Личният избор на храна като мярка срещу климатичната криза
В доста райони старите сортове плодове и зеленчуци са съвсем изгубени и са сменени от видоизменени и привнесени семена
© Цветелина Николаева Негативните промени в климата нормално се асоциират с нездравословните излъчвания, отделяни от превоза, енергетиката, индустрията. Начинът по който човечеството се изхранва обаче също има голям принос за задълбочаването на казуса. Както недвусмислено сподели оповестеният през август специфичен отчет на Организация на обединените нации по тематиката, интензивното и монокултурно земеделие, огромното индустриално отглеждане на животни и промишленото произвеждане на храни изтощават земята и способстват доста за световното стопляне. И нещата ще стават все по-зле, тъй като наслелението на света се усилва, а междинният стандарт на живот се усъвършенства и диетата на човечеството включва от ден на ден и повече калории, изключително месо и модифицирани артикули.
Един от методите да противодействаме е да се начърчи устойчивото и локално произвеждане и да се промени потребителското държание - да научим повече за това по какъв начин се отглежда храната ни; да включим в диетата си повече стабилно отглеждани храни и повече растителни храни; да вършим осведомен избор, когато пазарим.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това е и фокусът на нов план на име " Екообщество посредством храната: персонални избори против климатичните промени ", по който придвижването " Slow Food България " стартира работа в партньорство с Асоциация " Родители ". Проектът като цяло има за цел да увеличи знанията на жителите за питателните култури и храната и да ги тласне към по-устойчив избор и в същото време да увеличи ангажираността им към екопроблемите и климатичните промени. Акцент е подложен и върху работата с деца, защото измежду задачите е да се възпитата трайни положителни хранителни привички в новото потомство.
Проектът се извършва по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с поддръжката на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия с 49 500 евро.
Устойчивото земеделие като контраст на климатичната рецесия
Една от главните цели на организацията Slow Food е да съхранява естественото биоразнообразие - сортове, породи и съответните обичайни хранителни артикули, създавани в локалните общности. Те са доста по-пълноценна храна спрямо промишлено създадената, а паралелно с това имат и висока културна и икономическа стойност за районите. Локалните култури, отглеждани от дребни локални фермери, са и доста по-устойчиви в екологичен смисъл.
За това й развъждането и разпространението на тези култури, артикули и характерните познания на производителите им са измежду методите за акомодация на земеделието към изменящия се климат.
" Според някои предвиждания климатът към 2050 г в България може да стане изсъхнал субтропичен. Това значи провокации за земеделието и промени в зоните на развъждане на култури - за едни фермери, да вземем за пример в ниските райони, това значи компликации, само че за други - в по-високите места, се отварят нови благоприятни условия за развъждане на нови култури ", oбяснява Десислава Димитрова, ръководител на " Slow Food България ".
По думите й това е късмет да се разшири мрежата от локални общности на " Slow Food България ", където се отглеждат автохонни и характерни култури. Сега тя включва шест локални общности, които съгласно Десислава Димитрова могат да нараствнат на 15. " Важно е да подкрепим хората, които със стопанствата си са приели, че тяхна задача е да създават качествени храни. И да помогнем за разпространяване на качествените култури, тъй като в доста региони на страната производителите са неглижирали сортовете старите локални сортове и купуват семена от магазините, които постоянно са привнесени и видоизменени. И след това се чудят за какво доматите към този момент са като преди ", споделя ръководителят на " Slow Food България ".
За да се случи това обаче е нужно потребителите да имат информация за качествата и изгодите от тези храни и да ги търсят и избират. Защото, както отбелязва Десислава Димитрова,те не са музейни експонати и би трябвало да бъдат създавани, с цел да съществуват, а за това е нужно да имат и пазар.
Дейностите по плана
Една от главните действия по тригодишния план е създаването на мрежа от проучвателен центрове (унивестителстки и университетски структури, институти и др.), чиято цел ще е да разпространява растителната храна като средство за битка с климатичните промени. Димтирова отбелязва, че органиацията няма за цел да предизвиква веганството или вегетарианството, стига месните артикули да са резултат от стабилно животносвъдство, а задачата е по-скоро да се опазят сортовете растения, присъщи за разнообразни райони на България, и да се покаже, че във време на климатични промени, те дават благоприятни условия да се разнообрази храненето.
Сред задачите е и да се възвърне връзката наука-потребители, тъй че да се разширят знанията на хората за локалното, стабилно произвеждане и неговите артикули. Това ще стане посредством показване на активността и услугите на изследователските центове на страницата на организацията (която е в развой на създаване www. slowfood-bg.com), посредством създаване на връзки сред тях учебни заведения и заведения за хранене и популяризация на ресурсите им посредством медиите.
" Slow Food България " възнамерява партньорство с най-малко три ресотранта, с които да организира 12 сезонни кулинарни демонстрации с продуктите на производители от мрежата на Slow Food (предстои те да бъдат определени с конкурс. Сред другите действия ще са разпространяване на инфоматериали за растителното многообразие, храните, моделите на хранене и др и изявления в медиите. Като част от дейностите по плана ще е и форума " Тера Мадре - България " през 2021 г с пазар на обичайни артикули.
Фокус към децата
Съществена част от плана ще е работата с деца сред 1 и 4 клас и техните учители и родители, защото усетът се възпитава в детството, а учебното заведение играе значима роля за това. Пилотният план ще се случи в 26-о учебно заведение в София с вяра по-късно да бъде прибавен в още няколко учебни заведения в идващите три години. Проектът е късмет и за родителите да покачат знанията си за избора на храна, качествата й, другите други възможности при извършването на покупки и така нататък, освен това без да им се насажда виновност на тематика потребни и нездравословни храните, отбелязва и Яна Алексиева от Асоциация " Родители ".
© Цветелина Николаева Негативните промени в климата нормално се асоциират с нездравословните излъчвания, отделяни от превоза, енергетиката, индустрията. Начинът по който човечеството се изхранва обаче също има голям принос за задълбочаването на казуса. Както недвусмислено сподели оповестеният през август специфичен отчет на Организация на обединените нации по тематиката, интензивното и монокултурно земеделие, огромното индустриално отглеждане на животни и промишленото произвеждане на храни изтощават земята и способстват доста за световното стопляне. И нещата ще стават все по-зле, тъй като наслелението на света се усилва, а междинният стандарт на живот се усъвършенства и диетата на човечеството включва от ден на ден и повече калории, изключително месо и модифицирани артикули.
Един от методите да противодействаме е да се начърчи устойчивото и локално произвеждане и да се промени потребителското държание - да научим повече за това по какъв начин се отглежда храната ни; да включим в диетата си повече стабилно отглеждани храни и повече растителни храни; да вършим осведомен избор, когато пазарим.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това е и фокусът на нов план на име " Екообщество посредством храната: персонални избори против климатичните промени ", по който придвижването " Slow Food България " стартира работа в партньорство с Асоциация " Родители ". Проектът като цяло има за цел да увеличи знанията на жителите за питателните култури и храната и да ги тласне към по-устойчив избор и в същото време да увеличи ангажираността им към екопроблемите и климатичните промени. Акцент е подложен и върху работата с деца, защото измежду задачите е да се възпитата трайни положителни хранителни привички в новото потомство.
Проектът се извършва по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с поддръжката на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия с 49 500 евро.
Устойчивото земеделие като контраст на климатичната рецесия
Една от главните цели на организацията Slow Food е да съхранява естественото биоразнообразие - сортове, породи и съответните обичайни хранителни артикули, създавани в локалните общности. Те са доста по-пълноценна храна спрямо промишлено създадената, а паралелно с това имат и висока културна и икономическа стойност за районите. Локалните култури, отглеждани от дребни локални фермери, са и доста по-устойчиви в екологичен смисъл.
За това й развъждането и разпространението на тези култури, артикули и характерните познания на производителите им са измежду методите за акомодация на земеделието към изменящия се климат.
" Според някои предвиждания климатът към 2050 г в България може да стане изсъхнал субтропичен. Това значи провокации за земеделието и промени в зоните на развъждане на култури - за едни фермери, да вземем за пример в ниските райони, това значи компликации, само че за други - в по-високите места, се отварят нови благоприятни условия за развъждане на нови култури ", oбяснява Десислава Димитрова, ръководител на " Slow Food България ".
По думите й това е късмет да се разшири мрежата от локални общности на " Slow Food България ", където се отглеждат автохонни и характерни култури. Сега тя включва шест локални общности, които съгласно Десислава Димитрова могат да нараствнат на 15. " Важно е да подкрепим хората, които със стопанствата си са приели, че тяхна задача е да създават качествени храни. И да помогнем за разпространяване на качествените култури, тъй като в доста региони на страната производителите са неглижирали сортовете старите локални сортове и купуват семена от магазините, които постоянно са привнесени и видоизменени. И след това се чудят за какво доматите към този момент са като преди ", споделя ръководителят на " Slow Food България ".
За да се случи това обаче е нужно потребителите да имат информация за качествата и изгодите от тези храни и да ги търсят и избират. Защото, както отбелязва Десислава Димитрова,те не са музейни експонати и би трябвало да бъдат създавани, с цел да съществуват, а за това е нужно да имат и пазар.
Дейностите по плана
Една от главните действия по тригодишния план е създаването на мрежа от проучвателен центрове (унивестителстки и университетски структури, институти и др.), чиято цел ще е да разпространява растителната храна като средство за битка с климатичните промени. Димтирова отбелязва, че органиацията няма за цел да предизвиква веганството или вегетарианството, стига месните артикули да са резултат от стабилно животносвъдство, а задачата е по-скоро да се опазят сортовете растения, присъщи за разнообразни райони на България, и да се покаже, че във време на климатични промени, те дават благоприятни условия да се разнообрази храненето.
Сред задачите е и да се възвърне връзката наука-потребители, тъй че да се разширят знанията на хората за локалното, стабилно произвеждане и неговите артикули. Това ще стане посредством показване на активността и услугите на изследователските центове на страницата на организацията (която е в развой на създаване www. slowfood-bg.com), посредством създаване на връзки сред тях учебни заведения и заведения за хранене и популяризация на ресурсите им посредством медиите.
" Slow Food България " възнамерява партньорство с най-малко три ресотранта, с които да организира 12 сезонни кулинарни демонстрации с продуктите на производители от мрежата на Slow Food (предстои те да бъдат определени с конкурс. Сред другите действия ще са разпространяване на инфоматериали за растителното многообразие, храните, моделите на хранене и др и изявления в медиите. Като част от дейностите по плана ще е и форума " Тера Мадре - България " през 2021 г с пазар на обичайни артикули.
Фокус към децата
Съществена част от плана ще е работата с деца сред 1 и 4 клас и техните учители и родители, защото усетът се възпитава в детството, а учебното заведение играе значима роля за това. Пилотният план ще се случи в 26-о учебно заведение в София с вяра по-късно да бъде прибавен в още няколко учебни заведения в идващите три години. Проектът е късмет и за родителите да покачат знанията си за избора на храна, качествата й, другите други възможности при извършването на покупки и така нататък, освен това без да им се насажда виновност на тематика потребни и нездравословни храните, отбелязва и Яна Алексиева от Асоциация " Родители ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ