Енергията при евентуално сблъскване с отпадък може да бъде огромна
В края на януари във Френския културен институт се състоя първото издание на събитието „ Нощ на концепциите “. То дава поле за изява на нови открития и на такива, които към този момент са доказали своята перспективност. Особено завладяваща е полемиката за предизвикателствата на нашето време.
Тук ви запознахме с участниците и част от разискваните тематики.
Продължаваме с други значими въпроси.
Какъв е приносът на България към проучването на Космоса?Проф. Йорданка Семкова, Българска академия на науките: България се включи в галактическите проучвания още през 1957 година с наблюденията на първите изкуствени спътници на Земята. Първият български уред в Космоса беше изпратен през 1972 година Оттогава България изпрати в Космоса два галактически спътника, напълно оборудвани с българска научна инсталация по програмата „ България 1300 “, сътвори две научни стратегии за полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
Ние участваме в голям брой интернационалните научни планове, в съдействие с Русия, Франция, Съединени американски щати, Япония и други страни. И сега ние участваме в галактически опити на Международната галактическа станция, към Земята, в полета от Марс и към Марс, и готвим нови. Така че България има своето място в галактическите проучвания и то постоянно е в доста необятно интернационално съдействие. Това е един от образците, за работа в колектив.
Според всякакви теории на конспирациите човек в никакъв случай не е стъпвал на Луната. Как би трябвало да се преодолява скептицизмът? Проф. Семкова: Не би трябвало да има подозрения, че човечеството е стъпило на Луната. То първо изпрати автоматизирани апарати към нея, някои от тях влязоха в орбита към Луната, други кацнаха на нея и дори доставиха проби от лунната повърхнина на Земята. След това и индивидът стъпи на нашия натурален сателит. И в това не може да има подозрение, тъй като доказателствата са многочислени.
В наше време ползата към Луната се завръща. От една страна, тъй като тя може да бъде употребена като база за астрономически наблюдения – Луната е доста комфортна за такива цели, защото няма атмосфера, няма радио разстройства. От друга страна, може да бъде употребена като междинна база при полети до Марс. От трета страна, приказва се за потребление на потребни минерали от Луната. Това и изяснява интереса на цялото човечество към нея - всичко огромни галактически организации имат проекти за проучване на Луната – Европейската, НАСА, Руската, Японската и Китайската.
Клоди Еньоре: Инженерите, учените, които имат научни доказателства за стъпването на индивида на Луната би трябвало непременно да ги демонстрират и споделят. Може да има всевъзможни полемики, само че са значими научните доказателства. От друга страна, има доста области, в които се усеща паника и тя ни кара да имаме вяра в погрешни неща. И следователно би трябвало да се даде израз на научните достижения. Науката е част от културата ни, тя би трябвало да работи да се пребори с лъжите, подправени вести. Това е нашата отговорност, която ние би трябвало да проявим към нашие деца и към тяхното образование.
Човечеството създава от ден на ден галактически отпадък. Как да се оправим с него?
Клоди Еньоре: Търсим способи да се избегне оставянето в орбита на боклуци. Защото ще има от ден на ден и повече спътници и би трябвало да се разпрострат превантивни ограничения за разчистване на Космоса от боклуци. Енергията при вероятно стълкновение с боклук може да бъде голяма - при 28 000 км/ч и е в положение да нанесе огромни вреди. Затова сега нашата организация работи върху опцията тези боклуци да се залавят и да се намират орбити, където те да бъдат изхвърляни. А и да си сътрудничим на Земята, с цел да можем да следим някои боклуци с по-големи размери. Сътрудничеството сред всички организации би трябвало да се развива и в региона на климатичните промени. Всичките тези старания се вършат взаимно, с цел да се опитаме да наблюдаваме и измененията в околната среда.
Тук ви запознахме с участниците и част от разискваните тематики.
Продължаваме с други значими въпроси.
Какъв е приносът на България към проучването на Космоса?Проф. Йорданка Семкова, Българска академия на науките: България се включи в галактическите проучвания още през 1957 година с наблюденията на първите изкуствени спътници на Земята. Първият български уред в Космоса беше изпратен през 1972 година Оттогава България изпрати в Космоса два галактически спътника, напълно оборудвани с българска научна инсталация по програмата „ България 1300 “, сътвори две научни стратегии за полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
Ние участваме в голям брой интернационалните научни планове, в съдействие с Русия, Франция, Съединени американски щати, Япония и други страни. И сега ние участваме в галактически опити на Международната галактическа станция, към Земята, в полета от Марс и към Марс, и готвим нови. Така че България има своето място в галактическите проучвания и то постоянно е в доста необятно интернационално съдействие. Това е един от образците, за работа в колектив.
Според всякакви теории на конспирациите човек в никакъв случай не е стъпвал на Луната. Как би трябвало да се преодолява скептицизмът? Проф. Семкова: Не би трябвало да има подозрения, че човечеството е стъпило на Луната. То първо изпрати автоматизирани апарати към нея, някои от тях влязоха в орбита към Луната, други кацнаха на нея и дори доставиха проби от лунната повърхнина на Земята. След това и индивидът стъпи на нашия натурален сателит. И в това не може да има подозрение, тъй като доказателствата са многочислени.
В наше време ползата към Луната се завръща. От една страна, тъй като тя може да бъде употребена като база за астрономически наблюдения – Луната е доста комфортна за такива цели, защото няма атмосфера, няма радио разстройства. От друга страна, може да бъде употребена като междинна база при полети до Марс. От трета страна, приказва се за потребление на потребни минерали от Луната. Това и изяснява интереса на цялото човечество към нея - всичко огромни галактически организации имат проекти за проучване на Луната – Европейската, НАСА, Руската, Японската и Китайската.
Клоди Еньоре: Инженерите, учените, които имат научни доказателства за стъпването на индивида на Луната би трябвало непременно да ги демонстрират и споделят. Може да има всевъзможни полемики, само че са значими научните доказателства. От друга страна, има доста области, в които се усеща паника и тя ни кара да имаме вяра в погрешни неща. И следователно би трябвало да се даде израз на научните достижения. Науката е част от културата ни, тя би трябвало да работи да се пребори с лъжите, подправени вести. Това е нашата отговорност, която ние би трябвало да проявим към нашие деца и към тяхното образование.
Човечеството създава от ден на ден галактически отпадък. Как да се оправим с него?
Клоди Еньоре: Търсим способи да се избегне оставянето в орбита на боклуци. Защото ще има от ден на ден и повече спътници и би трябвало да се разпрострат превантивни ограничения за разчистване на Космоса от боклуци. Енергията при вероятно стълкновение с боклук може да бъде голяма - при 28 000 км/ч и е в положение да нанесе огромни вреди. Затова сега нашата организация работи върху опцията тези боклуци да се залавят и да се намират орбити, където те да бъдат изхвърляни. А и да си сътрудничим на Земята, с цел да можем да следим някои боклуци с по-големи размери. Сътрудничеството сред всички организации би трябвало да се развива и в региона на климатичните промени. Всичките тези старания се вършат взаимно, с цел да се опитаме да наблюдаваме и измененията в околната среда.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ