Смола и перушина – любимото наказание на тълпата
В едни минали времена, ансамбълът от смола и перушина е бил желан от тълпите способ за наказване на човек, който същите тези тълпи виждали като нарушител или по някакъв различен метод пакостник.
Пикът на намазването на човек със смола и покриването на същия с перушина е през 18 век (колониалните времена), само че тази наказателна процедура стартира още по време на кръстоносните походи, в случай че не и по-рано. Тя попада в указ, публикуван от Ричард Лъвското сърце още през 1189 година
Въпреки че декретът на Ричард е написан по подобен метод, че да не се има поради крадецът да бъде погубен, не е мъчно да прозрем какъв резултат върху човешката физиология може да има заливането с вряла смола. Смъртта следователно е напълно предстояща изключително преди да има антибиотици, с които да се лекуват неизбежни инфекции от тежките изгаряния. Най-честите рани от жестокото наказване били, напълно предстоящо, изгаряния и мехури. След като клетникът е бил заливан и най-вероятно изложен на показ в гол или полугол тип из града за негово оскърбление, той (или тя) би трябвало да отстранен полепналата смола и пера от кожата си, което също не било най-безболезнения развой, оставяйки жестоки белези, които да им припомнят за осъществената несправедливост.
По време на Американската гражданска война, тълпи и от двете страни на спора постоянно употребили смола и пера една против друга. Смята се, че това е желано наказване по колониалните времена, главно тъй като по корабостроителниците имало неизчерпаеми количества борова дървесина. Също по този начин мнозина поддържат теорията, че патриотите и хората на страната на Англия са стимулирани да употребявал точно този метод за оскърбление, тъй като по този начин било съвременно да се отнасят към данъчните в Англия през 18 век.
Джон Майнц, американец от немски генезис, след наказването поради пристрастията му към Германия по време на Първата международна война. Август, 1918
По-късно, по време на Втората международна война, в Европа дами в съюзническите страни, които дръзнели да имат връзки с немски бойци, постоянно получавали смолата и перата. В Ирландия Временната ирландска републиканска войска (популярната оповестена за терористична формация IRA) постоянно постанова това наказване върху нарочени от нея за нарушители и върху дами, които се задяват с британци. Такива офанзиви има до 2007 година.
В края на ноември 1906 година 4 женени дами от така наречен Бели шапки нахлуват в дома на Хати Лори, намазват лицето й с политура за печки и изсипват на главата й една възглавница с перушина, тъй като по техни думи тя не се е вслушала в говорителката и лидерка на придвижването им
Като начало наказването имало за основна цел да унижи индивида, а не да го убие. За това и най-често се употребила борова смола, която има относително ниска температура на размразяване, някъде към 55-60 градуса – задоволително гореща, с цел да има някакъв наказателено-болезнен резултат и изгаряния, само че нищо сходно на пострадванията, които биха предизвикали някои други смоли и катрани. Също по този начин, според от осъществените грехове по убеждение на тълпата, солата може да не се нагорещява доста, а единствено да се затопли задоволително, че да се втечни, и по-късно да бъде наложена върху кожата на индивида, единствено с цел да може да залепнат след това перата – още веднъж мъчително, само че не чак толкоз, че да останат белези.
И по този начин, в случай че задачата е мъчителна болежка и гибел, употребила се смола с различен генезис и по-висока температура, както и нечовечен побой. Но като се има поради, че мнозина оцелявали това публично малтретиране, можем умерено да заключим, че най-често задачата е била оскърбление (и оцеляеми нова на болка). Ако тълпата желала да убие някого, надали ще се занимава със събличането му, нагряване на смолата и по този начин нататък, когато може просто да го обеси, възпламени на клада, пребие и по този начин нататък.
