В един топъл летен ден във Филаделфия през 1776 г.,

В един топъл летен ден във Филаделфия през 1776 година, при започване на американската гражданска война, Томас Джеферсън бори встъпителните фрази на документа, който ще донесе толкоз нужна помощ на победените колонисти. След повече от година война с Англия военното състояние е тежко. Без директната интервенция на Франция и Испания, колонията не може и да се надява да надделее над превъзходната английска войска и флот. И по този начин той изготвя зов до Луи XVI от Франция и Карлос III от Испания – Декларацията за независимостта.

Томас Джеферсън

Затова американците честват Четвърти юли под подправени претекст. Стандартната версия за Декларацията за самостоятелност е, че колонистите не могат да търпят несправедливите закони на Англия и данъчното им облагане без да имат представители във властта, тъй че Вторият континентален конгрес гласоподава за сформиране на документ, който изяснява нуждата от самостоятелност и обосновава аргументите за протест.

Колонистите към този момент са решили да се освободят от английското ръководство. Насърчени от борбите при Лексингтън и Конкорд и уверени, че продължаващата война неотменимо отделя Америка от Англия, колониалните държавни управления изпращат делегати в Континенталния конгрес с указания „ неотложно да отхвърлят английското робство “ и „ да се обединят с делегатите на други колонии за оповестяване на самостоятелност “.

Джеферсън знае, че нито френският, нито испанският крал няма да вземат страна в английската революция. За да се причисли към съдружници, Америка би трябвало да показва, че е самостоятелна нация, която се бори против общ английски зложелател. Писмото му, в което ясно се споделя, че „ тези обединени колонии са в правото си да бъдат свободни и самостоятелни страни “, е директна покана към Франция и Испания, с молба да тръгнат на война дружно с тях. То е утвърдено от Втория континентален конгрес на 4 юли, четвъртък, и отпечатано на идващия ден. В понеделник Конгресът изпраща копия на борда на бърз транспортен съд за Франция, с указания за Силас Дийн, американския делегат в Париж, „ неотложно да съобщи известието на кралския двор на Франция и да изпрати копия от него до кралския двор на Испания “. И макар че документът става прочут като Декларацията за самостоятелност, той също по този начин афишира зависимостта и от самите Испания и Франция.

Декларацията не е предопределена за Джордж III – английският монарх към този момент схваща какво става. През октомври 1775 година той споделя пред Народното събрание, че протестът „ очевидно се води за основаване на самостоятелна империя “. Декларацията също не е предопределена най-вече за събиране на американските колонисти за реализиране на самостоятелност – те към този момент са инструктирали своите делегати да гласоподават за обособяване.

Франция и Испания от дълго време се отвят за реванш против Англия и Америка го знаеше. По време на Седемгодишната война против Англия, която завършва през 1763 година, Франция губи Канада и централното си политическо състояние в Европа, а Испания се отхвърля както от Флорида, по този начин и от господството си над Мексиканския залив. Американската самостоятелност е средство за намаляване на английското въздействие в Европа и в чужбина.

И двете страни към този момент бяха дали скрито оръжие и облекла на въстаническите американски колонии. Дори преди Лексингтън и Конкорд, подкрепяни от държавното управление търговци от двете страни разменят европейски одеяла, барут и мускети за американски тютюн, китово масло и риба тресчица. Но одеялата и мускетите сами по себе си в никакъв случай няма да са задоволителни против английския напън и с цел да оцелее, Америка се нуждае от цялостната военна мощност на Франция и Испания на нейна страна.

През януари 1776 година политическият теоретик Томас Пейн категорично акцентира връзката сред писмена декларация за самостоятелност и евентуален боен съюз. „ Всяко нещо, което е вярно или естествено, се пробва да се отдели „, прикани той. Нито Франция, нито Испания не са подготвени да оказват помощ на английските колонии, предизвестява той. „ Практиката на всички съдилища е срещу нас и ще е по този начин, до момента в който посредством самостоятелност не вземем сан с други народи. “

Ефектът от думите на Пейн е съвсем неотложен. В рамките на няколко седмици колониалните водачи като Ричард Хенри Лий и Самюъл Адамс стартират подготовка. Дори делегатът на Масачузетс Джон Адамс, нормално внимателен с всевъзможни външни дейности, признава, че „ Ние би трябвало да обърнем внимание на нуждата да се обявим за самостоятелни и да предложим контракти на Франция и Испания… Изпитваме нужда от артилерията, оръжие, муниции, облекла “.

На 7 юни 1776 година Ричард Хенри Ли застава пред Континенталния конгрес и упорства колонистите да подхващат „ най-ефективните ограничения за образуване на непознати съюзи “. Докато Конгресът разисква резолюцията на Лий, е основана дребна комисия за правене на декларацията. Томас Джеферсън е определен за неин създател. С малко насоки и време за губене, Джеферсън би трябвало да трансформира текста от сигнал за злополучие в един от най-забележителните документи на Просвещението – учреден на апела за самостоятелност върху правилата на независимост, тъждество и естествените права.

И те го вършат. В рамките на една година Франция подписва контракти с новоизлюпената американска нация, което автоматизирано ги слага във война с Англия. Година по-късно Испания се причисли към Франция в борбата, въпреки че в никакъв случай не се съюзява публично със Съединени американски щати. Заедно те трансформират един районен спор в международна война, която отблъсква английските сили от Америка. Испания в последна сметка печели Флорида от Англия, а френските войски се бият един до друг с американците в Йорктаун, което дейно приключва спора.

Следователно Декларацията за самостоятелност отбелязва появяването на Съединените щати като нация, основана като част от интернационален съюз – и в случай че не беше належащо да залага триумфа си на двама съдружници, един от най-важните учредителни документи на Съединени американски щати в никакъв случай не би съществувал.