В доклада на БАН за АЕЦ „Белене” има абсурдни неща,

В отчета на Българска академия на науките за АЕЦ „ Белене” има неуместни неща, 5 или 6 „ ако”. Това сподели в предаването „ Лице в лице” по bTV специалистът по нуклеарна енергетика Георги Касчиев.

„ Всеки вложител ще ви каже, че има ли единствено едно „ ако”, това е отпадък. Като има 5-6 такива условия, които стартират с „ ако”, вероятността те да се осъществен и планът, както споделя Българска академия на науките, да бъде жизнерадостен, е нула”, акцентира той.

Експертът напомни, че има решение за преустановяване на построяването на АЕЦ „ Белене” и на тази основа интензивностите към плана сега му се виждат съмнителни.

По думите му възлагането на отчет на Българска академия на науките е неверен метод.

Касчиев посочи също, не е показан целият отчет, а единствено негово обобщение от 9 страници.

--> Аварията, провокирала радиоактивния облак над Европа и Русия при започване на октомври, няма по какъв начин да е станала в нуклеарен реактор или в дружество за преправка на отработеното гориво, тъй като тогава във въздуха щеше да има букет от радиоактивни изотопи, сподели още Георги Касчиев.

Информацията към момента е спорна, само че се счита, че повредата е станала към 25 септември, и при започване на октомври в Европа и в Русия се записват повишени равнища във въздуха на рутений 106, въпреки и под допустимите граници, изясни той.

По думите на специалиста за повредата има три сюжета. Тя може да е станала в установка, където този радиоактивен изотоп се отделя и се пакетира, защото той има приложение в медицината за лекуване на ракови болести и се затваря херметично в ампули. Може да е била и в център, където се организира такова лекуване, а третата възможност е, в случай че е изгорен сателит с несъмнено съоръжение – този изотоп се употребява за генериране на електрическа енергия, разяснява Касчиев.

Той напомни, че френските специалисти са създали разбор на измерванията и на придвижването на въздушните маси и резултатът е, че евентуално тази повреда е станала на територията на Русия или Казахстан.

„ България е задоволително надалеч от тази област, измерените равнища на интензивност във въздуха са доста по-ниски от допустимите. Но каквато и да е интензивност да е отделена и разнесена във въздуха в цяла Европа, тя е рисков фактор. С дъждовете ще падне на земята и ще замърси почвата. Всяка такава повреда си носи своите опасности и последствия”, уточни той.