Историята на най-дългия полет в света, продължил 64 дни
В края на предишния август дронът Zephyr, захранван със слънчева сила, съвсем счупи един от най-трайните върхове в авиацията, напомни " ".
Безпилотният аероплан, ръководен от американската войска и създаден от Airbus, хвърча 64 дни, 18 часа и 26 минути, преди ненадейно да се разбие в Аризона – единствено четири часа преди да счупи върха за най-дълъг непрестанен полет.
Всъщност, изумително е, че те съумяват да останат във въздуха толкоз дълго време в ера, която е по-близо до първия полет на братята Райт, в сравнение с до днешната авиационна действителност.
Проблемът с горивото
През 1956 година хотел и казино Hacienda отваря порти в южния завършек на най-популярния бул. в Лас Вегас - Strip.
Това е един от първите фамилно насочени курорти в града и търсейки гласност, притежателят му приема предлагането на един от чиновниците си: да счупи върха за най-дълъг полет със аероплан, носещ името на хотела върху себе си.
Той е подложен през 1949 година и възлиза на 47 дни непрестанен престой във въздуха.
Служителят, някогашен водач на изтребител от Втората международна война и самолетен монтьор на име Робърт Тим, получава 100 000 $, с цел да провежда събитието, което по-късно е обвързвано с набиране на средства за проучване на рака.
Тим прекарва месеци в модифициране на определения от него аероплан - Cessna 172. „ Това е относително нов дизайн “, споделя Джанет Беднарек, историк и професор в университета в Дейтън. „ Това е необятен четириместен аероплан, прочут с това, че е благонадежден и относително елементарен за ръководство “.
Модификациите включват място за сън, дребна мивка за поддържане на персоналната хигиена, унищожаване на множеството вътрешни детайли за икономисване на тегло и обикновен автопилот. „ Важното обаче е да се измисли метод за зареждане с гориво “, споделя Беднарек.
Има доста опити до този миг със зареждане във въздуха, само че в действителност няма метод да се модифицира Cessna 172 за това. Решението е слагане на спомагателен контейнер, който може да се цялостни от камион на земята. Когато би трябвало да зареди гориво, самолетът лети доста ниско над камиона, от който се пуска маркуч до резервоара и горивото се зарежда благодарение на помпа.
Това изисква съществени летателни умения, тъй като от време на време се постанова да се прави и през нощта.
Първите три опита на Робърт Тим се провалят заради механични повреди, като най-дългият оставя него и неговия втори водач във въздуха към 17 дни. През септември 1958 година обаче върхът е усъвършенстван от различен екип, също летящ с Cessna 172 – към този момент възлиза нанад 50 дни.
За четвъртия си опит Тим избира Джон Кук, който също е самолетен монтьор, за собствен втори водач.
Те потеглят на 4 декември 1958 година от летище McCarran в Лас Вегас. Както при предходните опити, първата стъпка е да се прелети ниско над кола, от която да се боядиса единият колесник с бяла багра, с цел да се изключи машинация.
„ Няма метод да се следи надморската височина и скоростта на самолета от самото начало, “ споделя Беднарек, „ тъй че се рисува бяла линия на единия колесник, която сигурно би се изтрила при кацане. “
Полетът минава безпрепятствено първоначално и двойката прекарва Коледа във въздуха. Всеки път, когато зареждат гориво – на прав сектор от път по продължение на границата сред Калифорния и Аризона, те получават хранителни запаси и храна в термоси от заведенията за хранене на Hacienda.
За естествените потребности на водачите се грижи сгъваема тоалетна, а пликовете с боклуци се изхвърлят над пустинята. Разтегателна платформа от страната на втория водач обезпечава повече място за бръснене и къпане (самолетът се зарежда с литър вода за тези цели през ден.)
Двамата се редуваха да спят, макар че непрекъснатият звук на мотора и аеродинамичните трептения вършат спокойната нощ невъзможна.
В резултат на отнемане от сън, на 36-ия ден Тим заспива на щурвала и самолетът лети самичък повече от час, на височина от единствено към 1200 метра. Автопилотът избавя живота им – макар че стопира да работи изцяло единствено няколко дни по-късно.
Краят
На 39-ия ден електрическата помпа, която отговаряза пълненето на резервоарите, се поврежда, което принуждава водачите да вършат това ръчно. Когато най-сетне усъвършенстват върха - на 23 януари 1959 година, описът с механически повреди е дълъг.
„ Важното е, че моторът продължава да работи, което е в действителност удивително. Дори да се поддържа зареден с гориво и масло, в последна сметка, единствено топлината и триенето в толкоз дълъг интервал от време ще причинят проблеми “, споделя Беднарек.
Въпреки това, двамата водачи остават във въздуха допустимо най-дълго, с цел да са сигурни, че новият им връх ще бъде неосъществим за строшаване. Те устоят още 15 дни, преди най-сетне да кацнат в McCarran на 7 февруари 1959 година, откакто летят без спиране повече от два месеца, изминавайки 241 401 км.
Въпреки че се движат в самолета, водачите са в неприятна физическа форма и при кацането се постанова да ги изнесат от машината.
Беднарек има вяра, че това може да се случи, единствено в случай че опитът включва аероплан, който тества някаква нова форма на задвижване или източник на сила.
Всеки, който се стреми да опита обаче, би трябвало да се вслуша в предизвестието на втория водач Джон Кук, който дава отговор на въпрос на кореспондент би ли го направил още веднъж: „ Следващия път, когато се усещам в въодушевление да хвърча толкоз дълготрайно, ме затворете в кофа за отпадък с включена прахосмукачка и накарайте Тим да ми сервира пържоли с кости, натъпкани в термос. “
Безпилотният аероплан, ръководен от американската войска и създаден от Airbus, хвърча 64 дни, 18 часа и 26 минути, преди ненадейно да се разбие в Аризона – единствено четири часа преди да счупи върха за най-дълъг непрестанен полет.
Всъщност, изумително е, че те съумяват да останат във въздуха толкоз дълго време в ера, която е по-близо до първия полет на братята Райт, в сравнение с до днешната авиационна действителност.
Проблемът с горивото
През 1956 година хотел и казино Hacienda отваря порти в южния завършек на най-популярния бул. в Лас Вегас - Strip.
Това е един от първите фамилно насочени курорти в града и търсейки гласност, притежателят му приема предлагането на един от чиновниците си: да счупи върха за най-дълъг полет със аероплан, носещ името на хотела върху себе си.
Той е подложен през 1949 година и възлиза на 47 дни непрестанен престой във въздуха.
Служителят, някогашен водач на изтребител от Втората международна война и самолетен монтьор на име Робърт Тим, получава 100 000 $, с цел да провежда събитието, което по-късно е обвързвано с набиране на средства за проучване на рака.
Тим прекарва месеци в модифициране на определения от него аероплан - Cessna 172. „ Това е относително нов дизайн “, споделя Джанет Беднарек, историк и професор в университета в Дейтън. „ Това е необятен четириместен аероплан, прочут с това, че е благонадежден и относително елементарен за ръководство “.
Модификациите включват място за сън, дребна мивка за поддържане на персоналната хигиена, унищожаване на множеството вътрешни детайли за икономисване на тегло и обикновен автопилот. „ Важното обаче е да се измисли метод за зареждане с гориво “, споделя Беднарек.
Има доста опити до този миг със зареждане във въздуха, само че в действителност няма метод да се модифицира Cessna 172 за това. Решението е слагане на спомагателен контейнер, който може да се цялостни от камион на земята. Когато би трябвало да зареди гориво, самолетът лети доста ниско над камиона, от който се пуска маркуч до резервоара и горивото се зарежда благодарение на помпа.
Това изисква съществени летателни умения, тъй като от време на време се постанова да се прави и през нощта.
Първите три опита на Робърт Тим се провалят заради механични повреди, като най-дългият оставя него и неговия втори водач във въздуха към 17 дни. През септември 1958 година обаче върхът е усъвършенстван от различен екип, също летящ с Cessna 172 – към този момент възлиза нанад 50 дни.
За четвъртия си опит Тим избира Джон Кук, който също е самолетен монтьор, за собствен втори водач.
Те потеглят на 4 декември 1958 година от летище McCarran в Лас Вегас. Както при предходните опити, първата стъпка е да се прелети ниско над кола, от която да се боядиса единият колесник с бяла багра, с цел да се изключи машинация.
„ Няма метод да се следи надморската височина и скоростта на самолета от самото начало, “ споделя Беднарек, „ тъй че се рисува бяла линия на единия колесник, която сигурно би се изтрила при кацане. “
Полетът минава безпрепятствено първоначално и двойката прекарва Коледа във въздуха. Всеки път, когато зареждат гориво – на прав сектор от път по продължение на границата сред Калифорния и Аризона, те получават хранителни запаси и храна в термоси от заведенията за хранене на Hacienda.
За естествените потребности на водачите се грижи сгъваема тоалетна, а пликовете с боклуци се изхвърлят над пустинята. Разтегателна платформа от страната на втория водач обезпечава повече място за бръснене и къпане (самолетът се зарежда с литър вода за тези цели през ден.)
Двамата се редуваха да спят, макар че непрекъснатият звук на мотора и аеродинамичните трептения вършат спокойната нощ невъзможна.
В резултат на отнемане от сън, на 36-ия ден Тим заспива на щурвала и самолетът лети самичък повече от час, на височина от единствено към 1200 метра. Автопилотът избавя живота им – макар че стопира да работи изцяло единствено няколко дни по-късно.
Краят
На 39-ия ден електрическата помпа, която отговаряза пълненето на резервоарите, се поврежда, което принуждава водачите да вършат това ръчно. Когато най-сетне усъвършенстват върха - на 23 януари 1959 година, описът с механически повреди е дълъг.
„ Важното е, че моторът продължава да работи, което е в действителност удивително. Дори да се поддържа зареден с гориво и масло, в последна сметка, единствено топлината и триенето в толкоз дълъг интервал от време ще причинят проблеми “, споделя Беднарек.
Въпреки това, двамата водачи остават във въздуха допустимо най-дълго, с цел да са сигурни, че новият им връх ще бъде неосъществим за строшаване. Те устоят още 15 дни, преди най-сетне да кацнат в McCarran на 7 февруари 1959 година, откакто летят без спиране повече от два месеца, изминавайки 241 401 км.
Въпреки че се движат в самолета, водачите са в неприятна физическа форма и при кацането се постанова да ги изнесат от машината.
Беднарек има вяра, че това може да се случи, единствено в случай че опитът включва аероплан, който тества някаква нова форма на задвижване или източник на сила.
Всеки, който се стреми да опита обаче, би трябвало да се вслуша в предизвестието на втория водач Джон Кук, който дава отговор на въпрос на кореспондент би ли го направил още веднъж: „ Следващия път, когато се усещам в въодушевление да хвърча толкоз дълготрайно, ме затворете в кофа за отпадък с включена прахосмукачка и накарайте Тим да ми сервира пържоли с кости, натъпкани в термос. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ