В края на 19 и началото на 20 век в

В края на 19 и началото на 20 век в крайморския град Идън, залива Туфолд, Австралия, имало едно доста любопитно, само че и миризливо „ лекуване “ за ревматизъм. То се състояло в това да се откри мъртъв кит, да се направи дупка в кожата му и клетия болник да се напъха вътре като в слузест, меснат, лоен, гниещ спален чувал – и да седи там в продължение на най-малко 20-30 часа (за благополучие на пациента – на шпации, не наведнъж).

„ Китоловци край залива Туфолд “, Сър Осуалд ​​Брайърли

Разбира се, инцидентното намиране на мъртъв кит на брега не е нещо обикновено даже в Австралия, тъй че, както документира Луис Беке в книгата си „ Спомени за южните морета “, с цел да е по-просто, когато хората убият кит, го довлачват до брега. След това, до момента в който е още топъл, трупът се разрязва задоволително необятно, с цел да може пациентът да се вмъкне вътре, и задоволително надълбоко, с цел да може долната част на тялото (поне до кръста) да потъне в жилавите вътрешности на животното. След това китът се затваря към пациента.

И в случай че си мислите, че мъртвата гад мирише неприятно извън, представете си каква воня се разнася вътре в нея, до момента в който газовете от разлагането излизат гневно от всяко незапечатано отверстие.

„ Миризмата и горещината бяха мъчно търпими. Китът беше мъртъв от към 40 часа и беше почнал да се разлага, а от самото начало, до момента в който седяхме и стояхме там, към нас излизаха големи гърмежи от газове и ужасни мехури, от които косите ни настръхваха “, споделя един странник пред вестник „ Сидни Бюлетин “.

Но очевидно тази процедура облекчава ревматичните болки за интервал до 12 месеца. Смята се, че по този начин противните топлота и газове, с изключение на дискомфорт, основават и среда, сходна на „ сауна “, чийто точно резултат се счита за облекчаващ и лечителен.

Що се отнася до произхода на този лек – както оповестява Австралийският народен морски музей, има доста спекулации. Една от теориите е, че прочут предприемач се обръща към локално семейство, което се занимава с улов на китове, и моли да му разрешат да опита такова лечение; и откакто прекарва един ден заровен в туловището, индивидът излиза изцяло оздравял. Според друга доктрина пък, оповестена във вестник от 1896 година, лекуването произлиза от пийнал мъж, който пада в мъртвец на кит инцидентно и се заклещил там, до момента в който най-после не излиза часове по-късно, освободен от ревматичните си болки.

Смята се обаче, че същинският генезис на лекуването с китове е от практиките на коренното население на залива Туфолд. Местните юини употребявали измитите остатъци от китове за разнообразни цели; да вземем за пример месото се употребило за лечебни и ритуални цели, а костите – за построяването на подслони. В бележките на Р. Х. Матюс, самообразован антрополог, изучавал аборигенските култури на Австралия, от 1904 година се изяснява по какъв начин локалните хора са употребявали китовете за лекуване на ревматизъм, като са се спускали в тялото и са употребявали мазнината за лекуване на болката.

Но макар първичната си известност в града, този лек бързо изпада в недружелюбност към Първата международна война, заради една съществена причина: миризмата.

Всъщност, както написа Беке: „ Понякога пациентът не може да издържи на ужасната баня повече от час и би трябвало да бъде изваден в положение на пристъп, с цел да се подложи на втори, трети, а може би и четвърти курс на същия или на идващия ден. “

Дори и след излизането от кита, неприятната миризма остава и, както можете да си визиите, тя евентуално не е била миризма, която множеството хора са желали да се носи в близост.

„ След четири дни се разхождах из града и всеки, който срещнах, се отдръпваше от мен – даже един скверен човек не би бил избягван по-бързо. Момичетата, които познавах, изцяло ме отрязваха; мъже, които смятах за същински братя, си запушваха носовете и се отдръпваха от мен; от време на време някой човек минаваше в галоп на кон около мен, единствено споделяше „ Добър ден! “ и изчезваше “ – споделя още неназованият странник пред вестника.

За благополучие, в днешно време има медикаменти, които елементарно могат да се приложат, в случай че се нуждаем от облекчение на ревматичните си болки, тъй че не е належащо да вървим на лов за китове за идващото си лекуване.