В живота ние говорим и определяме чувствата си според вида

В живота ние приказваме и дефинираме възприятията си съгласно типа обич, който изпитваме.

Но все пак, макар самите нас, макар нравите и традициите, това не е по този начин.

Любовта постоянно е една и съща, трансформира се само връзката с другия, а това е доста повече от семантична разлика.

Винаги давам еднакъв образец:

Акo в салатиерата имам маруля, мога да прибавя към нея домати и лук и да направя смесена салата, или пък да прибавя цвекло, домати, моркови, варено яйце и малко картофи - и ще имам комбинирана салата. Мога да сложа пилешко месо, картофи и майонеза и да получа салата с пиле. И най-после мога да прибавя мед, захар и машинно масло и тогава ще се трансформира в същинска гнусота с непоносим усет. И ще бъде друга салата.

Салатите са разнообразни, само че марулята постоянно е една и съща.

Има салати, които одобрявам, а други - не.

Има усеща, които считам, че могат да се съчетаят, и усеща, които ми се костват несъвместими.

Променя се само методът, по който показвам любовта си в връзките си с другите; са­мата обич остава същата.

Това, което прави срещата сред двама души друга, са нещата, добавени към любовта.

Из "Пътят на срещата ",
Хорхе Букай