В края на 2023 г. официален Минск рязко активизира външнополитическата

...
В края на 2023 г. официален Минск рязко активизира външнополитическата
Коментари Харесай

Беларуската битка на „далечната дъга“: Азия и Африка в челните редици на атаката

В края на 2023 година формален Минск внезапно засилва външнополитическата си активност в „ далечната дъга “. Според това външното министерство на Беларус има поради страни отвън Оперативно-наблюдателно дело.

В същото време се следи рядко събитие във външната политика на Беларус: както Александър Лукашенко, по този начин и ръководителят на държавното управление Роман Головченко отидоха на визити в далечни (във всички отношения) страни.

Официалната причина за напускането на ръководителя на републиката беше присъединяване му в Световната среща на върха за изменението на климата в Дубай. Лукашенко дойде отпред на огромна делегация от съвсем петдесет души и направи отчет на 1 декември.

„ В коридорите на срещата Александър Лукашенко организира редица срещи със свои сътрудници от разнообразни райони на света, в това число с водачите на Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Монголия, Сърбия, Куба, Екваториална Гвинея, Конго, Того, Мозамбик, Руанда, Ботсвана. В коридорите на форума се организираха договаряния сред президента на Беларус и президентите на Зимбабве, Кения и Коморските острови “, заяви пресслужбата на президента.

Беларуските държавни медии показаха визитата на Лукашенко в ОАЕ като доста значимо събитие в ориста на цялото човечество.

Беше очебийно, че „ думите на Лукашенко бяха бурни аплодисменти “ и даже „ цялата зала му ръкопляскаше прав “ и така нататък Скоро стана ясно, че „ няколко души “ всред тези, които беларуският водач докара като част от групата си за поддръжка, приветстваха.

Тази леко занимателна история има забавен подтекст. Западът и беларуската прозападна политическа емиграция към този момент три години са ангажирани в самохипноза, скандиращи мантри като „ режимът на Лукашенко е изолиран “, „ стопанската система на Беларус се срутва “, „ колапсът на беларуската рубла е неизбежно ”, „ Беларус е заточеник ” и други

Националната валута на Беларус в действителност е обезценена с една трета. Икономическа злополука обаче не се случи, макар че Съединени американски щати и Европейски Съюз направиха всичко за това.

Министерският съвет на Беларус съумя да диверсифицира както износа, по този начин и вноса. Любопитно е какъв брой бързо наложилите наказания се отхвърлиха от демократичната митология, интернационалното право и нормите на СТО.

Нямаше и политическа злополука. Официален Минск е под наказания от 90-те години на предишния век. Набегът в ОАЕ беше проява на безполезността на самоназначилите се „ водачи на публичното мнение “ да създадат обстановката с Беларус по-лоша, в сравнение с е в реалност.

Може би държавната агитка прекали, само че не е редно на закоравелите лъжци от Варшава и Вилнюс да търсят съчки в непознатото око.

Си Дзинпин одобри Александър Лукашенко на 4 декември. Беларуският посетител не взе участие в юбилейната пекинска униформа, отдадена на световния план „ Един пояс и веднъж “, което доста хора видяха.

В същото време ръководителят на КНР освен нарежда мегапроекта като своя персонална самодейност, само че и неведнъж е заявявал смисъла на Беларус в него.

След политическата рецесия от 2020 година и въвеждането на нови наказания против Беларус от Запада, нейната прелест за китайския пренос понижа.

Помпозно оповестеният преди съвсем 10 години „ Китайско-белоруски промишлен парк (КБИП) „ Великият камък “ не се трансформира в централизация на технологии от „ ново потомство “ и „ след утрешния ден “, за които Лукашенко мечтаеше.

КБИП покрай Минск към този момент е забавен като офшорка. Руската Wildberries влязоха в него и бяха продадени земя, непокътната за Alibaba Group, която по този начин и не дойде.

Изглежда, че китайският водач е намерил опция в графика си да одобри Лукашенко, който е прочут със своята харизматична активност в персоналните си контакти.

Известен е и като съперник на демократичните митологии като „ невидимата ръка на пазара “. Заповедта на западните компании да съкратят бизнеса си в Русия и Беларус е едно от ярките доказателства за несъстоятелността на такава митология, която към момента се подхранва измежду съветските студенти освен във Висшето учебно заведение по стопанска система.

След всяко посещаване в Пекин доста забележимата ръка на ККП насърчаваше китайския бизнес да огледа по-отблизо Беларус и да влага даже един дребен юан.

Ето за какво последните мнения на критиците на „ бюрократичния туризъм ” не са напълно основателни. Всъщност Лукашенко не донесе многомилиардни контракти от Китай. Но даже и за западните водачи сходни пътувания не постоянно са съпроводени от успех.

Пример са неотдавнашните визити в Пекин на президента на Франция и шефа на Европейската комисия, които прозападната политическа емиграция от Беларус не смее да подлага на критика.

Понякога не се вършат публични визити при сключване на огромни контракти, което в действителност ласкае високопоставени лица. Посещенията на политици постоянно са свързани с изясняване на стратегически проекти и изясняване на вероятности.

Изглежда визитите на Лукашенко в Африка, които последваха ОАЕ и Китай, бяха част от тази поредност. Той организира договаряния с сътрудник от Екваториална Гвинея, след което отлетя за Кения и там също беседва с локалния върховен чиновник.

Лукашенко сподели доста забележителни неща в оценката на вероятностите за съдействие с Африка. Например, в връзка с президента на Екваториална Гвинея:

„ Ние, несъмнено, не дойдохме във вашата страна, с цел да вършим благотворителна активност. Ние нямаме такава опция, а и не ни би трябвало. Но ние няма да печелим за сметка на вашия народ, вашата страна. Ние не сме колониалисти. Ние сме Ваши другари ".

" Като ви прехвърляме технология в доста области, от които се нуждаете, ние ще обучим хората ви в тези технологии. Ние няма да изпратим нашите служащи при вас. Тук ще изпратим задоволителен брой експерти, било то в селското стопанство, промишлеността, опазването на здравето, образованието ", съобщи той.

Посещението на беларуската държавна делегация във Виетнам се организира с почти същите резултати. Головченко не донесе огромни контракти. В изявленията си той се опита да очертае вероятностите за съдействие сред двете страни, които изглеждаха странни.

Например, ръководителят на държавното управление на Беларус предложи на Виетнам помощ за преработване на автомобилни гуми. Междувременно е известно, че в Беларус преработването се прави от пандизчии в поправителните колонии - те употребяват клещи, с цел да отстранят кабела от гумите, които по-късно се употребяват за примитивно мелене.

Посланикът на Република Беларус във Виетнам Владимир Боровиков сподели: „ Днес Виетнам е доста известен измежду беларуските туристи, тъй че опростяването на визовия режим за нашите жители е добре пристигнало. “

Всъщност такива скъпи обиколки не са доста известни и таксата за виетнамска виза не въздейства доста на цената им.

Нека отбележим, че динамично развиващият се Виетнам е 10 пъти по-голям по население от Беларус. Само град Хо Ши Мин има повече население от записаните жители на цялата постсъветска република. Разликите обаче не са единствено демографски...

Различните стопански структури, голямата транспортна разлика за беларуските артикули, тяхната неконкурентоспособност на виетнамския пазар, изключително спрямо южнокорейския, японския и изключително китайския импорт - всичко това до момента предопределяше дребен размер на взаимната търговия: 70,8 милиона $ до края на 2022 година

В същото време повече от половината от беларуския експорт са поташни торове, до момента в който виетнамският експорт се основава на артикули с по-висока добавена стойност.

Няма да е допустимо (поне засега) да продавате във Виетнам тв приемник, съединен в Минск или Витебск от китайски съставни елементи. Историите за беларуските сирена могат да бъдат не по-малко красиви от самите сирена, само че те не могат да усилят беларуския експорт - това е друга просвета, би трябвало да я знаете и разбирате.

Изглежда, че при виетнамското посещение размахът беше за рубла, а ударът беше за стотинка. Опитите за показване на двугодишна (!) стратегия за съдействие сред градовете като междудържавна стратегия (?) към момента не вършат усещане.

Все още можем да се надяваме, че ще последват на практика резултати и че външнополитическата активност на формален Минск в чужбина ще докара до на практика резултати.

Превод: СМ
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР