Петата директива срещу прането на пари въвежда регулация на виртуалните валути
В края на юли (25.07.) Народното събрание гласоподава на първо четене законопроект за промени и допълнения в Закона за ограниченията против изпирането на пари, с който в българското законодателство се вкарват разпоредбите на така наречен Пета инструкция по отношение на битката с изпирането на пари. Законопроектът на практика вкарва и първата регулация на действия, свързани с виртуалните валути, с оглед попречване на изпиране. Срокът за оферти преди второто четене на законопроекта от Народното събрание изтича на 16 септември, което значи, че в този момент е моментът за обществена полемика върху предложенията.
Новият Закон за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП), признат през март м.г., вкара условията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за попречване потреблението на финансовата система за задачите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т. нар. Четвърта директива).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Междувременно на 19 юни 2018 година в Официалния вестник на Европейски Съюз беше оповестена Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 (т.нар. Пета инструкция по отношение на битката с изпирането на пари). Тя влезе в действие на 9 юли 2018 година, като страните членки следва да приведат националните си законодателства в сходство с нея в период до 10 януари 2020 година
В осъществяване на това обвързване и за задачите на ограниченията за присъединение на България към Валутния механизъм II (ERM II) и Банковия съюз бе образувана междуведомствена работна група за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (Пета директива). Резултатът е точно правенето на сегашния законопроект.
Основните промени, въведени с Петата инструкция във връзка с битката с изпирането на пари, са ориентирани към разширение на пълномощията за директен достъп до информация и нараснала бистрота за действителните притежатели и регулирането на виртуалните валути. Петата инструкция прави основна законодателна стъпка, като вкарва легални дефиниции на две съществени понятия, свързани със покупко-продажбите с виртуални валути, а точно - на " виртуални валути " и на " снабдител на портфейл, който предлага попечителски услуги ".
Виртуални валути – що е то
Според даденото в Директивата определение на " виртуални валути " техните съществени характерности са:Виртуалните валути са цифрово даване на стойност, която не се емитира или подсигурява от централна банка или обществен органВиртуалните валути не са безусловно свързани със законово открита валута и нямат правния статут на валута или на париВиртуалните валути се одобряват от физическите или юридическите лица като средство за обмянаВиртуалните валути могат да се трансферират, съхраняват и търгуват по електронен път.Виртуалните валути следва да се отличават от електронните пари, от по-широкото разбиране за " средства " и от валути за електронни игри, които могат да бъдат употребявани единствено в подтекста на съответни игри. Въпреки че виртуалните валути постоянно може да се употребяват като платежно средство, те могат да бъдат употребявани и за други цели и да намерят приложение като средства за обмяна, вложения, артикули за запазване на стойност или потребление в онлайн казина. Целта на Петата инструкция е да обхване всички вероятни приложения на виртуалните валути.
Доставчиците на портфейли
Според Петата инструкция доставчиците на портфейли са формирания, които дават услуги за запазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
До приемането на Директива (ЕС) 2018/843 доставчиците, участващи в даването на услуги за обмяна сред виртуални валути, както и доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги, не бяха задължени с обединен европейски акт да разпознават съмнителни действия и да ползват политики против изпирането на пари. Включването им в кръга на субектите, задължени да ползват ограниченията против изпирането на пари, се преглежда като стъпка напред към ограничение потреблението на виртуални валути от анонимни лица за незаконни цели. Нещо повече - с Петата инструкция се вкарва условие към страните членки да подсигуряват, че доставчиците на услуги за обмяна сред виртуални валути и доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги, подлежат на лицензиране или регистрация, с цел да упражняват тази си активност.
Публичен указател в Национална агенция за приходите
В осъществяване на задължението за транспониране на Петата инструкция признатите на първо четене промени в ЗМИП плануват включването на нови категории задължени лица в член 4 от настоящия закон, част от които са точно лицата, предоставящи по занимание услуги за обмяна сред виртуални валути и " приети валути без златно покритие ", и доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги.
В сходство с условията на директивата е планувано, че тези категории лица ще подлежат на регистриране в обществен указател към Национална организация по приходите (НАП) за задачите на ограниченията против изпирането на пари и финансирането на тероризма. Условията и реда за вписването ще бъдат уредени в разпоредба на министъра на финансите, а такси ще се събират по цена, утвърдена от Министерски съвет.
Вземайки поради главните функционалности на Национална агенция за приходите – администриране на налози и осигурителни вноски, както и събирането на други обществени и частни държавни вземания, не можем да не си зададем въпроса за какво вносителят на законопроекта е избрал точно приходната организация за воденето на планувания указател на лицата, предоставящи услуги по обмяна на виртуални валути и доставчиците на портфейли, предоставящи попечителски услуги, а не да вземем за пример Комисията за финансов контрол или Българската национална банка. Вероятно задачата на вносителя е да сложи акцент върху фискалния надзор на посочените действия. В обществено наличните протоколи от съвещанията на парламентарните комисии откриваме, че решението е взето на база извършени разисквания с редица страни – членки на Европейския съюз, като Латвия, Австрия, Франция, Естония.
Проектът за промени в ЗМИП не сочи условията, на които едно лице следва да отговори, с цел да бъде вписано в регистъра на Национална агенция за приходите. Надяваме се този пропуск да е целеустремен, а не инцидентен, надлежно с бъдещата разпоредба на министъра на финансите да не бъдат заложени условия, представляващи по съществото си незаконосъобразен регистрационен режим.
Законопроектът вкарва още: възбрана за откриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове и банкови сейфове на фиктивно име; сформиране на лист с длъжностите, заемани от видни политически персони и известяван на Европейската комисия за него; съответни ограничения за разширена сложна инспекция във връзка с лица от страни, които не ползват интернационалните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма; по-широки благоприятни условия за интернационален продан на информация от страна на националните способени органи и други условия на Директива (ЕС) 2018/843.
Законодателното предложение като цяло е положителна стъпка към осъществяването на отговорностите на българската страна за въвеждане на Петата инструкция в националното законодателство. За страдание, то към момента не дава нужната изясненост за изискванията и реда за регистриране в планувания указател на Национална агенция за приходите на доставчиците на портфейли и на така наречен криптоборси. Интересно е какво решение ще бъде възприето в наредбата на министъра на финансите – дали на регистрация ще подлежат единствено лица със седалище и адрес в България или и други лица, предоставящи тези услуги на българския пазар. Задължените лица от тази нова категория следва да подхващат и ограничения за сходство със ЗМИП – включително да одобряват вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари, да извършат оценка на риска, да вкарат процедури и принадлежности за идентификация и инспекция на клиентите си и други
--------
* Авторите на текста, юристите Сибина Ефтенова и Ивет Хараланова, са част от екипа на адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", съветвал внедряването на ограниченията на Четвъртата инструкция в частни и обществени компании. Екипът е зает и с правенето на мнение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограниченията против изпирането на пари. Адв. Сибина Ефтенова взе участие в интернационален конгрес в Лисабон с фокус върху правния режим на виртуалните валути и блокчейн технологията в разнообразни юрисдикции.
Новият Закон за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП), признат през март м.г., вкара условията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за попречване потреблението на финансовата система за задачите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т. нар. Четвърта директива).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Междувременно на 19 юни 2018 година в Официалния вестник на Европейски Съюз беше оповестена Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 (т.нар. Пета инструкция по отношение на битката с изпирането на пари). Тя влезе в действие на 9 юли 2018 година, като страните членки следва да приведат националните си законодателства в сходство с нея в период до 10 януари 2020 година
В осъществяване на това обвързване и за задачите на ограниченията за присъединение на България към Валутния механизъм II (ERM II) и Банковия съюз бе образувана междуведомствена работна група за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (Пета директива). Резултатът е точно правенето на сегашния законопроект.
Основните промени, въведени с Петата инструкция във връзка с битката с изпирането на пари, са ориентирани към разширение на пълномощията за директен достъп до информация и нараснала бистрота за действителните притежатели и регулирането на виртуалните валути. Петата инструкция прави основна законодателна стъпка, като вкарва легални дефиниции на две съществени понятия, свързани със покупко-продажбите с виртуални валути, а точно - на " виртуални валути " и на " снабдител на портфейл, който предлага попечителски услуги ".
Виртуални валути – що е то
Според даденото в Директивата определение на " виртуални валути " техните съществени характерности са:Виртуалните валути са цифрово даване на стойност, която не се емитира или подсигурява от централна банка или обществен органВиртуалните валути не са безусловно свързани със законово открита валута и нямат правния статут на валута или на париВиртуалните валути се одобряват от физическите или юридическите лица като средство за обмянаВиртуалните валути могат да се трансферират, съхраняват и търгуват по електронен път.Виртуалните валути следва да се отличават от електронните пари, от по-широкото разбиране за " средства " и от валути за електронни игри, които могат да бъдат употребявани единствено в подтекста на съответни игри. Въпреки че виртуалните валути постоянно може да се употребяват като платежно средство, те могат да бъдат употребявани и за други цели и да намерят приложение като средства за обмяна, вложения, артикули за запазване на стойност или потребление в онлайн казина. Целта на Петата инструкция е да обхване всички вероятни приложения на виртуалните валути.
Доставчиците на портфейли
Според Петата инструкция доставчиците на портфейли са формирания, които дават услуги за запазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
До приемането на Директива (ЕС) 2018/843 доставчиците, участващи в даването на услуги за обмяна сред виртуални валути, както и доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги, не бяха задължени с обединен европейски акт да разпознават съмнителни действия и да ползват политики против изпирането на пари. Включването им в кръга на субектите, задължени да ползват ограниченията против изпирането на пари, се преглежда като стъпка напред към ограничение потреблението на виртуални валути от анонимни лица за незаконни цели. Нещо повече - с Петата инструкция се вкарва условие към страните членки да подсигуряват, че доставчиците на услуги за обмяна сред виртуални валути и доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги, подлежат на лицензиране или регистрация, с цел да упражняват тази си активност.
Публичен указател в Национална агенция за приходите
В осъществяване на задължението за транспониране на Петата инструкция признатите на първо четене промени в ЗМИП плануват включването на нови категории задължени лица в член 4 от настоящия закон, част от които са точно лицата, предоставящи по занимание услуги за обмяна сред виртуални валути и " приети валути без златно покритие ", и доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги.
В сходство с условията на директивата е планувано, че тези категории лица ще подлежат на регистриране в обществен указател към Национална организация по приходите (НАП) за задачите на ограниченията против изпирането на пари и финансирането на тероризма. Условията и реда за вписването ще бъдат уредени в разпоредба на министъра на финансите, а такси ще се събират по цена, утвърдена от Министерски съвет.
Вземайки поради главните функционалности на Национална агенция за приходите – администриране на налози и осигурителни вноски, както и събирането на други обществени и частни държавни вземания, не можем да не си зададем въпроса за какво вносителят на законопроекта е избрал точно приходната организация за воденето на планувания указател на лицата, предоставящи услуги по обмяна на виртуални валути и доставчиците на портфейли, предоставящи попечителски услуги, а не да вземем за пример Комисията за финансов контрол или Българската национална банка. Вероятно задачата на вносителя е да сложи акцент върху фискалния надзор на посочените действия. В обществено наличните протоколи от съвещанията на парламентарните комисии откриваме, че решението е взето на база извършени разисквания с редица страни – членки на Европейския съюз, като Латвия, Австрия, Франция, Естония.
Проектът за промени в ЗМИП не сочи условията, на които едно лице следва да отговори, с цел да бъде вписано в регистъра на Национална агенция за приходите. Надяваме се този пропуск да е целеустремен, а не инцидентен, надлежно с бъдещата разпоредба на министъра на финансите да не бъдат заложени условия, представляващи по съществото си незаконосъобразен регистрационен режим.
Законопроектът вкарва още: възбрана за откриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове и банкови сейфове на фиктивно име; сформиране на лист с длъжностите, заемани от видни политически персони и известяван на Европейската комисия за него; съответни ограничения за разширена сложна инспекция във връзка с лица от страни, които не ползват интернационалните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма; по-широки благоприятни условия за интернационален продан на информация от страна на националните способени органи и други условия на Директива (ЕС) 2018/843.
Законодателното предложение като цяло е положителна стъпка към осъществяването на отговорностите на българската страна за въвеждане на Петата инструкция в националното законодателство. За страдание, то към момента не дава нужната изясненост за изискванията и реда за регистриране в планувания указател на Национална агенция за приходите на доставчиците на портфейли и на така наречен криптоборси. Интересно е какво решение ще бъде възприето в наредбата на министъра на финансите – дали на регистрация ще подлежат единствено лица със седалище и адрес в България или и други лица, предоставящи тези услуги на българския пазар. Задължените лица от тази нова категория следва да подхващат и ограничения за сходство със ЗМИП – включително да одобряват вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари, да извършат оценка на риска, да вкарат процедури и принадлежности за идентификация и инспекция на клиентите си и други
--------
* Авторите на текста, юристите Сибина Ефтенова и Ивет Хараланова, са част от екипа на адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", съветвал внедряването на ограниченията на Четвъртата инструкция в частни и обществени компании. Екипът е зает и с правенето на мнение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограниченията против изпирането на пари. Адв. Сибина Ефтенова взе участие в интернационален конгрес в Лисабон с фокус върху правния режим на виртуалните валути и блокчейн технологията в разнообразни юрисдикции.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ