Не на бързата мода: Дрехите са вторият индустриален замърсител в света
В днешния консуматорски свят всекидневно се създават и купуват голямо количество текстилни артикули. Част от тях са с растителен или скотски генезис, а други са синтезирани от петролни артикули под формата на нишки.
Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата вследствие на рандеман, сила за произвеждане, превозване, отнасяне на отпадъците. Текстилната промишленост има доста въздействие върху международната екология и се обръща от ден на ден внимание на регулирането ѝ и прекосяването към по-устойчиви практики на произвеждане, написа в разбора си за платформата Климатека доктор Надежда Ангелова, гл. помощник в катедра “Неорганична химия ” на ФХФ към СУ “Св. Климент Охридски ”.
Около 300 милиона са хората по света, включени в дизайна, производството, дистрибуцията и търговията на дребно на текстилни артикули. Между 1,7 и 2,5 трилиона $ е оценката на приходите на стилната промишленост за 2021 година съгласно два самостоятелни отчета на Euromonitor и McKinsey, като прогнозите са за в допълнение повишаване.
Тези числа са разумни поради обстоятелството, че потреблението на облекла е повишено с 400% през последните 20 години.
Модните консуматори купуват над 80 милиарда нови облекла всяка година. С тези главозамайващи количества е елементарно да си зададем въпроса: Какво става с към този момент негодната за носене дреха? Къде е нейното място в океана от типове боклуци, който генерира човечеството? А какви боклуци се генерират още преди да е достигнала потребителя?
С производството на първите синтетични нишки, отговорът на тези въпроси към този момент не е лесна задача. Дрехите от 100% естествени материи – памук, лен, коприна, вълна се разграждат изцяло в границите на месеци. За страдание, този вид материи към този момент са необичайност – с помощта на синтетичните добавки производството е по-евтино, а тъканите – с по-голямо многообразие от цветове, текстура, характерни свойства.
Еластанът, найлонът и полиестерът са синтетични нишки, построени от изкуствени първични материали, надлежно и интервалът за разграждането им е в пъти по-дълъг – от десетки до стотици години. И даже към този момент разградени на невидими с просто око влакна, те попадат в Световния океан и неговите жители, а оттова – и в човешкия организъм.
Тепърва следва да се срещаме с дълготрайните резултати при хората от систематичното излагане на замърсяването с микропластмаса. Но отпадъците, които генерира стилната промишленост, напълно не се лимитират единствено до към този момент неизползваемите продукти.
Световно произвеждане на нишки за година в метрични тонове, планувано до 2030 г. Адаптирано от Tecnon OrbiChem analysis
Какъв е казусът с производството и замърсяването?
Текстилната промишленост е мощно подвластна от огромни количества вода, нужни в производството. Например за производството на един чифт общоприети дънки са нужни до 10 000 литра вода, което е еквивалентът на междинното ползване на вода.
Това включва водата, употребена за напояване на памуковите растения, за обработката на суровината, избелването ѝ и превръщането ѝ в текстил. Платът се нуждае също от боядисване (за сини дънки с индигово синьо), неведнъж изпиране и оформяне на готовия артикул.
Проблемът обаче не е в свръхконсумацията на вода, а във обстоятелството, че постоянно отпадъчните води не се пречистват за премахване на замърсителите преди да бъдат изхвърлени в околната среда. Годишно в международен мащаб се създават към 70 000 000 тона синтетични багрила, като над 10 000 тона от тези багрила. Багрилата постоянно се разделят на няколко категории съгласно техния генезис, конструкция и приложение.
Освен багрила текстилната индустрия употребява огромен брой мощно токсични химикали на разнообразни стадии от процеса. Те съдържат необятна гама от ароматни съединения и тежки метали, като живак, хром, кадмий, олово и арсен.
Препаратите и текстилните бои не се свързват компактно с тъканта и постоянно се изхвърлят с отпадъчните води в разнообразни водоеми без авансово отнасяне. Това съставлява сериозна екологична опасност с токсични, мутагенни и канцерогенни резултати върху живите организми.
Високата централизация на текстилни багрила във водата изчерпва равнищата на О2, блокира слънчевата светлина и утежнява биологичната интензивност на водната флора и фауна. Замърсените води могат да имат, като измежду най-разпространените са алергии, дерматит и кожни обриви, само че и разновидности, промени в репродуктивните органи и цялостна интоксикация.
Тази мултимилионна промишленост има огромен резултат и върху качеството на въздуха. Според проучванияпроизводството на облекло съставлява 10% от световните въглеродни излъчвания и е вторият по величина промишлен замърсител.
С прекосяването на тъканите през другите стадии на индустриалния развой във въздуха се отделят с изключение на CO2 и голям брой замърсители. Фабричните котли, които загряват водата, отделят азотни оксиди и серен диоксид.
Операциите по избелване са свързани с обособяване на хлор и хлорен диоксид, а отпечатването върху тъканите – обособяване на въглеводороди и амоняк. При процедурите по боядисване може да се отдели формалдехид в атмосферата, както и летливи органични съединения (ЛОС).
Без качествена отбрана и филтриране тези токсични изпарения попадат във въздуха и носени от вятъра замърсяват и други региони. Това съставлява сериозна опасност за околната среда, допринасяща за феномени като киселинни дъждове, разцвет на водорасли, смог и визира здравето на растенията, животните и индивида, изпреварвайки корабоплаването и интернационалните полети.
Въздействие на текстилните артикули върху околната среда. Източник: Европейски парламент
За преработката на текстил и производството на подготвени произведения е належащо огромно количество сила, което се набира посредством изгаряне на нефтени артикули или твърди горива. Освен производството, дистрибуцията на конфекции и материали също способства за отделянето на СО2 и други парникови газове.
Където и да е изработен даден текстилен артикул, той може да доближи до всяка точка на земното кълбо. Различните транспортни средства – камион, транспортен съд или аероплан, генерират в допълнение замърсяване, с което изделието може да удвои или утрои своя въглероден отпечатък.
Кои страни са най-големи производители?
Най-голям производител на текстил в международен мащаб с повече от 40% дял в към 2021 година е Китай. След тях се подрежда Европейският съюз и главно Германия, само че с надалеч по-малък принос към международното произвеждане. В топ 5 попадат също Индия, Турция, Съединени американски щати, последвани от страни в Югоизточна Азия.
В България доста от основаните през ХIХ и XX век текстилни заводи са затворили порти. Сред изключенията са наследниците на, профилирани в подготовка и предене на текстилни нишки
Макар и със смалени мащаби текстилната промишленост ангажира стотици българи. Основната суровина, която се създава у нас е вълната, част от която се обработва в локални предприятия, а друга се изнася.
Българските заводи са профилирани главно в моделирането и направата на конфекции, употребявайки подготвени платове, а не толкоз в производството на тъкани.
Какво може да направи промишлеността?
От основно значение за понижаване на въздействието на стилната промишленост върху климата и околната среда е контролът на индустриалния развой и освобождението на евентуално нездравословни субстанции в природата.
Това включва основаване на профилирани пречиствателни съоръжения. Например пречиствателна станция за отпадъчни води (effluent treatment plant – ЕТР) е система, която е особено проектирана за филтриране на промишлени води. Част от процесите, които се употребяват в такива станции са утаяване и пречистване, йонен продан с естествени или синтетични смоли за унищожаване на токсични субстанции и други
Важен фактор за понижаване на нездравословните излъчвания във въздуха са задоволително високите и ефикасни комини на текстилните заводи. Те би трябвало да обезпечават оптимални условия за изгаряне на газовете и разпръскването им в атмосферата.
В същото време обаче има наклонност от ден на ден производители да употребяват екологични първични материали при произвеждане. Вместо мощни химикали за омекотяване и крайна обработка на тъканта се създават други възможности въз основата на пчелен восък, алое вера и витамин А. Полагат се старания за намиране на огнеупорно покритие, което употребява химикали, които не съдържат рискови съединения.
Друг способ, който подкрепя опазването на околната среда при довършителни работи по текстил, е използването на ензими вместо химически добавки за понижаване на въглеродните излъчвания и понижаване потреблението на сила и количеството вода.
Революционен способ за боядисване на текстил с въглероден диоксид под налягане е в Нидерландия. При него не се употребява вода и количеството отпадъчни артикули е минимално.
В производството от ден на ден се търсят други възможности на избелването с белина, като сполучливи претенденти са избелване с водороден пероксид и озон, при които не се отделят рискови боклуци.
Все по-често се употребяват профилирани машини за понижаване на потреблението на вода по време на предварителната обработка, боядисването и последователността на измиване след боядисването. Това води по едно и също време до понижаване на силата, нужна за загряване на вода при разнообразни стадии на обработка и дейно натоварване на пречистването на отпадъчните води.
Разработени са и разнообразни технологии за намаление на енергийния разход: авансово загряване на софтуерна вода от слънчеви панели за понижаване на потреблението на други невъзобновяеми енергийни източници.
Въвежда се и съответна изолираност на машини за боядисване, сушене, сплескване и подобаващи системи за възобновяване на топлината, за отбягване на нежелана загуба на сила.
В актуалния свят на засилваща се енергийна потребност, придружена от привършване на изкопаемите горива, стилната промишленост се старае да намали енергийните си разноски. Това води до по-устойчиво произвеждане, в което все по-често се срещат понятията “рециклиране ” и “пречистване ”. И дали поради регулации или спестовност, това е стъпка в вярната посока.
За страдание, не е задоволително, с цел да се повлияе доста екологичният отпечатък, който оставя текстилният бизнес. Неговата цел е да предлага допустимо най-вече на своите клиенти на налична цена и да ги подтиква те да го желаят мощно. Тук идва ролята на потребителя, който да обърне тил на така наречен “бърза мода ” и да поеме своята отговорност за опазването на чистотата на планетата.
Като основен помощник в СУ, научната работа на доктор Надежда Ангелова е фокусирана върху синтезиране и охарактеризиране на разнообразни наночастици, които служат като сорбенти и могат да се употребяват в здравната процедура или в системи за филтриране на води от органични и неорганични замърсители. Д-р Ангелова има опит и като преподавател по естествени науки и в преподавателската си процедура включва доста провокации към учениците, свързани с понижаване на опаковките в всекидневието им, изложения по тематиката за климатичните промени, боклуци, потребителска осъзнатост и резистентен метод на живот.
Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата вследствие на рандеман, сила за произвеждане, превозване, отнасяне на отпадъците. Текстилната промишленост има доста въздействие върху международната екология и се обръща от ден на ден внимание на регулирането ѝ и прекосяването към по-устойчиви практики на произвеждане, написа в разбора си за платформата Климатека доктор Надежда Ангелова, гл. помощник в катедра “Неорганична химия ” на ФХФ към СУ “Св. Климент Охридски ”.
Около 300 милиона са хората по света, включени в дизайна, производството, дистрибуцията и търговията на дребно на текстилни артикули. Между 1,7 и 2,5 трилиона $ е оценката на приходите на стилната промишленост за 2021 година съгласно два самостоятелни отчета на Euromonitor и McKinsey, като прогнозите са за в допълнение повишаване.
Тези числа са разумни поради обстоятелството, че потреблението на облекла е повишено с 400% през последните 20 години.
Модните консуматори купуват над 80 милиарда нови облекла всяка година. С тези главозамайващи количества е елементарно да си зададем въпроса: Какво става с към този момент негодната за носене дреха? Къде е нейното място в океана от типове боклуци, който генерира човечеството? А какви боклуци се генерират още преди да е достигнала потребителя?
С производството на първите синтетични нишки, отговорът на тези въпроси към този момент не е лесна задача. Дрехите от 100% естествени материи – памук, лен, коприна, вълна се разграждат изцяло в границите на месеци. За страдание, този вид материи към този момент са необичайност – с помощта на синтетичните добавки производството е по-евтино, а тъканите – с по-голямо многообразие от цветове, текстура, характерни свойства.
Еластанът, найлонът и полиестерът са синтетични нишки, построени от изкуствени първични материали, надлежно и интервалът за разграждането им е в пъти по-дълъг – от десетки до стотици години. И даже към този момент разградени на невидими с просто око влакна, те попадат в Световния океан и неговите жители, а оттова – и в човешкия организъм.
Тепърва следва да се срещаме с дълготрайните резултати при хората от систематичното излагане на замърсяването с микропластмаса. Но отпадъците, които генерира стилната промишленост, напълно не се лимитират единствено до към този момент неизползваемите продукти.
Световно произвеждане на нишки за година в метрични тонове, планувано до 2030 г. Адаптирано от Tecnon OrbiChem analysis
Какъв е казусът с производството и замърсяването?
Текстилната промишленост е мощно подвластна от огромни количества вода, нужни в производството. Например за производството на един чифт общоприети дънки са нужни до 10 000 литра вода, което е еквивалентът на междинното ползване на вода.
Това включва водата, употребена за напояване на памуковите растения, за обработката на суровината, избелването ѝ и превръщането ѝ в текстил. Платът се нуждае също от боядисване (за сини дънки с индигово синьо), неведнъж изпиране и оформяне на готовия артикул.
Проблемът обаче не е в свръхконсумацията на вода, а във обстоятелството, че постоянно отпадъчните води не се пречистват за премахване на замърсителите преди да бъдат изхвърлени в околната среда. Годишно в международен мащаб се създават към 70 000 000 тона синтетични багрила, като над 10 000 тона от тези багрила. Багрилата постоянно се разделят на няколко категории съгласно техния генезис, конструкция и приложение.
Освен багрила текстилната индустрия употребява огромен брой мощно токсични химикали на разнообразни стадии от процеса. Те съдържат необятна гама от ароматни съединения и тежки метали, като живак, хром, кадмий, олово и арсен.
Препаратите и текстилните бои не се свързват компактно с тъканта и постоянно се изхвърлят с отпадъчните води в разнообразни водоеми без авансово отнасяне. Това съставлява сериозна екологична опасност с токсични, мутагенни и канцерогенни резултати върху живите организми.
Високата централизация на текстилни багрила във водата изчерпва равнищата на О2, блокира слънчевата светлина и утежнява биологичната интензивност на водната флора и фауна. Замърсените води могат да имат, като измежду най-разпространените са алергии, дерматит и кожни обриви, само че и разновидности, промени в репродуктивните органи и цялостна интоксикация.
Тази мултимилионна промишленост има огромен резултат и върху качеството на въздуха. Според проучванияпроизводството на облекло съставлява 10% от световните въглеродни излъчвания и е вторият по величина промишлен замърсител.
С прекосяването на тъканите през другите стадии на индустриалния развой във въздуха се отделят с изключение на CO2 и голям брой замърсители. Фабричните котли, които загряват водата, отделят азотни оксиди и серен диоксид.
Операциите по избелване са свързани с обособяване на хлор и хлорен диоксид, а отпечатването върху тъканите – обособяване на въглеводороди и амоняк. При процедурите по боядисване може да се отдели формалдехид в атмосферата, както и летливи органични съединения (ЛОС).
Без качествена отбрана и филтриране тези токсични изпарения попадат във въздуха и носени от вятъра замърсяват и други региони. Това съставлява сериозна опасност за околната среда, допринасяща за феномени като киселинни дъждове, разцвет на водорасли, смог и визира здравето на растенията, животните и индивида, изпреварвайки корабоплаването и интернационалните полети.
Въздействие на текстилните артикули върху околната среда. Източник: Европейски парламент
За преработката на текстил и производството на подготвени произведения е належащо огромно количество сила, което се набира посредством изгаряне на нефтени артикули или твърди горива. Освен производството, дистрибуцията на конфекции и материали също способства за отделянето на СО2 и други парникови газове.
Където и да е изработен даден текстилен артикул, той може да доближи до всяка точка на земното кълбо. Различните транспортни средства – камион, транспортен съд или аероплан, генерират в допълнение замърсяване, с което изделието може да удвои или утрои своя въглероден отпечатък.
Кои страни са най-големи производители?
Най-голям производител на текстил в международен мащаб с повече от 40% дял в към 2021 година е Китай. След тях се подрежда Европейският съюз и главно Германия, само че с надалеч по-малък принос към международното произвеждане. В топ 5 попадат също Индия, Турция, Съединени американски щати, последвани от страни в Югоизточна Азия.
В България доста от основаните през ХIХ и XX век текстилни заводи са затворили порти. Сред изключенията са наследниците на, профилирани в подготовка и предене на текстилни нишки
Макар и със смалени мащаби текстилната промишленост ангажира стотици българи. Основната суровина, която се създава у нас е вълната, част от която се обработва в локални предприятия, а друга се изнася.
Българските заводи са профилирани главно в моделирането и направата на конфекции, употребявайки подготвени платове, а не толкоз в производството на тъкани.
Какво може да направи промишлеността?
От основно значение за понижаване на въздействието на стилната промишленост върху климата и околната среда е контролът на индустриалния развой и освобождението на евентуално нездравословни субстанции в природата.
Това включва основаване на профилирани пречиствателни съоръжения. Например пречиствателна станция за отпадъчни води (effluent treatment plant – ЕТР) е система, която е особено проектирана за филтриране на промишлени води. Част от процесите, които се употребяват в такива станции са утаяване и пречистване, йонен продан с естествени или синтетични смоли за унищожаване на токсични субстанции и други
Важен фактор за понижаване на нездравословните излъчвания във въздуха са задоволително високите и ефикасни комини на текстилните заводи. Те би трябвало да обезпечават оптимални условия за изгаряне на газовете и разпръскването им в атмосферата.
В същото време обаче има наклонност от ден на ден производители да употребяват екологични първични материали при произвеждане. Вместо мощни химикали за омекотяване и крайна обработка на тъканта се създават други възможности въз основата на пчелен восък, алое вера и витамин А. Полагат се старания за намиране на огнеупорно покритие, което употребява химикали, които не съдържат рискови съединения.
Друг способ, който подкрепя опазването на околната среда при довършителни работи по текстил, е използването на ензими вместо химически добавки за понижаване на въглеродните излъчвания и понижаване потреблението на сила и количеството вода.
Революционен способ за боядисване на текстил с въглероден диоксид под налягане е в Нидерландия. При него не се употребява вода и количеството отпадъчни артикули е минимално.
В производството от ден на ден се търсят други възможности на избелването с белина, като сполучливи претенденти са избелване с водороден пероксид и озон, при които не се отделят рискови боклуци.
Все по-често се употребяват профилирани машини за понижаване на потреблението на вода по време на предварителната обработка, боядисването и последователността на измиване след боядисването. Това води по едно и също време до понижаване на силата, нужна за загряване на вода при разнообразни стадии на обработка и дейно натоварване на пречистването на отпадъчните води.
Разработени са и разнообразни технологии за намаление на енергийния разход: авансово загряване на софтуерна вода от слънчеви панели за понижаване на потреблението на други невъзобновяеми енергийни източници.
Въвежда се и съответна изолираност на машини за боядисване, сушене, сплескване и подобаващи системи за възобновяване на топлината, за отбягване на нежелана загуба на сила.
В актуалния свят на засилваща се енергийна потребност, придружена от привършване на изкопаемите горива, стилната промишленост се старае да намали енергийните си разноски. Това води до по-устойчиво произвеждане, в което все по-често се срещат понятията “рециклиране ” и “пречистване ”. И дали поради регулации или спестовност, това е стъпка в вярната посока.
За страдание, не е задоволително, с цел да се повлияе доста екологичният отпечатък, който оставя текстилният бизнес. Неговата цел е да предлага допустимо най-вече на своите клиенти на налична цена и да ги подтиква те да го желаят мощно. Тук идва ролята на потребителя, който да обърне тил на така наречен “бърза мода ” и да поеме своята отговорност за опазването на чистотата на планетата.
Като основен помощник в СУ, научната работа на доктор Надежда Ангелова е фокусирана върху синтезиране и охарактеризиране на разнообразни наночастици, които служат като сорбенти и могат да се употребяват в здравната процедура или в системи за филтриране на води от органични и неорганични замърсители. Д-р Ангелова има опит и като преподавател по естествени науки и в преподавателската си процедура включва доста провокации към учениците, свързани с понижаване на опаковките в всекидневието им, изложения по тематиката за климатичните промени, боклуци, потребителска осъзнатост и резистентен метод на живот.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ