката. Почти опустошен, той получава задача да основе нова сукнена фабрика в Измит (Мала Азия), само че тя не съумява да проработи сполучливо. Въпреки неудачите в ръководството на сливенската фабрика и митингите на служащите, Фабрикаджията не е върнат на работа.
Добри Желязков умира на 65 години през 1865 година и е заровен в двора на сливенската черква „ Св. Димитър “. Той и фамилията му слагат началото на доста от известните сливенски семейства - Желязкови, доктор Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и други.
Той е и един от първите жители на Сливен, които оферират да се построи девическо учебно заведение през 1841 година, като персонално се заема със задачата да се откри учителка.
Фабриката му работи непрестанно цели 60 години, като дава прехранване на хиляди фамилии и служи за начало и пример на българската текстилна промишленост. След Освобождението тя последователно запада, защото губи главните си пазари, които остават в Османската империя. Оцелелите след няколко пожара постройки са превърнати в държавен затвор през 1904 година и резервират тази своя функционалност до 1944 година.
Днес постройката е със статут на музей и монумент на културата от национално значение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ