В едно не много далечно бъдеще водите около остров Мартас

...
В едно не много далечно бъдеще водите около остров Мартас
Коментари Харесай

Вятърните турбини стават все по-големи

В едно не доста далечно бъдеще водите към остров Мартас Винярд, който се намира покрай крайбрежията на американския щат Масачузетс, ще бъдат значима част от енергийното бъдеще на Америка.

Това ще стане с построяването на 800-мегаватовия ветропарк Vineyard Wind 1, който ще е първата американска офшорна вятърна централа в търговски мащаб, написа CNBC.

Строителството на Vineyard Wind 1 стартира предходната година. Съоръжението ще употребява 13-мегаватови версии на турбините Haliade-X на GE Renewable Energy.

С височина до 260 метра, диаметър на ротора от 220 метра и перки от 107 метра, Haliade-X са част от ново потомство турбини, които ще бъдат конфигурирани през идващите години.

Освен GE, има и други компании, които създават сходни великански вятърни турбини. През август 2021 година китайската MingYang Smart Energy разгласява детайлности за 264-метров дизайн, който ще употребява 118-метрови перки.

Датската Vestas пък работи върху 15-мегаватова турбина, която ще има диаметър на ротора от 236 метра и 115.5-метрови перки, до момента в който Siemens Gamesa Renewable Energy създава турбина, която включва 108-метрови перки и диаметър на ротора от 222 метра.

Причините за увеличението на размера на турбините са ясни - диаметърът на ротора усилва мощността, а повишаването на височината е за да улавят повече сила, защото ветровете нормално се усилват с увеличение на надморската височина.

Пускането на големите турбини на пазара е добре пристигнало за енергийната промишленост, само че мащабите им могат да основат редица средносрочни и дълготрайни провокации за бранша.

Проблем, да вземем за пример, може да се окаже слагането им. През февруари изследване на Rystad Energy уточни някои от вероятните компликации, свързани с корабите, употребявани за инсталиране на вятърни турбини в морето.

Средната мощ на построените вятърни турбини по света нараства от приблизително 3 мегавата през 2010 година до 6.5 мегавата през днешния ден. Експертите чакат тази наклонност да се резервира. Турбините с мощ от над 8 мегавата съставляват единствено 3% от световните съоръжения сред 2010 и 2021 година, само че прогнозите сочат, че делът им ще нарасне до 53% през 2030 година

В резултат на това търсенето на плавателни съдове, които могат да конфигурират по-големи офшорни турбини, се чака да изпревари предлагането до 2024 година

Операторите ще би трябвало да влагат в нови кораби или да модернизират съществуващите, с цел да конфигурират свръхголемите турбини, които се чака да преобладават на пазара в края на десетилетието. Ако това не се случи, темпът на офшорните вятърни съоръжения може да се забави.

Тези профилирани плавателни съдове обаче не са евтини. Американската компания Dominion Energy оглавява консорциум, който сега построява 143-метровия транспортен съд Charybdis, който ще коства към 500 милиона $ и ще може да конфигурира турбини от над 12 мегавата.

Другото основно предизвикателство ще са пристанищата, в които ще би трябвало да дебаркират тези кораби. Там също ще са нужни вложения и усъвършенствания, с цел да се отговори на растежа в областта на вятърната енергетика.

В отчет на индустриалната асоциация WindEurope се показва, че европейските пристанища ще би трябвало да влагат 6.5 милиарда евро до 2030 година, с цел да поддържат разширението на офшорните вятърни източници.

Докладът преглежда новата действителност на по-големите турбини и резултата, който това може да има във връзка с инфраструктурата. Пристанищата ще би трябвало да разширят земята си, да подсилят кейовете, да подобрят дълбоководните си пристанища и да извършат редица спомагателни строителни работи.

Глобалният съвет за вятърна сила (GWEC) също акцентира смисъла на пристанищата. Базираната в Брюксел организация съобщи, че размерите на турбините са се нараснали фрапантно през последното десетилетие, като отбелязва, че на пазара към този момент се оферират турбини с мощ 15 MW.

Тези „ плаващи планове “ се нуждаят от забележителен потенциал за предпазване и монтаж и изискват по-просторни уреди, сухопътни съединителни транспортни връзки в пристанищните зони и по-дълбоководни пристанища.

Някои престанищни оператори към този момент подхващат дейности в тази посока. В началото на март петролните компании BP и Equinor подписаха съглашение за превръщане на морския терминал в Южен Бруклин в офшорно вятърно пристанище. Очаква се вложенията в възобновяване на инфраструктурата да са сред 200 и 250 милиона $.

„ Все по-често неналичието на улесняваща инфраструктура се преглежда като главен ограничителен фактор за растежа на вятърната промишленост “, се показва в отчета на GWEC.

Взаимодействието на вятърните турбини с дивата природа евентуално също ще е измежду дискусионните тематики в бъдеще.

Наскоро Министерството на правораздаването на Съединени американски щати разгласи, че компанията ESI Energy Inc се е признала за отговорна по три обвинявания в нарушение на Закона за мигриращите птици.

Водещите международни стопански системи оповестиха проектите си за увеличение на потенциала за вятърна сила в опит да понижат зависимостта си от изкопаемите горива. Тези амбициозни обаче са изправени пред редица трудности. Независимо от проблемите, свързани с размера на турбините, ще са нужни големи старания, с цел да се пуснат в деяние всички планувани съоръжения.
Източник: profit.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР