Над 2.3 млн. души са били в риск от бедност в България през 2018 г.
В огромните български градове 24.3% от населнието е застрашено от беднотия или обществено изключване, а в селата делът нараства до 47.4%, демонстрират данните на Евростат.
© Георги Кожухаров Риск от беднотия
Евростат пресмята делът на хората в риск от беднотия и обществено изключване на база на информация за приходите. Статистическата работа тегли чертата на 60% от националния медианен приход (половината хора в страната изкарват повече, а другата половина - по-малко) след прибавянето на пенсии и обществени помощи. Който падне под тези 60%, се смята, че е в риск от беднотия.
България за поредна година заема лидерската позиция в една от отрицателните " ранглисти " на Европейския съюз - страната с максимален дял хора в риск от беднотия или обществено изключване с 32.8% от популацията през 2018 година при приблизително 21.7% в Европейски Съюз.
Малко след България са Румъния (32.5%) и Гърция (31.8%), а най-хубави са индикаторите в Чехия (12.2%), Словения (16.2%) и Словакия (16.3% за 2017 г.), демонстрират последните данни на Евростат.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България е също по този начин страната, която отбелязва най-голямото намаляване на хората в риск от беднотия през последните шест години. От пиковата за съюза 2012 година локалният дял на рисковите групи понижава с 16.5 процентни пункта, до момента в който в Европейски Съюз и еврозоната спадът е надлежно с едвам 3.1 пункта и 1.7 пункта. В някои страни пък стойностите се усилват - като в Люксембург (с 3.5 пункта), Холандия (с 1.7 пункта) и Естония (с 1 пункт).
Рискът по възраст
Според разбивките на европейската статистическа работа, в България 669 хиляди души над 65-годишна възраст са в риск от беднотия или обществено изключване, което на процедура значи съвсем всеки втори от популацията в тази възрастова група. Безспорно това е едно от най-високите равнища в Европейски Съюз, където междинното е 18.3%, само че понижението е с 14 пункта през последните шест години. В същото време в Латвия индикаторът се покачва с 15.3 пункта през последните години до 49% през 2018 година, а в Естония възрастните в риск се усилват с над една четвърт до 47.4%. Най-нисък е делът в Дания (9.6% през 2018 г.), Франция (9.9%) и Холандия (11.8%), въпреки че в последната страна индикаторът се утежнява през последните три години.
Румъния пък води във връзка с риска при малолетните младежи с 38.1% от всички под 18-годишна възраст, което е спад с 14.4 пункта от 2012 година В България понижението за същия интервал е 18.6 пункта, само че пък индикаторът остава вторият най-голям в Европейски Съюз с 33.7% или 410 хиляди от младежите под 18 година Най-малък пък е рискът за младите в Словения (13.1%), Чехия (13.2%) и Холандия (15.2%).
Най-големият риск - в селата и при хората с ниско обучение
В България най-рискови са живеещите в селата. В огромните градове да вземем за пример под една четвърт от населнието е застрашено от беднотия или обществено изключване, което не е надалеч от междинните за Европа равнища от 22%. От друга страна, в по-малките градове делът скача до 29.1% през 2018 година (макар че спадът е съвсем двоен през последното десетилетие) при приблизително към 20% в Европейски Съюз и еврозоната. А при селата разликата е голяма - 47.4% от хората там са в риск, до момента в който в Европейски Съюз този индикатор е 23.3%.
Има значение и достигнатото просветително равнище. Голяма част от неприятните данни за България да вземем за пример идват от хората, които са приключили единствено главно или по-ниско равнище - от тях 64% са били в риск от беднотия през 2018 година, като този дял понижава през годините, само че с малко. От друга страна, всяка последваща добита просветителна степен понижава рисковете. Малко над една четвърт са хората в риск със приблизително или приблизително професионално обучение, като този дял е по-голям при дамите, а при висшистите делът пада до 12.7%, което е покрай средноевропейското равнище от 10.7%.
А обществените прехвърляния?
Една постоянно подценявана част от статистиката е какъв брой хора са в риск от беднотия в Европейски Съюз преди обществени прехвърляния като пенсии и обществени помощи. Разбира се, тук също няма да е изненада, че България е със забележителните 45.2% от популацията в риск. Но страната не попада в челните позиции - те са формирани от Гърция с 50% от популацията, Унгария с 46.1%, Люксембург с 46%, Румъния, Италия и Франция с малко над 45%.
© Георги Кожухаров Риск от беднотия
Евростат пресмята делът на хората в риск от беднотия и обществено изключване на база на информация за приходите. Статистическата работа тегли чертата на 60% от националния медианен приход (половината хора в страната изкарват повече, а другата половина - по-малко) след прибавянето на пенсии и обществени помощи. Който падне под тези 60%, се смята, че е в риск от беднотия.
България за поредна година заема лидерската позиция в една от отрицателните " ранглисти " на Европейския съюз - страната с максимален дял хора в риск от беднотия или обществено изключване с 32.8% от популацията през 2018 година при приблизително 21.7% в Европейски Съюз.
Малко след България са Румъния (32.5%) и Гърция (31.8%), а най-хубави са индикаторите в Чехия (12.2%), Словения (16.2%) и Словакия (16.3% за 2017 г.), демонстрират последните данни на Евростат.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България е също по този начин страната, която отбелязва най-голямото намаляване на хората в риск от беднотия през последните шест години. От пиковата за съюза 2012 година локалният дял на рисковите групи понижава с 16.5 процентни пункта, до момента в който в Европейски Съюз и еврозоната спадът е надлежно с едвам 3.1 пункта и 1.7 пункта. В някои страни пък стойностите се усилват - като в Люксембург (с 3.5 пункта), Холандия (с 1.7 пункта) и Естония (с 1 пункт).
Рискът по възраст
Според разбивките на европейската статистическа работа, в България 669 хиляди души над 65-годишна възраст са в риск от беднотия или обществено изключване, което на процедура значи съвсем всеки втори от популацията в тази възрастова група. Безспорно това е едно от най-високите равнища в Европейски Съюз, където междинното е 18.3%, само че понижението е с 14 пункта през последните шест години. В същото време в Латвия индикаторът се покачва с 15.3 пункта през последните години до 49% през 2018 година, а в Естония възрастните в риск се усилват с над една четвърт до 47.4%. Най-нисък е делът в Дания (9.6% през 2018 г.), Франция (9.9%) и Холандия (11.8%), въпреки че в последната страна индикаторът се утежнява през последните три години.
Румъния пък води във връзка с риска при малолетните младежи с 38.1% от всички под 18-годишна възраст, което е спад с 14.4 пункта от 2012 година В България понижението за същия интервал е 18.6 пункта, само че пък индикаторът остава вторият най-голям в Европейски Съюз с 33.7% или 410 хиляди от младежите под 18 година Най-малък пък е рискът за младите в Словения (13.1%), Чехия (13.2%) и Холандия (15.2%).
Най-големият риск - в селата и при хората с ниско обучение
В България най-рискови са живеещите в селата. В огромните градове да вземем за пример под една четвърт от населнието е застрашено от беднотия или обществено изключване, което не е надалеч от междинните за Европа равнища от 22%. От друга страна, в по-малките градове делът скача до 29.1% през 2018 година (макар че спадът е съвсем двоен през последното десетилетие) при приблизително към 20% в Европейски Съюз и еврозоната. А при селата разликата е голяма - 47.4% от хората там са в риск, до момента в който в Европейски Съюз този индикатор е 23.3%.
Има значение и достигнатото просветително равнище. Голяма част от неприятните данни за България да вземем за пример идват от хората, които са приключили единствено главно или по-ниско равнище - от тях 64% са били в риск от беднотия през 2018 година, като този дял понижава през годините, само че с малко. От друга страна, всяка последваща добита просветителна степен понижава рисковете. Малко над една четвърт са хората в риск със приблизително или приблизително професионално обучение, като този дял е по-голям при дамите, а при висшистите делът пада до 12.7%, което е покрай средноевропейското равнище от 10.7%.
А обществените прехвърляния?
Една постоянно подценявана част от статистиката е какъв брой хора са в риск от беднотия в Европейски Съюз преди обществени прехвърляния като пенсии и обществени помощи. Разбира се, тук също няма да е изненада, че България е със забележителните 45.2% от популацията в риск. Но страната не попада в челните позиции - те са формирани от Гърция с 50% от популацията, Унгария с 46.1%, Люксембург с 46%, Румъния, Италия и Франция с малко над 45%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ