Експерт: В матурата по български език и литература е допусната семантична грешка
В матурата по български език и литература е позволена семантична неточност. Словосъчетанието в седми въпрос от теста е членувано. Това сподели езиковедът доцент Борислав Георгиев в ефира на БТВ.
„ Всяка година към матурите настъпва една нервност. Предизвиква се свръхреакция от това, че би трябвало да дебнем учениците. Този изпит е значим на зрелостниците и цялото това напрежение “, Това съобщи Цвета Брестничка, ръководител на управителния съвет на организация Асоциация „ Родители “.
„ Стандартният %, общопризнат в света при техническа неточност е на нея всеки да получи една точка “, сподели Георгиев. „ МОН имат неприятния табиет да си измислят нова граматика. "Комисията " е членувано. Авторът на задачата издава, че по-скоро мислене на съветски и чешки език, в сравнение с български “.
„ Аз вкарах системата с тестванията в изпитите “, акцентира специалистът. „ Понякога се случват неточности, колкото и да гледаш. Сензацията този път се получи поради този господин, който е позволил грешката, а се изяснява по най-безумния метод “, сподели специалистът.
Припомняме, че съгласно изискването в теста би трябвало да се уточни изречението, в което няма позволена граматична неточност. "Убедително написаното мотивационно писмо на младия и упорит претендент впечатли КОМИСИЯ " с неестественото си звучене и неналичието на членуване на съществителното "комисия ", което българският език изисква, разгневи възпитаници и родители. Същият отговор "б " обаче е посочен като правилен от МОН. Той е неверен граматически, от което следва, че в цялата задача няма нито един правилен отговор и надлежно зрелостниците са подведени от съставителите на изпитните задания. Това би трябвало да докара до неуважение на точките от тази задача, както и да са отговаряли на нея зрелостниците.
„ Проблемът е нашето отношение към грешката. Децата не се учат да вадят заключения от грешките си и да се поучат и продължат напред, а се глобяват. Допусналият грешката не признава за нея. Нормалният метод е да се признае и да се направи по този начин, че да не се позволява. Въпросът не е правилен и децата би трябвало да бъдат обезщетени “, акцентира Бресничка. „ Не може децата да поясняват какво е желал да каже създателят “, добави тя.
„ Самото изречение образува подтекст. Изречението обрисува доста прецизен миг “, добави езиковедът.
„ Всяка година към матурите настъпва една нервност. Предизвиква се свръхреакция от това, че би трябвало да дебнем учениците. Този изпит е значим на зрелостниците и цялото това напрежение “, Това съобщи Цвета Брестничка, ръководител на управителния съвет на организация Асоциация „ Родители “.
„ Стандартният %, общопризнат в света при техническа неточност е на нея всеки да получи една точка “, сподели Георгиев. „ МОН имат неприятния табиет да си измислят нова граматика. "Комисията " е членувано. Авторът на задачата издава, че по-скоро мислене на съветски и чешки език, в сравнение с български “.
„ Аз вкарах системата с тестванията в изпитите “, акцентира специалистът. „ Понякога се случват неточности, колкото и да гледаш. Сензацията този път се получи поради този господин, който е позволил грешката, а се изяснява по най-безумния метод “, сподели специалистът.
Припомняме, че съгласно изискването в теста би трябвало да се уточни изречението, в което няма позволена граматична неточност. "Убедително написаното мотивационно писмо на младия и упорит претендент впечатли КОМИСИЯ " с неестественото си звучене и неналичието на членуване на съществителното "комисия ", което българският език изисква, разгневи възпитаници и родители. Същият отговор "б " обаче е посочен като правилен от МОН. Той е неверен граматически, от което следва, че в цялата задача няма нито един правилен отговор и надлежно зрелостниците са подведени от съставителите на изпитните задания. Това би трябвало да докара до неуважение на точките от тази задача, както и да са отговаряли на нея зрелостниците.
„ Проблемът е нашето отношение към грешката. Децата не се учат да вадят заключения от грешките си и да се поучат и продължат напред, а се глобяват. Допусналият грешката не признава за нея. Нормалният метод е да се признае и да се направи по този начин, че да не се позволява. Въпросът не е правилен и децата би трябвало да бъдат обезщетени “, акцентира Бресничка. „ Не може децата да поясняват какво е желал да каже създателят “, добави тя.
„ Самото изречение образува подтекст. Изречението обрисува доста прецизен миг “, добави езиковедът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ