Борис Христов - на многая лета
В историята името Борис Христов, именуван Царят на басите, се загатва само с екстаз. Тази година се навършват 100 години от рождението на огромния оперен артист и по мотива по света и у нас се случват поредност празнувания, конференции, изложения, прожекции и не на последно място оперни представления, които напомнят една забележителна и славна театрална кариера.
Борис Христов е роден на 18 май 1914 година в Пловдив. Съвсем овреме у него личи певческият гений. Вокалните му умения впечатляват дотам цар Борис III, че през 1942 той урежда на Борис Христов стипендия и го изпраща в Рим на обучение при баритона и музикален възпитател Рикардо Страчари. До този миг дребното момче е било част от самодейния момчешки хор Гусла (основан през 1929), който през 30-те се е радвал на забележителни триумфи.
През годините Борис Христов пее в Ла Скала (под диригенството на сърдечния Викторио Гуи). Борис Христов е прочут най-вече с осъществяванията си в опери от Верди и в такива от съветски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „ Борис Годунов “ - смята се, че е най-хубавият реализатор на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „ Коронацията на Попея “ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен реализатор на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.
По време на военната си работа Борис Христов е причислен в редиците на Първи конен полк на Негово височество княз Александър I. Той посещава тамошната школа за запасни офицери – мястото, където служи елитът на България, мястото за най-хубавите от най-хубавите. Там младежът построява напълно своя темперамент. Заради на честността си не е осъден тежко, а целият випуск стартира да го назовава „ Нашия рицар “.
След 2 години набиращият известност реализатор се намира в Австрия. Международната конюнктура е извънредно динамична и заради ситуацията си той е забъркан в протичащото се в Европа. През 1944 година България афишира война на Германия (след навлизането на руските войски в границите ни). Като царски офицер Христов е поканен от Александър Цанков да се причисли към него. Певецът обаче отхвърля да застане на страната на „ професора “, по тази причина е изпратен във военнопленнически лагер. Там стои към година, когато частите на Чуждестранния легион го освобождават.
Стига до Италия, където скоро стартира блестяща кариера. Става толкоз известен, че е канен в американската опера Метрополитън. Проблем обаче е българският паспорт на Христов. Той е публикуван още от времето на царска България, само че все пак изпълнителят няма право да стъпи на американска земя. Оказван му е огромен напън да се откаже от поданството си, само че той не го прави.
Успехите на артиста не престават. Той е интернационално приет, извънредно известен, най-хубавият бас в света. Представянията на опери от Джузепе Верди, както и на Клаудио Монтеверди карат Европа да настръхне.
Междувременно връзките на Христов с открилата се комунистическа власт в България не престават да бъдат извънредно враждебни. Той е твърдо срещу открилата се тирания. Управниците от Българска комунистическа партия, от своя страна, постановат мнението, че изпълнителят е зложелател на народа. Близо 30 година световноизвестният Христов не стъпва на родна земя. Макар да е международна звезда и огромна звезда, Борис е отричан в родината си и постоянно е противопоставян на някои български реализатори. Едва през 1976 г. Българска комунистическа партия взема решение да го допусне в България. Това се случва в храм-паметника „ Св. Александър Невски “ в столицата. Христов обаче в никакъв случай не получава позволение да пее в операта в София.
През 1986 година в Рим, към този момент на години, в Българската академия той поставя завършек на кариерата си. До последно остава ослепителен оперен артист и мотив за горделивост на целия български народ. Световнопризнат и обичан, той способства ужасно доста за културата на Стария континент, а и на всички места по света.
На 28 юни 1993 година най-великият бас на света умира в Рим. До последно той остава извънреден родолюбец и без съмнение може да бъде наименуван воин. Оставя изключителна диря в музикалната история освен на България, само че и на света. До края на живота си милее за родината, обича я и я пази в сърцето си. За злощастие умира надалеч от нея, в столицата на Италия. Тялото му е пренесено в България за поклонение.
Поредицата от събития по случай 100-годишния празник на родения в Пловдив български бас започнаха още при започване на 2014. Борис Христов участва и в календара на ЮНЕСКО за тази година. Специален в това отношение ще бъде месец май, когато Музикалният център в София, носещ името му, ще инициира разнообразни мероприятия – изложения, филми, концерти.
На 27, 28 и 29 юни Софийската опера излиза пред храм-паметник Александър Невски с величествения Борис Годунов под намерено небе.
Борис Христов е роден на 18 май 1914 година в Пловдив. Съвсем овреме у него личи певческият гений. Вокалните му умения впечатляват дотам цар Борис III, че през 1942 той урежда на Борис Христов стипендия и го изпраща в Рим на обучение при баритона и музикален възпитател Рикардо Страчари. До този миг дребното момче е било част от самодейния момчешки хор Гусла (основан през 1929), който през 30-те се е радвал на забележителни триумфи.
През годините Борис Христов пее в Ла Скала (под диригенството на сърдечния Викторио Гуи). Борис Христов е прочут най-вече с осъществяванията си в опери от Верди и в такива от съветски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „ Борис Годунов “ - смята се, че е най-хубавият реализатор на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „ Коронацията на Попея “ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен реализатор на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.
По време на военната си работа Борис Христов е причислен в редиците на Първи конен полк на Негово височество княз Александър I. Той посещава тамошната школа за запасни офицери – мястото, където служи елитът на България, мястото за най-хубавите от най-хубавите. Там младежът построява напълно своя темперамент. Заради на честността си не е осъден тежко, а целият випуск стартира да го назовава „ Нашия рицар “.
След 2 години набиращият известност реализатор се намира в Австрия. Международната конюнктура е извънредно динамична и заради ситуацията си той е забъркан в протичащото се в Европа. През 1944 година България афишира война на Германия (след навлизането на руските войски в границите ни). Като царски офицер Христов е поканен от Александър Цанков да се причисли към него. Певецът обаче отхвърля да застане на страната на „ професора “, по тази причина е изпратен във военнопленнически лагер. Там стои към година, когато частите на Чуждестранния легион го освобождават.
Стига до Италия, където скоро стартира блестяща кариера. Става толкоз известен, че е канен в американската опера Метрополитън. Проблем обаче е българският паспорт на Христов. Той е публикуван още от времето на царска България, само че все пак изпълнителят няма право да стъпи на американска земя. Оказван му е огромен напън да се откаже от поданството си, само че той не го прави.
Успехите на артиста не престават. Той е интернационално приет, извънредно известен, най-хубавият бас в света. Представянията на опери от Джузепе Верди, както и на Клаудио Монтеверди карат Европа да настръхне.
Междувременно връзките на Христов с открилата се комунистическа власт в България не престават да бъдат извънредно враждебни. Той е твърдо срещу открилата се тирания. Управниците от Българска комунистическа партия, от своя страна, постановат мнението, че изпълнителят е зложелател на народа. Близо 30 година световноизвестният Христов не стъпва на родна земя. Макар да е международна звезда и огромна звезда, Борис е отричан в родината си и постоянно е противопоставян на някои български реализатори. Едва през 1976 г. Българска комунистическа партия взема решение да го допусне в България. Това се случва в храм-паметника „ Св. Александър Невски “ в столицата. Христов обаче в никакъв случай не получава позволение да пее в операта в София.
През 1986 година в Рим, към този момент на години, в Българската академия той поставя завършек на кариерата си. До последно остава ослепителен оперен артист и мотив за горделивост на целия български народ. Световнопризнат и обичан, той способства ужасно доста за културата на Стария континент, а и на всички места по света.
На 28 юни 1993 година най-великият бас на света умира в Рим. До последно той остава извънреден родолюбец и без съмнение може да бъде наименуван воин. Оставя изключителна диря в музикалната история освен на България, само че и на света. До края на живота си милее за родината, обича я и я пази в сърцето си. За злощастие умира надалеч от нея, в столицата на Италия. Тялото му е пренесено в България за поклонение.
Поредицата от събития по случай 100-годишния празник на родения в Пловдив български бас започнаха още при започване на 2014. Борис Христов участва и в календара на ЮНЕСКО за тази година. Специален в това отношение ще бъде месец май, когато Музикалният център в София, носещ името му, ще инициира разнообразни мероприятия – изложения, филми, концерти.
На 27, 28 и 29 юни Софийската опера излиза пред храм-паметник Александър Невски с величествения Борис Годунов под намерено небе.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ