Александър Стоянов, ЦИД: Ако прокуратурата се намеси в корупцията в частния сектор, ще е като слон в стъкларски магазин
В края на предходната година правосъдното министерство предложи промени в Наказателния кодекс (НК), с които да се вкара гонене на корупция и в частния бранш и да се криминализира търговията с въздействие. Измененията бяха гласувани на първо четене в правна комисия, само че поради острата реакция на адвокати и магистрати, Народното събрание реши да подложи промените на публично гласоподаване, преди разглеждането им в пленарна зала. На него рецензиите към плана още веднъж бяха със забележителен превес пред утвърждението му. Въпреки че измежду главните арументи срещу е, че замисълът на плана е сбъркан, стана известно, че ръководещите няма да отдръпват плана, а ще го поправят в придвижване.
Междувременно Центърът за проучване на демокрацията направи изследване на корупцията в частния бранш, чиято съществена цел беше да се създаде методология за разпознаването ѝ. " Дневник " беседва с създателя на разбора - Александър Стоянов.
Според проучването на Центъра за проучване на народна власт, корупцията в частния бранш е доста висока, само че най-големият проблем не е в бизнеса. Къде е казусът и какво друго сподели разбора ви?
- В България е най-нисък е процентът на доверието на компаниите в проверяващите и съда - едвам 11 %. Най-висок е в Дания с 63 %, а междинната стойност за Европа е 38 %.
На въпроса каква е вероятността корумпирани хора или компании да бъдат докладвани на проверяващите в България процентът е 24, при междинна за Европа стойност от 43 %. Най-високият е в Полша - 63, а най-ниският - в Словакия - 22, демонстрира още данните от изследване на Евробарометър от 2017 година, което сме употребявали в нашия разбор. Според него България се подрежда на второ място по опит с корупционен напън (16 %), при междинни за Европа - 5 %. Преди нас е единствено Румъния с 19 %. Има четири страни, където процентът е нула - Белгия, Финландия, Естония и Швеция.
Основното, което характеризира оценките за разпространяване на разнообразни сюжети на частна корупция (т.е. връзките сред компании в частния бранш и връзките чиновник – фирма) е, че множеството форми на корупция (с изключение на измамите от страна на служители) се срещат доста постоянно или постоянно. Най-често срещани са корупционните сюжети " непотизъм и спор на ползи при търгове " (64,9 %) - чиновник, отговарящ за възлагането на поръчки или за закупуване на артикули или услуги, дава поръчка на спри непосредствен другар или родственик и " предоставяне на подкупи от посреднически компании " (66,9 %) - посредническа компания, вместо да предложи най-хубавото и най-евтиното решение, предлага друго (друга фирма), която от своя страна връща назад пари на посредничеката компания. Следват подкупите за приемане на информация, на финансови институции, от потребителски компании и на контролни органи. След това са и кражбите от чиновници.
Една четвърт от търговците споделят, че има риск за корупция в техните компании. Най-рисковата активност, ясно откроима от другите са публичните поръчки. Според притежателите на компании най-успешните антикорупционне ограничения са така наречен " твърди " - уволняване, система за вътрешен надзор. По-слабо работещи биха били " меките " ограничения като основаване на гореща анонимна телефонна линия, приемане на етичен кодекс и други
Какви са разликите за риска от корупцията съгласно това дали компанията е от дребния, междинния или едрия бизнес?
- Различен вид проблеми пораждат при другия размер на бизнеса. В огромните компании има няколко равнища на власт и там вероятността от пораждане на вътрешните проблеми - кражба от служителя, сключването на сепаративни покупко-продажби и така нататък, не е дребна. В миркокомпания, където шефът дава отговор за всичко, няма по какъв начин той да лъже себе си.
Инфлацията да вземем за пример също се отразява друго - по-тежко на огромните компании, тъй като работят с повече пари и така нататък
Рискът от корупция не зависи и от типа бизнес - дали ще е промишленост, търговия, услуги и други
Прилича ли корупцията в частния бранш на тази в обществения?
- Има два лагера в корупционните теории. Първият лагер споделя, че корупцията е разруха на страната. Т.е. има я, когато се злоупотребява с обществена власт. Когато чиновник краде шефа си, това не е корупция, а кражба, машинация. Корупция е, когато го прави държавен чиновник, употребявайки обществената власт, която има. Другата доктрина взема за образец публичните поръчки, при които и в частния, и в държавния бранш вземат участие постоянно огромни компании. В този смисъл явленията, които се случват са сходни - когато става дума за неприятни феномени, нелегитимни дейности. Просто тези, които дават отговор за търга в частния бранш, се пробват да извлекат изгода за себе си за сметка на притежателя.
Теорията споделя, че с цел да има корупция - има организация. Тя може да е обществена или частна, която си има принципал, който държи властта. Има и сътрудници - това са чиновниците. Има и трети страни, които са външни за организацията хора. Корупцията е, когато сътрудникът подписа някаква договорка с третата страна за сметка на принципала. Този вид формулировка се случва и в частния бранш, където също има сътрудници с дискреционна власт. Разликата е, че в частната сфера сътрудникът ощетява притежателя, а след него е бог, няма различен. Т.е. той понася вредите и в случай че те са доста огромни - банкрутира. В страната е друго. Там има организация, само че нейният принципал си има шеф - министър да вземем за пример. След министъра е министър-председателят. В последна сметка принципал на администрацията е премиера, само че той не може да прави каквото си желае, а се явява на избори. В този смисъл принципалът е народът. Тази връзка е по-особена. Не е за сметка на министър-председателя, каквото и да стане, а за сметка на народа.
Всички работодателски организации се оповестиха срещу измененията, като множеството обявиха, че в случай че притежател е мамен от чиновник е негов проблем, а връзките му с други притежатели се уреждат от гражданското право.
- Отношенията им в действителност се уреждат от гражданското право. Не може от всичко да се направи закононарушение. Мен ме тормози, че като се случи нещо в страната, незабавно измислят закон и го криминализират и става родственик, полицай, родственик, полицай. Не става по този начин. Не може прокуратурата да бъде съдия алегатум, който взема решение кое е вярно и погрешно - хубаво и нехубаво. Не може тя да взема решение и да е съдник за публичния морал.
Недоволството на работодателските организации е обвързвано и с това, че не може маханично да се препишат текстовете за корупция в обществения бранш в частния, а в същото време изследването е посочило, че практиките са идентични?
- Да, но принципалът е друг. В обществения бранш заплащат всички данъкоплатци. Едно е детето да вземе 20 лева от портмонето на майка си, а друго майката да бъде ограбена от сътрудник в офиса да вземем за пример. Защо да намесваме прокуратурата в връзките сред майка и дете. Именно това ще стане с предлаганите промени. Прокуратурата ще проверява частния бранш и никой няма да смее да направи и една крачка, тъй като рискува прокуратурата да го арестува и тикне в пандиза, и най-после да се откаже от бизнеса. Трябва доста деликатно да се приказва за това. Защото намесата на прокуратура в битката с корупцията в частния бранш ще бъдат като слон в стъкларски магазин, те ще срутен всичко. Държавата би трябвало да си оправи първо корупцията в личните си редици.
Според разбора ви, би трябвало ли Народното събрание да поддържа преследването на корупцията в частния бранш?
- В заключението му има рекомендации, свързани със законопроекта. Те са главно две - едната е, че страната - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов контрол (КФН) и други институции, би трябвало да си прави работата. При проучването множеството компании споделиха, че се нарушават конкурентни практики, има сив пазар в бранша на труда и други сходни терзания. Често се срещат съглашения за неконкуриране - неофициални картели. Тука е ролята на страната - да контролира това. Тъй като тези връзки дефинират пазарната среда. Това постоянно и на всички места го е имало, и го има и сега, по тази причина са антимонополните закони и регулатори, само че институциите би трябвало да се намесват.
Втората рекомендация е какво да вършат самите компании вътре - по какъв начин да си провеждат работата. Нашата рекомендация е бизнес асоциациите да им оказват помощ, да им дадат ноу-хау кое по какъв начин се прави; системи за надзор и други Най-често срещаната процедура е виновният за контракти и доставки да подписва обособени съглашения с снабдители и други външни лица, от което взема пари - за сметка на притежателя. Той краде за сметка на притежателя. Проблемът е, че в доста компании няма доста опит по какъв начин да се оправят с този проблем, и да си управляват чиновниците. И второ хората са привикнали нещо да вземат за себе си. Имаме подобен нрав, който мъчно се преборва. Така сме научени - че всичко направено от нас, ни се дължи. При дълбочинни изявленията някои компании изглеждаха като разграден двор.
Все отново се вижда известно усъвършенстване на казуса с корупцията спрямо 2005 година, когато отново правихме проучване.
Проучване на Евробарометъра от 2017 година, което изследва връзките сред частния бранш и страната, сподели, че на 16 % от българските компании им е желан рушвет. Нашето проучване, което е единствено за бизнеса демонстрира по-висок % на корупция - 20 %. В разбора присъединяване взеха 164 шефове на компании в София. Разговорите с тях бяха " лице в лице " или по телефон.
Постигна ли проучването учредената си цел за разработване на методология, по която и отсега нататък да се разбора казусът с корупцията в частния бранш?
- През април ще представим общия отчет и Европейската комисия (ЕК) би трябвало да каже дали сме се справили. Ние считаме, че сме, тъй като изработихме знаци, множеството от които работят. Главният симптом, че работят е, че нямаме неотговорили на анкетите отвън естествения брой от 3-4 %. Въпросите се схващат, на тях се дава отговор. Очертава се картинка, която наподобява на обществената корупция. В момента в Германия, Испания и Италия се прави същото изследване и този месец ще се направи общ отчет на четирите страни.
Междувременно Центърът за проучване на демокрацията направи изследване на корупцията в частния бранш, чиято съществена цел беше да се създаде методология за разпознаването ѝ. " Дневник " беседва с създателя на разбора - Александър Стоянов.
Според проучването на Центъра за проучване на народна власт, корупцията в частния бранш е доста висока, само че най-големият проблем не е в бизнеса. Къде е казусът и какво друго сподели разбора ви?
- В България е най-нисък е процентът на доверието на компаниите в проверяващите и съда - едвам 11 %. Най-висок е в Дания с 63 %, а междинната стойност за Европа е 38 %.
На въпроса каква е вероятността корумпирани хора или компании да бъдат докладвани на проверяващите в България процентът е 24, при междинна за Европа стойност от 43 %. Най-високият е в Полша - 63, а най-ниският - в Словакия - 22, демонстрира още данните от изследване на Евробарометър от 2017 година, което сме употребявали в нашия разбор. Според него България се подрежда на второ място по опит с корупционен напън (16 %), при междинни за Европа - 5 %. Преди нас е единствено Румъния с 19 %. Има четири страни, където процентът е нула - Белгия, Финландия, Естония и Швеция.
Основното, което характеризира оценките за разпространяване на разнообразни сюжети на частна корупция (т.е. връзките сред компании в частния бранш и връзките чиновник – фирма) е, че множеството форми на корупция (с изключение на измамите от страна на служители) се срещат доста постоянно или постоянно. Най-често срещани са корупционните сюжети " непотизъм и спор на ползи при търгове " (64,9 %) - чиновник, отговарящ за възлагането на поръчки или за закупуване на артикули или услуги, дава поръчка на спри непосредствен другар или родственик и " предоставяне на подкупи от посреднически компании " (66,9 %) - посредническа компания, вместо да предложи най-хубавото и най-евтиното решение, предлага друго (друга фирма), която от своя страна връща назад пари на посредничеката компания. Следват подкупите за приемане на информация, на финансови институции, от потребителски компании и на контролни органи. След това са и кражбите от чиновници.
Една четвърт от търговците споделят, че има риск за корупция в техните компании. Най-рисковата активност, ясно откроима от другите са публичните поръчки. Според притежателите на компании най-успешните антикорупционне ограничения са така наречен " твърди " - уволняване, система за вътрешен надзор. По-слабо работещи биха били " меките " ограничения като основаване на гореща анонимна телефонна линия, приемане на етичен кодекс и други
Какви са разликите за риска от корупцията съгласно това дали компанията е от дребния, междинния или едрия бизнес?
- Различен вид проблеми пораждат при другия размер на бизнеса. В огромните компании има няколко равнища на власт и там вероятността от пораждане на вътрешните проблеми - кражба от служителя, сключването на сепаративни покупко-продажби и така нататък, не е дребна. В миркокомпания, където шефът дава отговор за всичко, няма по какъв начин той да лъже себе си.
Инфлацията да вземем за пример също се отразява друго - по-тежко на огромните компании, тъй като работят с повече пари и така нататък
Рискът от корупция не зависи и от типа бизнес - дали ще е промишленост, търговия, услуги и други
Прилича ли корупцията в частния бранш на тази в обществения?
- Има два лагера в корупционните теории. Първият лагер споделя, че корупцията е разруха на страната. Т.е. има я, когато се злоупотребява с обществена власт. Когато чиновник краде шефа си, това не е корупция, а кражба, машинация. Корупция е, когато го прави държавен чиновник, употребявайки обществената власт, която има. Другата доктрина взема за образец публичните поръчки, при които и в частния, и в държавния бранш вземат участие постоянно огромни компании. В този смисъл явленията, които се случват са сходни - когато става дума за неприятни феномени, нелегитимни дейности. Просто тези, които дават отговор за търга в частния бранш, се пробват да извлекат изгода за себе си за сметка на притежателя.
Теорията споделя, че с цел да има корупция - има организация. Тя може да е обществена или частна, която си има принципал, който държи властта. Има и сътрудници - това са чиновниците. Има и трети страни, които са външни за организацията хора. Корупцията е, когато сътрудникът подписа някаква договорка с третата страна за сметка на принципала. Този вид формулировка се случва и в частния бранш, където също има сътрудници с дискреционна власт. Разликата е, че в частната сфера сътрудникът ощетява притежателя, а след него е бог, няма различен. Т.е. той понася вредите и в случай че те са доста огромни - банкрутира. В страната е друго. Там има организация, само че нейният принципал си има шеф - министър да вземем за пример. След министъра е министър-председателят. В последна сметка принципал на администрацията е премиера, само че той не може да прави каквото си желае, а се явява на избори. В този смисъл принципалът е народът. Тази връзка е по-особена. Не е за сметка на министър-председателя, каквото и да стане, а за сметка на народа.
Всички работодателски организации се оповестиха срещу измененията, като множеството обявиха, че в случай че притежател е мамен от чиновник е негов проблем, а връзките му с други притежатели се уреждат от гражданското право.
- Отношенията им в действителност се уреждат от гражданското право. Не може от всичко да се направи закононарушение. Мен ме тормози, че като се случи нещо в страната, незабавно измислят закон и го криминализират и става родственик, полицай, родственик, полицай. Не става по този начин. Не може прокуратурата да бъде съдия алегатум, който взема решение кое е вярно и погрешно - хубаво и нехубаво. Не може тя да взема решение и да е съдник за публичния морал.
Недоволството на работодателските организации е обвързвано и с това, че не може маханично да се препишат текстовете за корупция в обществения бранш в частния, а в същото време изследването е посочило, че практиките са идентични?
- Да, но принципалът е друг. В обществения бранш заплащат всички данъкоплатци. Едно е детето да вземе 20 лева от портмонето на майка си, а друго майката да бъде ограбена от сътрудник в офиса да вземем за пример. Защо да намесваме прокуратурата в връзките сред майка и дете. Именно това ще стане с предлаганите промени. Прокуратурата ще проверява частния бранш и никой няма да смее да направи и една крачка, тъй като рискува прокуратурата да го арестува и тикне в пандиза, и най-после да се откаже от бизнеса. Трябва доста деликатно да се приказва за това. Защото намесата на прокуратура в битката с корупцията в частния бранш ще бъдат като слон в стъкларски магазин, те ще срутен всичко. Държавата би трябвало да си оправи първо корупцията в личните си редици.
Според разбора ви, би трябвало ли Народното събрание да поддържа преследването на корупцията в частния бранш?
- В заключението му има рекомендации, свързани със законопроекта. Те са главно две - едната е, че страната - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов контрол (КФН) и други институции, би трябвало да си прави работата. При проучването множеството компании споделиха, че се нарушават конкурентни практики, има сив пазар в бранша на труда и други сходни терзания. Често се срещат съглашения за неконкуриране - неофициални картели. Тука е ролята на страната - да контролира това. Тъй като тези връзки дефинират пазарната среда. Това постоянно и на всички места го е имало, и го има и сега, по тази причина са антимонополните закони и регулатори, само че институциите би трябвало да се намесват.
Втората рекомендация е какво да вършат самите компании вътре - по какъв начин да си провеждат работата. Нашата рекомендация е бизнес асоциациите да им оказват помощ, да им дадат ноу-хау кое по какъв начин се прави; системи за надзор и други Най-често срещаната процедура е виновният за контракти и доставки да подписва обособени съглашения с снабдители и други външни лица, от което взема пари - за сметка на притежателя. Той краде за сметка на притежателя. Проблемът е, че в доста компании няма доста опит по какъв начин да се оправят с този проблем, и да си управляват чиновниците. И второ хората са привикнали нещо да вземат за себе си. Имаме подобен нрав, който мъчно се преборва. Така сме научени - че всичко направено от нас, ни се дължи. При дълбочинни изявленията някои компании изглеждаха като разграден двор.
Все отново се вижда известно усъвършенстване на казуса с корупцията спрямо 2005 година, когато отново правихме проучване.
Проучване на Евробарометъра от 2017 година, което изследва връзките сред частния бранш и страната, сподели, че на 16 % от българските компании им е желан рушвет. Нашето проучване, което е единствено за бизнеса демонстрира по-висок % на корупция - 20 %. В разбора присъединяване взеха 164 шефове на компании в София. Разговорите с тях бяха " лице в лице " или по телефон.
Постигна ли проучването учредената си цел за разработване на методология, по която и отсега нататък да се разбора казусът с корупцията в частния бранш?
- През април ще представим общия отчет и Европейската комисия (ЕК) би трябвало да каже дали сме се справили. Ние считаме, че сме, тъй като изработихме знаци, множеството от които работят. Главният симптом, че работят е, че нямаме неотговорили на анкетите отвън естествения брой от 3-4 %. Въпросите се схващат, на тях се дава отговор. Очертава се картинка, която наподобява на обществената корупция. В момента в Германия, Испания и Италия се прави същото изследване и този месец ще се направи общ отчет на четирите страни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ