В Европейския парламент, в Комисията по петициите, бе внесено искане

В Европейския парламент, в Комисията по петициите, бе импортирано искане за незабавни дейности за приемането на България в Шенгенското пространство. Автор на петицията „ България би трябвало да получи равностойно отношение за Шенген " е новият Консервативен институт, който провежда първия си конгрес в края на предходната седмица.

България е заявила още през 2007 година подготвеност да извърви стъпките за приемането ѝ в Шенгенското пространство. Решението на Министерски съвет бе последвано от поредност оценки през 2009 и 2010 година и през 2011 година съветът на Европейски Съюз е приел удобна позиция за присъединението на страната с констатацията, че „ като цяло България сподели че е задоволително готова да ползва наредбите на достиженията на правото от Шенген ", както и че е изпълнила предварителните условия за това.

Повече от десетилетие по-късно обаче Съветът още не е съумял да одобри позиция, която трябваше да бъде просто условност, акцентират основателите на петицията. Те прибавят, че към България се ползва двоен стандарт и приканват за изговаряне на Комисията по петициите.

Оставането на България отвън Шенгенското пространство:

Носи загуби за транспортния отрасъл в порядък от 120 до 150 млн. евро на година;
Води до по-лоши условия на труд за българските превозвачи по отношение на съперниците им от страните от зоната на " Шенген " ;
Повишава разноски за храна на водачите и съответното лишава от приходите от работещите в транспортната сфера;
Нанася вреди върху инфраструктурата в пограничните райони;
Води до натоварване на съставни елементи на околната среда - замърсяване на въздуха, струпване на боклуци, шумово натоварване;
Причинява тапи и съществени неудобства на живеещите в пограничните градове;
Затруднява туризма, както в пограничните региони, по този начин и общото напредване в региона;
Възпрепятства основаването на общи туристически артикули сред пограничните региони в България и тези в Румъния и в Гърция;
Ограничава пазара на труда в пограничните райони;
Влошава на конкурентоспособността на българското земеделие;
Възпрепятства достъпа на българската земеделска продукция до пазарите на ЕС;
Приемането на България в Шенген не просто не опонира, само че и извършва главния принцип на Съюза - Свободно придвижване на хора и артикули, упорстват създателите.

Петицията е първата самодейност на института. Тя беше дискутирана с към 150 представители на консервативната мисъл у нас.

Директор на консервативния институт е доктор Нено Димов, негови заместници са Боян Стефанов - бизнес ръководство и администрация, работил в туристическия и консултантски браншове. С необятни знания в областта на историята, богословието и политическите учения. Политически и интернационален анализатор (бивш ръководител на МКК). и Ангел Бузалов - юрист, експерт по комерсиално и корпоративно право, финансови регулации и водни регулации, ученик на Софийски университет и на Националната гимназия за антични езици и култури. Учредители на новия публичен конгрес са доктор Мартин Табаков, Любомир Милошев, Стоян Яков и Юсеф Дакак.

Негови съществени цели са:

Защита и поддръжка на обичайните български полезности като: християнство, национализъм и дълг към Родината;

Насърчаване на просветителни политики с устременост към обичайни ценности;
Защита на обичайното семейство и локалните общности от процесите на глобализацията;
Насърчаване и поддържане на законодателство, предпазващо българското общество от радикални идеологии като нацизма, марксизма, ислямския фундаментализъм и джендър идеологията;
Застъпничество за про-европейски курс на България, в вероятността на мощен и закостенял Европейски съюз, изповядващ хилядолетните полезности, формирали нашата цивилизация;
Подкрепа и поощряване на консервативни политики в сферата правораздаването, енергийната самостоятелност, околната среда, миграцията и пр.