Вицове и анекдоти, които ще ви разсмеят до сълзи
В едни от последните топли есенни дни е време за смях. Ние сме тези, които ще ви го доставят. Представяме на вашето внимание страхотни вицове и анекдоти, които сме подбрали особено, с цел да се погрижим за положителното ви въодушевление. Насладете им се!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат татко чартърен. В деня, когато трябвало да дойде бащата донор, господин Иванов целунал жена си и сепнато споделил:
– Аз изчезвам скъпа, индивида ще пристигна скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да осъществя продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих желал да…
– Оо, няма потребност да обяснявате, аз ви чаках. – прекъснала го малко нервно госпожа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страховит експерт по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и брачният партньор ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, от кое място ще стартираме?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз нормално върша две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е необятно и умерено можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме съумели да създадем нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да подсигурява триумф при всеки опит. Но в случай че опитаме няколко разнообразни пози и аз изщраквам от шест или седем разнообразни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете удовлетворена от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала госпожа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не разрешава да се действува преждевременно. Аз елементарно мога да ви претупам за пет минути, само че съм уверен, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите творби! – споделил фотографът, изваждайки албум със фотоси на бебета.
– Ето това го направих в автобус на градския превоз.
– Боже господи! – възкликнала госпожа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха извънредно добре, като се има поради, че беше доста мъчно да се работи с майка им. – траял фотографът.
– Било е мъчно?
– Да, тя беше доста претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина с цел да свършим добре работата към децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на госпожа Иванова от учудване.
– Да, а също така едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се вардя от него до момента в който работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате поради, че кучето в действителност е желало да загризе вашият ъъъ.., уред!?
– Точно по този начин. Е госпожо стига съм се хвалил, в случай че сте подготвена, аз ще изваждам триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят уред е огромен, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, припадна!
****
- Хубавице, дай си телефона, желая да се оженим!
- Симпатяга, пиши 0889...
- Хм, някак доста бързо се съгласи?
- Записвай, записвай нататък. Звънни ми тази вечер в 6. В 7 отиваме на вечеря, не обичам да хапвам по-късно. Вземи си повече пари, обичам положителните заведения, морска храна и изискани напитки. Днес секс няма да има, прекомерно преждевременно ще е. Утре може. Месец да сме гаджета стигат. После женитба. Нямам време да се бавя за деца. Като ти виждам ЕГН-то, ти самичък няма накъде да ги отлагаш тези неща. Аз ще надебелея, ти ще оплешивееш, ще прескачаш при комшийката, аз ще ви хвана и почваме обективна фамилна подялба. Аз ще взема къщата, вилата и колата, за теб издръжката за децата, ипотеката и заема.
- Откачалка си, маце!
- По-добре да пропилея 2 минути в диалог, в сравнение с 20 години " шменти-капели "
****
Лекар влиза в стая, в която има хубава млада жена:
- Съблечете се, би трябвало да ви прегледам!
- Ама ваш сътрудник към този момент ме прегледа и сподели, че съм доста добре?
- Да, и на мен по този начин ми сподели.
*****
По телефона:
- Скъпа, да си слагала нещо ново в кюфтетата?
- Да, благи! Стара загадка фамилна рецепта!
- А какъв брой е загадка, че съм в токсикологията и хората не знаят какво да вършат.....
****
Говорят си двама:
- Ядох кюфтета и не ми е добре....Кой знае какво им поставят....
- Колко изяде?
- 21.
****
На изявление за работа:
- Не, не съм женен. Научих се да извършвам команди в армията.
****
Явява се човек на изявление за работа:
- Кое е най-силното ви качество?
- Настоятелен съм.
- Добре, ще ви се обадим!
- А, не. Ще изчакам тук.
*****
В края на неделната литургия свещеникът пита:
— Колко от вас, братя и сестри, простиха на враговете си?
Всички подвигат ръце, с изключение на една съсухрена старица.
Свещеникът я пита:
— А Вие, сестро?
— Аз нямам врагове...
— Това е много извънредно. А на каква възраст сте? — пита свещеникът.
— На 98.
— На 98? И нямате нито един зложелател?! Моля Ви, излезте, дано да Ви видят. И обяснете на всички по какъв начин човек може да живее толкоз дълго без врагове.
Старицата излиза начело и с огромно доволство декларира:
— Надживях ги... проклетите кучки!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат татко чартърен. В деня, когато трябвало да дойде бащата донор, господин Иванов целунал жена си и сепнато споделил:
– Аз изчезвам скъпа, индивида ще пристигна скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да осъществя продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих желал да…
– Оо, няма потребност да обяснявате, аз ви чаках. – прекъснала го малко нервно госпожа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страховит експерт по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и брачният партньор ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, от кое място ще стартираме?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз нормално върша две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е необятно и умерено можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме съумели да създадем нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да подсигурява триумф при всеки опит. Но в случай че опитаме няколко разнообразни пози и аз изщраквам от шест или седем разнообразни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете удовлетворена от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала госпожа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не разрешава да се действува преждевременно. Аз елементарно мога да ви претупам за пет минути, само че съм уверен, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите творби! – споделил фотографът, изваждайки албум със фотоси на бебета.
– Ето това го направих в автобус на градския превоз.
– Боже господи! – възкликнала госпожа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха извънредно добре, като се има поради, че беше доста мъчно да се работи с майка им. – траял фотографът.
– Било е мъчно?
– Да, тя беше доста претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина с цел да свършим добре работата към децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на госпожа Иванова от учудване.
– Да, а също така едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се вардя от него до момента в който работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате поради, че кучето в действителност е желало да загризе вашият ъъъ.., уред!?
– Точно по този начин. Е госпожо стига съм се хвалил, в случай че сте подготвена, аз ще изваждам триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят уред е огромен, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, припадна!
****
- Хубавице, дай си телефона, желая да се оженим!
- Симпатяга, пиши 0889...
- Хм, някак доста бързо се съгласи?
- Записвай, записвай нататък. Звънни ми тази вечер в 6. В 7 отиваме на вечеря, не обичам да хапвам по-късно. Вземи си повече пари, обичам положителните заведения, морска храна и изискани напитки. Днес секс няма да има, прекомерно преждевременно ще е. Утре може. Месец да сме гаджета стигат. После женитба. Нямам време да се бавя за деца. Като ти виждам ЕГН-то, ти самичък няма накъде да ги отлагаш тези неща. Аз ще надебелея, ти ще оплешивееш, ще прескачаш при комшийката, аз ще ви хвана и почваме обективна фамилна подялба. Аз ще взема къщата, вилата и колата, за теб издръжката за децата, ипотеката и заема.
- Откачалка си, маце!
- По-добре да пропилея 2 минути в диалог, в сравнение с 20 години " шменти-капели "
****
Лекар влиза в стая, в която има хубава млада жена:
- Съблечете се, би трябвало да ви прегледам!
- Ама ваш сътрудник към този момент ме прегледа и сподели, че съм доста добре?
- Да, и на мен по този начин ми сподели.
*****
По телефона:
- Скъпа, да си слагала нещо ново в кюфтетата?
- Да, благи! Стара загадка фамилна рецепта!
- А какъв брой е загадка, че съм в токсикологията и хората не знаят какво да вършат.....
****
Говорят си двама:
- Ядох кюфтета и не ми е добре....Кой знае какво им поставят....
- Колко изяде?
- 21.
****
На изявление за работа:
- Не, не съм женен. Научих се да извършвам команди в армията.
****
Явява се човек на изявление за работа:
- Кое е най-силното ви качество?
- Настоятелен съм.
- Добре, ще ви се обадим!
- А, не. Ще изчакам тук.
*****
В края на неделната литургия свещеникът пита:
— Колко от вас, братя и сестри, простиха на враговете си?
Всички подвигат ръце, с изключение на една съсухрена старица.
Свещеникът я пита:
— А Вие, сестро?
— Аз нямам врагове...
— Това е много извънредно. А на каква възраст сте? — пита свещеникът.
— На 98.
— На 98? И нямате нито един зложелател?! Моля Ви, излезте, дано да Ви видят. И обяснете на всички по какъв начин човек може да живее толкоз дълго без врагове.
Старицата излиза начело и с огромно доволство декларира:
— Надживях ги... проклетите кучки!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ