Страната, в която убиват по шест деца на ден
В Мексико бруталното принуждение е всекидневие. Новините за осъществяваните в моята татковина закононарушения обикалят целия свят. Една от последните: в предградие на Гуадалахара бе открит всеобщ гроб със 119 чувала с човешки остатъци, написа Анабел Ернандес, журналистка и писателка.
Това е извънредно. А най-страшното е, че постоянно в Мексико насилието е ориентирано против деца и младежи. Те са съвсем невидими жертви, техният глас остава нечут. През последните 12 години във войната сред наркокартелите са изчезнали безследно хиляди деца и младежи. Повечето от тях са били убити. А държавните чиновници, политиците, служителите на реда и военните доста постоянно са част от проведената престъпност.
Списъкът на гибелта
През ноември 2012, малко преди края на шестгодишното ръководство на Фелипе Калдерон, получих от осведомител лист, чието наличие към оня миг не беше обществено известно. Когато отворих документа, усетих по какъв начин внезапно ме побиха студени тръпки. Не можех да допускам на очите си: това беше лист на всички безследно изчезнали хора в страната от 2007 до юли 2012 година, които отиващото си държавно управление просто беше замело под килима. Ставаше въпрос за над 20 000 жертви! В различен държавен документ се говореше даже за 25 276 души.
Моят осведомител знаеше, че този лист би трябвало да бъде погубен. Но преди този момент беше изпратил по едно копие на мен, на "Ню Йорк Таймс " и на "Лос Анджелис Таймс ". Аз разгласих листата в едно мексиканско седмично списание.
За да скрие това, че войната против наркокартелите е предизвикала толкоз доста жертви, мексиканското държавно управление твърдеше, че в тази ситуация става въпрос за нарушители, които надали не си заслужавали да умрат. Управниците желаеха да скрият този лист освен тъй като знаеха, че той ще провокира голямо отвращение в света, само че и тъй като осъзнаваха, че той ще развенчае мита за това, че хората от наркокартелите и други някакви злодеи се избивали взаимно.
Въпросният лист съдържаше освен имената на жертвите, само че също и мястото, където те са били похитени, името и телефона на техния непосредствен, който е съобщил за изгубването им, и частично изложение на събитията в съответния случай. В голямата си част жертвите бяха деца и младежи - някои бяха на 17 или 16, а други едвам на 15 или 13 години. Тези деца са изчезнали на улицата, на някоя бензиностанция, на автомагистралата или даже пред личния си дом.
Дълго време новото държавно управление на президента Енрике Пеня Нието отхвърляше съществуването на сходен лист. В края на 2013 година то въпреки всичко си призна. През ръководството на Нието (2012-2018) описът беше институционализиран, а държавното управление се ангажира да го актуализира и да го разгласява постоянно. В него жертвите се разделят най-общо на две групи: безследно изчезнали и отвлечени. При отвличанията става дума за потребление на мощ и правните правила са доста по-различни, в сравнение с в случаите с безследно изчезналите.
От последния вид на документа, обнародван от мексиканското Министерство за социална сигурност, излиза наяве, че от 2007 до април 2018 година в Мексико са изчезнали 8195 деца и младежи, а общият брой на жертвите от този тип закононарушения е 37 435. Почти една четвърт от безследно изчезналите са били деца или младежи.
През същия интервал в Мексико е регистриран и доста висок брой убити деца и младежи - над 27 000 души под 19 години, по публични данни на държавното управление. А това значи, че дневно са убивани приблизително по шест деца.
Факт е, че след 2006 година насилието в Мексико набъбна доста - редица държавни чиновници и цели институции се включиха на страната на могъщия наркокартел Синалоа в неговата борба за сфери на въздействие с другите наркокартели. Така избухна и жестоката война сред картелите. И до момента в който децата и младежите са пушечно месо в една война, водена от възрастните, мирът просто не е вероятен.
Авторката на публикацията Анабел Ернандес от дълги години се занимава с тематиката за наркокартелите и корупцията в Мексико. Заради отправени смъртни закани тя напуща родината си и се открива да живее в Европа. На Глобалния медиен конгрес на Дойче веле през 2019 година тя получи премията за независимост на словото - Freedom of Speech Award 2019.
Това е извънредно. А най-страшното е, че постоянно в Мексико насилието е ориентирано против деца и младежи. Те са съвсем невидими жертви, техният глас остава нечут. През последните 12 години във войната сред наркокартелите са изчезнали безследно хиляди деца и младежи. Повечето от тях са били убити. А държавните чиновници, политиците, служителите на реда и военните доста постоянно са част от проведената престъпност.
Списъкът на гибелта
През ноември 2012, малко преди края на шестгодишното ръководство на Фелипе Калдерон, получих от осведомител лист, чието наличие към оня миг не беше обществено известно. Когато отворих документа, усетих по какъв начин внезапно ме побиха студени тръпки. Не можех да допускам на очите си: това беше лист на всички безследно изчезнали хора в страната от 2007 до юли 2012 година, които отиващото си държавно управление просто беше замело под килима. Ставаше въпрос за над 20 000 жертви! В различен държавен документ се говореше даже за 25 276 души.
Моят осведомител знаеше, че този лист би трябвало да бъде погубен. Но преди този момент беше изпратил по едно копие на мен, на "Ню Йорк Таймс " и на "Лос Анджелис Таймс ". Аз разгласих листата в едно мексиканско седмично списание.
За да скрие това, че войната против наркокартелите е предизвикала толкоз доста жертви, мексиканското държавно управление твърдеше, че в тази ситуация става въпрос за нарушители, които надали не си заслужавали да умрат. Управниците желаеха да скрият този лист освен тъй като знаеха, че той ще провокира голямо отвращение в света, само че и тъй като осъзнаваха, че той ще развенчае мита за това, че хората от наркокартелите и други някакви злодеи се избивали взаимно.
Въпросният лист съдържаше освен имената на жертвите, само че също и мястото, където те са били похитени, името и телефона на техния непосредствен, който е съобщил за изгубването им, и частично изложение на събитията в съответния случай. В голямата си част жертвите бяха деца и младежи - някои бяха на 17 или 16, а други едвам на 15 или 13 години. Тези деца са изчезнали на улицата, на някоя бензиностанция, на автомагистралата или даже пред личния си дом.
Дълго време новото държавно управление на президента Енрике Пеня Нието отхвърляше съществуването на сходен лист. В края на 2013 година то въпреки всичко си призна. През ръководството на Нието (2012-2018) описът беше институционализиран, а държавното управление се ангажира да го актуализира и да го разгласява постоянно. В него жертвите се разделят най-общо на две групи: безследно изчезнали и отвлечени. При отвличанията става дума за потребление на мощ и правните правила са доста по-различни, в сравнение с в случаите с безследно изчезналите.
От последния вид на документа, обнародван от мексиканското Министерство за социална сигурност, излиза наяве, че от 2007 до април 2018 година в Мексико са изчезнали 8195 деца и младежи, а общият брой на жертвите от този тип закононарушения е 37 435. Почти една четвърт от безследно изчезналите са били деца или младежи.
През същия интервал в Мексико е регистриран и доста висок брой убити деца и младежи - над 27 000 души под 19 години, по публични данни на държавното управление. А това значи, че дневно са убивани приблизително по шест деца.
Факт е, че след 2006 година насилието в Мексико набъбна доста - редица държавни чиновници и цели институции се включиха на страната на могъщия наркокартел Синалоа в неговата борба за сфери на въздействие с другите наркокартели. Така избухна и жестоката война сред картелите. И до момента в който децата и младежите са пушечно месо в една война, водена от възрастните, мирът просто не е вероятен.
Авторката на публикацията Анабел Ернандес от дълги години се занимава с тематиката за наркокартелите и корупцията в Мексико. Заради отправени смъртни закани тя напуща родината си и се открива да живее в Европа. На Глобалния медиен конгрес на Дойче веле през 2019 година тя получи премията за независимост на словото - Freedom of Speech Award 2019.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ