Най-яростните съперничества в историята
В историята има не един и двама учени или политици, съревновавали се за върха със също толкоз готови противници. Враждите постоянно стигали до закани, шпионаж и даже съществени прояви на принуждение.
Войната на костите
През XIX век двамата палеонтолози Едуард Коуп и Одниел Марш започват разкопки за търсене на нов тип динозавър. Учените потеглят на експедицията като другари, само че с откриването на вкаменелост през 1860 година настава разривът сред тях.
Твърди се, че Марш е подкупвал служащи от екипа на Коуп, с цел да му доставят откритите от противника му кости. Така сред двамата палеонтолози стартира наречената от историята Война на костите, която продължава две десетилетия.
Наемани са шпиони, саботирани са разкопки, унищожавани са открития и в последна сметка войната унищожила финансовото положение както на Марш, по този начин и на Коуп.
Надпревара за власт
Омразата сред политическите титани Робърт Кенеди и Линдън Джонсън стартира през 1960 година, когато президентът Джон Кенеди избира Джонсън за собствен вицепрезидент. По-малкият му брат Робърт побеснява и на 4 очи притиска Джонсън да се откаже от поста. Той обаче не се съгласява.
Непоносимостта сред тях първоначално се показвала единствено в околните им кръгове до убийството на Джон Кенеди през 1963 година. Тогава стартира същинската война сред Джонсън и Кенеди за президентското кресло.
В последна сметка Линдън Джонсън е определен за новият американски президент, а мандатът му продължава до 1969 година. Годините на неговото ръководство обаче са белязани от мощната му омраза с Робърт Кенеди, който не стопира да го подлага на критика, както пред Сената, по този начин и пред бойците във Виетнам.
Войната на четките
Художниците Микеланджело Караваджо и Джовани Баглионе също водели една от най-известните исторически вражди, стартирала през 1600 година. Войната сред тях стартира, откакто Баглионе рисува свелосенки, сходни на известната картина на Караваджо Amor Vincit Omnia.
Караваджо го упреква в плагиатство и в отговор рисува подигравка с лицето на Джовани Баглионе върху тялото на Дявола. Това обаче не е задоволително за художника и той стартира да популяризира серия от комични стихотворения, в които споделя по какъв начин употребява картините на Баглионе за тоалетна хартия.
Обиден, Баглионе съди и вкарва за няколко дни Караваджо в пандиза. След гибелта на Микеланджело неговият противник написа книга, в който споделя, че той е умрял толкоз мизерно, колкото в и живял.
Талантливият създател и великият гений
Едно от най-емблематичните надпревари е сред надареният композитор Антонио Салиери и геният в музиката по това време Волганг Амадеус Моцарт. Макар че дарбата на Салиери не може да бъде отречена, тя остава надалеч от невиждания гений на Моцарт, а това съгласно някои източници е пораждало сериозна злоба от страна на италианския композитор.
В някои версии даже се твърди, че Салиери е отровил Моцарт, а съгласно други историята за тяхното състезание е много пресилена.
В една от тетрадките на Бетовен, който заради глухотата си общувал с приятелите си само посредством мемоари, е намерено изречението - Салиери още веднъж се усеща зле. Разсъдъкът му напълно се е замъглил. Той не стопира да приказва, че е отговорен за гибелта на Моцарт, че му е дал отрова.
Съвременници на двамата композитори обаче отхвърлят това да е правилно като изясняват легендите за гибелта на Моцарт с непроверени клюки.
Войната за светлината и гравитацията
Най-голямата омраза във физиката стартира с създаването на Исак Нютон за светлината и цветовете. След като я показва обществено различен водещ физик – Робърт Хук, написа унищожителна рецензия за теорията на Нютон, което провокира яростта му.
Разменят се обиди, след което Нютон се отдръпва и декларира, че повече няма да разгласява трудовете си. Интересът на физика към изявления е разпален още веднъж от Едмънт Халей, който му предлага да открие математически доводи за гравитацията.
Идеята, че невидима мощ придърпва обектите към орбитите на планетите принадлежи на Робърт Хук, само че той не съумява да употребява математически правила, с цел да я потвърди. Нютон стъпва на тази концепция и с математика съумява да изведе теорията за гравитацията.
В книгата, която написа за откритието си, той даже не загатва Робърт Хук, който обаче не стопира да твърди, че той, а не Нютон, първи е разкрил гравитацията.
