В град Джайсалмер в северната част на индийската пустиня, известен още като „Златният град“ заради масива си от архитектура от жълт пясъчник, температурите могат да достигнат приблизително 120 градуса по Фаренхайт (49 градуса по Целзий) в разгара на лятото.
Тук сградите отдавна са проектирани да се адаптират към топлината, традиция, която нюйоркският архитект Даяна Келог следва с работата си върху училището за момичета Rajkumari Ratnavati.
Проектът, който има за цел да овласти жените и момичетата чрез образование в регион, където процентът на женска грамотност е най-нисък в Индия, е поръчан от CITTA, американска организация с нестопанска цел, която предоставя икономическа и образователна подкрепа на жени в отдалечени и маргинализирани райони общности. Това е първата стъпка в архитектурен проект от три части, който ще включва също женски кооперативен център и изложбено пространство.
Наречено за „Сграда на годината“ за 2020 г. от Architectural Digest India, екологичното училище за пясъчник отвори врати през ноември 2021 г. и в момента 120 момичета са записани в неговата учебна програма, според Kellogg.
Естествено охлаждане
Проектирането на удобно учебно пространство може да бъде предизвикателство в сърцето на пустинята Тар, където изменението на климата прави засушаванията по-дълги и по-интензивни. Келог, който обикновено проектира жилищни проекти от висок клас, беше мотивиран от пътуване до Джайсалмер през 2014 г. и искаше сградата да символизира надеждата и устойчивостта на пустинята чрез сливане на аспекти на традиционната архитектура на Джайсалмер с модерен дизайн.
„Има методи за охлаждане на пространства, които се използват от векове. Това, което направих е, че ги събрах в комбинация, която работи“, каза Келог, добавяйки, че вътрешните температури в училището са приблизително 20-30 градуса по Фаренхайт по-ниски от тези на открито.
Високите тавани и прозорци помагат за освобождаването на задържаната топлина в класните стаи. Diana Kellogg Architects За конструкцията тя избра да използва местен пясъчник – устойчив на климата материал, който отдавна се използва за сгради в района, включително крепостта Джайсалмер, част от града, която е домакин на една четвърт от населението му и е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО сайт.
„Това е толкова изобилно в тази област. Това е много разумно (на цена) и изключително талантливите каменоделци са просто магьосници с камъка“, каза Келог. „Всъщност поддържа топлината навън и също така запазва прохладата през нощта.“
Сред традиционните техники, включени от Kellogg в дизайна, е облицоването на вътрешните стени с варова мазилка, порест и естествен охлаждащ материал, който помага за освобождаването на всяка уловена влага, произтичаща от влажността. Вдъхновена от други сгради в региона, тя инсталира и стена джали - решетка от пясъчник, която позволява на вятъра да се ускори във феномен, наречен ефект на Вентури, охлаждайки дворното пространство, като същевременно осигурява сянка от слънцето. Високите тавани и прозорците освобождават нарастващата топлина в класните стаи, докато навесът със слънчеви панели осигурява сянка и енергия.
Структурата, която е под ъгъл по отношение на преобладаващите ветрове, има елипсовидна форма, избрана заради способността й да улавя и циркулира хладен въздух, но също така и заради символичните си конотации на женственост, съответстващи на етоса на проекта. Келог го нарича „голяма, силна прегръдка“.
Гледка отгоре на девическото училище Rajkumari Ratnavati. Diana Kellogg Architects Комфорт в устойчивостта
Докато много от техниките за охлаждане, използвани в училището, биха могли да се прилагат и другаде по принцип, тяхната ефективност и устойчивост биха варирали от място на място, признава Келог. Конкретни посоки на вятъра и различни пясъчници биха регулирали температурите по различен начин от материалите, намерени и използвани в Джайсалмер, например.
Климатикът не се използва никъде в сградата не само поради въздействието му върху околната среда, но и защото не е често срещано в района. Чрез възприемането на традиционни и естествени охлаждащи механизми, с които учениците са запознати вместо това, тя вярва, че те могат да получат усещане за комфорт от заобикалящата ги среда, което води до по-голяма увереност.
„Лично аз го видях през последните три, четири месеца“, каза тя.
„Промяната в момичетата, от доста срамежливи до тези ярки светлини, които поглъщат всякакъв вид информация, която поставите пред тях.“
