В Германия започва процес срещу 94-годишен бивш надзирател от нацистки концлагер
В немския град Мюнстер стартира през днешния ден правосъдно дирене против 94-годишен някогашен надзорник от нацисткия концлагер Щутхоф за съучастничество в стотици убийства - развой от алегорично, само че и от морално значение.
Според обвиняването германецът, живял в Мюнстер, от юни 1942 до септември 1944 година е служил в този лагер, ситуиран на 40 км от Гданск. Прокуратурата не огласи самоличността на обвиняемия; всекидневникът "Велт " писа, че става дума за пенсиониран художник-пейзажист на име Йохан.
"По това време той е бил осемнайсет-двайсетгодишен. Като надзорник е охранявал лагера, телените мрежи, вишките " към региона, където стотици хора "са били обгазявани, разстрелвани и са умирали от апетит ", изяснява за Агенция Франс Прес прокурорът на Дортмунд Андреас Брендел, представен от Българска телеграфна агенция.
Обвиняемият "е бил осведомен за всички способи за причиняване на гибел ", с което е станал съизвършител в "убийствата на стотици хора ", даже да не е забъркан директно в тях, се прецизира в обвинителния акт.
Според "Велт " дълголетникът е отрекъл пред полицията през август 2017 година, че е знаел за зверствата, осъществявани в лагера. Твърдял е по-специално, че бойците също изпитвали дефицит на храна.
В Щутхоф - първия нацистки концлагер, построен отвън територията на Германия в края на 1939 година, и станал през май 1945 година един от последните, освободени от съдружниците, намират гибелта си 65 000 от близо 110-те хиляди интернирани, сочат данни на музея "Щутхоф " в Щутово.
В лагера, охраняван от есесовци и украински спомагателни елементи, в началото държат военнопленници и участници в полската, норвежката и датската опозиция, а след 1944 година нацистите изпращат там евреи от балтийските страни и Полша, основно дами, по силата на така наречен дефинитивно решение на еврейския въпрос.
След освобождението му пред разнообразни съдилища, основно в Гданск и някогашната Германска демократична република, са изправени няма и 100 от общо над 2000 членове на лагерната администрация, считат специалистите на музея.
Заседанията ще не престават "най-много по два часа на ден ", с цел да бъде омекотен над 90-годишният обвиняем, останал "психически във форма ", прецизира прокурорът, претрупан също с следствието на нацистките закононарушения в провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Процесът ще продължи минимум до януари и ще се води в съд за малолетни, защото през обсъждания интервал обвиненият не е имал 21 навършени години.
По принцип се е предвиждало да бъде съден и различен някогашен надзорник от SS - 93-годишен, само че специалистите още не са се произнесли дали може да му се търси отговорност.
Подсъдимият може да получи най-вече 15 години затвор. По думите на Брендел наказването не е от огромно значение - това е "предимно юридически и честен въпрос ".
"Германия има дълг пред роднините и жертвите от закононарушенията на нацизма - страната би трябвало и през днешния ден да проверява обстоятелствата и да санкционира отговорните ", отсича прокурорът.
Действала без старание в тази тенденция десетилетия наред, през последните години обаче Германия осъди ред някогашни есесовци за съучастничество в убийства - Джон Демянюк, Райнхолд Ханинг и Хуберт Цафке.
Всички бяха доста възрастни, бяха служили на ниски длъжности през войната. С оглед здравословното им положение никой не бе пратен в пандиза.
Оскар Грьонинг, именуван "счетоводителят от Аушвиц " и наказан на четири години отнемане от независимост, умря през март на 96 години, малко преди да влезе в пандиза.
Не стопират обаче рецензиите против немското правораздаване поради закъснелите ограничения по отношение на закононарушенията на Третия райх. Обвиняват го, че десетилетия наред е забавяло процедурите против причинители или съучастници в изстъпления.
Едва от 2011 година е в действие нова законодателна уредба, осигурила опция да бъдат преследвани за "съучастие в ликвидиране " чиновници в лагерите.
Дотогава можеше да бъдат съдени единствено обвинени като директни участници в убийства на арестувани там.
Съответно процесът, започващ през днешния ден, съставлява "постъпка, с която споделяме "никога към този момент ", само че в същото време насочва сигнал, че "ще бъдат преследвани и причинителите на такива закононарушения в наши дни ", отбелязва Петер Шьотлер, историк и специалист по нацизма.
"Ако оставим този случай без внимание, постоянно ще имаме претекст да подминем и някой различен. Правовата страна априори не позволява изключения ", прибавя той.
Според обвиняването германецът, живял в Мюнстер, от юни 1942 до септември 1944 година е служил в този лагер, ситуиран на 40 км от Гданск. Прокуратурата не огласи самоличността на обвиняемия; всекидневникът "Велт " писа, че става дума за пенсиониран художник-пейзажист на име Йохан.
"По това време той е бил осемнайсет-двайсетгодишен. Като надзорник е охранявал лагера, телените мрежи, вишките " към региона, където стотици хора "са били обгазявани, разстрелвани и са умирали от апетит ", изяснява за Агенция Франс Прес прокурорът на Дортмунд Андреас Брендел, представен от Българска телеграфна агенция.
Обвиняемият "е бил осведомен за всички способи за причиняване на гибел ", с което е станал съизвършител в "убийствата на стотици хора ", даже да не е забъркан директно в тях, се прецизира в обвинителния акт.
Според "Велт " дълголетникът е отрекъл пред полицията през август 2017 година, че е знаел за зверствата, осъществявани в лагера. Твърдял е по-специално, че бойците също изпитвали дефицит на храна.
В Щутхоф - първия нацистки концлагер, построен отвън територията на Германия в края на 1939 година, и станал през май 1945 година един от последните, освободени от съдружниците, намират гибелта си 65 000 от близо 110-те хиляди интернирани, сочат данни на музея "Щутхоф " в Щутово.
В лагера, охраняван от есесовци и украински спомагателни елементи, в началото държат военнопленници и участници в полската, норвежката и датската опозиция, а след 1944 година нацистите изпращат там евреи от балтийските страни и Полша, основно дами, по силата на така наречен дефинитивно решение на еврейския въпрос.
След освобождението му пред разнообразни съдилища, основно в Гданск и някогашната Германска демократична република, са изправени няма и 100 от общо над 2000 членове на лагерната администрация, считат специалистите на музея.
Заседанията ще не престават "най-много по два часа на ден ", с цел да бъде омекотен над 90-годишният обвиняем, останал "психически във форма ", прецизира прокурорът, претрупан също с следствието на нацистките закононарушения в провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Процесът ще продължи минимум до януари и ще се води в съд за малолетни, защото през обсъждания интервал обвиненият не е имал 21 навършени години.
По принцип се е предвиждало да бъде съден и различен някогашен надзорник от SS - 93-годишен, само че специалистите още не са се произнесли дали може да му се търси отговорност.
Подсъдимият може да получи най-вече 15 години затвор. По думите на Брендел наказването не е от огромно значение - това е "предимно юридически и честен въпрос ".
"Германия има дълг пред роднините и жертвите от закононарушенията на нацизма - страната би трябвало и през днешния ден да проверява обстоятелствата и да санкционира отговорните ", отсича прокурорът.
Действала без старание в тази тенденция десетилетия наред, през последните години обаче Германия осъди ред някогашни есесовци за съучастничество в убийства - Джон Демянюк, Райнхолд Ханинг и Хуберт Цафке.
Всички бяха доста възрастни, бяха служили на ниски длъжности през войната. С оглед здравословното им положение никой не бе пратен в пандиза.
Оскар Грьонинг, именуван "счетоводителят от Аушвиц " и наказан на четири години отнемане от независимост, умря през март на 96 години, малко преди да влезе в пандиза.
Не стопират обаче рецензиите против немското правораздаване поради закъснелите ограничения по отношение на закононарушенията на Третия райх. Обвиняват го, че десетилетия наред е забавяло процедурите против причинители или съучастници в изстъпления.
Едва от 2011 година е в действие нова законодателна уредба, осигурила опция да бъдат преследвани за "съучастие в ликвидиране " чиновници в лагерите.
Дотогава можеше да бъдат съдени единствено обвинени като директни участници в убийства на арестувани там.
Съответно процесът, започващ през днешния ден, съставлява "постъпка, с която споделяме "никога към този момент ", само че в същото време насочва сигнал, че "ще бъдат преследвани и причинителите на такива закононарушения в наши дни ", отбелязва Петер Шьотлер, историк и специалист по нацизма.
"Ако оставим този случай без внимание, постоянно ще имаме претекст да подминем и някой различен. Правовата страна априори не позволява изключения ", прибавя той.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ