Има ли полза от затворите?
В момента в международните затвори има над 9 милиона души. Половината от тях са в страните Америка, Китай и Русия. Засега Съединени американски щати държи върха за най-вече затворени нарушители – над 2.3 милиона. В Америка живее 5% от международното население, а над ¼ от тези хора са зад решетките. Но има ли изгода от пандизите?
Не. Всъщност, данните сочат, че пандизите реализират тъкмо противоположното на това, за което служат – те основават по-голяма престъпност и създават по-голям брой нарушители. Когато всички тези престъпили закона хора се съберат на едно място, което нямат право да напущат, това, за което могат да приказват, е едно – да споделят личните си закононарушения и да се учат от „ опита “ на другите. Престъпността даже се практикува в пандизите, освен това по всевъзможни способи. Някои пандизчии даже се издигат и стартират да дирижират нови закононарушения, до момента в който се намират зад решетките.
Затова не е учудващо, че броят на рецидивистите е толкоз огромен. В Америка съвсем 70% от пандизчиите са били задържани наново, в границите на 3 години след освобождението им. Във Англия статистиката не се разграничава изключително доста – 47% от освободените биват залавяни още веднъж до първите 3 години от стартирането им на независимост.
Някои от международно приетите психолози настояват, че затварянето на хората зад решетки и възбраната над тях да контактуват с други хора е извънредно рискова за психическото им здраве. Това ги дехуманизира и ги принуждава да мислят единствено и само за това по какъв начин да избягат, с цел да правят нови закононарушения. Веднъж случило се, тези хора не виждат никаква опция в живота си, с изключение на да бъдат нарушители. Засега най-травмиращо въздействие на пандизчиите оказва изолацията от околните им хора. Психолозите споделят, че фактор номер 1 за това дали даденият нарушител ще прави нови закононарушения, е това дали има поддръжката на фамилията си или не. Затворите трансформират тази поддръжка в изцяло невъзможна.
Само в Америка 2.7 милиона деца имат родители, които са в пандизите. Проучванията демонстрират, че когато дете има родител, който е зад решетките, то е доста по-склонно също да извърши закононарушение. И по този начин какъв е отговорът? Какво е решението?
Има страна, в която задържаните след освобождението си нарушители, съставляват единствено 20%. В нея биват лишени от независимост единствено 70 на всеки 100 000 души. Това е много дребен брой, съпоставено с рекордьора в тази област – Америка, която задържа 716 на всеки 100 000 души. Тази страна е Норвегия.
Норвегия е една от най-безопасните страни за живеене. Но по какъв начин е допустимо това, в случай, че толкоз дребен брой нарушители биват затваряни зад решетките? В Норвегия имат вяра, че с цел да се понижи престъпността, е значимо нарушителите да се трансфорат в пълноценни членове на обществото – едвам тогава процентът на закононарушенията ще намалее, а няма да нараства непрекъснато, както е в Америка. Норвегия съумява да усъвършенства изкуството на реабилитирането.
Но методите им са много необикновени. За разлика от другите страни, управляващите не затварят причинителя в празна бяла стая, с цел да го разпитват по цели денонощия, а се държат със своите нарушители като с изцяло естествени човешки същества. Това може да звучи много незаслужено – въпреки всичко това са хора, които са наранили или даже умъртвили някого.
Но дано разгледаме „ Halden ” – затвор с оптималната сигурност в Норвегия, който е дом на най-закоравелите нарушители. В него всички причинители на закононарушения са равностойни и към тях се отнасят по еднакъв метод. Затворниците имат лични стаи с прозорци, които даже са уютни и приветливи, в тях има тв приемник, персонален душ, мини-хладилник и други първокласни неща. В „ Halden ” има учебно заведение по готварство, където пандизчиите се учат сами да подготвят вечерята си. На тях им е разрешено да напущат стаите си, когато изискат, с цел да се възползват от опциите в пандиза като фитнес, спортна зала, стадиони, музикално студио, дърводелска работилница, библиотека с книги и компютърни игри. Затворниците непрекъснато са подтиквани да излизат от стаите си, като за това даже им се заплаща – по 7 $ на ден, с цел да поддържат връзка и да се социализират. Всеки от тях има опция да се образова и да си откри работа.
Стая в пандиза „ Halden “, Норвегия
Никой в никакъв случай не се е опитвал да избяга от „ Halden ”, нито в миналото е имало случай със пандизчиите. Може би ще се запитате за какво е всичко това? Нима заслужават сходна орис?
Целта на всичко това е единствено една – реабилитация. Когато видят и осъзнаят какъв брой по-добър би бил животът им без закононарушения, никой от арестуваните не желае да се връща към тъмното си минало. Почти никой от тези хора не прави закононарушения наново.
Норвегия е страна, в която отнемането на свободата на нарушителите се смята за задоволително наказване единствено по себе си. По този метод управляващите се пробват да излекуват психическите рани, които са подтикнали тези хора да извършат закононарушението преди всичко. Този способ несъмнено е недопустим за огромна част от хората и метода, по който Норвегия се отнася със своите нарушители предизвика голям брой диспути и рецензии към страната. Но данните сочат, че престъпността в Норвегия понижава с всяка минала година.
След освобождението си от пандиза в Норвегия, нарушителите постоянно биват проверявани от психолози, които обръщат внимание на метода, по който те се усещат и се твърдят, че дадения човек си е намерил добра работа. За разлика от Америка да вземем за пример, където даже едно малко закононарушение поставя голяма черна точка в автобиографията на нарушителя и той знае, че в никакъв случай повече няма да успее да си откри работа и да има кариера. Психолозите считат, че изгубеното бъдеще е най-честата причина някогашните пандизчии още веднъж да се обръщат към престъпния свят.
Максималната присъда в Норвегия е единствено 21 години. Дори терористът Андеш Брайвик, който през 2011 година убива 8 души посредством коли бомби в Осло, а по-късно прострелва 69 души в летен лагер, е наказан на 21 години. Тази къса присъда е посрещната с голям песимизъм и даже омерзение от международните медии.
Андеш Байвик
Той е най-голямото предизвикателство, което системата на Норвегия би трябвало да премине, с цел да потвърди фактически, че нейната концепция за реабилитация в действителност работи. Но дали ще успее? Само времето може да покаже.
