Украинската нация сега се съгражда, а руската се разрушава. Буквално пред очите ни |
В една и съща вечер Дмитрий Кримов получи бурни овации за премиерата си в американския Wilma Theater ( " Вишнева градина " ) и бе награден със " Златна маска ", най-престижната съветска театрална премия ( " Моцарт. Дон Жуан. Генерална подготовка " ). Наградата Кримов не получи персонално, тъй като от началото на войната е в Съединени американски щати и наскоро съобщи, че няма да се върне в Русия, до момента в който тя не спре. Помолил е да предадат " Златната маска " на Дмитрий Муратов, основния редактор на спряната в Русия " Новая газета ", лауреат на Нобелова премия за мир. Ако си спомним случая в метрото, когато Муратов беше атакуван и залят с маслена багра, ще разберем думите на Кримов, че маската " може да го отбрани, в случай че някой понечи още веднъж да му плисне гнусота в лицето… "
Дмитрий Кримов е режисьор и художник, основател на личен сценичен способ, приветстван по света. Спектаклите му са кодирани послания за разломното ни време. Чехов е създател, към който постоянно се обръща, с цел да разкрие трагичното в нашия " краен живот " посредством проблясъци на подигравка и гротеска. Фрагментът от изявлението на Анна Нелсон с Дмитрий Кримов освен разкрива мислите на този проницателен човек, а е показателно за отношението на най-ярките персони на съветската просвета към събитията в света след 24 февруари. (М.П.)
*
Анна Нелсон: Къде Ви завари войната? Всички помним къде сме били…
Дмитрий Кримов: Беше заран, бяхме още в Москва. Жена ми Инна, преглежда новините и възкликва: " О, смут! ". Имаше доста смут, смут, смут и преди този момент и аз помислих, че ще остана още малко със затворени очи, въпреки че за сън към този момент не можеше и дума да става, с цел да не стана незабавно при думата " смут " … И след 10 минути, когато станах, тя сподели: " Война! Започнаха ".
В сходен момент не разбираш незабавно мащаба на случилото се… Вечерта се игра представлението ми " Борис " (вече спряно – бел. М.П.), което бяхме възстановили след повече от година спиране. Имах подготовка, след това зрелище, наминаха и студентите след някаква протестна акция, популярност Богу, никой не беше задържан, пристигнаха да се сбогуват с нас. Ние трябваше да летим на другия ден и в 11 часа излетяхме с последния постоянен автобус за Ню Йорк.
Анна Нелсон: Преди да излетите сте подписали писмо против войната.
Дмитрий Кримов: Не помня тъкмо по кое време го подписах, преди да излетим, или откакто кацнахме. Помня мизансцена. Седим на леглото, четем текста на писмото, предлагам да се промени някаква фраза, те се съгласяват, подписвам. Беше в Америка, на другия ден сутринта… Когато летиш против времето, пристигаш в деня, в който си изхвърчал.
Анна Нелсон: Имаше ли пауза преди да подпишете?
Дмитрий Кримов: Да, имаше пауза, тъй като Инна ме попита (просълзява се)... Нещо ми става. Сълзите ми по този начин елементарно напират, усещам се неловко. Тя ми сподели: " Нали разбираш, че ще се трансформират нещата? ". Аз споделих: " Да ". И изпратих писмото. Тя не искаше да ме възпре, просто ме попита, тя разбира…, а след това и тя подписа дружно с мен някакво последващо писмо. За каква пауза може да става дума. Войната е война. Аз рядко се подписвам под писма, единствено тогава, когато е ясно, че по този начин не може. И в този случай, даже първоначално, когато не знаех нищо, беше ясно, че не може да не се подпише. Пък и какво значи да подпишеш протестно писмо. Това е нещо условно и малко, само че не знаеш кое е огромно. Какво да се прави в сходна обстановка? Не знам… Ходя на подготовки, върша спектакъл и мисля дали това е израз на позицията на човек, който е срещу и дали оказва помощ на тези, които мислят както и ти. Този въпрос стои пред мен с огромен загадъчен знак. Не знам, не знам, през вчерашния ден през целия ден мислех за това.
Анна Нелсон: Как се приготвихте за път? Разбирам, че не сте тръгвали с желанието да емигрирате…
Дмитрий Кримов: Не, ние имахме билет за връщане. На 14 април беше планувана премиерата, на 15 април трябваше да заминем за Ню Йорк, а на 17-ти или 18-ти трябваше да летим назад и да отидем на връчването на " Златна маска ". Два мои спектакъла бяха номинирани, единият с 9 или 11 номинации, а другият с 5 номинации… След като пристигнем, смятахме да се присъединим към двете трупи. И да дадат премиите и да не ги дадат, не е значимо, значимо е да сме дружно. И незабавно по-късно трябваше да стартира подготовки в Театъра " Мастерская Фоменко ".
Имах доста комплициран график от 4-5 спектакъла и с огромно изпитание сформирах този график, с цел да не се застъпят репетициите… Имах да доправям и филм. Инна единствено се сърдеше, че не възнамерявам отмора. И в този момент този график си стои у нас… Да, смятахме да се върнем.
Анна Нелсон: Както разбирам, не сте взели нищо особено и графиците ви са останали у дома?
Дмитрий Кримов: За час, или за двайсетина минути стегнах багажа. Бързо... Дори в този момент, когато имахме опция да ни донесат нещо, фотосите от стената, или дневниците… Инна ме попита, само че аз споделих, че не желая нищо, дано всичко си стои там… Ще се върна, когато тази дяволиада завърши, когато бесовете си отидат. Вярвам в това - другояче не бих могъл да пребивавам. И всичко дано стои там и да ме чака… Не си представям да ми донесат тук фотосите на майка ми и татко ми (Наталия Кримова, театровед, Анатолий Ефрос, режисьор, популярни персони на съветския спектакъл – бел. М.П.) … Не съм бежанец със фотоси над леглото… Нека там си стои всичко по този начин, както е било през целия ми живот. Нека ме чака...
Анна Нелсон: Кой сте вие в този момент? Имате ли някакво определение за себе си сега?
Дмитрий Кримов: Не, не съм бежанец, несъмнено. Някой го сподели и ми призля. Не знам, не знам… Човек съм! Надявам се. Въпросът е какви човешки дейности би трябвало в този момент да подхваща, с цел да продължа да се назовавам човек.
За първи път се замислих за " Живот и орис " на Гросман. Това са разнообразни неща. Къде е разликата. Животът си тече, а ориста си човек построява самичък посредством решенията си. Това, че в този момент съм тук, не беше мое решение, а бе воля на случая. Осъзнавам какъв брой извънредно трудно е за моите другари, останали в Москва, да вземат това решение. Актьорите не знаят какво да вършат. За тях това значи да изгубят специалността си. Художниците също се мъчат… Майки, татковци, деца, дядовци… И къде, къде да идат… И с какви средства… А ние се озовахме тук, като че получихме подарък… Така започнахме да го възприемаме. Но демон знае дали щях да приема този подарък, в случай че не бях към този момент тук… Сигурно да… Не мога да си показва да вървя по улиците и да виждам изписаната писмен знак Z по фасадите. Щеше да се наложи да взема това решение, а в този момент това стана от единствено себе си, по волята на случая…. Това не анулира решаването на въпросите: Защо съм тук? Какво да върша?
Тук нямам нови оферти за работа. А и целият размер от усеща, който въвеждам в работата си, целият комплекс от прекарвания там имаха своята аудитория, на която това беше належащо. Може да опитам и тук…
Да, озовах се на друго място, само че нали не преставам да нося същите свойства… Пчелата продължава да създава мед, когато прелита над полетата. Ако не е над едно поле, ще е над друго… Това е органически за нея развой и тя го прави… Пък била или не " с байрак " срещу врага на пчелите – осите. Тя си прави меда, това е нейната функция…
Не знам, обмислям на глас. Това са рошави мисли, които не са подредени в главата ми. Какво става? Не единствено там, на войната. Следя непрекъснато събитията, не мога да се откъсна от новините. Какво става като цяло? Това е съсипия, съсипия на страната, на човека… Има понятия като съвест. Украинската нация в този момент се съгражда, а съветската се унищожава. Буквално пред очите ни.
Анна Нелсон: Някои хора възприемат в този момент съветския език като характерен знак на ръкава, а вие?
Дмитрий Кримов: Аз нямам такива усещания. Не, не… Когато виждам, че махат в Украйна монумент на Пушкин и изписват буквата Z, намирам това за огромна неправда. Пушкин с кръвта, с живота и с изкуството си е платил за чистотото си наличие в историята...
Във " Вишнева градина ", която играем, има персонаж Яша, за който споделят, че е непрокопсаник. Варя споделя: " Да, видях го, негодника! " Той съблазнява прислужницата. Майка му идва да го навести, два дни чака да го види, а той не й обръща внимание. Защо съм й притрябвал?! Така се държи с майка си. Заради него не помнят в къщата остарелия Фирс, заковават прозорците и той ще почине от гладна гибел – когато дойдат, ще го намерят разкапан измежду зловония. Това е виновност на Яша.
Сега там властта е връцете на такива Яши. Типът на Яша се е разплодил след 1918 година. Или - Шариков ( " Кучешко сърце ", Булгаков – бел. М.П.)… Те се развъдиха... Докато хората са си правили работата - лекарите са лекували, художниците са рисували, музикантите са свирили - те се изграждали страната такава, каквато я имаме в този момент. Всичко към този момент е ясно. Сега това е страна, ръководена от такива Яши, които даже към майките си не изпитват почитание. За тях няма нищо скъпо, с изключение на тях самите. Не знам за какво стана по този начин, само че за жалост това се случи в нашата страна. Тези отровни гъби са на всички места. (…)
*
Превод и бележки: Майя Праматарова
С признателност към Анна Нелсон
С общителното единодушие на Voice of America, New York News Bureau
Цялото изявлението можете да чуете тук:
Дмитрий Кримов е режисьор и художник, основател на личен сценичен способ, приветстван по света. Спектаклите му са кодирани послания за разломното ни време. Чехов е създател, към който постоянно се обръща, с цел да разкрие трагичното в нашия " краен живот " посредством проблясъци на подигравка и гротеска. Фрагментът от изявлението на Анна Нелсон с Дмитрий Кримов освен разкрива мислите на този проницателен човек, а е показателно за отношението на най-ярките персони на съветската просвета към събитията в света след 24 февруари. (М.П.)
*
Анна Нелсон: Къде Ви завари войната? Всички помним къде сме били…
Дмитрий Кримов: Беше заран, бяхме още в Москва. Жена ми Инна, преглежда новините и възкликва: " О, смут! ". Имаше доста смут, смут, смут и преди този момент и аз помислих, че ще остана още малко със затворени очи, въпреки че за сън към този момент не можеше и дума да става, с цел да не стана незабавно при думата " смут " … И след 10 минути, когато станах, тя сподели: " Война! Започнаха ".
В сходен момент не разбираш незабавно мащаба на случилото се… Вечерта се игра представлението ми " Борис " (вече спряно – бел. М.П.), което бяхме възстановили след повече от година спиране. Имах подготовка, след това зрелище, наминаха и студентите след някаква протестна акция, популярност Богу, никой не беше задържан, пристигнаха да се сбогуват с нас. Ние трябваше да летим на другия ден и в 11 часа излетяхме с последния постоянен автобус за Ню Йорк.
Анна Нелсон: Преди да излетите сте подписали писмо против войната.
Дмитрий Кримов: Не помня тъкмо по кое време го подписах, преди да излетим, или откакто кацнахме. Помня мизансцена. Седим на леглото, четем текста на писмото, предлагам да се промени някаква фраза, те се съгласяват, подписвам. Беше в Америка, на другия ден сутринта… Когато летиш против времето, пристигаш в деня, в който си изхвърчал.
Анна Нелсон: Имаше ли пауза преди да подпишете?
Дмитрий Кримов: Да, имаше пауза, тъй като Инна ме попита (просълзява се)... Нещо ми става. Сълзите ми по този начин елементарно напират, усещам се неловко. Тя ми сподели: " Нали разбираш, че ще се трансформират нещата? ". Аз споделих: " Да ". И изпратих писмото. Тя не искаше да ме възпре, просто ме попита, тя разбира…, а след това и тя подписа дружно с мен някакво последващо писмо. За каква пауза може да става дума. Войната е война. Аз рядко се подписвам под писма, единствено тогава, когато е ясно, че по този начин не може. И в този случай, даже първоначално, когато не знаех нищо, беше ясно, че не може да не се подпише. Пък и какво значи да подпишеш протестно писмо. Това е нещо условно и малко, само че не знаеш кое е огромно. Какво да се прави в сходна обстановка? Не знам… Ходя на подготовки, върша спектакъл и мисля дали това е израз на позицията на човек, който е срещу и дали оказва помощ на тези, които мислят както и ти. Този въпрос стои пред мен с огромен загадъчен знак. Не знам, не знам, през вчерашния ден през целия ден мислех за това.
Анна Нелсон: Как се приготвихте за път? Разбирам, че не сте тръгвали с желанието да емигрирате…
Дмитрий Кримов: Не, ние имахме билет за връщане. На 14 април беше планувана премиерата, на 15 април трябваше да заминем за Ню Йорк, а на 17-ти или 18-ти трябваше да летим назад и да отидем на връчването на " Златна маска ". Два мои спектакъла бяха номинирани, единият с 9 или 11 номинации, а другият с 5 номинации… След като пристигнем, смятахме да се присъединим към двете трупи. И да дадат премиите и да не ги дадат, не е значимо, значимо е да сме дружно. И незабавно по-късно трябваше да стартира подготовки в Театъра " Мастерская Фоменко ".
Имах доста комплициран график от 4-5 спектакъла и с огромно изпитание сформирах този график, с цел да не се застъпят репетициите… Имах да доправям и филм. Инна единствено се сърдеше, че не възнамерявам отмора. И в този момент този график си стои у нас… Да, смятахме да се върнем.
Анна Нелсон: Както разбирам, не сте взели нищо особено и графиците ви са останали у дома?
Дмитрий Кримов: За час, или за двайсетина минути стегнах багажа. Бързо... Дори в този момент, когато имахме опция да ни донесат нещо, фотосите от стената, или дневниците… Инна ме попита, само че аз споделих, че не желая нищо, дано всичко си стои там… Ще се върна, когато тази дяволиада завърши, когато бесовете си отидат. Вярвам в това - другояче не бих могъл да пребивавам. И всичко дано стои там и да ме чака… Не си представям да ми донесат тук фотосите на майка ми и татко ми (Наталия Кримова, театровед, Анатолий Ефрос, режисьор, популярни персони на съветския спектакъл – бел. М.П.) … Не съм бежанец със фотоси над леглото… Нека там си стои всичко по този начин, както е било през целия ми живот. Нека ме чака...
Анна Нелсон: Кой сте вие в този момент? Имате ли някакво определение за себе си сега?
Дмитрий Кримов: Не, не съм бежанец, несъмнено. Някой го сподели и ми призля. Не знам, не знам… Човек съм! Надявам се. Въпросът е какви човешки дейности би трябвало в този момент да подхваща, с цел да продължа да се назовавам човек.
За първи път се замислих за " Живот и орис " на Гросман. Това са разнообразни неща. Къде е разликата. Животът си тече, а ориста си човек построява самичък посредством решенията си. Това, че в този момент съм тук, не беше мое решение, а бе воля на случая. Осъзнавам какъв брой извънредно трудно е за моите другари, останали в Москва, да вземат това решение. Актьорите не знаят какво да вършат. За тях това значи да изгубят специалността си. Художниците също се мъчат… Майки, татковци, деца, дядовци… И къде, къде да идат… И с какви средства… А ние се озовахме тук, като че получихме подарък… Така започнахме да го възприемаме. Но демон знае дали щях да приема този подарък, в случай че не бях към този момент тук… Сигурно да… Не мога да си показва да вървя по улиците и да виждам изписаната писмен знак Z по фасадите. Щеше да се наложи да взема това решение, а в този момент това стана от единствено себе си, по волята на случая…. Това не анулира решаването на въпросите: Защо съм тук? Какво да върша?
Тук нямам нови оферти за работа. А и целият размер от усеща, който въвеждам в работата си, целият комплекс от прекарвания там имаха своята аудитория, на която това беше належащо. Може да опитам и тук…
Да, озовах се на друго място, само че нали не преставам да нося същите свойства… Пчелата продължава да създава мед, когато прелита над полетата. Ако не е над едно поле, ще е над друго… Това е органически за нея развой и тя го прави… Пък била или не " с байрак " срещу врага на пчелите – осите. Тя си прави меда, това е нейната функция…
Не знам, обмислям на глас. Това са рошави мисли, които не са подредени в главата ми. Какво става? Не единствено там, на войната. Следя непрекъснато събитията, не мога да се откъсна от новините. Какво става като цяло? Това е съсипия, съсипия на страната, на човека… Има понятия като съвест. Украинската нация в този момент се съгражда, а съветската се унищожава. Буквално пред очите ни.
Анна Нелсон: Някои хора възприемат в този момент съветския език като характерен знак на ръкава, а вие?
Дмитрий Кримов: Аз нямам такива усещания. Не, не… Когато виждам, че махат в Украйна монумент на Пушкин и изписват буквата Z, намирам това за огромна неправда. Пушкин с кръвта, с живота и с изкуството си е платил за чистотото си наличие в историята...
Във " Вишнева градина ", която играем, има персонаж Яша, за който споделят, че е непрокопсаник. Варя споделя: " Да, видях го, негодника! " Той съблазнява прислужницата. Майка му идва да го навести, два дни чака да го види, а той не й обръща внимание. Защо съм й притрябвал?! Така се държи с майка си. Заради него не помнят в къщата остарелия Фирс, заковават прозорците и той ще почине от гладна гибел – когато дойдат, ще го намерят разкапан измежду зловония. Това е виновност на Яша.
Сега там властта е връцете на такива Яши. Типът на Яша се е разплодил след 1918 година. Или - Шариков ( " Кучешко сърце ", Булгаков – бел. М.П.)… Те се развъдиха... Докато хората са си правили работата - лекарите са лекували, художниците са рисували, музикантите са свирили - те се изграждали страната такава, каквато я имаме в този момент. Всичко към този момент е ясно. Сега това е страна, ръководена от такива Яши, които даже към майките си не изпитват почитание. За тях няма нищо скъпо, с изключение на тях самите. Не знам за какво стана по този начин, само че за жалост това се случи в нашата страна. Тези отровни гъби са на всички места. (…)
*
Превод и бележки: Майя Праматарова
С признателност към Анна Нелсон
С общителното единодушие на Voice of America, New York News Bureau
Цялото изявлението можете да чуете тук:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ